Azami's mansion

Jester: Изправи се като отиде при тях Това е един от най-странните екипи които съм виждал някога, like what? Линкълн, Гордън Рамзи, Върколака, Ем Джей? Имате даже freaking гущер гладиатор, what!? Кво е тва? Карнавалът в Рио? Ах, Рио. Тази вселена там е наистина отвратителна...NEVERMIND THAT! Много интересен и интелектуален разговор водите, че чак не се сдържах да не го разваля. И все пак ще се опитам да бъда максимално изискан колкото вас Това го каза с възможно най-иронизиращия тон на света, като след това се премени. Много си прав за едно нещо г-н пРеЗиДеНт. Бляк, добре не ми се получава да бъде учтив. Както и да е, кхъм. Прав си за това, че не ми пука какво се случва. Аз съм на най-великото кино някога и тези стрелички ама и грам не ме интересуват. Бих си изчистил зъбите с тях, сериозно. Обаче...Издърпа си стол и седна на масата пред тях, като с ръка изблъска храната на земята и извади тесте карти, което го разгърна във формата на дъга.



Надигна си ръцете, като за всеки един от тях се издигна по една карта, проблемът беше, че картите бяха таро карти. Всеки един от вас, иска или не иска, с договор или без, на ретрограден меркурий или на синя луна ще бъде просто една пионка в моята игра. И това ще се случи веднага щом започнете да се сблъсквате със съпротивата. Това, че мен ме няма в 90% от времето, не означава, че не съм навсякъде където вие водите някакво сражение. Всеки един идиот от там без да подозира по един или друг начин е свързан с мен, дори тези които все още не са ме виждали Засмя се И не говоря за жалкото съществуване на моя милост Киригая в техните редици. Simply, вашето съществуване в техните животи и цялото това състезание ви свързва пряко с мен. Разбира се, всичкото това е една голяма тайна. Валентайн, погледни се изглеждаш увасно Казвайки това той леко се засмя, не защото говореше за външния му вид, а заради картата, която се падна на него, а именно The Emperor Започвам да виждам приликата с тази тиква, която наричаш глава. Ходейки наляво-надясно да правиш сделки и да подписваш договори с хората. Тhe paternal figure in life that gives structure, creates rules and systems, and imparts knowledge. Проблемът ти е, че света ти ще рухне. Жалко, че картата ти е обърната надолу с главата. Без фокус и дисциплина, твоят план ще започне да се проваля. Наскоро нямаш нужните квалификации на работното си място и може би си го забелязал от последната уж-трагедия на града ти. Търсейки този order, който в момента създаваш в един идеален за теб отбор, нищо чудно всичко да потъне в chaos. Разбира се, на къде е императорът без неговата императрица Още една карта долетя до него като я плаясна и тя се обърна към тях отново с главата надолу Макима? Изгуби се под перелината на Валентайн. Къде е онази Макима, която съм наблюдавал с целия контрол, който има? А? Кажи ми, контролиращ дяволе? Твърде много усилия полагаш за делата на другите хора и по-скоро в полза на Валентайн? Абе вие нямате ли си собствен характер ами само вървите след другите. Засмя се като прибра картите и се изправи, като се подпря с ръце на масата и се надвеси леко напред с изключително подигравателна и мазна усмивка. Много бързо, с това негово действие, той си върна стария облик.













Та, не убивайте това момиче и всички сме приятели, окей? ^^

Valentine: Хмхмхм..Усмихваше се докато слушаше заплахите на Jester , като от вътре му ставаше адски смешно за нещата, които говори. Наистина се справяш с ролята да ме забавляваш, приятелю..отива ти на външния вид. Характерът ти е на чист клоун. Плямпаш и плямпаш..но и за това те харесвам такъв, какъвто си. Обикновено такъв тип хора имат смелостта да кажат всичко, което чувстват. А аз точно такива хора обожавам - искрени със себе си, знаещи какво искаш. Очевидно, ти знаеш много добре. Но нека коригирам твърдението ти...Намръщи му се леко. Аз не познаваш значението на думата "провал". Времето за мен е пренаписано. Съдбата ми вече е определена. Аз не мога да бъда повлиян от хаоса, който ти описваш. Заплашваш ме с твоите подчинени? By all means, send them against me. Защото реалността, драги мой приятелю, не е такава, каквато ти я виждаш..а такава, каквато АЗ я напиша. Ясен ли съм...?

От тези негови думи, беше очевидно, че Valentine наистина вярваше в успеха на своя план, до такава степен, че да го нарече "destined for success". Но като някой, който никога не се беше провалял, бе нормално да има такава реакция. По едно време обаче, лицето му премина в топла усмивка, като се засмя леко.

Valentine: Хахаха...само това ли е условието? Добре, считай го за сторено. Няма да я убием, но се надявам нямаш против ако я нараним. Предпочитам да сме приятели от колкото врагове. И за двама ни ще е голяма загуба на време ако тръгнем да се бием помежду си. Ние няма да ти пречим, както и ти на нас. ^^

Azami:
Бързо отговори на Yharim, без да се замисля. Както вече казах, не се притеснявам дали ще ме убиеш или ще изравниш имението със земята. Аз съм една малка част от нещо голямо. Разбираш л- Но изведнъж млъкна. Той осъзна нещо. Всъщност няколко неща, ако броим и фактът, че Yharim искрено се отегчи да слуша за човешки идеяли и прочие. Той си припомни нещо. В съзнанието ми сякаш изплува за кратък момент върха на айсберга. Айсбергът, който представляваше метафора за всичките му загубени спомени. Спомени, отнеми изцяло от него самия напълно умишлено с една единствена цел - да премахне всички пречки по пътя към мечтата му. Все пак Азами винаги е поставял извисяването на човечеството и пътя към True Limitless на първо място преди себе си. През живота си, той е откъсвал буквално части от себе си - фрагменти, които е преценил, че вредят на идеала му. В това лице се включват и любовта към жена му и детето му, както и  човешки добродетели, като чувство за справедливост, щедрост, уважение, толерантност, търпение и други. Умението му CBC(Complete Body Control), което е осъвършенствал по време на задълбочените си изслевдания на мита за дали хората наистина използват само 20% от мозъка си, сега му позволява да използва 100% от ума и тялото си и дори отвъд това. Открил е начин човек да получи безлимието, което като малък е видял в Сайба и което е дал начало на неговите неизчерпаеми амбиции. А след всяко ново откритие, пред Азами му се отварят врати към други скрити истини на този свят. След всеки отговор, нови въпроси изниквали в глават му. И така Азами е прекарал живота си на столетник - разследване след разследване, откритие след откритие и цялата тази нечувана информация, той пазел за себе си. Било е твърде опасно, за да сподели на когото и да е. Оттам започнала мъчителната му самота, редом с лудостта му. С всяко ново откритие, Азами губил по малко себе си. С всяка изминала година, той се отдалечаваше все повече от близките си. Преди 20тина години, той разрушава семейсвото си по ужасяващ начин и оттгава самотата му го обзема с още по-бързи темпове. Човекът е социално животно и самотата отваря рани с времето. Разбира се at this point, тази болка за Азами е нищо в името на мечтата му, но думите на Yharim поради някаква причина му повлияха и му върнаха част от тези спомени на изследовател. Трудно беше да се обясни защо точно, както всички свързано с Азами, но уви ето че отново успяхме да видим искрената му усмивка, с която той изпрати Yharim до градината. Yharim, думите ти ми пропомниха годините ми, в който прекарвах целия си ден в лаборатории, библиолотеки и всякакви места, пълни с тайна. Спомените ми оттогава са толкова мътни, че се чудя дали въобще това съм бил аз тогава. Всъщност кой съм аз? Изглежда отдавна съм забравил отговора на този въпрос... Но мисля, че бях щастлив тогава. Да... Точно така! След всяко мое откритие, аз все едно изживявах културен шок. Толкова много тайни научих за пленатата ни, за животните, растенията и най-вече за ХОРАТА. Хм, странно. Отлично помня всяко мое откритие, но сякаш удоволствията от момента на доказването на една теория ми се губят като спомени. Дали това е нещо нормално, защото съм бил твърде фокосиран върху мечтата си? Или може би точно, защото съм бил твърде амбициозен, съм използвал CBC, за да изчистя всички тези излишни мисли, заедно със спомена от удоволствието на това да откриеш нещо нечувано до сега и да го споделиш с най-близките си. Няма как да си отговоря на този въпрос. Its all gone. Единственият ми ярък спомен е този, който ме води към мечтата ми. Но в едно съм сигурен. В даден етап от живота ми единственото, което ми даваше сили да продължа напред бе жаждата ми знания. Аз бях учен все пак, точно като теб, Yharim. Може би не се различваме толкова колкото си мислих. Сега като се замисля, умирам от любопиство да разбера повече за расата ти. Ancient Lizardman ли? Никога не съм чувал за тях. Всички ли са толкова умни и високи? Какво представлява обществото им. Ами света, от където идваш? Боже бой, с колко много въпроси мога да те обсипя за него. Какво ли представлява това място? A whole new world! Със сигурност някой ден трябва да го посетя! Хъх.. Азами отвори широко очи от почува. Той се изненада от собствените си мисли. Какви ги говоря. Усмихвах ли се докато си мислих за това? Това чувство? Това е вълнение! Това е любопитство! Ами да! Това съм аз! Това е моето минало Аз! Моето истинско Аз! Учен с неизмерима любознателност, готов да проучи до последно всяка една сфера от живота. Всяко едно нещо в тази чернилка, наречена космос. Това беше всичко, което определяше живота ми и сякаш тогава ми беше предостатъчно. Бях щастлив. Не го помня, но говярвам. Yharim, не знам дали ти си причината, но след като чух думите ти, аз успях да си припомня малко от този мой отдавна изгубен живот. Ами да. Как успях да забравя? Начинът, по който гледах планетите и звездите. Книгите с животиснки видове и сортове растения, в който съм се взирал амбициозно с десетки часове всеки ден. Биология, Химия, Философия, Психология, История... Науката беше моя живот. Да знам всичко на този свят беше моята мечта. Какво толкова се обърка, че свърших така?  Поставен в неловката ситуация сам да дебатирам със себе си на тема кой съм аз. Каква ли е причината за това? Мисля, че се досещам. Разбира се! Трябва да е онова открие! Да, това го помня! Помня го изключително прясно! Откритието, което промени целия ми живот и не само. Откритието, което изцапа ръцете ми с кръв толкова много пъти, че отдавна съм загубил бройката. Откритието, зареди което убих жена си и изпратих детето си в ада. Всички тези мисли, Азами неусетно ги шепнеше изключително тихо на себе си. За неговата изненада с тялото му се случи нещо, което той не бе предвидил. Действие, което той не бе заподявал на себе си. Искрена реакция от чувствата му - сълза се образува в едното му око. Хъх? Това пък за какво е? Той бързо извади кърпичка от елека си и избърса очите си. Опитваше се да го направи незабележимо колкото е възможно. Когато приключи завари погледна на Valentine към него и това веднага го изкара от монолога му и си стъпа здраво на краката. Нищо не остана от тези размисли. Сякаш никога не се е случвало, Азами отново забрави за миналото си. Все едно тези спомени бяха вирус и тялото му веднага реагира, елиминирайки ги. Но за всичко това си е виновем самия той, за дето се е препрограмирал да работи така. Изглежда CBC е нож с две остриета. Азами бързо възвърна развълнувата си усмивка и отговори с нетърпение на въпроса на Valentine. Дали съм способен да убия неговото дете? Аа, разбирам. Говориш за другия ми идол. Мъжът, който не знае що е лимит. Визираше Сайба. Хаха, no worries, г-н президент. Уверявам ви, че няма да проявя милост към дъщеря му, Annie Rose. Все пак... Азами се ухили подло до уши.

Yharim: От отвънка, със скръстени ръце, облегнат на едно от всичките дървета, които за него бяха devoid of life, той продължи да гледа към небето, слушайки лудоста на Jester. На бързо разбра неговия характер. Лудоста му е истинска... Но винаги иска да бъде в средата на всичко. Иска вниманието... Но... Леко се засмя, като ако някой вътре се заслуша можеше да го чуе. ...не го мразя. С удоволствие бих го приел на моя страна. Той знае какво иска, как да го получи, и ще направи всичко да го получи. Той е... перфектния войн за моите редици. Протегна си едната ръка в небето, като като че ли грабна нещо. Започна да си раздвижва ръката, като едната от звездите в небето се движеше с нея. Но чувайки как Азами започва да мърмори под носа си отново му хвана вниманието, като върна звездата на мястото си, подсигурявайки се, че няма да има проблеми на the grand scale of the universe, като използва силите които са дали другата му най-използвана титла - Lord of the Cosmos.

Погледна обратно навътре, при останалите, като със скръстени ръце, отегчението му започна да си тръгва. Лудоста му е нестабилна. Не... той може да я контролира... Това негово умение... Загледа се. Да не е това което си мисля? Изсмя се, като този път можеха спокойно да го чуят. Това е интересно наблядение... Ако съм прав, ти наистина можеш да контролираш как мозъкът ти работи. Ти нямаш subconscious мисли, не позволяваш на твоя мозък да създава такива. Не... Всяка мисъл която направиш е или пре-програмирана в съществуването ти, като дишане, сърцебиене, движение на мускули... или си я направил ти... Това твое умение, нямаш си и на представа колко по-силно е, Азами. Yharim не знаеше дали факта, че може да контролира лудоста си е нещо което го прави напълно доверчив, или невъзможен за вярване. Но мислите, които прошепваше толкова тихо, че не могат да бъдат чути или разбрани от повечето хора, Yharim не само чуваше със своя свръх-слух, но и ги изслушваше - нещо което той спомена в думите си. Азами... Ще ти направя предложение. Извади си меча, като замахна няколко пъти във въздуха, образувайки руна от своя space magic. Отвори се дупка в пространството, като той бръкна вътре и извади лист хартия. Започна да пише.

Господин Азами,
Каня ви на официална бизнес среща, само между нас двамата. Ако случайно се чувствате притеснен, или не желаете да дойдете, напълно ви разбирам. Но причината по която ви пиша, е да обсъдим твоите сили, твоите наблудения за този свят. Също така, за да сключим мирен договор.
Можете да ме намерите в центъра на Beacon, в голямата кула, който вижда над целия град.
Ще ви очаквам.
С уважение,
Yharim.

Цялото това нещо бе написано в неговата кръв. Сгъна писмото, сложи му восък да го запечата, като неговата инсигния бе на него, като отиде и го остави в пощата. Горкият. Остави си мозъкът на саме за няколко минути. Мисли, но не се замисля. Това са всичките му internal machinations at work. Винаги съм искал да видя подобно нещо. Как някой показва начинът по който мозъкът им работи. Доизслуша го до края, като точно думите "Който счита, че индивидуалните нужди са по-важни от тези на човечеството, заслужава незабавна евтаназия", той не можеше да се съгласи повече. Хмм... Явно първоначалните ми наблюдения бяха грешни. Много по-забавен човек сте от колкото си мислех. Ще ви хареса Dreyvis, държавата ми, където имаме точно такъв закон.

Valentine: Усмихна се широко.Така било значи...учуден съм, Азами. Мога ли да те попитам защо? Мислех, че този мъж е твоят идол..нима би отнел неговата любима без причина? Сигурен съм, че има такава. Едва ли би ти простил ако убиеш и неговата дъщеря..играеш си с доста опасен огън.

Azami: Защо убих жена му? Защо не бих се поколебал да посегна и на дъщеря му? Защо съм способен на такива неща, ме питате? Факт е. Сайба е моят идол. Моят първи пример за подражание. Ако не бях го срещнал като малък животът ми далеч нямаше да е това, което е сега. Прав си и за това, че той никога не би ми простил, ако му нараня Annie. As a matter of fact, отдавна щях да съм мъртъв, ако той знаеше истината за смъртта на жена му. Но въпреки всичко аз трябваше да го направя! Изражението му се намръщи. Тази кучка... ТЯ ГО РАЗСЕЙВАШЕ!!! ТЯ ГО ОТКЛОНЯВАШЕ ОТ ПЪТЯ МУ. ПЪТЯ МУ КЪМ TRUE LIMITLESS. Ахам* Захашля със свит юмрук пред устата си. Реши, че не е нужно да оставя емоциите му да бушуват и без проблем влезна в спокоен режим. Сайба има потенциала да поведе човечеството до безкрая. Точно той е другия ключ към извисяването, за който говорих. Неговит начин на живот, въобще неговият начин на мислене е един нечуван феномен, който до днес днешен аз разследвам. Едно е сигурно за живота му - позволил му е да усвои сили, за които човек не може дори да си представи, че съществуват. Но за да продължи да бъде този, който е, всички излишни пречки в живота му трябва да бъдат незабавно премахнати. Приех това като моя задача. Една от безкрайните ми битки, който водя в името на човечеството. Сайба е най-недостижимия човек, който съм открил аз като ветеран учен, и е мой дълг да го запазя такъв какъв то е! Точно като последния представител на изчезващ вид, аз ще го предпазя на всяка цена! Семейството и личните нужни са маловажни пред дългът към расата, но това той не го разбира. Той не разбира твърде много неща за нашия свят, но точно зареди това е гении. Жена му, Сара Роуз, представляваше голяма опасност за човечеството само чрез съществуването си. Щом осъзнах това, аз веднага предприех мерки и... стисна юмрук, който се разпали за секунда. Я изгорих, заедно с къщата ѝ. Целях да разруша всичко, което го свързва с миналото му, за да му дам възможност да продължи напред към извисението... ала се провалих. ПРОВАЛИХ СЕ!!! Още тогава трябваше да убия Annie, но не успях! Беше твърде късно. Сайба успя да я изкара от пламъците и да я спаси. Г-н президент моля ви, позволете ми да поправя тази моя ужасна грешка! Нека убийството на Annie Rose да бъде моята задача! ОБЕЩАВАМ, че няма да ви разочаровам. Смъртта ѝ е гарантирана. Азами застреля Valentine с най-сериозния и решителен поглед, на който е способен, демонстрирайки му, че думите му са искрени и че той е пефектен да свърши тази работа.


Mеждувременно в територията на имението навлезе нова фигура. Тя мъкнеше чувал с формата на човек зад себе си и преди да влезе през главния вход, забеляза Yharim и се спря на място. Беше мъж в 30те си, облечен с черно официално яке върху бяла риза. Визия, наподобяваща тази на Азами и нищо чудно да е дошъл тук именно зареди него. Името на мъжът бе Hanamiya. Поради някаква причина, след като видя отпред грамадния брониран индивид, Ханамия се отказа да влиза в имението за сега. Пусна чувала под себе си и поздрави Yharim като свали шапката си за малко поклонявайки му се леко и пак я постави.  Лизърдът навярно за пръв път виждаше този вид поздрав, но лесно би се досетил, че това е знак на уважение. Беше сигурно, че човекът пред него нямаше и на идея кого току що поздрави, но въпреки това го направи, дори и да не беше в негов стил. Ханамия изпъкваше със своята пернаментна подла усмивка, сякаш каквото и да се случва, той намираше нещо забавно в ситуацията, но далеч не беше от хората, които лесно се размиват. Ханамия просто обичаше да се усмихва. Той спря на няколко метра от Yharim и се облегна на една подпора с лице към гущера. Гледаше встрани и нищо не му каза все още, като дори извади една цигара и я запали. Подсигуряваше се, че димът няма да стигне до тиранина. Ако се съди по темпото, с което пушеше, изглежда не бързаше да влиза в имението. Беше странен индивид. Почти толкова странен колкото Yharim, може би. Ако не друго, Yharim би оценил спокойството, което този човек носи със себе си за разлика от шумните типове вътре. Ханамия обаче възнамеряваше да заговори съществото пред себе си. Просто не пожела да го направи в този коментар.

Valentine: След като видя колко решителност имаше в погледа на Азами, той кимна към него и му се усмихна, като го потупа по рамото. Така да бъде. Аммон- хаха..не..Азами Schnee..на теб поставям задачата да отнемеш живота на Annie Rose и да поставиш Сайба в правилният път към извисението. Вярвам, че ще успееш..Докато го потупваше по рамото, той му подаде ръка да се здрависат, като щом това стане, Азами ще усети стрела в своите ръце. Това е моят подарък към теб..силата да манифестираш твоето въображение и да премахнеш още един лимит от човешкото съществуване. Да манифестираш нещо, което винаги се е считало като безкрайно - човешкото въображение. Дарявам те с The Creation Arrow! Как ще я използваш тази сила, и дали изобщо ще я използваш..това оставям на теб. Обърна му гръб, като тръгна да излиза от имението му. Имаме работа да вършим сега! Очакват ни други гости.

Jester: Момичето е полу-сестрата на една от най-важните фигури в колацията им срещу мен, а именно Варис, който има пряка връзка с Glitchtrap a.k.a Вай. Ментира, както и викат умее да прикрива всякаква информация за себе си, включително местоположение. От там идва прякора и, който означава "лъжа". Нито аз, нито Валентайн можем да я открием. Освен това, тя умее да саботир всичко в нейния обсег, било то супер сили и предмети. Освен това, тя е хакер на нивото на Варис, познат като Адронския вирус и с това може да намира всякаква информация за всеки. She knows the secret behind my existence and she needs to be stopped. Предполагам ще се появи по време на тази война и ще направи наистина големи проблеми с това. Пред нея, аз и Валентайн можем да се превърнем в обикновенни хора и останалите да получат advantage-a, който им е нужен за да ни сразят. Погледна към Валентайн При последната ни среща с твоя идол, аз успях него самия да го завържа в сделка, или както вие му викате "договор" с който го принуждавам да ми даде всякаква информация, която има за нея и да я нападне on sight. Обърна се към Азами Не ме интересува глупавото ви състезание. То е част от моята игра и от моята забава. Проблемът е, че тя знае твърде много и умее твърде много, което е заплаха за цялото това представление. Не не забравяме и факта, че тя е експерт в това да си сменя външния вид. Никой не знае истинската и същност. Отвори портал, на който да му покаже нещо Последно е забелязана да изглежда ето така ,а това тук Отвори още един е доведеният и брат Адам, познат като Варис Вече разбираш, защо е толкова важна тази мърша, без извинение...

Yharim: Стоейки със скръстени ръце, той погледна пристигналия човек. Огледа го от глава до пети, като се опита да разбере характера му. Виждайки, че знае как се показва уважение, и че с пръв поглед разбра, че тиранина иска малко спокойствие, то Yharim се отпусна отново. Кимна към него като поздрав, като в неговия свят, това също е начин за показване на уважение. Всички там му се покланяха, молиха, дори се държаха с него като с бог, защото не бе толкова далеч от тях по сила, но начина по който Ханамия се представи бе такъв който той предпочиташе. Все пак, твърде много внимание също не е хубаво нещо. Остави го да си изпуши цигарата, като видимо, неговата компания не бе приета отрицателно. Той усещаше, че след цигарата обаче, ще бъде момента в който и двамата ще обелят думи един на друг. Този човек... Де всички да бяха като него. Ако беше така, можеше и да нямам титлата на "тиранин". Мечът който бе закачен на гърба му беше единственото по-отличително нещо от футуристичната, и в същия момент, старомодна броня. Мечът бе направен от огромно парче obsidian, като то очевидно бе преминало през много видове обработка, че да не бъде така трошливо, че да може да бъде използвано като оръжие. А това което криеше самото му масивно тяло, бяха руни, които дори на неговия свят, съществата можеха да се броят на неговата ръка, която по късмет имаше четири пръсти. Дръжката на меча му бе захваната като с болт за самото острие, но всичко бе преценено. Самото парче от което бе направено острието, видно имаше формата на altar, който незнайно за всички бе едно от малкото неща останали от неговото семейство.

Hanamiya: Нямаше как да не остане впечатлен и заинтересован от визия и атмосферата на Yharim. Не му беше трудно и да се сети, че съществото пред него нито е човек, нито е от този свят. Ханамия имаше дузина въпроси, но реши да му ги спести. Колкото по-малко знаеше, толкова по-добре - смяташе той за себе си. Блажено е невежеството - друга негова любима мисъл. Ханамия силно чувстваше, че е на един blunder разстояние от това да изчезне от лицето на света, но точно в такива страховити моменти, той се доверява на това, което винаги му е вършил чудесна работа - интуицията му. Тя е единствената причина, той все още да не е влязал в имението и да остане в компанията на странника. Това писмо... -най-накрая си изпуши цигарата и заговори извънземното. Предполагам то е предназначено за г-н Азами. Ханамия протегна ръката си напред. Подайте го на мен. И без това съм му момче за всичко, не виждам защо да не му бъда и пощальон. ^^ Пошегува се леко, но ръката му остана напред, подсказвайки че е сериозен. Ханамия се изказваше кратко и ясно, без излишна информация. Поясни нъбързо кой е, но не спомена името си понеже то бе нерелевантно към темата на разговор и също така no one asked. Уверявам Ви, че ако г-н Азами получи писмото Ви от моите ръце, той ще го прочете много по-рано. Тази пощальонска кутия сигурно вече е събрала паяжини - рядко я проверяват. Допълни отново с лека шегичка. Кутията всъщност беше поддържана и дори излъскана от прислюжниците, какво всичко друго наоколо, но това което Ханамия каза не беше лъжа. Може да отнеме месеци, докато писмото достигне до получателя си. Ако оставим настрана постоянната му подла усмивка, залепена за лицето му, то в жеста на Ханамия видимо не се намираше нищо скрито или нередно. Даже се долавяше лека доза на страх от неговата страна, която обаче беше добре прикрита за човешкото око. От всички форум герои, с които Yharim се срещнал до сега, навярно Ханамия е най-човечествен от всички. Обикновен човек, водещ сравнително обикновен живот със средна продължителност от 70 години - време, което не му позволява да мисли толкова надалеч в перспектива, за разлика от героите вътре в имението. Той може да е главният наемик на Азами, но техните интересити се различават коренно. Макар и нормален човек, Ханамия имаше с какво да изпъкне, но той сякаш предпочиташе да не разкрива коя карта е на полето.

Azami: Отговори набързо на Jester: Разбирам. Това момиче представлява голяма опасност за вас, надарените. Разбирам и, че не се интересувате от тази игра, освен факта, че би ви позабавлявала. За съжаление, ако не заемеш страната на г-н Valentine, то се опасявам, че няма да имам причина да ти помогна срещу въпросното момиче. Обаче ако оставиш личните си нужди и забавления и решиш да си полезен за човечеството... Азами го замери със своя иконичен развълнуван, но сериозен поглед, примесен с предизвикателна усмивка. То тогава мога да ти гарантирам, че аз и моята армия ще направим всичко възможно, за да я заловим. Все пак, имам уши навсякъде ;) Ще я намерим. След това той прибра стрелата от Valentine и тръгна подир него. Г-н президент, БЛАГОДАРЯ ВИ!!! Благодаря ви, че ми давате тази възможност да поправя грешката си и че ме включвате в екипа си! Няма по-голяма чест за мен от това да съм в първите редици на битката за възхода на човечеството! Обещавам, че няма да ви разочаровам! А що се отнася до стрелата, аз ще се възползвам от нея напълно! Никога не бих се лимитирал от възможността да заема от силите ѝ и по този начин да се доближа с една крачка по-близо до вас и вашето превъзходство! Също така ако разполагам с времето бих предпочел да разследвам структурата и произхода на тази стрела самостоятелно. Хм..? Азами отново се учуди от своите собствени мисли. Чудя се... това в името на човечеството ли искам да го направя или е индивидуално желание? Трябва много внимателно да дебатирам със себе си по този въпрос. Не исквам все пак да свърша като тях. Тук, Азами визираше част от другите Азамовци, които били наричани още провали, зареди това, че тръгват към личните нужди и изкошения и остават общия идеал на заден план. Тези провали винаги биват издирвани и елиминирани от останалите вариации на Азами. Случват се такива неща, защото все пак всеки Азами е отделен човек и индивид със свое уникално минало и дори характер. Но съществуването на един оригинален Азами е факт. От него е тръгнало всичко, но дори той самият не знае, че е оригиналния. Той се е препрограмирал да забрави, защото не иска случайно да се помисли за специален и да изостави идеала си.

Valentine излезе навън заедно с останалите, като дойде време да отпътуват към следващата им дестинация. По едно време, докато бяха в имението, Valentine усети как някой се опитваше да направи връзка с този свят и реши да помогне на съответния човек. Той веднага му привлече вниманието, като от дупката, която даденият човек се опитваше да създаде в пространството, Valentine създаде портал пред себе си, който водеше директно към него.

Valentine: Е, колеги, настана време да отидем към следващата ни дестинация..и тя няма да е в нашият свят дори!
The Prodigy: Запали една цигара, като отиде до Еделгард и ѝ прошепна нещо. Унищожи данните за Киригири. Аз ще гледам малката през това време.
Еделгард: Погледна към него, леко притеснена, но му кимна и помилва Ери след това по бузата. Ери..мама има малко работа, но ще се върна бързо. Няма да се бавя, обещавам ^^ Сега, отиди с татко и останалите..ще ти взема нещо като се върна.
Ери: Натъжи се леко, като очите ѝ се насълзиха, все пак не искаше да остава без майка си, тъй като не беше най - големият фен на баща си. Но се примири бързо с факта и кимна, като застана до The Prodigy.
Еделгард: Пред нея се отвори друг, специален портал, като без да казва нищо, веднага влезе в него.
Макима: Погледна към The Prodigy. Тя на къде отива..?
The Prodigy: Спокойно, дъще...отива да поздрави любимата ти сестричка. ^^
Фузен: Тш..исках аз да я убия лично!
The Prodigy: О не, няма да я убие...но ще ѝ отнеме подаръкът, който съм ѝ направил..ще е урок и за двама ви. Така както имате всичко..трябва да знаете, че мога да ви го отмъкна под носовете, деца мои. Хмхмхм..Усмихна се коварно на двете си деца, като погледна към Ери и се насочи към портала на Valentine заедно с Окамару до него. Нека сега се позабавляваме, Ери..защото честно казано...баща ти никога не е усещал чувството на забава. И е крайно време вече това да стане..

Yharim: Той гледаше право към Ханамия, неговата синя неподвижна светлина на бронята давайки чувството, че той гледаше право през него - като че ли вече го е разгадал, разкрил най-големите му тайни, знаейки всичките неща които може да му причини, че да го боли максимално много. Остави изцяло да се изкаже, без самия той да обели и дума. Минаха няколко секунди след изказването му, като големия жълт гигант най-накрая се помръдна, изправяйки се правилно, спирайки да кръстосва ръцете си. Погледа надолу към Ханамия, аурата която той излъчваше, бивайки като че ли се среща със самата Смърт, която току що е видяла някой, на неговия списък. Всеки нормален човек би олекнал, докато гащите му натежават, но преди Ханамия да има тази възможност, Yharim се засмя леко. Харесва ми този... До сега, е първия който съм виждал, който успешно може да прочете стаята. Не е нужно да са ти опънати толкова силно нервите, човеко, нямам намерението да ви нараня. Надигна писмото, поглеждайки го. Но със сигурност имате добра интуиция... Завъртя го между пръстите си, като химикалка. ...не говоря за очевидния факт, че това писмо е за собственика на това имение. Спря, хващайки го между показалеца и палеца си, като му го подаде леко. Вие знаете кой съм, без да знаете кой съм. Тези думи показаха, че Yharim знае страхът който изпитва. Но бе напълно разбираемо - Той, човек който се смята за напълно обикновен, пред тиранина, който собственоръчно може да унищожи цели планети, човек, който единсвеното нещо което вижда в човешия живот, е ресурс ripe for the picking. Постави писмото директно в ръката му. ...харесваш ми. Кажи си името, човеко. Поклони се леко. Аз съм Yharim. Виждайки, че Ханамия спести ненужните неща, титлите му бяха ненужни. Той вече знаеше, че е някой със сили които не могат да бъдат подценени.

Hanamiya: С всяко едно движение на тиранина пред него, Ханамия все повече чувстваше огромния риск, който поема. Въпреки това той се справяше похвално с това да прекрие страха си, ала при Yharim тези не минават. Той го прочете като отворена книга. Пернаментната усмивка на Ханамия от подла премина неусетна на нервна, но и на развълнувана. Интуицията на Ханамия винаги бе правилна. Той разчиташе на това и ето че още един път не остана разочарован. Текущият му разговор завинаги щеше да промени живота му и той нямаше просто така да захвърли тази златна възможност. Той взе писмото и се напъна да проговори. Даже успя леко да се засмее, отговаряйки подобаващо на смеха на Yharim. Хаха, прави сте. Веднага щом ви видях разбрах, че сте победител. Казвам се Ханамия. Какво вече казах, аз съм момчето за всичко на г-н Азами. От години му върша чудесна работа. Аз не се интересувам от въпроса защо. Не задавам излишни въпроси, а направо действам. Необходимо ми е само задача и аз ще я изпълня независимо мотивите. Ханамия се описваше като перфектния наемник. Странно, изведнъж той стана много приказлив, но щом това се случва, то винаги си има причина. Погледна към писмото и после отгово нагоре към Yharim. До сега ме четяхте като отворена книга. Предполагам вече се досещате защо наруших тишината, за да ви споделя всичко това. Аз ще дам писмото на г-н Азами още сега, но искам неща в замяна. Нещо изключително дребно - шанс. Шанс да докажа думите си. Да демонстрирам уменията си и полезността си. Шанс да премина от на страната на победителите в този свят. Вашата страна...! Ханамия смирено изчака отговор. Мотивите му остана неясни. Дали са пари, сила или нещо друго, то това Yharim навярно нямаше да разгадае само чрез поглед. Едно нещо обаче остана ясно. Ханамия имаше вид на изключително мотивиран човек, които изцяло бе наясно с интересите си и ги преследваше безвъзвратно. Интуицията му също не бе за подценяване. Все пак именно зареди нея този lifechanging разговор се стартира.

Yharim: Гледаше надолу към него, но видимо, той почна да усеща, че самата аура на тиранина започна да се успокоява. Беше топла, но заради самия факт, че той бе нещо много над човечеството, се усещаше неудобно гореща, но не беше заплашителна. Ханамия... Не знаеш колко високо би била твоята позиция в моите ранкове. Твоя манталитет... изключително добър е. За човек, без никакви сили, не мога да направя нищо освен да покажа минимално уважение. Което за него бе голямо нещо. Дори пред Азами показа, че не го уважава, докато не видя истинския него, при което, просто спря неуважението си. "Независимо мотивите"... По-впечатляващ е от повечето в стаята. Но тогава нещо друго му повиши какво мнението за него - фактът, че имаше топките да поиска нещо в замяна за това просто да изпрати едно парче хартия. Той наистина ли направи това току-що...? Сложи си едната ръка на маската, като че ли опитвайки се да прикрие, вече скритата си усмивка. Шанс? Реши да го доизслуша. Но щом завърши изречението си, Yharim започна да се смее с цяло гърло. Посегна към главата му, като впечатляващо гальовно помилва главата му. Ханамия, с удоволствие бих те добавил сред редиците на моята армия... Но... в този свят, още нямам войни, освен двата ми генерала. Махна си ръката от него. Въпросът е... какво би рискувал, да получиш това, което искаш? Очевидно не говори за шанса, а за неговите скрити мотиви. И Yharim показа уважение, като не попита какво иска.