Lyg (Nirn)

Ruby: Тя огледа стрелата на Азами внимателно, като очевидно не посмя да я поеме в собствените си ръце, или даже да я докосне. През това време, тя слушаше думите на Valentine много внимателно, сякаш ги анализираше още по-внимателно отколкото погледа и анализираше стрелата. Сега вече разбирам... вече разбирам и защо подобни неща не съществуват тук. Ако имаше подобни артефакти на Nirn, Aetherius щеше отдавна да не съществува. Интересно... колко различно работи нашия свят от това, което вие наричате мултивселена... Но господин президент... по-рано не споменахте нищо за лоялност. Единственото, което искахте, беше нашата помощ, и ни питахте нас какво искаме в замяна. Ако се лъжа, моля, поправете ме. Не харесвам когато хората не са откровени с това, което искат. Тя след това насочи вниманието си към Yharim, като следеше всяко негово движение внимателно. Загледа се в оръжието му, след което и в стрелата, но отново дори не я докосна. Ако настоявате... Тя плавно вдигна ръката си, като посегна към процепа в пространството. За разлика от Yharim обаче, нейната ръка не можа да бръкне в процепа. Сякаш имаше невидима преграда, която я спираше - преграда, съществуваща само за нея. За жалост, за да мога да обясня защо това се случва, ще отнеме време, с което предполагам не разполагате.

Valentine: Не съм, но вече го говорих с останалите, така че ще ти го кажа и на теб, както и на теб, шамане...не съм тук да си търся приятели. Не ви моля да ме харесвате, не ви моля и да следвате заповедите ми дословно..единствено искам да сте лоялни на каузата, която имаме, а тя е да променим вселената да е едно по - добро място. В това се изразява вашата помощ към мен. Искам да видя как всеки по свой собствен начин ще използва силите, които аз навремето използвах, за да се превърна в първият победител в това състезание, което аз сега организирам, хмхмхм..е, вече като чухте всичко това...Макима!
Макима: Слушам...Запъти се към Вуду и Ruby, като те двамата можеха да усетят нейната заплашителна uncanny аура, сякаш самият дявол в момента стоеше пред тях. Всички, които са лоялни на г-н Valentine подписаха моят договор..той гласи, че се съгласявате да сте лоялни към каузата му и че няма да предадете никого от нас заради вашите лични цели. Предателство...няма да се толерира. Пред тях двамата се появи летящ договор, който подробно бе описал всичко, за което Макима говореше, като с големи букви пишеше, че всеки, който го наруши, ще заплати с живота си.
Vudu: Той усети енергията, идваща от Макима, като непременно се досети, че това е дело на една от стрелите. Така да бъде. Това момиче..имам чувството, че е по - опасна дори и от мен. Но няма да ѝ се дам толкова лесно..никой не може да ме достигне...Прехапа показалеца си, като от него текна кръв, с която той подписа този договор.

Yharim: Хмм... Хвана ѝ ръката, като докосна стрелата до нея. Надяваше се силите на стрелата, в такава близост да позволи на Ruby да може да премине между пространствата, игнорирайки оковите. Все пак, той беше притежателят на The Space Arrow. Аз имам повече от достатъчно време, стига да е разгадаване на мистерии и получаване на нови знания... Това твое... ако може да го нарека, "проклятие", е изключително полезно. Ако се науча да го имитирам, нямаш си и на представа нещата които мога да направя с него. Но то ако наистина беше проклятие, той с лекота щеше да го забележи, щом тя му го показа докато се опитва да прокара ръката си в портала. Все пак, проклятията му бяха второто любимо нещо след биологията. Но от сега знам начин по който да мога да те освободя... но изисква голяма жертва... Да загубиш всичките сили които някога си имала и някога ще имаш.

Ruby: В момента, в който Yharim докосна стрелата до ръката на Ruby, ръката и успя да премине през бариерата. Съответно, тя не използваше много сила, все пак го правеше най-вече за демонстрация, но в момента на контакт със стрелата, амулета и очевидно реагира като присветна, и в този момент сякаш невидимата бариера изчезна, карайки пръстите и да преминат през нея, където до преди малко не можаха да достигнат. Това беше всъщност доста щастлива случайност, все пак, навярно ако опита беше направен с друга стрела нещата можеше и да свършат по различен начин. Но едно беше сигурно - The Space Arrow можеше да си взаимодейства с този свят без да нарушава законите му. Това беше и причината, поради която по-рано Ruby беше усетила пристигането им, но същото това пристигане не наруши баланса. Въпросните "окови" не бяха проклятие, но какво точно бяха, тя не обясни. Поне не и сега, защото Valentine се беше обърнал към нея. Нека обсъдим останалото по-късно, господин Yharim... Тя си отдръпна ръката от процепа, в последствие и от стрелата, като обърна пълното си внимание към Valentine и Макима.

Ruby: Господин президент... Съдейки по думите на тази жена... Тя погледна към Макима, напълно спокойно, сякаш не забелязваше аурата, която издава. звучи сякаш досега не сте бил предаван. Затова, позволете ми да ви разкажа една история. В ръката и се появи лист хартия, който беше изписан ръкописно на език, който никой от присъстващите не знае. Това е първият договор, който някога подписах. Договор между мен и семейството ми. Договор... Листът се подпали, като изгоря бавно, като стана на прах в ръката и, който вятъра отвя. с който се случи точно това. Пред собствените ми очи. В ръцете на брат ми, мигове преди той да ме наръга, и да изтръгне сърцето ми. Същият брат, който беше предложил идеята за договора. Всички застанаха на негова страна. Всички без най-малката ни сестра. На нея дължа това, че съм все още жива. Единствено тя се застъпи за мен, когато останалите опетниха името ми. Това го казвам, защото искам този първи договор да остане и последния. Тя погледна Valentine, насочвайки следващите си думи директно към него. Казахте, че не ни молите да следваме заповедите Ви дословно. Само да сме лоялни към всеобщата ни кауза. В такъв случай, аз решавам да не изпълня заповедта дословно, и да съм лоялна на себе си. Няма да подпиша този договор. Както споменах по-рано, за мен дадената дума е закон. Ще ви помогна и ще очаквам и вие да изпълните вашата част от уговорката. Предателството е последното нещо, което ще толерирам, от когото и да е. Съответно, ще предпочета да отнема собствения си живот преди да предам доверието на някой друг. А ако ви е нужна някаква форма на гаранция за това колко ценя собствената и чуждата дума, мога да ви покажа спомените ми. От деня, в който съм била родена, разбира се. Подобно на всичките си събеседници, Ruby беше човек с харизма, но изглежда тя не намираше за нужно да я използва. Вместо това, тя я използваше за да даде алтернативна интерпретация на чуждите думи, която интерпретация да съвпада със собствените и идеали. Въпреки това, в думите и нямаше и капка лъжа. Очевидно, за нея даването на обещание наистина беше много по-ценно от подпис върху договор, като беше склонна да се бие до смърт с всеки, който дръзнеше да наруши подобно обещание.

През цялото време, Valentine слушаше историята на Ruby с глава, наведена надолу. В момента той не изпитваше нищо друго освен разочерование. Честно казано, на него изобщо не му пукаше за нейната история. Все пак, той бе наясно, че всички тук имат тежко минало, което ги бе накарало да поемат по особен път. Той бе човек на действия, и най - много мразеше напразни обещания. Като човек, който ръководи цял народ, той вярваше най - много в писаните обещания.

Valentine: Разбирам...наистина съжалявам да го чуя. Имали сте явно тежко минало...Надигна поглед към нея, но разочерованието на лицето му бе видимо. Но...това прави ли ви специална в нашето присъствие? Не мисля. За едно сте права..никога не съм бил предаван. И знаете ли защо? Защото не съм вярвал на думи, а на действия. Хората, които не са лоялни на моята кауза, нямат място сред моите редици. Хората, които не са се доказали пред мен, нямат място в бъдещата вселена. Не бъркайте моята учтивост...за слабост, която можете да използвате. Без да се поколебая, мога да изтрия от съществуване това място. И да те окова много повече, от колкото си в момента.
Окамару: Застъпи се веднага за Ruby. Г-н президент, сър! Поклони се пред него. Извинете я за нейните думи! Аз ще поема наказанието! Тази жена наистина има желанието да се бие сред нашите редици. Дайте ѝ шанс да се докаже. Усещам го вътре в нея и мога да гарантирам за достоверността на думите ѝ!
Valentine: Боя се, че вече го направих. Аз никъде не казах, че да подпише този договор е заповед...беше избор. Всички останали тук го направиха и показаха лоялност към мен, но ти все още имаш много да се доказваш..защото за мен, в момента си най - маловажната от всички тук.
Окамару: Г-н президент, умолявам Ви да ѝ дадете втори шанс да се докаже! Думите не са толкова маловажни, за колкото ги смятате! Може да съм просто личен бодигард, но имам какво да кажа по този въпрос..в якуза света, обещанието е равносилно на стотици такива договори! Аз съм готов да умра за моят шеф, и за всеки един от тук. С удоволствие ще поставя моят живот пред вашия в името на общата кауза, независимо от личните ми желания..затова...моля Ви да разми- Ъгх! Кх!
Макима: Изневиделица, от врата на Окамару започнаха да се образуват общо 20 вериги, които се свръзваха с ръката ѝ. Някои дори имаха формата на каишки, за да подсказва на Окамару къде му беше мястото. Кой ти даде позволение да говориш, куче..? Напълно си прав...ти си просто бодигард. Цялото ти съществуване тук е да следваш заповеди и да се застъпваш за нас. Нищожество като теб...не заслужава право на мнение..Затегна веригите около врата му, като се усмихна коварно. А сега бъди послушно куче и замълчи..не обичам непослушни домашни любимци...
Valentine: Замисли се над думите на Окамару, като го погледна и протегна ръката си настрани, премахвайки веригите от врата му. Не. Ще го послушам..Окамару е лоялен на нашата кауза щом е готов да се жертва за нея. Дори и да не е част от вашето семейство, Макима...той е част от нас. Погледна към Ruby. Ще ти дам шанс да се докажеш и да ми покажеш, че думите имат по - силна стойност от писаните обещания...и ще ти дам тази свобода. Но не забравяй, че свободата, която ти дам, лесно мога да я отнема. Пред тях се отвори портал, като заради неговите умения, Ruby лесно щеше да премине през него, все пак той бе единственият, който бе master-нал уменията на The Space Arrow до такава степен, че да може да пътува из различните вселени. За него това бе детска игра. Да вървим..имаме още работа за вършене. Също така..Погледна към Азами. Азами..трябва да те помоля за нещо.
Окамару: Изкашля се след като бе освободен, като го болеше да си поеме дъх. Въпреки това, той погледна към Макима намръщено и бавно се изправи. Някой ден...ще намеря сили да се освободя от контрола ти..

Azami: Продължаваше да наблюдава с възхищение работата на неговия идол Valentine. След случилото се с Окамару, той си помисли следното: Разбирам. Ти просто не си знаеш мястото. Тези без талант са недостойни да държат света в ръцете си. Той е предназначен за надарените. Цял живот ще си останеш нищо повече от бодигард на президента и кученце на Макима. Цял живот... освен ако не направиш като мен. Окамару можеше да почувства как Азами се е втренчил в него с дяволска усмивка. Има ли желание има и начин дори и за бездарници като теб и мен. Хохо, но това не е за всеки. Трябва да си готов да жертваш абсолютно всичко. Всичко, което си знаел, знаеш и някога ще ознаеш. Всичко, което обичаш. Всичко, за което живееш и което те изгражда като човек. Ако наистина си способен да жертваш толкова много в името на една единствена цел, то тогава надежда за теб има. Ще можеш да счупиш оковите си и да вземеш света в шепите си. Въпросът не е дали е възможно или не, а дали си струва. За всичко си има цена, гарантирам го, но дали си склонен да я платиш? Хмхм.. След поредния си монолог, Азами се обърна към Valentine с заинтересова изражение. Кажете г-н президент! Можете да ме помолите за всичко!

Yharim: Поредната история за предателство... Явно силата бдяща над този свят наистина е същата като тази в моя. Вуду и Руби... И двамата страдат от тази неприятна сила. Почти им съчувствам. Но ще бъде добре да я предпазя... не защото ми пука за нея, а зад това което тя притежава. Оковите, които искам. Пристъпи пред Окамару и Руби. Валентайн. Аз ще бъда отговорен за нея. Може и да не вярвате на думите, точно като мен, но очите ѝ не лъжат. Ако някой от тук е добър judge за характер, то това бих бил аз. Прибра си меча, като пространството се затвори. А и без това... тя има нещо което аз желая. Не бихте попречили на проучването на един от участниците в тази ваша игра, нали? Той дори и да нямаше очи зад себе си, виждаше спокойно какво се случва на Окамару. Това става като не си знаеш мястото... Знай тежеста на своите думи... но предполагам знаеш, че си минал граница, която нямаш право да преминеш.
Нека аз да бъда този който ще поеме вината ако тя предаде някой от нас. В замяна, остави я на мен, като обект на мое проучване. Все пак... нейните сили могат да ми дадат знания, които да помогнат на твоята цел. Изчака Валентайн да си тръгне, след което се обърна и помогна на Окамару да се изправи. Сигурен ли си, че си готов да участваш в нашите планове, Окамару? Докато го надигаше, погледна настрани към Азами. Толкова подчинен човек... може и да има силите и възможността да се развие, но самия факт, че е подчинен, ще бъде неговата граница. Може и да е причината да се старае да стане по-силен, но ще стигне и момента в който ограниченията, считайки се за по-низше същество от Валентайн, ще ти попречи на растежа... Имаш потенциал, човеко... но ще го прахосаш целия.

Ruby: Специална? В никакъв случай. Даже никога не съм се считала за такава. Не се и съмнявам във Вашите способности. Разбира се че съм наясно какви са последствията от предателството. Милост е последното нещо, което ще очаквам. И разбира се, единственото нещо, което предатели не трябва да очакват от мен. Разбира се, извинявам се щом съм разбрала ситуацията погрешно. Но начинът, по който този договор ни беше поднесен, подписването изглеждаше като заповед. Тя се усмихна многозначно, след което видя случилото се с Окамару щом той се застъпи за нея, но след това и Yharim също се застъпи за нея, което я учуди. Интересно... двама се застъпиха за мен. Това, което най-много ме учудва обаче е, че дори не се опитват да скрият жестокостта си от очите на детето. Тя си мислеше за малката Ери, която навярно се чудеше къде да се скрие, най-вече в отсъствието на майка си. Но... си струваше провокацията. Вече имам бегла представа за силите им. Поне на част от тях. И изглежда все още не знаят почти нищо за мен. Дори нямаха намерението да ме включат в плановете им, докато Vudu не им даде условие да ми помогнат. Тя хвърли един бърз поглед към Yharim. Това, което ми е най-любопитно е неговите разсъждения. След това си върна вниманието към Valentine, с последно предложение, сякаш наистина разбираше притесненията му. Да си призная, не съм очаквала някой да се застъпи за мен. Разбира се, благодарна съм, но... според мен не е правилно някой друг да страда за грехове, които аз съм извършила. Ако се случи да ви предам, предпочитам лично да поема последствията. Така е редно. Все пак, хората не трябва да бъдат учени, че личните им действия не носят последици на тях самите. Представете си хаоса, който ще настъпи ако видят как един бива наказван за чужди престъпления. Но, ако позволите, спрямо думите на господин Yharim, той е способен да разбере всяко мое намерение преди даже аз да съм го осъзнала напълно. Сигурна съм, че е способен и да наложи подобаващо наказание много преди грехът, който ме обвинявате че съм способна да извърша, да е факт. Ако позволите, и разбира се ако ще Ви достави по-голяма сигурност, съм склонна да работя с него. Ruby каза това без да има каквато и да е информация за същността на Yharim. Все пак, той така и не се представи с титлата си. За Valentine обаче, това предложение беше наистина обещаващо - съмнителното момиче, което със силната си воля дръзнеше да подложи под въпрос авторитета на Valentine, предлагаше да бъде постоянно под зоркото око на The Tyrant King - някой, който навярно можеше да я подложи на много по-кошмарна съдба, отколкото президента би си представи за някой, който би предал каузата им. Все пак, и Yarim е бил обект на предателство, и като такъв, той никога не би го толерирал, още повече имайки се предвид и жестокостта му.

Макима: Обърна се към Ruby. Хо...не се тревожи. Аз ще съм тази, която ще се погрижи да страдаш щом извършиш грях спрямо нас, Ruby. И ти обещавам, ще страдаш много повече, от колкото можеш да си представиш. Но не мога и да не накажа непослушното куче когато си отваря устата без да му е казано. Докато хората все още изпитват страх, същества като мен ще го използват срещу тях. Моето уважение имат само онези, които не познават значението на тази дума..само те могат да се нарекат безгранични в моите очи. Надявам се и ти да си такава..но ще видим.

Valentine: Погледна към Yharim. Така да бъде. Оставям те да я наглеждаш...защото не очаквам да проявиш милост. Усмихна се леко. Интересно ми е все пак да видя и твоята садистична страна, за която си така известен. Но най - много се надявам да я видя в действие срещу нашите врагове. Обърна се към Азами, като му се усмихна и го потупа по рамото. Имам една задача за теб, г-н Азами. И тя е от съществена важност..наскоро открих, че една от стрелите ни е била запратена назад в миналото заради действията на деца, с които ти си много добре запознат. Сигурен съм, че знаеш за кои деца говоря, все пак, и двамата много искат и желаят смъртта ти. И напълно ги разбирам, хаха..не бих те нарекъл най - милостивият човек. ^^ Датата, на която я открих е от съществена важност за теб...7 юли 2017-та година. Напълно съм сигурен, че знаеш какво се е случило тогава. Подаде си едната ръка напред, като в нея се сформира стрела, от която излизаше зелена на цвят енергия. Това е прототип на The Time Arrow..нищо повече от нейно копие, което ще ти позволи да я използваш един единствен път, и то в много малък капацитет. Няма да можеш да промениш нищо с нея, но да се върнеш в определен момент в миналото, със сигурност ще успееш. Като човек, запознат с времето, мисля че мога да я дам на теб. Все пак, твоето умение - Reading Steiner e нещо, което много ме вълнува и ще съм ти много благодарен да ми демонстрираш неговият потенциал. Би направил това за мен, нали? Приеми го като втори шанс да поправиш онази твоя грешка, за която ми говореше...убий Ани Роуз веднъж завинаги. ^^ И разбира се, поиграй си и с малките Такуми и Съни..искам враговете ми да са достатъчно силни все пак, че да ми доставят достатъчно голямо забавление. Имаш моето позволение да убиеш и тях, но се съмнявам, че ще успееш..все пак, Фузен доста добре се е постарал да обучи детето да е перфектният убиец, а тази малка на пръв поглед невинна Съни е дори още по - опасна когато се развихри.
Фузен: Усмихна се коварно. Не подценявайте Такуми...особено ти, Азами. Нарочно му заръчах да те убие. Моят ученик те мрази повече от всичко на света и няма да спре пред нищо докато не те разчлени.

Окамару: Хвана ръката на Yharim, като се изправи. Разбира се..за един якуза, имиджът е всичко. Не мога да позволя на имиджа на шефа да бъде развален..Погледна към The Prodigy. За мен, този човек е всичко. Той ми даде смисъл да продължа напред и аз ще бъда неговата дясна ръка до краят на моя живот. Господарката Макима е негово дете, не мога да ѝ противореча. А аз никога не бих наранил дете..никога. Особено ако е на шефа. Колкото и да желая свобода...няма да моля за нея. Един якуза никога не се моли.

Yharim: Засмя се леко. Милост показвам само на тези които коленичат, подчинявайки ми се тялом и духом. Тази малката не мърда... Решила ли е нещо, няма да приеме друго решение. И езикът ѝ е остър, дори и да е с няколко категории зад мен и Макима. Изправи се спокойно. От отзад, на бронята му се виждаха всичките механизми, които са създадени за да подпомагат жестоките му замаси, които в неговия свят бяха несравними. И мечът, който бе изпил повече кръв за едно десетилетие от колкото цели светове през хилядолетия. Силите в него бяха от всички видове, което за повечето се считаше като табу - механизми, магия, руни, души и дори проклятия бяха преплетени в едно огробно парче obsidian, което той бе превърнал в оръжие, което може да пробие през защитите на боговете като че ли бяха безсилни. До сега той стоеше най-отзад на колоните със злодеи, за това Окамару и Руби бяха първите които успяха да го видят качествено.
Но госпидин президент... вие май имате грешния имидж за мен... Аз не обичам да прахосвам... Защо да унищожа такова тяло пълно с потенциал, когато просто мога да разбия ума ѝ и да го препостроя наново? Вие от всички най-добре разбирате що за удобство са хора, които слушат всяка ваша дума без да се замислят дори за миг. Начинът по който го каза звучеше агресивно и заплашително, като че ли нарича всички около него безмозъчни слуги, но той визираше жителите на Beacon. Нарочно го каза по този начин обаче, защото знаеше че може да засегне изключително голямо количество от хората тук. А той много харесваше да вижда как човешкия мозък работи. Но ако някой започна да се изнервя, той веднага бе готов да отвърне - и се извинявам за начина по който го казах. Наистина съм впечатлен от жителите на вашата държава, Валентайн. Тези думи бяха казани по изключително координиран и планиран начин, че да утоли гнева на който и да е. Той знаеше как да се възползва от харизмата която притежаваше. Но аз ще изчакам преди да атакувам. Най-добре е да нападнеш, когато най-силно ще нараниш техния морал. Засмя се зловещо, като вдиша дълбоко и се успокои.

Вече злодеите се разделиха на групи, като обърна внимание на Окамару. Вярноста ти е уважителна също и гордостта... Но си надценяваш влиянието над другите, Окамару... Замисли се за момент. не.... Ти знаеш, че си под почти всички тук... Ти просто искаше да спасиш едно момиче, с което току-що се запозна... Погледна надолу към него, синята светлина която той имаше на шлема си изглеждайки по-заплашителна от всякога, като че ли се опита да влезе в ума му и да го разнищи до последната клетка. Защо? Тези думи бяха толкова целенасочени в това да накарат Окамару да го побият тръпки, че можеха да активират и неговите Fight or Flight рефлекси.

Ruby: Страх...? Тя се засмя леко. До сега не съм го изпитвала. Пък и, едно малко момиче е последното нещо, от което би ме било страх. Но не се притеснявай. Няма да се стигне до там да се опиташ да ме нараниш, камо ли да ме накараш да страдам. Все пак, държа на думата си. Но след като задълженията ни едни към други приключат... с удоволствие бих отсякла главата ти за неуважението, което проявяваш към мен. Разбира се, че езикът и не беше толкова остър. Все пак, тя се стараеше да запази уважителен тон, колкото се може. Съответно, факта че я провокираха активно не помагаше. Но докато думите на Макима я провокираха, изглежда тези на Yharim я забавляваха по някакъв начин. Имайте предвид, господин Yharim, че ако дръзнете да направите нещо, с което не съм съгласна, ще го считам като нарушение на доверието ми. Ще Ви препоръчам каквото и да искате да направите, първо да го обсъдите с мен. Колкото и да не неразумно, ще имате по-голям успех с това да го обсъдим първо отколкото да го насилите върху мен. Тя чу и последните думи, което я накара да се усмихне леко. Е... ще се радвам да работим заедно.

След като се разделиха на групи, Ruby остана с Yharim и Окамару, като имаше възможността да се обърне към тях директно. Тя сложи ръка на амулета си, като Леко кимна. Това беше най-високата форма на уважение, която тя можеше да отдаде. Бих искала лично да ви благодаря, че се застъпихте за мен и идеалите ми. Това сложи и двама ви в позиция, която не е приятна за който и да е обаче. Ако е възможно... аз също бих искала да знам защо го направихте. Тя също погледна към Окамару, показвайки уважение, което очевидно другите не бяха склонни да му покажат. Най-вече Вие, господине... нямахте какво да получите от това да се застъпите за мен.... имахте само какво да изгубите.

Azami: 7ми юли 2017 година, казвате? ... ... Азами контролираше безупречно каква емоция да покаже, но в случая пожела да не се сдържа. Все пак през идола си, той винаги беше напълно откровен. Той грабна стрелата несдръжано и с усмивка до уши отговори позитивно на молбата. НЕВЕРОЯТНО!!! ВИЕ СТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН!!! ВИЕ СТЕ МИЛОСТИВ!!! Да ми дадете този шанс още сега на момента, това е чудо! Вие сте чудотворец за мен! Вие сбъдвате мечти, г-н президент! Азами без колебание стисна здраво стрелата и я заби в рамото си. Въздушна вълна премина през всички устастници. Косите им буйно се разпериха назад. Ярки светкавици от раната на Азами осветиха околоността. Азами бе изпълнен с агонизираща, но и мазохистка усмивка. Ако до сега беше възхитен от действията на Valentine, то сега направо беше опиянен от жеста му. Азами дори не се замисли да изпълни молбата показвайки на останалите колко много държеше да поправи грешката си през 2017 година и колко лоялен всъщност беше на Valentine. Искаш да видиш умението Reading Steiner в действие? Така да бъде! Аз ще изменя настоящето, като се върна в миналото! Ще убия Annie Rose и Sara Rose и ще покажа пътя на Сайба към безлимитие. А що се отнася до Такуми и Съни. Хохо, вече съм им подхотвил специално изпитание. Много е възможно да загинат, но ако преминат теста, хохо.. то тогава те ще се върнат далеч по-силни, далеч ПО-ДОСТОЙНИ!!! Фузен, аз ще използвам омразата, която си посъдил в Такуми, за да отключа потенциала му. По същия начин ще използвам лудата любов на Съни към Такуми, за да проверя какво е готова да жертва за него. Тялото на Азами започва все по-силно да присвятка и премига, сякаш всеки момент ще изчезне.
Когато Азами се върне в миналото, ако е успял да промени достатъчно събития, че ефектът на пеперудата да се активира без да бъде блокиран от абсолютно събитие, то тогава когато всички се върнат от Lyg ще видят един малко или много по-различен свят. Свят, в който може би Annie Rose не съществува и Тай и Annie не побеждават TG, но ако Азами се провали времевата линия ще си остане същата и трудът му ще е бил напразен.


След изчезването на Азами, Yharim щеше да забележи една змия, която предпазливо се върти около краката му сякаш търсейки вниманието му.

След като Азами показа своята готовност да изпълни задачата, The Prodigy се усмихна и вдигна Ери на конче, като се запъти към портала, който Valentine беше оставил отворен. След като всички го последваха към следващата дестинация, Окамару остана единствен с Yharim и Ruby, но го болеше да гледа как Ери през цялото време го гледаше с насълзени очи и колко много искаше да му помогне. Той ѝ беше като по - голям батко все пак и беше заел ролята на Bonnie след нейното отвличане от легиона.

Окамару: Обърна се към красивата гледка , като застана с гръб към тях и с лице към нея, оставяйки поривите да развеят дрехите и косите му. Защо го направих...? След като 30 секунди изминаха без той да обели и думичка по въпроса, той отново се обърна към тях двамата, вече попил достатъчно от енергията на това място, че да разбере повече за нея. Само толкова му бяха нужни , че да разбере повече за дома на Ruby и самата нея. Нещо, което ние вълците наричаме..инстинкт. Мога да усетя искрените намерения в останалите само с един поглед..и знам какви са намеренията и на двама ви. Погледна към Yharim, като му се намръщи. Той много добре знаеше, че през цялото това време, той анализираше отстрани всички участници и си правеше заключения за тях. Това, което Окамару не харесваше в него бе, че е манипулатор. И това бе нормално - все пак, Окамару знае чувството да си манипулиран най - добре от всички тук. Щом усети, че бива заплашван, Окамару рязко освободи своята енергия когато вече нямаше никой наоколо, създавайки бурен вятър само от присъствието си. Енергията буквално извираше от него, а гигантската му 3-метрова фигура само повече допринасяше за чувството му на superiority, което изпитваше спрямо онези, които не бяха част от мафията, но бе готов да се преструва на послушно куче и да следва заповеди. Да бъда мачкан, знам какво е. Да бъда унижаван, това също. Но да гледам как някой друг бива мачкан пред очите ми...това няма да го бъде. Всеки заслужава да се докаже, без значение какъв човек е. Това е и причината да не съм посегнал на онази змия на име Азами. Вярно е, че за вас съм нищо повече от куче-пазач...и че ако ми бъде наредено, ще се жертвам за вас. Но когато шефа ми даде разрешение да действам на своя собствена воля...мога да се сражавам като равен с вас.

Това, което Окамару казваше бе самата истина. Този мъж имаше умението да създава трусове и земетресения само с един замах на ръката си. Истината беше, че The Prodigy го държеше като своя дясна ръка, защото се страхува от пълният му потенциал. Окамару караше тази енергия да извира от него само и единствено чрез туптенето на сърцето му. Чрез Complete Body Control, той караше сърцето му да бие пет пъти повече от нормалното за един човек, а чрез умението си да складира в сърцето си запаси от енергия, било тя енергия от природата или енергия от някой друг, това го превръщаше в един от най - опасните хора край тях. И в мига, в който той получи позволение да се развихри на бойното поле, Valentine знаеше, че е може би един от най - силните хора сред неговата коалиция.

Yharim: Забелязвайки силите на Окамару, той се засмя. Ах, тази прекрасна омраза... Окамару, тялото ти е силно, но ума ти е слаб. Манипулациите, с които ти си толкова добре запознат, са нищо в сравнение с това което ще причиня на тези които ми се противопоставят. Тези които имат нещастието да оцелеят сражение с мен и да ги заловя... Но все още нямам такива намерения като теб... Защото от моята гледна точка, ти си the weakest link. Посочи към главата си, сигнализирайки, че волята му е неговата ахилесова пета. Ето ти съвет... не се замесвай в моите работи. Харесвам те, но ти мразиш всичко което аз символизирам. Ако някой ти заповяда да дойдеш при мен... На бързо извади един лист хартия от книгата в която си водеше записки, като подписа договор, оставяйки на него своето проклятие, като доказателство, че е от него. Даде му го. ...покажи им това. Ако някой успори авторитета ми... независимо кой от тази наша банда, не се боя да напусна, независимо от този кръвен договор, който попълних. Знаеше силата на Макима, като през цялото време от когато го бе подписал, теоризираше начини по които да може да се освободи от него. Все пак, подобно на Окамару, той не харесваше да бъде привързан за някакъв дълг. Разликата беше, че Yharim не се страхуваше да се противопостави, независимо от цената. Може и да си просто член, без влияние, но от самото начало, планирах да се държа с теб като равен. Думите му, дори и да бяха груби и директни, имаха нещо нежно в тях. Но не бе заради морали или нещо друго. А беше защото знаеше, колко верен войник ставаше от него, стига добрите да не стигнат до него първи. За това той реши да му покаже, че има някой на негова страна, за да помисли два пъти преди да смени страните.

Наведе се и взе змията, галейки я, като погледна към Руби. Ще имам думите ти в предвид. Вие наистина сте интересен екземпляр... Ах... извинявам се... Учения в мен не можа да се сдържи. Но за да отговоря на въпроса ти... Посочи зоната в която се бе загледал Окамару. Този свят, има прилики с тези в които съм бил, но всичките разлики са нещата които имат знания, които могат да бъдат научени и приложени другаде. А ти... Посочи я със змията. Имаш нещо което има много по-голям потенциал и сила от каквото и да е друго нещо. Тези "окови"... ако науча тайните им, би си струвала която и да е загуба. Представи си какво би могло да се случи, ако промениш приложението им... представи си, ако можеш да оковеш самата си жизнена енергия към тялото си. В този случай, дори и да поеме някой фатален удар, ще продължи да живее, ставайки безсмъртен. Обясни го по прост начин, че двамата, дори и змията да може да го разбере.

Ruby: Тя се усмихна, като даже се засмя леко, като вятъра развя дългата и плитка. Интересно... досега не съм виждала някой да се пригажда толкова добре към енергията на Aurbis... Господин Окамару, ако някой ден решите, че искате да започнете друг живот, сте добре дошъл на Nirn. Разбира се, под моята лична закрила, ако някой прецени, че няма да уважи Вашето решение. Това е най-малкото, което бих могла да направя за Вас като благодарност, че поехте риск за някой като мен. Но ще е жест, който ще помня винаги - как някой с толкова чисто сърце се е застъпил за мен... за Sharmat. Това беше дума на език, непознат и за двама им, но и на двамата им беше пределно ясно, че каквото и да означаваше, значението беше силно негативно. След това тя погледна Yharim, като му се усмихна. Ако тези "окови" са единственото, което Ви е привлякло вниманието... то ще останете приятно изненадан. Но... това е нещо, което можем да обсъдим по-късно. Засега, изглежда имаме още работа за вършене. Тя се обърна, като се запъти към портала, като защото беше създаден чрез силите на The Space Arrow, тя успя да премине.

Окамару: Обърна се към Ruby, като се поклони леко от уважение. Колкото и да харесвам това предложение, ще се наложи да откажа. Нямам правото да вземам сам подобни решения...но щом шефът реши, че нямам повече нужда да му служа, ще се замисля. Погледна към Yharim, като взе листа от него и го прибра. Съжалявам, г-н тиранин...но не мога да изпълня тази ваша заръка. Прав сте..не понасям нищо свързано с вас. Мразя всичко, което символизирате. Но уважавам същите тези хора, които са ви сметнали за достоен индивид. Ако ми бъде наредено да ви служа, независимо моята ненавист към вас, ще съм ви верен слуга до второ нареждане. И ще съм готов да се жертвам за вас. Подмина го, като се запъти към портала, но се спря щом вече беше зад него. Единствено...ще ви отправя едно предупреждение. В този миг, аурата му стана адски враждебна, защото той бе видял нещо у Yharim, което най - много мразеже, а именно опита му да сплаши малката Ери по - рано.


Изричайки тези думи, той продължи към портала. Но Yharim щеше да разбере, че "кучето-пазач" на Valentine пазеше най - много най - малкият и беззащитен член на тази мафия. Малката Ери много обичаше Окамару, а той я чувстваше като своя собствена по - малка сестричка. Независимо каква заповед му бива дадена, той би я нарушил дори и да е от The Prodigy ако касае живота на Ери.

Ruby: Евентуално новосформирания съюз между хора с определени амбиции стигна последната си дестинация, след което се разделиха всеки по своя път. Vudu и Ruby се завърнаха обратно в техния свят, като започнаха приготовления за следващата стъпка. Все пак, беше крайно време двамата да преминат към следващата фаза на тяхната уговорка. Ruby се запъти обратно към Imperial City, където...


Възникна ужасно силно земетресение, което се усещаше през целия континент, а епицентъра му беше точно Imperial City. Хората на Vudu много добре знаеха какво означаваше това - беше пророчество, което Шаманът беше казал, което той и Ruby бяха обсъждали още от самото начало.


Акатош: Усети земетресението, като се намръщи. Явно формата, пред която се беше явил пред Скарлет беше някакъв вид илюзия, тъй като започна сякаш да се изпарява. Който и да беше той, очевидно искаше да помогне на Скарлет по някакъв начин. А щом той беше прибягнал до това да прати просто някаква илюзия, можеше да означава много неща. Както и самата Скарлет беше забелязала, това място само създаваше много повече въпроси отколкото получаваше отговори за тях. Съжалявам, момиче... изглежда разговорът ни приключва дотук. Изглежда присъствието ми вече не е толерирано... ^^" И все пак... желая ти успех по пътя обратно към вкъщи... има хора, които те очакват с нетърпение, и се притесняват за теб. С тези думи, фигурата на стареца изчезна напълно, докато земетресението продължаваше с пълна сила.

Скарлет: По време на нейните дълбоки разсъждения и размисли над това как бе попаднала тук, огромното земетресение прекъсна всяка една нейна мисъл и рязко я върна в реалността. Тя се залюля здраво, като инстинктивно материализира Екскалибур в ръцете си и го заби в земята, за да се хване за нещо. К-какво по..?! Какъв е този свят, да му се невиди..? Това природно бедствие не е нормално..! Погледна към Акатош. Хей, какво става..? Ще ме оставиш просто така..? Беше объркана, като след като дядото пред нея изчезна, тя въздиша. Същият е като Мерлин...все си тръгва когато най - много ти потрябва..чудя се къде ли е сега..? Не съм го виждала от твърде много време....

Ruby: Начинът, по който протичаше земетресението беше твърде странен, сякаш причината не беше от самата природа. Беше причинено от... нещо. Нещо, което имаше силата да мести тектонични плочи сякаш бяха нищо. Скарлет можеше да види как плочите започваха де се местят, с изключение на тази, на която тя се намираше в момента - плочата, на която беше Imperial City. Не след дълго, от кулата, която беше по средата на града, започна бавно да се издига червен лъч светлина насочен към небето.

Скарлет: Погледът ѝ се спря на високата кула, от която тя виждаше червеният лъч, като беше сигурна, че той бе източникът на това. Няма съмнение...! Намръщи се леко, като извади Екскалибур от земята. Това чудо..не е просто природно бедствие..някой го предизвиква...ако мога по някакъв начин да го спра, ще е добре...но едвам се крепя в момента..!

Скарлет: Заради ярката светлина, тя сложи ръка на челото си и погледна към кулата, но все още нищо не можеше да види. По дяволите, много е светло...трябва да видя какво се случва, за да го спра...който прави това е луд...! Започна да тича, възползвайки се от отслабеното земетресение, за да се доближи до кулата.

Ruby: Стоеше пред входа на кулата, като левитираше леко над земята, амулета в ръцете и, като концентрираше огромно количество енергия в него. Беше протегнала амулета към кулата, което щеше да доведе Скарлет до бързото заключение, че Ruby беше тази, която стоеше зад случващото се. Изглежда не беше забелязала Скарлет, тъй като тя продължи да прави каквото правеше.

Скарлет: Щом се доближи достатъчно, тя вече успя да види, че Ruby бе източникът на всичко, което се случваше около нея. Това е...! Онази жена..Ruby! Но защо..?! Доближи се до нея, като спря на около 20 метра от нея. Ruby..! Какво правиш?!?! Ще нараниш някого ако това продължи..! Моля те , спри..!

Ruby: Щом чу Скарлет, като прекрати каквото беше правила до момента. С това, светлината изчезна и трусовете спряха, като Ruby го направи най-вече защото не знаеше какво щеше да направи Скарлет. Все пак, Ruby не искаше да рискува всичките и усилия да отидат на вятъра. Тя стъпи на земята, като погледна към Скарлет спокойно, слагайки амулета обратно на врата си. Няма кого да нараня. В този град сме само аз и ти, а Vudu и хората му знаят за случващото се. Ако ме извиниш, имам още работа за вършене.