Lyg (Nirn)

Vudu: Здрависа се с нея. Така да бъде..ще отида и ще покоря този свят. Едва ли ще е такъв проблем..а и..със сигурност ще намеря съдействие в лицето на "мен" самият там, хмхмхм..вселената ще е една крачка по - близо до това да стане перфектна..

Скарлет: Погледна към стареца, като надигна леко вежда. Червенокосата каза, че няма живи хора наоколо...а и дори не те усетих по - рано. Не ми приличаш на нормален странник, дядо..кой си ти?

Ruby: Вярно... почти забравих за този детайл. Не се и съмнявам, че ще се спогодите и ще обедините сили... но ако се срещнеш с "мен"... накарай я да страда. Въпреки, че ще е по-приятно ако аз самата получа тази възможност. Тя се засмя леко на това колко абсурдно звучеше всичко. Чудя се дали съм единствения човек в тази ситуация - да сме пълни противоположности с друго "мен", да не я понасям до такава степен, че искам да я залича от лицето на света... пак се отклонявам от темата-. С какво мога да съм ти полезна в момента? Ruby винаги е имала изключителни познания за това как работи техния свят, но също и познания, които се отнасяха за неща отвъд него. За толкова време сътрудничество, тази жена продължаваше да е пълна мистерия за Vudu, но едно беше сигурно - тя дори за момент не беше показвала никакъв интерес да бъде негов враг. До такава степен, че му беше позволила да избие сънародниците и, при положение че тя навярно беше способна да му се противопостави.

дядото: Разбирам от къде идва съмнението, момиче... Исках да се извиня, че не можах да предотвратя случилото се. Името ми е Акатош. Това, което се опитвах да направя е да предотвратя амулета да се озове тук. Не очаквах обаче и ти да бъдеш завлечена във всичко това. Той се огледа, сакаш отдавна не беше идвал на това място. Не за да види дали има някой наоколо, а за да види колко се е променило мястото. С едно поне мога да те успокоя. Времето тук тече по различен начин отколкото в твоя свят. Не е въпрос до това колко време стоиш тук, а въпрос на кога и как си тръгнеш от тук. Връзката между Aetherius и външните светове винаги е била нестабилна, но... сега е още по-нестабилна от всякога. За да се измъкнеш, ще е добре да научиш възможно най-добре основите на този свят.

Vudu: Мултивселената е нещо, което никога няма да бъде разбрано изцяло. Никога няма да разберем какви са другите вселени отвъд тази, в която се намираме..и никога няма да разберем всичко. Хехех...не и докато не еволюираме отвъд пределите на възможното..и малките крачки са много важни. Първо, трябва да се премахнат всички смотани...Взе една отвара и от ярост я счупи в масата пред себе си. ...ТУМОРИ на този проклет свят, а именно тези, които си позволяват да ни оковават..! Ако искам едно единствено нещо от теб..то ще е да се сдобиеш с колкото може повече сила и да елиминираш всички, които решат да ми се противопоставят..

Скарлет: Хъх? Времето тук тече различно..? Това е прекалено шантаво..дори и да е така, нямам намерението да отделям от времето си да научавам за тайните на този свят. Не защото не мога, а...защото умът ми е фокусиран върху други неща! Не искам да прекарам и един ден повече тук!

Ruby: Може и да си прав. Тя сложи амулета около врата си, като той засия леко за малко, сякаш реагира на нея. Разбирам Aetherius по-добре от всеки друг. Повече от всеки друг знам и на какво са склонни да потиснат развитието ни, самостоятелността ни. Искат да ни контролират, да ги почитаме. Страхуват се от потенциала ни, до степен където биха направили всичко по силите си да се отърват от тези, които те считат за заплаха. Тя леко протегна дясната си ръка напред, като започна да създава силно опростена магическа холограма на устройството на тяхната вселена, като започна да му показва определени елементи. Границите са нарушени на тези места, момичето най-вероятно е пристигнало от някое от тях. Съдейки по това колко е пострадало всичко, няма да се учудя ако се появят още хора, колкото и добре да сме изолирани от мултивселената. Относно силата... не трябва да е проблем. Все пак, Кулите са почти възстановени напълно, остана само тази, която потъна заедно с Yokuda. Когато възстановя и нея не би трябвало да имаме никакви проблеми с каквато и да е съпротива.

Акатош: Разбирам те напълно... Все пак, сърцето ти бие за приятелите ти, както и за проблемите във вашия свят. Той вдигна поглед към огромната кула, около която беше построен градът, след което погледна към планината, и накрая - към вулкана. Дори и да беше възможно да се върнеш обратно вкъщи тук и сега, това не означава, че ще се върнеш за същото време, прекарано тук. Час, място, дори неща като фазите на луните и времето от годината също ще афектират завръщането ти. Ако си безразсъдна е възможно да се върнеш там години по-късно, дори ако си прекарала само няколко минути тук. Но с правилни изчисления, обратното също е възможно. За жалост обаче това са неща, които е възможно онази жена да не ти обясни.

Скарлет: Дядо, не знам как да ти го обясня, но няма да остана тук дълго време. Каквито и рискове да трябва да поема, че да се върна, ще ги направя. Дори и да се върна като немощна старица, докато мога да вдигам меча си с две ръце , ще се бия! Така че, ако можеш да ми помогнеш, ми бъди от полза. Но нещо не се връзва..защо червенокосата да не е възможно да ми обясни тези неща? Тя като че ли най - много искаше да се махна от тук, в нейн интерес е да си тръгна.

Акатош: Изглежда... не разбра какво се опитвам да ти обясня. Той се наведе, при което гърба му изпука много лошо. Стареца откъсна две стръкчета трева, като се изправи, гърба му изпуквайки още по-зле. Той смачка едното стръкче на топка, като здравото го постави на дланта си. Представи си, че това стръкче трева е вашия свят и неговата времева линия. Той приближи топчето до дланта си с другата ръка, като започна да го движи над дланта си, като го въртеше в пръстите си и променяше височината и позицията докато го въртеше. А това е света, в който се намираме. Тук-таме той допираше топчето до стръкчето трева, но на различни места. Световете не са постоянно свързани. Ако теоретично приемем, че си тръгнеш след 5 минути, а аз си тръгна след 10 минути - възможно е когато пристигнеш в другия свят, аз вече да съм там от години. Затова е важно да знаеш какво правиш. А относно онази жена... не сме достатъчно близки с нея, че да знам как разсъждава. Истина е, че е в неин интерес да си тук възможно най-кратко. Но това не съвпада с твоя личен интерес - да се върнеш при приятелите си възможно най-бързо за да им помогнеш. Поради начина, по който дядото обясняваше, очевидно той много добре разбираше как работи времето тук, и как то е свързано с другите светове.

Скарлет: Х-хей, не е нужно-! Скарлет веднага показа своето притеснение като го видя да се навежда, но пък се заслуша в лекцията му. Уау...разбирам вече..явно ще трябва да намеря моментът, в който световете са свързани в правилният момент от времето. Не че знам как да го направя де..но чакай малко. Погледна го съмнително. От къде знаеш всичко това? Доста е странно изведнъж да се появи някой мъдър дядо от нищото..

Акатош: Ахахах... "мъдър дядо" е последното нещо, което бих очаквал някой да ме нарече. Той погледна небето, като забеляза, че беше започнало да се свечерява. Кажи ми, вярваш ли в митове, легенди, същества и богове? Така може би ще ми е най-лесно да обясня от къде знам всичко това. И даже може би ще мога да ти го покажа. Чух, че децата днешно време предпочитат нагледни примери, отколкото силно криптични слова като 36-те Урока на Vivec.

Meanwhile:

Малко след разговора на Vudu с Ruby, той няколко пъти се опита да направи връзка с вселената, в която се развиваха останалите действия. Тези опити бяха усетени не от кого да е , а от самия Valentine, който по най - бързия начин се телепортира при него заедно с бандата си през един от порталите. Вуду се намираше в нещо като типичният Shaman lair, място, приличащо на колиба, но пък и беше доста голямо, тъй като беше пълно с над 1000 отвари, всичките на едно място. В мига, в който се отвори порталът пред него, шаманът направи крачка назад и веднага имаше враждебно изражение на лицето си, като протегна ръка настрани и започна да зарежда огромно количество електрическа енергия в ръката си.

The shaman: Кои сте вие, копелета...?
Valentine: Усмихна се, като направи крачка напред. Идваме с мир, г-н шамане...не е нужно да се стига до насилие. ^^
The Shaman: Насочи си ръката към него. Ти...познавам те много добре, Valentine..но останалите идиоти си нямам и на идея кои са освен него. Посочи The Prodigy. Имаш огромни топки ако си мислиш, че можеш да дойдеш пред мен..след всичко, което направи..!
Valentine: Хаха...аз нищо не съм направил, но не отговарям за действията, които моите други версии правят. ^^ Но те уверявам, г-н шамане, че съм тук, за да ти дам нещо, което ти искаш от много време..Усмихна му се. Unlimited potential..the ability to forge your own destiny..and to get rid of those who you deem your enemies..Обърна се към своите хора. Колеги. Позволете ми да Ви представя един човек, който надмина очакванията на всички хора в неговата вселена. Някой, който от прост скитник и посредственик между хората и боговете, се превърна в човек, който успя да подчини цял един континент на своята воля, и е напът да го стори и със собственият си свят. Човек, който от нулата, стигна до безкрайността..някой, който успя да убие бог с нищо повече от прост меч..и някой, който се опитва да строши лимитите на човешките умения, точно както ти правиш , Азами..
Vudu: Този човек беше пълен с гняв вътре в себе си. В миналото си, той е бил предаден от онези, които е почитал най - много - боговете, и сега е с мисията да ги заличи всичките до един, във всяка една вселена, като започне със своята. Вуду имаше за цел да превърне човека в машина за убиване, да избие всички останали раси докато неговата не завладее вселената изцяло. Ако Азами беше расист, то Вуду не толерираше абсолютно нито една друга раса, независимо от това дали тя би била помогнала на човечеството. Дори сега, той обмисляше просто да избие всички в скривалището си само и единствено от гняв.

В момента, в който Ruby усети, че се появиха още гости от друг свят, колибата, в която се намираха, сякаш се превърна на пепел, и те се озоваха в град, над който в небето висеше на едно място огромно парче камък. Самият град беше построен върху вода, точно на брега до свръхвулкан, висок около 14000 метра. Миризмата на сяра щеше да ги удари веднага, доведена от горещия порив, идващ от вулкана.


Ruby: Тя беше на една малка крачка от това да направи нещото, което Vudu само обмисляше. Пред тях стоеше жена, а около вратът и - амулет, който сияеше с ярка червена светлина. Пристигането им я беше накарало да влезе във fight or flight режим. Само един поглед към нея щеше да им подскаже що за човек бе тя - енергията, която бликаше от нея беше същата, с която беше наситен този свят. Мястото, на което се намираха, беше затвор, създаден да държи един-единствен пленник... и този пленник сега стоеше пред тях. Бяха влезли в клетката на звяр, който не харесваше натрапници. Подобно на Vudu, тя беше изпълнена с гняв. Някога, тя беше предадена от тези, които тя считаше за семейство. Предадена заради тяхната алчност. Сега, тя искаше да си отмъсти.

Сърцето и биеше като барабан. С всеки един удар, сякаш това караше да се стича лава от вулкана - сякаш сърцето и беше в недрата му. Тя огледа всеки един от тези, които тя беше транспортирала тук от колибата на Vudu. Съдейки по изражението и, тя вече познаваше някои от тях. Накрая, погледа и се спря върху Vudu, като видимо се успокои от присъствието му. Сърцето и се успокои, и изглежда тя вече можеше да мисли трезво.

Ruby: Съжалявам за... грубото посрещане. Не е често да имаме гости. и е прието да третирам всички такива като врагове, докато не реша противното. Тя направи леко движение с ръцете си, като пространството около тях започна да се променя, докато не се озоваха пред портите на град.
(Мястото, на което се намираха е долу в ляво на снимката по-долу. В далечината можеше да се види града в центъра, огромния вулкан зад него, от ляво - планината, която беше някъде на половината на размера на вулкана, а в дясно - огромното дърво.)

Ruby: Добре дошли в Aetherius... в Nirn, и по-точно - на Lyg. Сега... ми се иска да разбера причината да сте тук.

Yharim: От всички, може би той беше най-видим. Неговото тяло, в пъти по-голямо от всички около него, неговата златисто-жълта броня и сини светлини по тялото, специфично лицето грабвайки погледа на всички, а масивната червена конска опашка стърчейки от шлема изглеждаше като че ли естествена, че е нещо идващо от неговата глава. Огледа наоколо, виждайки всичките отвари, посягайки нежно да докосне една от тях, като всичко около тях започна да се превръща на пепел. Разочароващо... Тези неща изглеждаха изключително интересни. Загледа се във Valentine, докато обясняваше кой е този много гневен човек пред тях. Убиец на богове... такава прекрасна ярост в очите му... Отварите... Всичко... Още един интересен член, който бих приел за своята армия. Но гнева му е just for the sake of it. Има причина да е яростен, но няма причина да изкарва гнева си на всички... Рядък индивид.

Но тогава той насочи погледа си към другия човек от този свят. Betrayal... Явно тази вселена е основана на предателството от други... Стисна юмрук. Не толкова различно от моята вселена. Отпусна се отново, като реши, че не е негово място да говори. Остави Valentine, човека който най-добре знае как да се оправя с хора от други светове да говори.

Azami: Остана впечатлен от интересното развитие на нещата, но учен като Азами не се шашкаше толкова лесно от фантастични светове. Това, което обаче му привлече вниманието бе двата интересни индивида пред негo Вуду и Ruby. Такъв си беше Азами - заведи го в зала, пълна с историята на цялата Вселена, той пак ще се загледа в хората около него. Антрополог по душа. Добре заварили, дама и господа! Моля, позволете ми пръв да се представя. Моето име е Амон Азами. По професия съм учен и съм открил най-големите тайна на света, от където идваме. Уверявам ви, че думите на г-н Valentine са истина. Идваме с мир, но и с предложение. Г-н шаман... първоначално се загледа към него с интерес, породен от описанието на Valentine. Нямаше как да не се отклони от темата, за да му зададе следните въпроси: Истина ли е това, което президентът спомена за вас? Достигна ли сте от нулата до безкрайността?! Справили сте се с това да строшите човешките си лимити?! Обикновен човек като вас дори е успял да победи истински Бог?! Азами задаваше въпросите си бързо един след друг с невъобразимо нетърпение. С това темпо той скоро може би ще започне да гледа на него както гледа към Valentine - с възхищение и дори с екстаз. Ако има нещо, което Азами респектира толкова, колкото надарените свръххора, то това ще са тези индивиди, които са способни да жертват всичко и да преминат през целия Ад, за да компесират бездарността си. Азами възпитаваше точно такива хора в Кървавото Доджо.
Загледа се и в Ruby със същите заинтересовани и нетърпеливи очи. Невероятно! Срещнах още един човек с умения, които не мога да си обясня! Това чувство... навярно тази жена може да ни вкара в недрана на вулкана само с един поглед.
Aetherius? Nirn? Lyg? Има ли още хора като вас на това чудато място?! Светът, в който Азами попадна беше изключително красив и фантастичен за неговите стандарти, но въпреки това, той все още не можеше да отмести поглед от хората в него и да се наслади на уникалните гледки.

Valentine: Хмхмхм..тук сме да водим прегевори, г-жо..преговори за нашата обща цел, която всички тук имаме!
Макима: Ще ви посъветвам да го послушате..все пак, той е причината да усетим какво се опитваше да направи шаманът.
Valentine: Without further ado, let me introduce you to my pl-


Шаманът внепазно тропна с тоягата си, предизвикайви огромни гръмотевици да започнат да валят навсякъде около тях, с тътен на поне стотици хиляди мълнии всяка. Те бяха въплъщението на неговият гняв, материализиран във формата на лъч от енергия, който единствено и само унищожаваше. И когато цялото небе се напълни с такива мълнии, той се обърна към всички тях, като бе ясно, че той е източника това да става. Някак си, той бе подчинил дори и природата. През цялото време докато останалите говореха, неговата кръв буквално кипеше от гняв. Най - вече от това, че работата му беше прекъсната така внезапно. От всичко най - много, той мразеше точно хората да го прекъсват, макар и навярно той да се опитваше да влезе в техният свят насилствено. След като останалите се нагледаха на града, той протегна ръка към Valentine и откъсна косъм от косата му, при което го залепи за вуду кукла. Тази кукла започна да свети в синьо, при което той я стисна здраво с две ръце, строшавайки я, но това ги телепортира обратно в неговата колиба. Навярно той беше използвал силите на Valentine за един единствен миг, за да се върне обратно към работата си. Той бавно започна да крачи около останалите, сякаш вълк дебнеше плячката си и я обикаляше бавно. В момента той анализираше какви натрапници виждаше пред себе си, и бе очевидно, че не е много доволен. Погледна към Азами, като му се намръщи веднага. Въпросите ти са безсмислени...можеш да получиш отговор на всички тях само като ме погледнеш, rich man...не ме интересува вашето предложение..не ме и интересува за какво сте дошли тук..не променя факта, че аз сам щях да дойда да получа това, което ми се полага от вашият смотан свят.
Valentine: Засмя се леко. Впечатляващо...умее да използва силите ми макар и един път толкова лесно. Шамане...кажи ми...колко свята смяташ да унищожиш, за да утолиш жаждата ти за кръв..?
The Shaman: Да унищожа...? О не...нищо няма да унищожавам. Просто ще изчистя...Докато вървеше около тях, той рязко промени посоката си към нещо като завеса, хващайки я с една ръка. Веднага след това, той рязко я дръпна, а зад нея, завързана на маса, лежеше много красива руса жена, която буквално сияеше пред очите на останалите. Тази красива жена навярно беше и богиня на красотата, тъй като всеки нормален човек би се влюбил в нейната женственост и нежност само като я погледне. Но не и Вуду..

Azami: Слушаше думите на шаман, сякаш бе омагьосан оттях, но това не беше едно от вълшебствата на богомразеца. Азами искрено се наслаждаваше на това, което Вуду прави и едвам сдържаше самодоволния си смях. Усмивката на лицето му обаче не пожела да прекрие. Този гняв. Тази неизмерима омраза към боговете! НЕВЕРОЯТНО! ТОЧНО ТОВА ИМ ТРЯБВА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! Азами скри останалите си мисли дори и от форума, но едно е ясно - Както Yharim отключи за кратко нови спомени на Азами, сега шаманът направи същото, но с далеч по-опасни и непредвидими. Бизнесменът нищо не каза. Самодоволната му усмивка на лицето беше достатъчна. Той само се обърна към Valentine с намек, че напълно подрекпя шамана и държи да го включим в отбора независимо риска.

Ruby: Виждайки богинята, виждайки ужасът на нейното лице, чувайки виковете в агония... накараха садистична усмивка да се появи на лицето на Ruby. Продължи да ридаеш, кукло... няма кой да ти помогне. Но се чувствай се късметлийка. Когато направихте същото с мен, преди всичко ми отнехте способността дори да издам и един звук. Последното, което направихте, беше да изтръгнете очите ми, за да мога да видя всичките гаври, които можехте да направите с човешки труп. Вуду наистина беше нежен. Бъди му благодарна за това. Ако съдбата ти беше в мои ръце, нямаше да проявя никаква милост

Щом разбра, че странниците са тук специално заради Вуду, тя просто въздъхна, след което ги подмина по пътя към вратата, след което и излезе, напълно игнорирайки Valentine, Макима и Азами, който даже се беше обърнал директно към нея с въпрос. Все пак, тя знаеше че единственото, което те виждат, беше колко брилянтен беше Вуду. Разбира се, тя не ги обвиняваше. Дори не беше учудена от това. В сравнение с него, единственото, което беше очевидно за Ruby беше нейната чудовищна магическа енергия, която даже преливаше от тялото и, както и амулета на врата и - артефакт от тази вселена, който навярно имаше сила сравняваща се с тази на стрелите, ако не и по-голяма (стрелите не съществуват в този свят, тъй като следва собствени правила). За разлика от Вуду, тя не беше limitless, най-вече защото не можеше да го постигне докато не бъдат изпълнени определени неща първо, едното от които беше тя да напусне това място - нещо, което беше напълно възможно тя да направи със собствени усилия. Вместо това обаче, Ruby беше постигнала друг вид извисяване, което малко хора в историята на този свят бяха достигали преди, и не съществуваше другаде. Нещо, което дори самия Вуду не можеше да проумее, но беше свързано с това как този свят работи - затова част от уговорката им беше да си помагат взаимно, като тя му даваше нужната информация.

Yharim: Всички тука много обичат да suck-up-ват на този шаман... Със сигурност, действията му заслужават похвала, той е постигнал много, но гнева му е misguided. Въздъхна по начин по който всички чуха. Изгледа как убива богинята, като си поклати главата. In such bad taste... Разбирам как се шувстваш, шамане... И моето семейство бе убито от богове. И мен се опитаха да убият, за това заличих тях и всички които вярваха в тях... но... Скръсти си ръцете. Не смяташ ли, че действията ти са wasteful? Толкова много ресурс, който похабяваш. И защо? Защото не можеш да увладееш гнева си? Не съм някой който би те спрял, by all means, убивай ги като животните които са. Но има и тези Посочи към мъртвата богиня, или по-точно, към буркана. които можеш да използваш. Няма нищо по-унизително и мъчително от това да използваш бог срещу друг бог, да ги накараш да нарушат фундаменталните правила които имат в тяхното корумпирано общество. Запъти се към изхода. Не бе трудно Вуду да види, че има само четири пръста на ръцете си. И че самото му съществуване наподобяваше това на бог, но по много twisted начин. Той не бе бог, но бе абсорбирал толкова много божествена есенция, че приличаше на такъв.
Излезе навън, след Руби, за да се отдалечи от какафонията в стаята. Той каза това което искаше да каже, и реши, че присъствието му не бе нужно. Ах, такъв расизъм нямаше в нашата вселена... Но можеше и да бъде така, защото нямаха време да се мразят помежду си, защото аз съществувах.

Vudu: Засмя се след като чу това, което Yharim му каза. Като един шаман, той все още пазеше своите умения да комуникира с боговете и до ден днешен ги използваше, но най - вече използваше забранените си вуду умения да абсорбира техните умения щом ги убие. В него също имаше огромни количества божествена енергия, която той обаче преобразуваше непрестанно в своя собствена. Не ме разбирай погрешно...гневът ми няма нищо общо с моята цел. Ще избивам и унищожавам тези нищожества докато съм жив, това е сигурно. Но не съм и някой, който си е изгубил ума. Всичко това, го правя с цел..Той взе отварата, като две вуду кукли се опитаха да му я отмъкнат от ръцете, при което той ги смачка с другата си ръка. Всички изчадия, които умират..всички твари, които заличавам, това, което остава след тях винаги ми е вършило работа. За мен, те са просто ресурс..ресурс, който мога да използвам до безкрай. И мога да те уверя..че да ги накарам да се избият помежду си не е в мой стил. Не, не искам да ги унижавам..искам лично АЗ да ги убия със собствените им сили. И много скоро, това ще стане...подчинил съм силите на хиляди такива изчадия вътре в себе си, и тази бройка само ще нараства. Докато в един миг...Усмихна се широко, като строши още една вуду кукла. Не изчезне и последният...

Valentine: Усмихна се. Е, в такъв случай, трябва да разбера повече за твоят мотив да се свържеш с нашият свят. Нима е заради стрелите, за които съм сигурен, че знаеш?
The Shaman: Излезе навън, като застана до Yharim и Ruby и приветсва Valentine да излезе. Виж там...към хоризонта. Този процеп в пространството...искам от теб едно единствено нещо, за да се присъединя към смотаната ви група. Причината да се свържа с вашият свят, е проста...вече има нашественик тук от там. Това направи целият този процес лесен. Но от теб искам да помогнеш на тази жена..Посочи Ruby. Да получи колкото се може повече сила.
Valentine: Надигна вежда. Очаквах...ти да искаш да я получиш.
The Shaman: Аз сам мога да постигна всичко...аз съм всевисш. Аз съм безграничен човек. Няма нещо, което да не мога да науча. Боговете дълго се опитваха да скрият този факт от нашата раса, но аз съм един от малкото, които знаят, че това не е така..но на нея ѝ трябва помощ. Която ТИ..Допря си тоягата до Valentine. Ще ѝ дадеш..ясен ли съм..?
Valentine: Хмхм...неочакван обрат на нещата. Но съм склонен да помогна с каквото мога. А аз..мога абсолютно всичко. Погледна към Ruby. Навярно не успях да се представя подобаващо. Щом сте съюзник на Вуду, не мога да си позволя да съм толкова несправедлив и да не ви попитам какво е вашето условие за присъединяване към нас.

Ruby: Беше се облегнала на каменната ограда, като гледаше към нощното небе. Съдейки по околната архитектура и климата, в момента се намираха в студена пустиня. Ruby чу стъпки зад себе си, като погледна към високия брониран мъж, който отиде до нея. Мислих, че сте тук да преговаряте с шамана... Малко след това видя и как самия Вуду излиза, последван от Valentine. Присъствието на последния съответно я накара да се намръщи леко. Тя ги изслуша тихо, след което проговори. Като за начало... ми трябва да знам в какво се забърквам. Все пак, не мога да се съглася с нещо без да знам какви са уловките. Но ако трябва да назова условия... не се месете в делата ни тук. Aetherius има коренно различна структура от вашата мултивселена. Една грешка и всичките ни усилия ще отидат по дяволите. Без значение от това дали се съглася да работя с вас или не, искам това условие да бъде изпълнено. В противен случай ми е интересно какво ще стане ако се развихря в свят, в който няма окови които да ме държат. Поне знам със сигурност, че реалността на нашият свят е достатъчно стабилна, че да се справя с време-пространствени аномалии, наблюдавала съм достатъчно такива. И мога да Ви уверя, господин Valentine... че аз винаги държа на думата си. Без значение дали тя е към приятел или враг. Все пак, сънародниците ми се гордееха със силата, която носят думите ни - никога напразни, и винаги изпълнени.

Valentine: Засмя се леко. Това ли са условията? В такъв случай, имате моето съгласие. Няма да се месим в делата на този свят. Единствено ще ви помоля да не унищожавате реалността в нашият свят когато пристигнете..поне не много, хаха ^^" Както и да е. Както вече знаете, заради огромната нестабилност във време-пространството, създадена от мен и моите колеги, организираме състезание, което да привлече най - свирепите воини от всички краища на мултивселената на едно място, за да се сбият за неограничена сила..това състезание обаче ескалира много над моите очаквания когато едно хлапе отвори още повече процепа в мултивселената, създавайки ми много работа. Аз целя да сътворя отбор от индивиди, които да доминират тази война и заедно, да премахнат целият този хаос и да сътворят върховен, абсолютен..ред!
Vudu: Но защо..? Защо би се занимавал с нещо подобно..?
Valentine: Усмихна се широко на този въпрос. За жалост, не мога да отговоря на този въпрос. Няма нищо случайно, което да се случва, повярвай ми...е, съгласни ли сте да участвате? Приемете го като възможност да промените цялата вселена така както на вас ви харесва.
Vudu: Съгласен съм , Valentine. Още от както се опитах да се свържа с вас, усетих че тази вселена е специална. Но това не означава, че ще си партнирам с вас..не очаквайте да ви се притека на помощ ако някой от вас тръгне да умира. Напълно съм наясно, че всеки е тук само за себе си. Включително и аз.

Yharim: За това аз правя собствени изкуствени богове. Тези които притежават силите им, но не могат да ги ползват без аз да им дам позволение. В моя свят, боговете се превърнаха от най-силните създания, на добитък, който размножавам и убивам за важните им ресурси - вярата. Концентрираната вяра на цялото човечество, която образува бог има невероятни магически способности, както вие очевидно сте разбрал, господин Vudu. Визираше всичките отвари.

Погледна към Руби. Сила... Това ли е единственото условие? Ако е сила, оригиналният ми план бе да се снабдя със стрелите и да им дам силите на всеки който се съгласи да ми служи. Аз единствено и само ще ги съхранявам. Все пак, най-доброто място на което да бъдат предпазени е в зоната с най-сериозна защита. Отново върна погледа си на шамана. Но не е нужно да ми служи, стига да установим доверие. Всички верни имат свободен достъп до моите притежания, стига да питат. Това не го каза само на Вуду, но и на всички околни. Думите му нямаха и грам лъжа в тях, той казваше суровата истина - че той ще даде на всеки стрелите, стига да са някои, на които той знае, че може да има доверие, че няма да го backstab-нат като хиладите преди да стане тиранина на Dreyvis.

Отново погледна към момичето, което бе в пъти по-ниско от него. Кажи си името, момиче. Поклони се уважително. Аз съм Yharim. Надявам се бизнес отношенията ни да се движат безпроблемно. Заслушваше се в разговора на Valentine с Vudu, като темата която бяха отворили бе доста заинтригуваща за него.

Ruby: Това, което ми е нужно, не е сила в смисъла, който вие влагате в тази дума. Дори теоретически да имах достъп до безгранична сила, това нямаше да промени положението, в което се намирам. Нужен ми е човек със силата да счупи оковите ми. Защото това място е моят затвор. Като такъв, аз не мога да го напусна, без значение от опитите ми. Постараха се нищо от нашата вселена да не е възможно да го направи... Но... вие не сте от Aetherius. Така че бих казала, че е имало някаква полза от тази малка "грешка", която се е случила при вас. Нямам против да помогна ако ми помогнете в замяна, но не виждам причина да участвам в каквото и да е. Особено като нямам идея за какво става дума.

Тя тогава насочи вниманието си директно към високия мъж с необичайната броня. Надявам се това да отговори и на Вашите въпроси. Уви, нямам намерението да служа никому. Но може да се каже, че съм човек на думата. Тя сложи ръка на амулета, който беше горе-долу където се намираше и сърцето и. Това беше нейния начин да върна уважението. Относно името ми... предпочитам да ме наричат Ruby. Останалото е дълга история, която не намирам за подходящо да обсъждаме в момента. Аз също се надявам отношенията ни да продължат безпроблемно, но като за начало, ще се надявам на малко повече информация относно тези стрели. Разбира се, склонна съм да разменим информация, ако го смятате за нужно, или предпочитано. Тя очевидно знаеше как да говори с хора на науката, все пак, и самата тя можеше да се нарече такава, по нейния си начин.

Azami: Изкара стрелата, която на него му се полагаше, а именно The Creation Arrow, като я подаде нежно на Ruby. Г-н президент. Оставам на вас честа да обясните какво представляват стрелите. Азами просто си търсеше повод да се наслади на думите и действията на своя идол Valentine.

Valentine: Усмихна се широко. Разбирам...в такъв случай, нека обясня. Тези стрели, общо 10 на брой, всяка от тях съдържа частица от енергиите, които изграждат структурата на една вселена. И най - вече, поддържат нейният баланс. Това са Time, Space, Reality, Order, Chaos, Creation, Destruction, Mind, Soul, Power..всички тези стрели заедно поддържат нашата вселена здрава. Истината е, че много малка част от тези енергии се крие в стрелите, но достатъчна, че да може да я промени драстично. Някои стрели съществуват, само за да може да бъде пазен балансът между силите, например Chaos и Order. Ако една от тези две енергии излезе извън контрол, другата е там да я регулира. Всички стрели се крепят заедно чрез силата на The Power Arrow, която е най - важната от всички тях. Без нея, силите на останалите ще излязат извън контрол и няма да могат да бъдат затворени в тези стрели. Но е твърде рано да се стига до тази тема, хмхм..истината е, че аз и моят приятел Джин..Погледна към The Prodigy. Както и с помощта на едно младо момче от Кагедома, създадохме тези 10 стрели и затворихме енергията на създание, познато в нашият свят под псевдонима "The Boss" в тези 10 стрели. Бях изумен когато усетих неговата сила..това създание имаше силата на цяла една вселена в себе си..беше удивително! И за да не може той никога да се върне, аз разделих силите му и ги запечатах в тези 10 стрели. Той е живото въплъщение на "върховен хаос"..моят най - голям враг. Та, това е тайната зад стрелите. Те представляват силите на този индивид, а чрез тях, ще можете да контролирате по една от 10-те енергии, които държат вселената ни цяла. За щастие..няма вселена, която да може да ми се противопостави. Така че ти обещавам, че ще те измъкна от оковите на твоят свят..Усмихна се коварно. В замяна на твоята лоялност..

Yharim: Някои от думите на Валентайн бяха нови за него, но любопитни. За него информацията бе в пъти по-важна от живота на който и да е, стига да има тежест. А той получи изключително много, най-вече в крайните изречения. Хаос, а? Има смисъл... той е... как да го нарека... neat freak? Градът му бе направен като по скица. Включително и умовете на жителите. Но погледна отново надолу, към червенокосото момиче, което уважително му се представи. Окови...? Започна да я оглежда, давайки ѝ чувството че бива анализирана. Не са физически... Опита се да види точно какви бяха, и от какво са направени. Той разбираше от магия и руни, като спокойно може да ползва и разпознава древните от неговия свят. Има ли начин да ми покажете тези окови по-детайлно? Докато тя направи това, реши да покаже своята стрела. Сложи ръката на меча си, като го извади от зад рамото си. Замахна във въздуха настрани, на където нямаше никой, като използва магията научена от Space Arrow, включително с руните върху огромния му меч, за да разцепи пространството директно към базата му в Beacon. Протегна свободната си ръка в процепа и извади стрелата си, като най-спокойно ѝ я даде, като символ, че наистина има желанието да имат добри отношения. Опитваше се да бъде примерен за всички останали, като беше as transparent as possible в неговите действия и мотиви. Единственото нещо което искаше - знание. Знание което да увеличи неговите собствени сили.