Azami's mansion

Azami:
Бавно отвори очите си. Намираше се в леглото си. Хм..? Отне му няколко секунди да осъзнае какво точно се е случило, след което стисна гневен юмрук под завивките. По дяволите! Тобирая Тогами, ти си най-голяма напаст, която имам нещастието да познавам! Изправи се рязко и ядосано, но веднага осъзна, че това беше грешка. Ох ох ох..! Yare Yare.. Той се хвана за гърба, защото го заболя все едно беше дядо. Дефакто наистина си беше дядка на 104 години. Лека полека... Без да бърза Азами стана от леглото и стартира своя mourning routine. След като се освежи, той отвори един от големите си позлатени гардероби и се започна да се преоблича. Винаги outfit-ът му беше предимно черен. Черна риза, черен официален елек, черен тренчкот, черни панталони, че и дори черни ръкавици. Единствено различно от черно, което силно контрастираше беше сребърната му вратовръзка, а и да не забравим нежребния му бял кичур в гъсто черната коса. Това беше визията, с която бе известен. Жените обужаваха да го гледат по телевизията, а за прислужниците им да не говорим. Като става дума за тях, време беше Азами да излезе от стаята си и да се види с тях. Те не го бяха виждали от седмици и навярно им е домъчняло изключително много за него. Готов съм. Съвършен съм! След като си оправи яката на сакото, той се напръска в парфюм "Азами". Освен редица ресторанти от най-добро качество, нелегални бизнеси като Кървавото Доджо, Азами притежаваше и дузина патента, един от които - парфюм, както и негов собствен бастун. Опа, за малко да забравя. Азами грабна елегантния си бастун, който е лична изработка специално за него и единствено той имаше такъв. Не мога да си позволя да се спъна пред подчинените ми! Те разчитат на мен! Трябва да бъда безупречен! Продължавайки да си говори сам на глас, той отвори голямата детайлно изработена врата и излезе от спалната си. Но това, което се намираше отвън спалнята му не изглеждаше като коридор на имение или нещо такова. Наместо това, Азами заходи по тъмни и мрачни сводове, а признак на живот нямаше никакъв. Това място си беше цял лабиринт от коридори, но Азами сякаш перфектно знаеше по кой път да поеме. Скоро след това той достигна голяма зала с обла форма, която едвам се осветяваше. Всъщност единственият източник на светлина се намираше в центъра на помещението и представляваше гигантска синя на цвят сфера, която бълбукаше на няколко места. Изглеждаше много подобно на водна топка, която някакси се задържа във въздуха и бе напът да закипи.

Информационна сфера:

Azami:
Тази водка топка всъщност бе т.н. информационна сфера. В долната ѝ част бяха инсталирани дузина компютри, които придаваха усещането, че са пряко свързани със сферата. Азами седна на един от столове на колелца, които се намираха пред машините, и се придвижи до клавиатурата, където с натискането на няколко клавиши, той се свърза с един от свойте подчинени. Ханамия на линия ли си?
 
Слушам ви, господарю Азами. - отговори няколко секунди по-късно мъжки спокоен глас. Момент след това се появи и картина - лицето на мъжът, с когото бизнесменът се свърза.

Azami:
Ханамия, знам че си на друга мисия, но ще трябва да свършиш нещо преди това. Става дума за Вайпър. Оплескаха се здраво нещата при него. Ще трябва да отидеш да го "сглобиш". Намира се в гората до Beacon. Знам, че не ти е на близко, така че сега ще ти изпратя самолет да те вземе.

Hanamiya:
Хмм? Оплескал е нещата? Но нали вие контролирахте тялото му? Реши да се позакачи с boss-a си.

Azami:
Грешиш, Ханамия! Наложи ми се да се "пренеса" на друго място за няколко часа и изглежда точно тогава Вайпър е решил да прави глупости. Азами с напълно спокоен и обедителен тон излъга подчинения си, защото не можеше да позволи той да разбере, че господарят му се е провалил. Трябва да остана безгрешен в очите на подчинените си независимо какво! Трябва да бъда перфектен! Прокливам те Тобирая! Прокливам те за това, че ме постави в тази неловка ситуация! Усмихна се самозадоволително. Но няма проблем. Скоро ти ще бъдеш изтрит от историята. Още малко. Още съвсем малко...


Hanamiya:
Разбира се, хехе ^^ никога не бих се осъмнил във вас господарю. И двамата много добре знаеха, че това беше сарказъм. По принцип никой от подчинените на Азами не би си позволил да говори така, но Ханамия бе изключение. Между него и Азами има история, която рано или късно ще излезе наяве. Ханамия не служеше на Азами, защото споделя плановете и идеялите му. Напротив, той ненавиждаше идеята му за True Limitless. Ханамия го следваше, зареди лични причини, но каквито и да са те, изглежда са предостатъчни, защото Азами го уважава и му се доверява. Ханамия е главния подчинен на Азами и само той си позволяваше да разговаря свободно с господаря си.


Azami:
Хех, Ханамия винаги ще си останеш същия... Азами говореше, докато ползваше клавиатурата. Намерих точните ти кординати. Самолетът вече лети към теб. Излез на откритата долина на километът северозападно от теб. Оттам ще те вземе. Също така бъди много внимателен. Този, които обезобрази Вайпър е Тобирая Тогами. Проклетият дядо продължава да ми се пречка! Ханамия осъзнаваш колко важна задача ти давам, нали? Става дума за Вайпър. Той задължително трябва да оцелее. Без него светът няма бъдеще! Ти си най-доверимия ми подчинен, Ханамия. Разчитам на теб! Край на връзката!

Hanamiya:
Скъпи Азами... Вие продължавате да си мислите, че държите светът в ръцете си. Внимавайте да не се опарите. Преголемият ви ентусиаст може да ви навреди. Фактът, че разчитате на хора като мен, означава, че не сте толкова неуязвим и съвършен, за колкото се представяте. Но каквто и да става, истината си остава една - аз не познавам по-влиятелен човек от вас. Просто целите ви са извън човешките възможности. Рано или късно ще го разберете, но аз няма да бъда там тогава. За съжаление няма да видя поражението ви. Нямам място при загубелите. Ще ме извиняваш, но ме влечат само успешните хора. Единственият, който може да ми казва какво да правя е абсолютният победил на този свят. Азами вие ли сте този човек или не? Предчувствието ми ми подсказва, че си, но логиката ми сочи друго. На кое да се доверя? Е имам време докато направя своя избор, а дотогова... Постави си шапката на главата и тръгна на север с пернаментна усмивка на лицето си. ...аз ще изпълнявам всяка твоя заповед. Ще ти върша мръсната работа, за да можеш ти да си почиваш на спокойствие в имението ти. Take rest, mr. Azami...

Azami:
Стана от стола и веднага се подпря на бастуна си. Време да се върна в имението. Изглежда стария бизнесмен изпитваше известни затруднение с ходенето. Нормално е. Скоро ще навършва 105 години, пък и стотиците експерименти, които е правил с тялото си, си казват думата. Няма как да няма странични ефекти. Азами отново започна да обикаля по тъмните сводове, докато не достигна врата, различна от тази на спалнята му. Очевидно Азами нямаше намерения все още да си ляга да спи, въпреки че дядо като него точно това трябва да прави. Вече трудно се крепя... Той отвори тежката врата пред себе си и се качи в нещо като асаньор. Имаше бутони за 10 етажа, като той натисна бутона с цифрата 0. Все по-трудно ще ми е да поддържам имиджа си на млад и енергичен мъж. Асансьорът се задейства и десетина секунди по-късно спря. Азами си пое дълбоко въздух и отвори смело вратата. Дано се справя и този път. Какво говоря? Разбира се, че ще се справя! Иначе да не се казвам Азами Шний - това беше истинското му име, което малцина знаят. Пред обществото той се представяше с името Амон Азами, защото не искаше никой да разбере, че в него тече кръвта на кралското семейство Шний. Не можеше да позволи хората да ознаят, че е брат на кралицата Елизабет Шний, която е погубила толкова много хора. Азами обичаше по-голямата си сестра, но не би допуснал хората да го намразят, зареди кръвтата му връзка с нея. (Това е все едно да си брат на Хитлер.) Азами трябваше да остане перфектен в хорското мнение. Той отвори врата и поради някаква причина вместо да излезе от асансьора, той слезна от личната му черна лимозина. Стаичката на самият асансьор бе влезнала с обширната лимозина, в която човек може даже да се изправи. Шофорът тъкмо я бе паркирала пред градината на имението и в момента, в който Азами слезна от нея, той събра всички погледи на прислужниците, които работеха навън. Едните оформяха чимшири с ножици, други пък поливаха цветята. Каквато и работа да вършеха всичките спряха и веднага се наредиха да посрещнат Азами. От тяхната перспектива, господарят им е отсъствал седмици наред зареди бизнеса му и сега се прибира да си почине, но истината е, че Азами никога не е напускал имението си през този период. През цялото време Азами си е лежал в спалнята, намираща се в подземието на имението, но странното е, че всеки път когато той се затвори там, осамотявайки се, друг Азами се появява някъде из света. На пръв поглед той спи в леглото си, но в същия момент се появява на всички точки из света. 
Азами заходи по градинската пътека към входа на имението със своята елегантна и уверена походка, като се спря, когато прислужниците го поздравиха всичките наведнъж.

Прислужница 1-3: Добре дошли, господарю Азами!
Прислужница 1: Добре ли пътувахте, господарю Азами?
Прислужница 2: Да ви сервираме ли вечерята, господарю Азами?
Прислужница 3: Да ви приготвим ли банята, господарю Азами?
Всички му се приклоняваха и възхищаваха. Те най-после видяха отново своят любим господар, след седмици чакане. Имението бе в безупречен вид, благодарение на техния упорит труд, който влагат в негово име.

Azami:
Довър ден, дами. Съжалявам да ви съобщя, но идвам само за малко. Трябва да се видя с Аура(Една от maid-ките), за да уговоря една работа и веднага след това се връщам на работа. Моля, повикайте я в стаята за гости.

Стаята за гости:

Десетина минути по-късно в стаята на гости, където Азами чакаше седнал на един от фотьойлите, влизна и повиканата прислужница.


Aura:
Викали сте ме, господарю? - Аура говореше и се държеше изключително изискано и уважително. Държанието ѝ към Азами беше коренно различно от това на Ханамия.

Azami:
Веднага щом я видя си припомни колко красива бе тя. Снежнобялата ѝ коса се вееше назад всеки път когато правеше крачка, все едно е лека като перце. Мистериозните ѝ червени очи гледаха право към Азами и сякаш следяха всяка негова дума. Имаше нещо необикновенно с това момиче и Азами добре знаеше това. Все пак тя е тази, която е именно зареди него. Аура, имам нужда от твоята помощ. Трябват ми твойте умение на бойното поле. Противниците ми станаха повече, отколкото си представях. За съжаление не мога да бъда на две места едновременно.

Aura:
Разбира се, че ще ви помогна! Само кажете с какво! Бързаше да предложи помощта си. Личеше си, че лоялността ѝ към Азами бе 100%-ова.

Azami:
Искам от сега нататък да се грижиш за едно момче. Това е много важно за мен, Аура. Може да се каже, че съдбата на света зависи от това момче. Имайки в предвид уменията ти, смятам, че ти си перфектна за тази работа. Мога ли да разчитам на теб, Аура?

Aura:
Разбира се! Бърз точен и ясен отговор. Аура нямаше за какво да се колебае. Тя беше заета да се чувства щастлива и специална, зареди това, че именно на нея ѝ се възлага толкова важна задача. Тя укроти емоциите си и веднага се стегна. Знаеше, че нямаше място за провал. Разбира се, че можешете да разчитате на мен. Гарантирам, че ще направя всичко по силите си, за да бъде успешна мисията ви. Не. Ще направя дори повече от това! За вас съм готова да надмина себе си по всяко време! Готова съм!

Azami:
Точно това исках да чуя, Аура. Разчитам на теб и твойте умения да се справиш със задачата. А що се отнася до нея. Искам оттеб да не позволяваш на това момче да прави повече бели. Трябва много изкъсо да го контролираш. Ще ти пратя подробна информация и инструкции по пътя. Сега се върви и се приготви. Заминаваш още сега!

Aura:
Слушам, господарю! Тя му се поклони от кръстта и бързоходом излезна от стаята.

След това Азами се качи отново в лимозината си, а останалите му прислюжиници го изпратиха. Те вярваха, че той отива отново на работа, но истината е, че асансьорът взе Азами от лимозината и го върна в същите лабиринти от сводове. Бизнесменът бързо се ориентира и влезна в своята спалня. Той внимателно саблече скъпите си дрехи и ги постави на мястото им в гардероба. След това отново си легна на леглото, но очевидно не за да поспи. Азами затвори очите си и секунда по-късно ги отвори, но този път на различно място, в различно тяло. Този път се намираше не къде да е, а в скривалището на The Legion.

Azami: Прекрасно! "Пристигам" тъкмо на време за разговорът ми с The Boss. 
Това, което се случи бе ясно. Азами зае мястото на този Азами, който Фузен доведе до тайната им база. Преди това, това тяло може да се каже, че е било на автопилот, който имаше цялата информация за Фузен, която му е необходима, за да поддържа разговор с него, така че той да не забележи, че не говори с истинския Азами, а с "програмиран".

Порталът на Valentine се отвори пред входа на това огромно имение, като веднага направи впечатление на Fuzen. Макар и той да беше близък с Азами, той за първи път му идваше нагости.

Valentine: Пристигнахме...! Ама че прекрасно място..явно този господин наистина има добър вкус.
Окамару: Наистина прелестно място..за разлика от този човек..Стисна юмрук. Окамару много добре знаеше кой е Азами и заради неговото кърваво Доджо, той не го понасяше.
The Prodigy: Пристъпи напред, като щеше да почука на вратата, или щеше да бъде посерщнат директно от някоя от прислужниците на Азами. Е, нека видим какво се крие тук...
Fuzen: Ах, моят добър приятел Азами! Няма да останете разочеровани, господа!
Макима: Азами..? Хмхмхм...интересно. Май е време да затвърдим нашият договор.
Еделгард: Ери...Държеше Ери за ръката си. Стой до мен. И гледай да не се изгубиш някъде.
Ери: Държеше ръката на Едел постоянно, като гледаше изобщо да не се отделя от нея.

Yharim: Преминавайки през портала, той започна да се оглежда наоколо, разглеждайки имението. По-малко е от двореца ми. Беше готов за битка, ако се наложи, но не беше притеснен. Наклони си погледа към Ери, като бързо погледна обратно към Valentine. С какъв човек ще се срещаме сега?

Fuzen: Хмхмхм...с един много добър готвач, бизнесмен и най - вече човек, заинтересуван от прогреса на народа си. Някой, който иска да превърне света от пълен с маймуни, пълен с уникални личности и хора, еволюирали и преминали собствените си лимити!

Порталът отвори в началото на резиденцията на Азами. Първо те трябваше да походят през широка пътечка, която водеше го портите на гигантското имение. По пътя те нямаше как да се забележат прекрасната природа наоколо. Всичко беше обгърнато от зеленина. Дървенца, храсти и цветя бяха посадени и оформени по абсолютно един и същ красив начин. Сякаш бяха поставени в world editor, не можеш да ги разлечиш едно от друго. Тук таме се се виждаха някои беседки, където можеш да съднеш и да си отдъхнеш на шарената природа пред очите ти. Беше оставено място и за фонтани, тенис кортове, че дори и голф игрище. Тази резиденция сякаш имаше от всичко, което човек би си пожелал. Температурата на мястото сякаш също беше перфектна. Имението на Азами бе построено в гората до ледения континент, ала студ не се усещаше. Сякаш цялата околоност бе омагьосана да бъде съвършена. Личеше си, че тук живее един от най богатите хора на света. Обаче за разлика от другите атласци(най-богатите и свидливи хора) Азами споделяше богатството си с всеки. Той беше един изключително гостоприемен човек и това веднага щеше да си проличи в следващите минути.
- Добре дошли!
- Моля, заповядайте!
Забляни в красивата природа, гостите чак сега забелязаха, че бяха посрещнати от дузина чаровни прислюжници. Всичките облечени в един и същ maid outfit. Всички те се поклониха едновременно на новодошлите като им направиха път да преминат през портите. Една от прислюжниците застана пред гостите, докато другите се позиционираха около главната пътека, че чак заприличаха стражи. Тя беше може би беше най-красивата и мила от слугите. Етикетът ѝ беше безупречен, а интонацията - гладка и нежно сякаш галеше ушите на гостите. Също така нямаше как да не се забележат леко издължените ѝ уши, показвайки че тя е обикновен човек. Незуна не беше елф. Тя беше вампир. Снежно бялата ѝ коса, рубинено червените ѝ очи и бледата ѝ кожа може би малко подсказваха за това.
Nezuna: Вие сигурно сте гости на лорд Азами. Моля, позволете ми да ви придружа до залата за гости. Най-вероятно сте изморени от дългия път. Тя си нямаше и на идея за портала... Вътре ще можете да си почините от пътя и да изчакате господаря в нужния комфорт. Ако сте гладни и ожадняли можем да ви предложим всяко ястие и всяка напитка, позната на човечеството. 


Малко по-рано Азами беше отворил очи в своето скривалище, намиращо се в подземните зали на имението. Ала до сега той не беше заспал, напротив, той се биеше с The Boss и легионерите в тяхното скривалище. Той се събуди и веднага прихама нокътя си с това нервно изражение. Клонингът му, който контролираше сякаш насън, беше убит лично от ръцете на Боса.
Azami: По дяволите, Шун, оказа се по-голямо бедствие от колкото предположих. Зареди вредители като теб съм още толкова назад с плана си! Прокливам те, обаче... Усмихна се, като даже започна леко да се подхилва под носа. Няма как да не ти дам кредит, Шун. Хахаха, да използваш умението ми, за да изтриеш спомените си. ПРЕВЪЗХОДНО!!! Сгреших за теб, Шун, или по-скоро The Boss. Сгреших за това, че не си способен да жертваш всичко. Ти пожертва част от себе си. Ти изтри връзката ти с Annie и Тай от съзнанието ти, сякаш никога не е съществува. ЗАЙНТРИГУВАЩО!!! Така да бъде, Бос, аз ще водя тази война с теб! Нека заложим всичко! Той се изправи и се запъти към контролната зала, откъдето веднага щеше да забележи гостите си. Хмм, Фузен, виждаме се по-бързо отколкото очаквах. Перфектно! Тъкмо ще продължим разговора си от тогава. В следващия момент Азами видя лицето на не кого да е, а президента на Beacon - Valentine. Човек, с който Азами отдавна копнее да се запознае лично и това веднага си пролича по изражението му. Той се усмихна до уши и даже се разтрепери от вълнение. Valentine ми е дошъл на гости?! Най-накрая този ден настъпи! Сигурно имам рожден ден! Веднага трябва да го посрещна! От вълнение, Азами дори не се загледа в другите гости. Yharim със сигурност можеше да заличи имението за един миг, ала Азами беше сякаш твърде зает, за да усети това, или просто тиранинът добре прикриваше възможностите и намеренията си. Азами се изкъпа и си облече любимия си черен костюм, който буквално беше като всички останали. Оправи си прическата, отново боядиса белия си кичур на косата и "незабавно" се запъти към гостилната, оправяйки вратовръзката си по пътя.

Докато бандата вървеше напред, всички щяха да забележат гостоприемството от страна на Азами. Едел, като един виден естет, оглеждаше прелестният дворец, който много ѝ напомняше на собственият ѝ дом от преди да стане част от мафията на нейният съпруг - Киригири Джин. Все пак, в миналото тя бе една от най - влиятелните фигури в световния свят, известна като принцеса Хресвелг. Тя беше първата, която забеляза колко еднотипно изглеждаше всичко наоколо, което я накара да се осъмни в истинската същност на това място. Защо изглеждаше толкова еднакво, тя не знаеше, но не ѝ харесваше особено много, макар и всичко останало да беше много красиво.
Valentine: Усмихна се на прислужничките, като наклони леко главата си от уважение дори към тях. Много гостоприемно от ваша страна, млада госпожице. Но няма нужда, наистина. Тук сме за кратко. Но няма как да не спомена, че съм заинтригуван да видя тази зала за гости.
The Prodigy: Заедно с всички останали, той тръгна след Незуна, която ги водеше към залата. Азами..той беше там когато всичко това започна. И е познат на Чисаки, не веднъж ми е споменавал името му..хаха, трябва да си поговоря с него значи.
Окамару: Фалшиво имение..подходящо за такъв фалшив човек!
Fuzen: Хмхмхм...! Не съм и учуден! Азами знае как правилно да ни посрещне.
Макима: Хммм, братко. Мисля, че това място..крие повече тайни дори и от теб.
Ери: Погледна към едната прислужничка, като я погледна с невинните си детски очи докато леко се криеше зад майка си. Г-гладна съм...м-м-може ли нещо за хапване, како..?

Yharim: За разлика от всички, природата около него не го впечатляваше. Беше твърде изкуствена. Той бе свикнал на дивите джунгли, мутирали от огромната магия и експерименти които той бе направил по флората и фауната. А факта, че не беше човек, го правеше невъзможно да бъде афектиран от чаровете на създания от други раси - човекоподобни. Разбираше добре, че те се считаха за красиви, но той не виждаше това в тях. За него всичките бяха просто торби с месо.
Единствената прислужница, който му грабна окото бе точно вампирката. Той имаше близки връзки в миналото с тях, за това имаше едно ниво на уважение към тях. Но очевидно, също както с хората, ги считаше като низши създания. Но едни низши създания, заслужили неговото уважение.
Оглеждайки компанията с която той дойде насам, от лицата им практично научи какво си мислят. Но силно се съгласяваше с недоволствието на Окамару. Това място... distasteful. Аз лично искам да се запозная с главата на това имение. Искам да видя що за човек е със собствените си очи. Думите на Фузен не бяха достатъчни, да ми дадат добра визия на неговите умения и характер. Но от това което виждам... Огледа наоколо. Някой който е с много нерви... Като играчка на пружина, навита твърде много.

Незуна ги заведе в главната зала за гости, която също така впечатляваше с пълна безупречност. Всичко беше изпипано до детайлите. Прислюжницата се обърна плавно към гостите с хванати ръце под корема. Моля заповядайте на трапезата. Тя посочи към дузината кръгли маси, по които вече бяха поставени ястия. Те всички бяха похлупени, но приятните аромати въпреки това успяха да достигнат до гостите. Личеше си, че собственикът на имението е най-добрият готвач на планетата. С всеки вдигнат похлупак, носовете на гостите щяха да бъдат обстрелвани от ароматни бомби. Не само миришеше неописуемо, но и на външен вид ястията изглеждаха като произведение на изкуството. Беше невъзможно за обикновен човек да сдържи лигите си. Цигулари се появиха на горния етаж и започнаха да свирят на background. Незума се усмихна на гостите зареди реакцията им и продължи:  Седнете където пожелаете и се насладете на ястията. Всички те са авторски на господаря Азами и се готвят само от най-недостижимите готвачи по света, доказани със своя минимум 30-годишен опит и талант. През това време ние ще приготвим спални за вашия престой тук.  Боя се, че лорд Азами текущом не е у дома, но вашата поява вече му е съобщена. Докато пристигне можете да се насладите на удобствата в имението. Всичко е на вашо разположение! Имаме прекасни и красиви градини за разходки, различни басейни и езера, гигантска библиотека с книги от цял свят, пълен комплект спа център, бална зала и съм сигурна, че спалните, които сме ви приготвяме ще ви допаднат. Дори и да не е така, ние веднага ще я обзаведен във ваш вкус.

Мeanwhile Азами се приготви да се "прибере" в имението си.

Всички се настаниха, но за сега никой нямаше желанието да опита от храната, най - вече защото не се чувстваха като гости все още. Valentine очакваше появата на Азами с нетърпение, като спокойно реши да го изчака.
Valentine: Наистина нямаше нужда..все пак сме тук за кратко време. ^^
Окамару: Шефе..ще ви съветвам да нямате доверие на такъв човек. Все още има време да размислите и да се допитате до някого с чест.
The Prodigy: Усмихна се. Не се тревожи, Окамару. After all, we're all villains here.

Yharim: Той огледа всичката храна, обилаляйки около масите, като шеф, който търси нещо нередно. За нещастие на готвача, той не бе нито обикновен, нито човек, за това храната не го впечатли до край. Но оценяваше, че бе предложена така декорирано. Прилича повече на изкуство от колкото храна... Каква мисъл... Да се изяде картина. Погледна към Незуна. Валентайн е прав. Тук сме да се видим с господаря ви набързо, но видимо, има закъснение. Толкова много fluff... Такова гъзоблизене не съм виждал от началото на войната. Но с удоволствие бих разгледал книгите на този свят. Те са една от първите ми дестинации все пак.
Погледна кумчо вълчо, като кимна сам на себе си. Емоционален, но разумен... И тогава дойде коментара на Джин. Но това не ни прави приятели.

След няколко дълги минути чакане, най-накрая собственикът на имението се появи.
Nezuna: Върне се при гостите, за да им съобщи. Имате невероятен късмет! Азами току що се прибра. Обикновено гостите чакат с дни и седмици, за да го видят. Моля изчакайте тук в тази зала, всеки момент той ще дойде. Прислужницата се поклони леко и се отдръпна, за да не пречи на гостите, от които се очакваше в момента да са на трапезата.


Главните порти се отвориха, като бяха толкова големи и тежки, че се чу из цялата зала. Азами се прибра с напълно безупречен вид и с развълнувана походка отиде да поздрави гостите си. Застана пред тях като преди да каже каквото и да е първо им се поклони, като даже направи прав ъгъл с тялото си. Чу се обаче как гръбнака му изпука. 
Azami: ТЦ! ПРОКЛЯТИЕ! ДАНО НЕ СЕ Е ЧУЛО!!! Нормално беше това за стар човек като Азами, ала той едвам не полудя от това, като дори една вена по челото му изпъкна за момент. Това само показваше колко перфектен искаше да изглежда за другите. Азами се изправи, все едно нищо не се е случило. Добре сте ми дошли! Моля не ставайте. Не е нужно при положение, че ме чакате в собственото ми имение. В последно време съм изключително зает, моля да ме извините. Отиде до масата като преди да седне при тях, той щеше да се поздрави с всеки. Най-напред понече да се здрависа с Valentine. Каква чест за мен! Президента е решил да ми дойде на гости! На какво дължа това удоволствие?

Valentine: На него не му направи впечатление състоянието на Азами, но веднага протегна ръка да се сдрависа с него, като на лицето си имаше голяма, широка и топла усмивка, все едно посрещаше свой близък, а не непознат. За мен е огромно удоволствие също, г-н Азами. Аз много добре познавам кой сте и знам какво сте направили, знам за прекрасните ви ресторанти с по няколко звезди Мишлен, знам също така, че обичате да работите и с деца и да им помагате да отключат техният скрит потенциал..! Такъв човек като Вас заслужава много повече от моето приветстване..ако навън не беше такъв хаос, със сигурност щях да Ви поканя в Белият Дом да говорим. И дори и да ви наградя подобаващо, правейки Ви почетен гражданин на Beacon! Но, това настрана. Дошъл съм тук заедно с моите приятели и колеги, за да Ви поканим да се присъедините към нас!
Окамару: Рязко се изправи, като сложи две ръце на масата и погледна към Valentine. Г-н Президент..! Говорите за този човек в твърде добра светлина..! Знаете ли какво причинява той на малки деца?! Осъзнавате ли, че той е-
Valentine: Протегна ръка към Окамару, като промени пространството около раменете му и направи сякаш невидими тежести над тях, карайки го насилствено да седне обратно. Хмхмхм...напълно съм наясно. Но хайде сега, нека не преувеличаваме, Окамару..! Малко повечко трейнинг не би им се отразило зле на малчуганите, нали..? ^^
Макима: Усмихна се, като гледаше отстрани. Мога да потвърдя. Работила съм за малко с този човек и е голям професионалист. Може да ни помогне с много.
The Prodigy: Хмхм..Погледна към Азами. Помня ви, господине..и то много добре. Вие също бяхте там когато Бос-а ни нападна..и ако не бяхте създали цялата тази суматоха, можеше много мои близки и колеги да пострадат..за това съм Ви благодарен.
Ери: Тя също позна Азами, като дръпна дрехата на майка си и я накара да се наведе, за да ѝ прошепне нещо. М-мамо..не харесвам този чичко...к-когато го видях и ме изплаши..
Еделгард: Помилва Ери, като ѝ се усмихна. Спокойно, няма да те нарани..не и докато аз съм тук, мила моя.
Фузен: ХАХАХА!! Изправи се, като отиде до Азами и го потупа по рамото. My friend! Радвам се да те видя жив! Очаквах онзи маскиран негодник да те е наранил повече, но си непокътнат!

Yharim: Загледа се директно в Азами. Значи това е господаря им... Това обяснява всичко... Толкова изкуствен човек... Всичко в него е фалшиво... Колко неприятно чувство. Кръстоса си ръцете, оставяйки Азами намира да си даде поздравите на Valentine. Ако бе който и да е друг, той бе готов да покаже своето недоволство. Но щом единия човек който Yharim е признал оставя толкова много доверие в него, то сигурно не бе безпричинно. Но защото тези скучни разговори между голямата тълпа наподобяваха това което той би нарекъл "гъзоблизане", то той zone-out-на и се заслуша в другите около тях. Неговоте нечовешки senses му посволиха с лекота да чуе всичко, до самото биене на сърцата на хората в близката дистанция. Погледна към Ери любопитно, заинтересуван в нейните думи, които горе-долу потвърдиха хипотезата му, че зад Азами има повече от колкото изглежда. Приведе се до нея и глас, остър като бръснач ѝ прошепна. Ери, знам че се страхуваш. Но спокойно. Не може да си на по-безопасно място сега. Но тогава, неговото чувство за слух бе прекъснато от досания и шумен глас на Фузен, като отново се изправи, видимо незаинтересован в случващото се в момента.

Азами едвам не обърна очи от кеф, но зареди пълния си контрол на тялото и ума си поведението му остана напълно обикновено. Две думи описваха най-добре Азами в момента: чар и вълнение. А според Yharim и 3та дума - фалшив. Извънземното правилно прецени, че бизнесменът пред тях е една измислена личност. Изкуствен човек, който отлично познава човешкото мислене и навици и знае как да заблуди хората. Ала Yharim не беше човек...  Азами продължи:  Аз също дълго време следя действията ви и наистина обожавам начина по-който управлявате тази държава през последните близо 100 години. След последните си думи, Азами погледна право в очите на Valentine, за да му види реакцията от чутото. Моята работа е да знам всичко за хората на този свят. Вие, г-н президент, не сте изключение. Надявам се с думите ми допълнително да съм привлякъл интереса ви. Но нека после продължим този разговор г-н президент. Първо искам да се запозная с прекрасните хора, които си ми довел. Понече да се здрависа с The Prodigy. Поласкан съм от вас, господине, че сте отделили вниманието да ме запомните, макар и кратката ни среща. Вашата личност също е отпечатана в съзнанието ми. Тогава силно желаех да си поговорим насаме, но уви нямахме тази възможност. Кой да повярва, че толкова скоро отново пътищата ни ще се пресекат. Съдба може би? Плуя на името ти, Prodigy. Харесах те в началото, но направи едно огромна грешка. Нейната миризма излиза от тялото ти. Никога няма ти да простя за това! Сега си ми в на първата страница в death note-а. Тяхният разговор беше прекъснат от нетърпеливия Фузен. Азами му отвърна директо с bro hug. Радвам се, че и ти си жив и здрав, другарю. Силно се надявах атаката ми да не достигне и до теб и броях минутите, в който чаках пак да те зърна. Усмихката му се отпусна и изражението му премина в сериозно, но и неутрално. Все пак с теб също имаме доста да си поговорим. Намекна му, че все още чутите думи от Фузен в скривалището са му е прясен спомен и има какво да се изкоментира. По действията и изказа на Азами беше невъзможно Фузен да прецени как ще протече техния разговор и не само той. Нямаше същество на този свят, който да може да предвиди действията на този човек. Азами беше може би най-големия wild card в цялата картинка, а причината за това се криеше изцяло в нестандартния му начин на мислене, както и в специалните му умения, които крие като коз в ръкава си. Пред обществото, Азами беше един обикновен човек, пробил в готварския бизнес и оттам чрез snowball ефекта, се е изкачил до нивото на милиардер, собственик на редица хранителни вериги. Азами взима своя дял от всяка известна готварска марка по света. Пробил е със своите иновативни идеи в кулинарството и е оставил своя отпечатък в историята под формата на готварски рецепти. Но успехът на Азами не спира дотук. Това, което не знае обществото за него е, че Азами притежава дузина нелегални бизнеси като най-голямата underground арена. Кървавото Доджо - място, където непълнолетни деца се изправят в битка на живот и смърт всеки ден за забавление на зрителя, също е негов бизнес. Странен и извратен човек е Азами, но ако не друго, поне винаги е оставал верен на своите амбиции. От малък той е бил опиянен от мита, че човекът използва само 20% от мозъка си и е прекарал живота си на столетник в доказването на това. По пътя обаче той прави други нечувани открития, които завинаги променят както неговия живот, така и живота на близките му...
Азами се поздрави с другите проявявайки нужното уважение към всеки. Когато се здрависа с Макима, той ѝ целуна ръката в знак на признателност, а когато стана време да каже здравей на Ери, той я погали нежно по главата. Най-накрая стана време да се запознае и с Yharim. 
Добре дошли и на вас! Изглеждате сякаш идвате от доста далеко. Познах ли? Надявам се това място да отговаря на изискванията ви, господин (?) Спря след думата господин, давайки намек на извънземното да се представи.

Yharim: Погледна надолу към него. Разликата във височините им бе огромна, като кимна. Златистата му броня бе направена от метал, който не съществува на този свят. И изработката по нея бе математически перфектна, до най-малкия детайл. Виждаха се неговите механизни и гъвкави точки, като видимо, тази броня не би го забавила, а точно обратното. Всичко което Yharim представляваше бе Perfect Violence. Спря да си кръстосва ръцете. Различен характер за всеки човек... Отвратително... Дори и да говореше с почти един и същ тон към всички, Yharim усети леките разлики в манеризма му и body language-а. Вашата хипотеза е вярна, господин Азами. По външния ми вид, може и да разберете, че не съм от вашата вселена. Можете да ме наричате Yharim. Но ако предпочитате титли, най-често ме наричат The Tyrant King. Приведе се леко, нямайки и 30 градуса наклон. Подаде ръка, че да се здрависа. Но мога да предположа., че искате properly да се представите, дори и да знам името ви. Наклона беше, че да не трябва да си протяга ръката нагоре, а еднакво да трябва да вложат усилия да се здрависа. Държеше се с него на едно ниво, но единствено и само заради Valentine. Но убежището ви е... как да го нарека... "пресметнато". Визирайки как всичко е направено по определен начин, изкуствено, че времето да не го развали.

Valentine: Хмхмхм...Усмихна се леко щом чу това, което Азами каза, но не се изненада, че той някак си беше разбрал. Все пак Valentine знаеше с какъв човек говори и очакваше всичко от него.
The Prodigy: Здрависа се с него, като си пролича психопатския му характер само в мига, в който погледна към Азами. Boring...надявам се да ме впечатлиш повече в състезанието ми. You're not the only rich guy around here. Приятно ми е да се запознаем подобаващо.
Фузен: Усмихна се на Азами, като погледна към него по същият начин, по който и той го гледаше. Да..ще стигнем и до това.
Ери: Дръпна се ту от Азами, ту от Yharim, като гледаше и към двамата лошо докато се криеше зад Едел. Т-Тай и останалите..ще ви накажат...ако сте лоши..
Еделгард: Ери..! Казах ти да спреш да говориш за тези хора..




Макима: Повиши глас. Достатъчно small talk. Ще говорим по същество. Погледна към Азами, като се изправи и обърна към всички. Само по погледа ѝ хората можеха да разберат, че в момента Макима беше в нейният Negotiation mode, като имаше усещането, че самият дявол сега стои пред тях. Не си мислете, че съм глупава. Не вярвам на абсолютно нито един от вас тук, както нито един от вас тук не вярва на който и да е...изцяло. Смятам да променя това.
Еделгард: Намръщи ѝ се. Макима..какви ги вършиш..?
Макима: За целта...всички ще подпишем договор..Извади нож, като си поряза едната вена, като ръката ѝ обилно започна да кърви. С нашата кръв..договор, че няма да злоупотребим със силата, когато я усетим. Човешка натура е изкушението...но аз няма да позволя да има предателство тук.
Valentine: Засмя се леко, като ѝ ръкопляска тихо. Очаквано от най - умното дете на Джин..! Нищо лично, Фузен.
Фузен: Хмхм..бих оспорил това твърдение, но няма да го направя..сега.
Макима: Погледна към Азами. Азами. Причината да се съберем тук е състезанието на баща ми. Състезанието за тези 10 стрели. Ясно е, че повечето от нас са тук, за да ги съберат до една. Но сами, не можем да го направим. Затова сформираме тази коалиция, за да можем да разчистим колкото се може повече от останалите преди да тръгнем самостоятелно за тези стрели. Защото хора като малката ми сестра имат достатъчно добра харизма и лидерски умения да ни създадат проблеми ако решим да сме индивидуални. Така че..какво решаваш? Ще участваш ли с нас...или..Зениците ѝ се разшириха, като погледна директно към Азами..

Azami: Тиранинът Yharim, значи? Интересна персона сте, нали?. В залата сте с едни от най-влиятелните и шантави хора на Земята, но въпреки това усещам, че не сте по-маловажен. Жалко, че не сте се родили като човек... Подхили се леко под носа си. Азами контролираще перфектно тялото си, но нарочно остави смеха си видим, сякаш с цел Yharim да разбере, че бизнесменът не гледа като него като равен. Ни най-малко. Valentine колкото и да те уважавам, аз не мога да отрека, че съм разочарован, че си довел... Направи в съзнанието си най-погнусеното изражение, на което е способен. това същество при мен! Силно се надявах да сме на една страница, ала уви истината леко се отклонява от това. Аз няма да толерирам нечовек да е мой съюзник, но за сега ще го играя кротката. Все пак целите ни все още се препокриват... донякъде Азами довърши:
Интересно определение ми предаваш на имението, ала не ме разбирай погрешно. Това "убежище" е по-скоро като една барака. Временно укрепление и склад, където съм събрал известно количество ресирси най-вече под формата на хора. Всичко наоколо не случайно крещи богатство, като самото място ми е струвало милиарди. Ала парите за мен не са нищо. Похарчил съм цяло състояние за това място, не за да се хваля и да впечатлявам гости като вас. Причината е коренно различна. Подържам това място, за заблюждавам хората, че влагам всичките си ресурси тук. Все пак медията ме преследва навсякъде. Във всяко едно списанието съм, било то за най-богатите хора на света, или най-красиви, хаха. Всяко едно действие се следи пряко оттях и достига моментално до публиката. Аз искам хората да вярват, че съм вложил всичко в това имения, в този мечтан луксозен живот. В противен случай ако притежавах това имение, хората щяха да се чудят в какво влагам безкрайните си печалби и щяха да плъзнат слухове и консипирации за мен. Не че вече няма, но поне не масово. Ако си запознат с човешкия термин "пране на пари", това, което правя е същото, но наобратно. Аз искам да убедя хората, че липсвата ми на ресурси е защото съм ги похарчил за лукс, а не за нещо далеч по-необичайно. Дано да съм бил ясен... Сякаш Азами нарочно обясни в подробности на извънземното отново показвайки, че подценява него и неговите умствени способности. Причината вече проличава - Азами е расист.
Нямаше и минута от началото на разговора, но напрежението вече силно се усещаше във въздуха. Преди това обаче да ескалира в спор, Макима се намеси незабавно със своята дебатираща личност и вкара разговора в една далеч по-продуктивка и важна тема.
Ah yes, демонът си разкри рогата. Залагам 1 милион, че тази красавица е сключилата сделка с дявола, хаха! Е ако това е истина, то може да се каже, че аз съм сключил...

OST:

Yharim: Слушайки го как се представя, не му отне повече от няколко думи да усети този расъзм на който бе свикнал като малък. Владетелите преди него бяха известни като тирани, но... той знаеше, че най-ефикасния начин да победиш тиранин...


О, не бих се съгласил с това твое мнение, Азами. Начинът по който му каза името само показа, че вече не ги считаше за равни, като се изправи леко оставяйки го да трябва да се пресяга нагоре, само за да го пусне. Но не е нужно да ми обясняваш такива прости неща в такива детайли, о велики готвачо. Знанията ми спокойно надвишават това което в този свят се счита за гениално. Най-голямата атака за него бе пълното неуважение. А Yharim току що получи голямо количество от него. Явно Valentine не е толкова голям judge на характер колкото си мислех. Той ще бъде първия убит ако реши да ми излезе на пътя. За ралика от Азами, той не се опитваше да скрие своята враждебност. Все пак, той дойде тук да водят разговор за alliance. Той смяташе, че да крие своите намерения само щеше да доведе недоверие.

Но виждайки истинския Азами, се видя как раменете му се свалиха. До сега бе готов с един замах на меча си да изравни целия комплекс, заедно с всичко в огромен радиус около тях. Но виждайки лудоста на Азами, иронично, го накара да му се довери повече. Той познаваше лудоста повече от всеки друг. Той бе счупил умът на Ivy-то от неговя свят - Mary, The Crimson Witch, като тя не бе единствената. За това съм дошъл тук. Да поговорим за нашите бизнес отношение.

Напрежението в залата много бързо ескалира от думите на Азами, като на всички им беше видно, че с Yharim вече имаха мини-вражда - нещо, което той смяташе да не допуска да се развие. За него, редът беше най - важното нещо и сега сметна, че точно той трябваше да направи нещо, за да въвреди ред. Макима от друга страна се наслаждаваше на това чувство, което изпитваше, все пак за нея думата "страх" не съществуваше. Тя просто се усмихваше и отвръщаше със същото чувство на източникът, който я наблюдаваше, като не позволи да бъде повалена психически, главно защото нейната психика отдавна не съществуваше, като тя нямаше лимит на нейната лудост. The Prodigy реши да замълчи, не защото нямаше какво да каже по въпроса, а защото не искаше. Той просто погледна към Азами и му кимна леко, колкото да потвърди неговата теория.

Valentine: Нека действаме както г-н Азами каза, дами и господа..не ви моля да сте приятели, а колеги. Не е нужно да се хасеваме едни-други, но ще трябва да работим заедно за известно време. Yharim, с извинение..знам, че твоят интелект далеч надминава този на нашите жители, но ще те помоля дори ти да изслушаш един..житейски урок, който смятам, че дори ти може да не знаеш все още. Това ще е урокът..за салфетката. В този миг, той протегна ръка и взе една от салфетките на масата пред тях, след което взе втора, и ги сложи от дясната и лявата си страна съответно...

Jester: Ayo Протегна ръка, докато си беше подпрял краката на една от масите. Господин президент, сър, приятелю. Хоп, изненада. Не може такава прекрасна среща да премине без намесата на едно от най-силните същества във вселената и много добър приятел на Валентайн Какво подписваме? Усмихна му се.

Azami: Тц! Здрав захват имаш, нашественико. Не се и съмнявам, че с един замах може да пометеш както имението, така и мен самия, ала това е без значение. И двете неща не притежават никаква стойност и са най-малкото нещо, което бих жертвал за моята мечта. Фактът, че Азами гледа на саможертвата като нещо твърде малко и дори обидно за целенасочения човек, подсказва що за човек е и той.  Отвърна на Valentine и Макима със същата мисъл.  Г-н президент, г-жа Киригири, аз ще подпиша безвъзвратно вашия договор, но не ме разбирайте погрешно. Лоялността и живота ми не струват нищо. За обикновен човек като мен, който се намира на светлинни години от вас, надарените свръхчовеци и извънземни, тези неща не струват 5 пари. Подписвал съм далеч по-опасни договори, които въображението ви трудно би го побрало, включително и теб, 500 IQ извънземно. Бас ловя, че си гущероподобно. Визираше Yharim, разбира се. Но моля не се засягайте от обидите ми, г-н гущер. То е породено изцяло и единствено от фактът, че сте от различна раса и предполагам просперирането на човечеството не е в приоритетите ви. Ала успееш ли да ме убедиш другояче, то ние си ставаме първи приятели. Но до тогава помощ от мен не очаквай, тиранине. Що се отнася до вас, г-н президент...Ако до сега гледаше пренебрежително към Yharim, сега изражението му премина в такова на обожател. Още малко и лиги щяха да му текнат, но успя да запази "професионализъм". Дръпна дръжката на бастуна си и извади част от острието, което се криеше там. На него си поряза дланта, с което без капчица колебание подписа кръвния договор.





След може би кратка пауза, неочаквана поява на Jester привлече вниманието на всички. Азами веднага го поздрави с усмивка, която един бог знае дали е фалшива или не. Добре дошли и на вас, г-не. Моля не стойте там, а се присъедините към нас. Трапезата е богата и великолепна. Дори и да сте а picky one, няма как да не ви хареса нещичко ^^ Същото се отнася за всички, скъпи гости. Разбирам, че от разговорът ни навярно зависи бъдещето на мултивселената, но нека не мислим на празни стомаси. Lets take our time. Срамната работа срам за майстора, нали така беше? Всеки ще разкрие това, което иска. Никой няма да бъде пренебрехнат, не се притеснявайте ^^ Г-н гущер, удобен ли е стола, който ви избрахме? Независимо дали си животно или не, щом си на тази маса с тези хора, си достоен за поне малко уважение, нали така? ^^ Каза го като безобидна закачка, но навярно прозвуча така само в неговата му глава.

Yharim: Гледаше Valentine тихо, като го остави да направи аналогията си със салфетките. Valentine... ето го нещото за тираните. Засмя се леко.


Не е защото съм алчен. Ако нещо, моята работа в тази цялата игра е да дам на всички силите на стрелите, в замяна, аз да ги пазя. Щом договора стигна до него, то той си надигна капачката на показалеца, която наподобяваше нокът, като отдолу под него имаше писец, който директно използваше неговата кръв. Подписа се, като кръвта му бе лилавикава, подписът му сравнително голям, но елегантен и прецизен. Все пак от играчите тук... Спокойно може да се каже, че в битка, може би аз съм несравним. Предаде договора нататък.

Засмя се на думите на Азами. Не се притеснявай. Вече нямам и грам намерение да те убивам. Но си прав, нещо подобно на Ancient Lizardman съм. Нашият живот е дълъг колкото стотици ваши поколения. И какви ли не договори съм карал хората да подписват, о, драги ми готвачо. Вманиячено кикотене. Но не е нужно да се притесняваш. Колкото и отвратително, низшо изчадие да си, няма да те убия. Първо, че не си струва и второ, че показа истинските си цветове. Твоята лудост е първото добро нещо което видях в това имение. Изправи се, като се протегна. Но ти пита дали ми пука за просперирането на човешката раса... И да, и не. Не ми пука и грам за човеците които не са лоялни към мен, или сега като сме коалиция, към нас. Но... просперирането на науките... Това е едната от големите ми цели. Valentine може да потвърди, че не ме интересуват самите стрели... а знанието зад тях, малки ми човеко. Върна се обратно в градината, оставяйки ги да си говорят, докато той се отдръпне от гъчканицата на идеали която е вътре. Но все пак, би се заслушал в разговорите, докато е навън и гледа звездите.

Valentine: Изправи се, като погледна към Jester през рамото си. Договорът вече беше преминал през всички, и те без да се замислят бяха сложили от своят кървав подпис. Нещо, което аз и моите политически партньори наричаме "коалиционно споразумение". Заявяваме, че въпреки нашите различия и цели, ще сме заедно. Но..Надигна вежда. Не помня това да ви е интересувало, г-н Jester. Не очаквах да имате интерес към това състезание, защото няма какво да спечелите от него..и обикновено обичате да се наслаждавате като наблюдател отстрани. Но пък съм склонен да ви поканя и вас. Но..! Имаме и други хора за канене. Погледна към Азами. Азами, наистина съм благодарен, че реши да си на наша страна в тази война. Ти може да си мислиш, че си най - слабият от нас тук, но аз имам чувството, че точно ти ще създадеш най - много проблеми на останалите участници. Има едно нещо, обаче, което ме тревожи за теб..и ще съм искрен. В това състезание...участва и детето на един мъж, когото знам, че ти много уважаваш. До такава степен даже, че си се вдъхновил от него още като си бил малък. Кажи ми...би ли посегнал на живота на това негово дете..? Навярно..ако го направиш, то вие няма как да сте повече приятели..но съм сигурен, че неговото дете ще ни се изпречи. Навярно знаеш за кое момиче става дума. Разбирам, че изисквам много от теб..но се опасявам, че ще трябва да жертваш много в името на вселената и човешкото развитие.