Разрушения Beacon

Mordred не успя да отреагира, като шлемът ѝ пое атаката и намали леко щетите, но пак я накара да прокърви под бронята. Той се прибра в бронята ѝ, а от устните ѝ потече кръв от двете страни. Тя погледна ядосано към Genos, след което захвана здраво Excalibur, но падна на едно коляно, защото усети остра болка в тялото си. Кх...! - Mordred
Mordred..?! Изправи се! Какво стана?!? - Скарлет
Мамицата ти, глупав меч на баща ми...!!! Казах ти да ми дадеш сила...не да ми я отнемаш...!! Очевидно Excalibur все още не смяташе Mordred за достойна, макар и тя да го владее без проблем. Изглежда цената да използва този меч беше твърде голяма за нея. Тогава, тя се провикна. СКАРЛЕЕЕЕТ!!!! ИЗМИСЛИ НЕЩО!!! АКО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИМ, ИЗПОЛЗВАЙ "ОНОВA"...!!! - Mordred
Ума ли си изгуби...?! Невъзможно е да удържиш на нещо подобно... - Скарлет
Просто го направи, загубенячке...иначе сме изгубили.. - Mordred
Но...Mordred...така ти ще...! - Скарлет

В този момент, Mordred пророни една сълза. Нещо, което за първи път правеше. Тя беше готова да надмине собствените си лимити и да докаже на глупавият за нея меч Excalibur, че е достойна да го владее като собствен. За сега, тя се биеше все едно имитира своя баща Крал Артур, но това беше нейната грешка. И мечът очевидно не харесва това. Тя трябваше да намери начин да го направи свой ако иска да направи нещо с него..но явно това ще има голяма цена. Цена, която Mordred бе готова да плати. Или поне така си мислеше.

Мамицата му, Скарлет...не очаквах...да е толкова трудно...ще трябва да ми се довериш... - Mordred
В съзнанието си, Скарлет плачеше. Н-но...ти си с мен...още от самото начало!!!! - Скарлет
Усмихна се, като бавно се надигна и погледна към Genos. Преминали сме през много заедно, а...? Но сега...трябва да продължиш напред, малката. И аз ще ти отворя пътя...Казвайки това, тя смени тона си на сериозен и изражението също. Захвана здраво двата меча, като от нея започна отново да излиза много енергия, от която бронята ѝ се пропука. - Mordred

Genos: След удара си той прибра юмрука си. Оцелих! Ха! Как ти се стори това?! Не го очаква нали?! Той започна да се сурка по земята назад приземявайки се безопастност, след като беше отблъснат с огромна сила от Mordred. След това се изправи и погледна към Mordred, за да види щетите, които е набил. Видя, че е без шлем и си помисли, че той го е счупил. Зарадва се, но малко след това нещо му направи впечатление. Аурата около Mordred сякаш се промени. Хъх?! Какво по дяволите възнамеряваш да направиш, Mordred?!

Енергията под нея нарастваше все повече и повече, като тя започна да кърви по - обилно. Хех, не е ли очевидно, смотана тенекия...ще ти покажа кой по дяволите е Mordred Pendragon веднъж завинаги...! Нека те питам нещо...готов ли си да дадеш собственият си живот...в името на нечий чужд?!? - Mordred
Моля те, спри!!! Не е нужно да се жертваш! Ще измислим нещо как да се справим!! -Скарлет

Genos: Потупа се по рамото си, замисли се за кратко и отговори. Не мисля. Животът ни е дарен и не трябва да бъде пропилян. Трябва да бъде изживян достойно и щастливо. Точно това целя и да постигна, но не само с моят живот, а с всички други, включително и твоят. Genos сякаш се опитваше да се аргументира, че не е арогантен човек, които мисли само за себе си. Ще се превърна в герой и ще спася живота на всеки, които няма глупостта като твоята да ми се опълчи. По-слабите трябва да знаят мястото си..! Стисна здраво юмруци. Явно наистина мислеше това, което говореше. Genos сякаш беше влязъл в anti-simp mode, което е нетипично за него. Явно тази битка сякаш малко по малко го променяше, но все още си беше същата наивна бойна машина, която е силно убедена, че това което прави е за доброто на всички. А дали наистина е така? Всъщност честен отговор на този въпрос никой не може да ти даде, но Genos е твърдо решен да се доверява на Боса си. Е каквко чакаш? Щеше да ми показваш кой е Mordred Pendragon? В очакване съм!

Думите на Genos само още повече я провокираха. Тя за разлика от него не искаше да спаси никого, а само и единствено нейната приятелка, която е била с нея през всичко това - Скарлет. Колкото и да се дразнеха, и двете си бяха станали доста блиски, особено след днескашните им думи. Не ме баламосвай...няма да станеш никакъв герой, изчадие...не и след това, което направи...днес аз ще съдя твоите действия... - Mordred








Изведнъж, Мордред концентрира цялата си енергия в Clarent и го вдигна нависоко. Образува се острие, грамадно почти 20 метра само от червени светкавици. Това беше цялата енергия, която в момента тя можеше да вложи в една атака. Ако я отприщи към Genos, не се знае дали със сигурност би го убила, но щеше да му нанесе чудовищни щети.
Самата гледка можеше да се види и отдалеч заради голямото острие. Genos напълно би се замислил дали Mordred наистина беше човек в момента щом е могла да отприщи толкова голямо количество енергия изневиделица. Реакцията на всеки нормален човек в момента би било да погебне, но не и тази на Genos. Дали изпитваше уважение или презрение към Mordred, не беше все още ясно. Но тя със сигурност беше готова да отприщи всичко.


ПРИГОТВИ СЕ, МАШИНО!!! ТОВА ЩЕ БЪДЕ ПОСЛЕДНОТО НЕЩО, КОЕТО ЩЕ ВИДИШ ДНЕС!!! ПОСЛЕДНАТА МИ КАПКА ЕНЕРГИЯ Е ВЛОЖЕНА В ТАЗИ АТАКА!!!! ТОВА Е МОЯТ ПОСЛЕДЕН....! - Mordred

Genos: Хъх?! Присви очи. Гледаше концентрирано към Mordred и включи сензорите си на пълна мощност. Очевидно врага пред него се подготваше за нещо голямо и ще е по-добре ако Genos разбере предварително за какво иде реч. Но когато изчисли бойната сила на предстоящата ѝ атака, Genos замръзна!



Genos: Започваше постепенно да вдига ръката си нагоре, оглеждайки 20 метрвото острие на Mordred. К-каква чудовищна сила... Това си помисли Genos, когато получи информацията от анализа си. Нивото на заплаха се покачи със сигурност поне двойно от преди и сега надвишаваше 20 000. Фактът, че не можеше да опреди точната сума му напомни за негова предишна битка. Битка, която дори не можеше да се нарече битка, но и така да е, Genos никога няма да я забравил. Именно след това сражение, той погледна на Босът на TRASH GANG по различен начин. Видя бъдещето в него. Неговото число на заплаха също надвишаваше 20 000 и не можеше да се определи с колко точно. Можеше да е достигнало дори 100 000. Genos не би се учудил. На него въображението не му достигаше, за да представи Боса в пълна сила. А той беше просто човек, а не машина. Точно като врага, които сега се намираше пред Genos и сякаш се подготвяше за финалната атака. Genos губеше изключително ценно време, но нямаше как да не получи flashback. Защото той сякаш видя самия Бос на мястото на  Mordred. За това и замръзна на място за десетина секунди. Но след като се опомни, той затвори очи, пое си дълбоку дъх и ги отвори плавно, а лицето му беше покрито с 100% сериозен поглед. Да, Genos току що влезна in The Zone. Отново изпарения излязоха от бронята му.



Изведнъж до съзнанието на Mordred и Скарлет се чу глас. Познат женски глас. Това беше именно гласа на Annie Rose - най-добрата приятелка на Скарлет. Момичето, което предложи нов живот на Скарлет, момичето която я прие при себе си, дори след всичко което е извършила. Те си бяха свръх ценни една на друга и сега Annie ясно усещаше през какво минават Скарлет и Mordred. Те бяха душевно свързани от пламъка на Annie, чиито мистични свойства тепърва ще учудват хората по света, както и самата Annie. Annie говореше бавно и спокойно. В думите ѝ бяха изпълнени с вяра.

Annie: Скарлет, Mordred ... аз вярвам във вас! Вярвам, че ще се справите и с това препятствие ... защото ... защото вие сте невероятни и аз съм убедена в това! ^^ Върнете се живи и като победители. Върнете се, за да може да пием някой път отново! Все пак имаме цял свят да оправяме и без теб никога не бих се справила! Давайте момичета! Без съмнение ще се справите! Вярвам в това! Ще ви чакам... ^^




Докато Скарлет и Mordred слушаха емоционалните думи на Annie, Genos вече се беше подготвил психически за най-силната, която сегашното му ядро му позволява. Не е за вярване... Genos отскуба ядрото си, най-мощното ядро, което някога е създавал, и го постави внимателно в дясната си ръка. Той целеше да използва цялата си енергия от ядрото си в една единствена атака. Това щеше да бъде бластер. Гигантически и изпепеляващ бластер, които щеше да излезе от дясната му ръка и щеше да изчерпа цялата енергия от ядрото на Genos. Той добре знаеше това, за това поръча резерни части за бронята си и ново ядро, но се боеше, че те няма да пристигнат навреме. Той дори не можеше да гарантира оцеляването си след това, което предстои. След поставянето на ядрото в дясната си ръка, той я опъна напред, към врага си. Изглеждаше точно по този начин. Започва да charge-ваше атаката си. Щеше да отнеме малко време, понеже е щеше да бъде толкова голяма, че е невъзможно просто така да бъде отприщена. Но врагът пред него продължаваше да charge-ва своята атака и това усигоряваше време на Genos. Това изобщо не беше успокоително за него, защото всичко наоколо щеше да се превърне в още по-голяма пустощ от преди. Той продължи изказването си: Не е за вярването, че същестувал друг човек, създаден от вода, които е способен да отприщи такава енергия. Чист човек, без намесата на модерните технологии, който да е способен да постигне толкова високо ниво на заплаха.


(0:00-0:16)

Млади войни, Скарлет и Mordred, аз ви признавам за дойстойни! Признавам всичките думи, които ми каза и уважавам аргументите ти! Навярно се издигнахте в очите ми почти колкото Боса ми, за които съм готов да умра. Ако нещата се бяха развили по друг начин и бяхме на една страна, на въпросът ми отпреди малко ще отговоря: Да, с удоволствие бих умрял за вас! За вас и за X1! Но уви реалността е различна и побеждаването ви ще впечатли Сенсея ми, X1!  За това си заслужава да ви победя на всяка цена! Скарлет, Mordred...


(0:16) ~ След дропа Genos отприщи най-голямата си атака някого. Свръхмощен с нечовещки размери, бластер, които изпепеляваше всичко по пътя си със своите горещи сини пламъци...

В този момент, щом видя огромната атака пред себе си, целият живот на Mordred сякаш мина пред очите ѝ за милисекунди - от мига, в който е била родена преди много, много години до смъртта си от ръцете на баща си. Но не всичко спря до там. След това, тя си спомни и за първите мигове със Скарлет, която намира нейната броня заедно с Mystogan много отдавна. От тогава, и двете са неразделни, но връзката им не се подобрява чак до днешния ден. И в момента тя много съжалява, защото сега тя е изправена директно срещу смъртта под формата на огромен изпепеляващ всичко по пътя си бластер. И въпреки всичко, тя продължава да се бие до последно, знаейки, че днес сигурно е последният ѝ ден заедно със Скарлет. Тя бавно затвори очи..

"Това сигурно е краят за мен..но едва началото за теб, малката. Тичай..тичай смело напред..тичай и не спирай...каквото и да има пред теб...но преди това...имам да свърша нещо...И ТО Е ДА СРИТАМ ЗАДНИКА НА ТОЗИ!!!"







Mordred отприщи абсолютно всичко в този Clarent: Blood Arthur. Всяка нейна капчица енергия, която беше насъбрала не само през битката, но изобщо през целия си живот. Живот, който тя вече беше отдала на победата. На Скарлет. И тук, тя със сигурност щеше да докаже коя всъщност е Mordred Pendragon. Огромната ѝ атака се сблъска с тази на Genos, като и двете започнаха да се сблъскват една с друга. Червените светкавици опитваха мощно да надвият огромният син бластер пред тях, но той беше също толкова мощен и не отстъпваше. Тялото на Мордред трепереше докато държи меча си, като изведнъж се пропука и изчезна. Тя вече нямаше енергия да я поддържа. Всичко беше отишло в тази нейна последна атака. Тогава, те чуха гласът на Annie. Mordred беше първата, която направи контакт с нея.

Хъх, значи ти си най - добрата приятелка на Скарлет..по дяволите, никога не ме е пускала да си говоря с теб. Е, все тая. Не ми пука особено. Но...грижи се за нея, чу ли...? Защото аз...може би това е краят за мен. Не виждам как ще се справя с тази атака. Сама, нямам шанс. Но не съжалявам за нищо. Постигнахме много заедно с нея и сега..оставям останалото на теб, Annie Rose.. - Mordred

Думите, които Mordred обаче беше започнала да повтаря в началото в главата си започнаха да излизат и от устата ѝ. Незнайно защо, тя продължаваше да повтаря думата..





тичай

       
        тичай

                 тичай

                         ТИЧАЙ
                                   
                                   ТИЧАЙ

                                                           ТИЧАЙ




Изведнъж, Genos щеше да забележи нещо много, много странно. Къде по дяволите беше отишал Excalibur?! Мордред беше концентрирала всичката си енергия в Clarent, но къде забога отиде другият меч? И тогава, той разбра нещо много важно. Mordred през цялото време се е била с него с нейните собствени сили, но не и Скарлет - нещо, което и двете се опитаха да прикрият и се справиха отлично. Едно умение, което Скарлет до сега никога не беше ползвала бе да се отделя от бронята на Мордред и да се бие като отделен човек. И това беше техният последен коз. Не напразно Мордред крещеше "тичай."


В далечината се чуваха много бързи и ловки стъпки. През сградите много ловко се промъкваше и скачаше през тях, минаваше абсолютно през всичко по пътя си самата Скарлет с огромна скорост. Тя бързаше да помогне на своята приятелка Mordred, която чака нейното завръщане. Истината беше, че Скарлет още със призоваването на бронята на Мордред се беше сформирала чак в другият край на града. И едва чак сега, тя пристигаше с бясна скорост. И двете през цялото време си обменяха информация и това беше ключът към тяхната изненада, която крояха на Genos. Докато тичаше и се премяташе във въздуха, Скарлет чу гласа на Annie:

Annie...благодаря ти, че беше с мен. Следващият път като се видим, непременно ще те запозная с Mordred. Мисля, че ще си допаднете..но сега, трябва да я спася от сигурна гибел. Веднага след това, идвам и за теб, приятелко! - Скарлет

(3:36)
Веднага след тези думи, тя най - накрая достигна бойното поле и с огромен скок се извиси на около 20 метра във въздуха над Mordred, държейки Екскалибур в ръка. В последния момент, Мордред беше предала Екскалибур на Скарлет, която да го призове и да отприщи още една изненадваща атака към Genos. Благодаря ти за всичко, Mordred! Готова съм да отприщя всичко!!!! Тя стисна здраво Excalibur, като бронята ѝ започна да се променя, отделяйки унищожителна енергия. Това беше комбинираната броня от Mordred и Крал Артур. Това беше и причината бронята на Мордред да изчезне - тя не се счупи, а се пренесе на Скарлет, която я сля с тази на крал Артур. А причината, поради която Excalibur също стана тъмен беше, че в тази негова форма, той комбинира ту тъмнина, ту светлина.


(4:05)
А това, което последва...




ДАВАЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!!!!!!!!!! - Mordred





И изведнъж, Скарлет отприщи всичко, което беше насъбрала в една огромна последна атака, която се сля с тази на Mordred и започна бясно да се бори срещу Genos. С тази атака, Скарлет искаше да отвори очите на Genos, защото тя беше чула неговите аргументи и искаше да му помогне, защото го смяташе за същият тип човек като самата нея.

Genos: ААААААААААХ!!!!! Genos продължаваше да влага цялата си енергия в тази една единствена атака, надавайки мощен боен рев. Навярно всичко по пътя на атаката му се превърна в още по-голяма пустиня от тази, оставена след взрива на Beacon. Всички други странични функции, включително и сензорните умения на Genos бяха изключени, защото щяха да хабят важна енергия. Той беше убеден, че врагът е само един и това е този пред пред него, който също отприщи най-силната си атака. Genos смяташе, че като отприщи наведнъж цялата си енергия, съдържаща се в чисто новото му ядро, той ще успее не само да се предпази и да излезе жив след гиганската експлозия, но и да смени частите си с тези, които щяха скоро да пристигнат. Така щеше да довърши Mordred, ако още беше жива. Той беше почти вкусил победата, но нещата нямаше да развият точно, както той планираше. Вече половин минута продължаваше изпепелителния си бластер и гледаше напред към вражеската атака. Mordred все още се държеше жива.


Genos не можеше да повярва на очите си. Видимостта му беше намалена, но дори и да не виждаше идеално, той чувстваше по лицето си вятъра, създаден от атаката на Mordred. Самият факт, че най-силната атака на Genos, човекът-киборг, притежаващ едни от най-развитите бойни технологии, всъщност е наравно с таката на човек, един напълно истински човек, който няма машини по тялото си.


Genos отдели последната капчица енергия, продължавайки атаката си до последно, докато не надмогна тази на Mordred Pendragon


(0:00)

Преди разрушителанта експлозия, причинена от слбъсъка на тези две чудовищни атаки, да достигне до Mordred и тотално да ѝ разбие бронята, нанасяйки ѝ супер много щети, тя чу отново гласа на Annie Rose.

Annie: Времето за Mordred сякаш се беше забавило толкова много, че беше спряло. Само единствено тя и Annie, която се появи в съзнанието ѝ, можеха да се движат. Имаше лек ветрец, който нежно вееше красивите коси на Annie и Mordred. Annie сложи кичури коса зад ухото си и погледна с леко тъжна усмивка към Mordred и каза:




След тези думи експлозията обзе тялото на Mordred, пропуквайки изцяло бронята ѝ...

................................................................................................................................................................................


Genos: Дишаше тежко. Беше приклекнал, като беше в тази позиция през цялото време докато отприщваше своята чудовищна атака. Ядрото му спря да свети. Победих..? Победих..?! Аз победих!!!!
В този момент Genos осъзна една голяма грешка. Изключването на сензорните си умения бе напът да му изигра една ужасна шега и сега е време да си плати за това. Точно когато вкусква от победата си и се изправя на крака, поел много щети, но поне жив и цял, той ще осъзнае, че никога всъщност не е имал шанс за победа. Не и победа над два противника с подобна мощ.    КАКВО?!!! Genos супер стряскашо и уплашено погледна рязко нагоре към Скарлет. КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!!! Genos нямаше как да се защити от тази свръхмощна атаката, идваща от страна на Скарлет. С една чудовищна атака можеше да се справи едвам едвам, а да не говорим за две една след друга. Genos нямаше шанс... AAAAAAHHHHRHHHH!!!!!!!!!!! От атаката на Скарлет се създаде друг гигански взрив, които тотално проби чисто новата броня на Genos, унищожавайки тялото му. Силен трус се създаде, заедно със супер много прахоляк, който се вдигна като торнадо, след тези две чудовищни атаки, които превърхнаха пустинята, която някога бе наричана Beacon, в още по-голяма пустощ...

Усещайки как тялото ѝ започна да отказва, тя в този момент чу гласът на Annie в главата си, което ѝ позволи да си поговори с нея миг преди то изцяло да откаже.


И с това, тя вече беше изпаднала в безсъзнание..

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Приземявайки се успешно, Скарлет нямаше вече никаква останала енергия, за това всичко по нея изчезна и тя се върна в нормалните си дрехи. Закашля се, като след като прахолякът се разпръсна, тя намери и самият Genos. Тя бавно, бавно се запъти до него, като по пътя се спъна, защото нямаше никаква енергия вече и просто надигна глава докато беше на земята към него, усмихвайки му се с очи, пълни със сълзи. Тя дърбоко в себе си беше много чувствително момиче и сега Genos щеше да разбере и за тази нейна нежна страна. Направо се разплака..

Не искам....не искам повече хора да загубят животите си....моля ви...ако трябва, убийте само мен...но пощадете всички останали...моля те...кажи на тези хора да спрат... - Скарлет

Genos беше останал без четирите си крайници и тялото му беше покрито в дупки и дръскотини. Вееха се жички, излизащи от раните му, а едното му око даже не функционираше вече. Едвам-едвам успя да си отвори единственото горе долу здраво око и видя пред себе си не момиче, а смела жена-войн, която той вече уважаваше. Това беше именно Скарлет, наследницата на Mordred. Първият човек, победила член на жестоката терористична организация TRASH GANG и един от най-силните сред тях. Навярно никой от тях не би могал да възпроизведе унищожителната атака, която Genos създаде, влагайки всичко в нея. Поглеждайки към Скарлет, той едвам проговори. С-скарлет-сан... А-аз с-също ж-желая т-това, к-което и т-ти... Пое си дълбоку въздух, защото доста се затрудняваше да говори. Н-но не си мисли, че постигането на толкова голяма мечта ще бъде достижимо, ако не се направят множество жертви. Невъзможно е. Боли ме да го повторя, но всички тези жертви бяха нужни за осъщестяването на това, което и ти искаш! Просто методите ни са неприемливи от множеството и за това сме принудени да живеем живот на отхвърлен от обществото боклук. Това сме ние... Trash Gang... Genos изпитваше удоволствие да приказва с човек, които вече уважава напълно, но съществува и друга причина да започне този разговор. Genos беше истинска опитна бойна машина, създадена да изпълнява успешно всяка мисия. Той все още искаше да изпълни и сегашната си мисия - да елиминира Aomine Saihara и всеки, който му се изпречи на път, в случая Скарлет. В момента Genos водеше разговор със Скарлет, с цел да спечели достатъчно време на новите му части да дойдат. Когато това се случи, ако Genos успее да ги смени навреме, преди Скарлет да се намеси, той ще се превърне от загубилия, в абсолютен победител.

Скарлет бавно лазеше към Genos, като най - накрая успя да достигне близо до него. Тя все още не беше в състояние да се изправи, но вече поне можеше да говори с него от по - близко разстояние. Плачовете ѝ сега бяха още по - силни, като на малко, чувствително дете. Защото дълбоко в себе си, тя беше точно това. Понякога...цената за абсолютното щастие е твърде висока...и неплатима, киборг..аз...аз ще постигна вашата мечта...но няма да жертвам..нищо в замяна..! Дори...дори да ми отнеме...цял живот...аз ще успея..ще бъда следващата Артурия, която ще създаде време на световен мир...затова..трябва да спреш..! Дори мъртвите са сред нас..погледни моята приятелка Mordred...нейното време..отдавна е изтекло...но заради бронята ѝ, тя е заедно с мен след смъртта...всички хора, които вие убивате...пак са сред нас...но ние не ги виждаме...те няма как да са щастливи..нали така...? Избърса с една ръка сълзите си. Скарлет малко по малко си протегна ръката и бръкна във вътрешната страна на кимоното си и от него извади роза, чийто цветчета почнаха да се ронят. Виж...нашата кавга...е започнала да се отразява и на това красиво цвете...и него ли би жертвал както всички останали? Знам, че дълбоко...дълбоко, ти не си машина... - Скарлет

Genos: Погледна озадачено към Скарлет. Ти призна, че съм човек? Че имам сърце, също като теб? Истински човешка сълза падна от окото на Genos. Това беше доказателство, че думите на Скарлет всъщност са прави. Но Genos дори и да знаеше, че не е изцяло машина, тъй като той сам си е проектирал тялото, той всеки ден се отдалечаваше от истината. Истината, че той все още носи човешкото в себе си. А причината за това бяха безкрайните внушения. Внушения, че той е най-силната бойна машина и смисъла на живота му е да продължи да бъде такава. Да изпълнява мисии и да елиминира хора и градове. Той приемаше думите на Боса си като закон, а причината за това беше, че го уважаше. Уважение близко до това, което в момента изпитваше към Скарлет. Но дали това беше достатъчно, за да промени възгледите си. Не да промени мечтата си, но да поеме по изцяло различен път към осъществяването ѝ. Та той до сега разправяше, че постигането на тази голяма мечта по начина на Скарлет и другите е просто невъзжно. Ако все още вярва в това, то преминаването му в съюзник на Скарлет ще означава отказването от мечтата му. Отказване от смисъла на живота му. Но дали в момента животът му има смисъл? Ами ако всички тези приказки са били напразни? Ако това е въображаем "лесен път", който не съществува? Лесен път всъщност може никога да не е имало. Планът на Боса може да е чиста заблуда. Наречете го лесен път, но той е изключително труден. Ако наречем "труден" този лесен път, който Боса предложи, то пътя на Скарлет излиза като непреодолим. Въобще какво доказателство съществува, че пътят на Скарлет и другите ще е правилен и успешен. Никакво! Нищо не е сигурно! Докато получих отговора, то вече ще е прекалено късно. Това е така наречения "НЕВЪЗМОЖЕН ИЗБОР". Нещо, което жената, която почти завладя целия свят, също изпита - потребността да се направи невъзможен избор. Genos също трябваше да направи този избор... Скарлет ... Ти навярно грешиш! Започна да използва брадичката си, за да се предвижда към нея. Постигнаето на мечтания свят е невъзможно без да се направят жертви! Не можеш да спасиш всички! От къде идва цялата тази вяра в теб?! В другарите ти?! Нима наистина си мислиш, че всичко ще се случи и никой повече няма да пострада?! За момент погледна встрани и видя наближаващите му нови части. Тогава получи самоувереност. Успял е да спечели достатъчно време. Сега оставаше само още малко. Той погледна сериозно Скарлет и продължи да говори. Може би и грешиш и за мен. За това, че имам истинско човешко сърце. Глупости! Огледай се! Погледни какво причинихме! Погледни какво причиних аз! Разруших толкова много домове! Отнех животите на толкова много хора! Погубих дори и историческа личност, опретнявайки изцяло миналото! Аз съм чудовище, Скарлет... Погледна с потекли сълзи на сериозния му поглед към Скарлет. И няма да спра само до тук. Пътят, по който съм поел е разумния път. Опита се да надигне тялото си. Все по-силно и силно започваше да говори. Разумен е, защото краен резултат ще има! И ще бъде точно този, които всички толкова си мечтаят! Друг начин няма, Скарлет...

Скарлет малко по малко започна да се изправя след като вече беше насъбрала достатъчно сила да стои изправена и да държи катаната си в ръка. Аз...знам, че няма как да спасим всички и че ще има хора, които ще пострадат независимо от това...но знам едно...аз..не..аз и моите другари..ще се погрижим да спасим колкото се може повече хора! Ще отдадем живота си за това..не виждаш ли? Ние имаме силата да променим света, но...когато заличаваме неговите жители..ние убиваме част от него, за да създадем друг свят! Не искам да живея в свят, пълен с така нареченото щастие, знаейки, че за да достигна до него съм отнела щастието на милиони други...Избърса си сълзите. Знам, че си убил много хора...знам, че дълбоко в себе си не ти харесва, мога да го усетя...но все още не е късно...все още можеш да поемеш по друг път...но не е нужно аз да те убеждавам в това...трябва ти сам да го повярваш...Тя погледна към катаната си, като просто я пусна на земята. Аз направих своят избор...Затвори очи. Явно...аз ще съм поредното цвете, което ще бъде стъпкано...но няма да се съпротивлявам...

Тялото на Genos успешно бе конструирано наново. Той постави чистоновото си ядро в сърцевината на бронята си и сега беше напълно зареден. Трябваше отново да бъде победен, но Скарлет е непосилна да постигне това сама без Mordred. Особено сега, когато е ранена и изтощена. Но интересното в случая беше, че Скарлет беше победителката до преди буквално няколко секунди. Държеше победата в ръцете си, но в последния момент я захвърли. Genos слагаше новите си части в продължение на десетина секунди - предостатъчно време, в което Скарлет да събере сили и да замахне един път с меча си. Един последен замах, които щеше да приключи всичко. Но тя него направи. Нейният избор беше друг...

Genos: Хъх..?! Изправи се самоуверено. Вече нямаше какво да го спре. Живота на Скарлет и всичко наоколо бяха в ръцете на Genos. Той я погледна леко учудено. Нима това е твоят избор? Ти ми се доверяваш? След всичко сторено, ти реши да не довършиш сега, когато можеше, а ме изчака? Колко глупава трябва да си?!! Що за избор?!! Genos даже бе ядосан от дръзките решения на Скарлет, че чак се развика. ДРУГА ВЪЗМОЖНО НЯМА ДА ИМАШ!!! ОСЪЗНАВАШ ЛИ, ЧЕ ТОВА БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ТИ ШАНС ДА МЕ ПОБЕДИШ?!!!! Скарлет... ти току що постави животите на хиляди невинни хора, включително и твоите другари в смъртна опасност. Ти направи това, като ме пощади. И какво? Нима очакваш аз да направя същото? Пфу...! Genos опъна ръката си към Скарлет и започна да charge-ва своя бластер. Бластер, който Скарлет нямаше шанс да dodge-не от такова разтояние или пък да блокира, имайки предвид раните ѝ. Скарлет, ти беше достоен противник и спечели уважението ми. Но за твое съжаление наивността ти те погуби. Но знай, че вечно ще помня битката ни. Но сега е време всички да прилючи за теб. Ако имаш някакви последни думи, с удоволствие ще те излушам... Genos не отмерваше поглед към Скарлет. Беше насочил бластера си право към лицето ѝ и нямаше да я остави да избяга за нищо на света. Дори това да не беше неговото желание, то бе желанието на Боса му.

Скарлет просто стоеше с наведена глава и затворени очи, от които пак капеха малки сълзи. Тя не искаше да нарани дори своят опонент и да му отнеме живота. От безмилостна убийца до пълен пацифист, тя беше претърпяла пълната метаморфоза. Тя просто кимна към Genos, приемайки смъртта си. Жал ми е, че това е твоят избор..но коя съм аз да те спра..? Знаех си, че съм поредното цвете, което ще бъде стъпкано. Но..за разлика от теб...аз разбрах колко трябва да ценя живота на другите. И за това знам цената на моят собствен...и съм готова да го дам!! Отвори изведнъж рязко очи към него, като го погледна леко ядосано и предизвикателно. Е, какво чакаш?! Нали това избираш..! Тя толкова се ядоса, че направи лек headbutt и си постави челото до дланта му, която чарджваше blaster. - Скарлет


Дори в лицето на смъртта, тя не беше изплашена и дори не трепваше. Даже се съпротивляваше с думи срещу Genos. Искаше да му покаже, че колкото и да страда по време на битка, нейният дух и воля бяха несломими..

Genos: Стисна зъби. Така да бъде! Щом това е твоето желание, аз ще сложа край на живота ти, Scarlet Knightwalker... Затвори очи и се приготви да отприщи бластера си. Замисли се преди да го стори, но по всичко личеше, че вече беше твърде решен да го стори. Скарлет подозираше, че шансът Genos да размисли бе твърде малък, но беше готова да захвърли живота си само за това. Защото ако Genos помогне на Скарлет, Annie и Тай, то шансът им за успех ще се увеличи драстично. Но за съжаление надеждите ѝ бяха напразни.......?

...:

...:

...:

...:

...:

...:

Genos?:

Genos не активира бластера си. Вместо това, той го изключи и дръпна ръката си от главата на Скарлет. Докато тя стискаше още зъби, смело готова да посрещне смъртта си, Genos я хвана за раменете, което веднага щеше да ѝ вдъхне чувство на сигурност. Genos, в последния момент, бе променил решението си. Благодарение на Скарлет, той се върна в миналото си, припомняйки си дълбоко спящи спомени и чувства и сега беше още сигурен в решението си. Той взе цветето, което Скарлет все още стискаше в ръката си. Листенцата му се ронеха и беше останало само едно, но въпреки това Genos го взе при себе си. Хвана го нежно и се подсигури, че последното листенце няма да падне, а ще остане. Това листенце символизираше именно последната надежда. Надеждата на Скарлет, че Genos ще престане да тъпчи останалите растения и да си доставя още повече мъка на сърцето по този начин. Надеждата, че Genos ще отвори очи по-широко и ще види пълната картина. Ще открие най-накрая истината за себе си и ще се запъти отново към благородната му мечта. Но не по лесния път. Защото ако Genos нещо е научил след битката и разговора си със Скарлет и Mordred, то това ще е, че лесният път не винаги е правилен. А напротив. Нищо хубаво на този свят не идва наготово, а Genos беше убеден в противоположното още от малък. Но сега той е сигурен в себе си. Сигурен е, че решението, което е взел е правилното.

Genos нежно взе цветето от ръцете на Скарлет и се обърна с гръб към нея.

Annie: Хей, какво чакаш? Отвори очи! Annie сякаш се spawn-на съзнанието на Скарлет и я прегърна зад гърба ѝ. Тя постави ръце на лицето ѝ, нежно погалвайки я, а след това плавно посегна към очите ѝ. Отвори ги леко с ръцете си, оставяйки Скарлет да ги отвори сама изцяло, поглеждайки пред себе си неочакваното. Погледни какво твоите усилия успяха да постигнат. Това е една голяма крачка напред към подобряването на света. Невероятна си, Скарлет. Гордея се с теб! ^^

Genos: Все още беше с гръб към Скарлет. Чесно казано се срамуваше точно сега да я погледне в очите. Е имаме цял свят да спасяваме. Предлагам да започнем още сега с този град. Genos прибра на сигурно място цветенцето и се подсигури, че никога няма да го изгуби. Също така от небето падната няколко аптечки, поръчани от Genos, за да може Скарлет да ги използва и да облекчи раните си. Е, Скарлет?

Стояки с гръб към Скарлет, той обърна главата си настрани и сега Скарлет можеше да види част от лицето му. Можеше и да види една сълза, която още се спускаше по лицето му. Genos отвори уста и я попита:

Той вече беше пристигнал при тях, но гледаше как тази случка се разиграва от разтояние. Седеше седнал на една от здравите лампи като се усмихваше Колко се радвам, че не се случи нещо ужасно..И колко се радвам, че забавата едва сега започва! - Киригая
Дронът на Ароу however следеше Киригая през цялото време и беше заснел всичко, като също така беше заснел как Киригая дори не се опита да се притече на помощ. Ами ако нещо наистина се беше случило и Скарлет си беше изгубила живота? Нещо което Киригая би могъл да прекрати, а дори не си мръдна пръста както твърдеше, че отива да помага.
След малко, той се спусна от лампата и се приземи на земята като тръгна към Genos и Scarlet - Киригая

В мига, в който Genos сложи ръцете си на раменете ѝ, тя бявно отвори очи, защото не очакваше така да се развият нещата. Скарлет отдавна беше захвърлила щастлив завършек, в който тя или Genos оживяват и двамата, като си мислеше, че един от тях със сигурност щеше да бъде пътник. И тя реши това да бъде тя вместо него. Въпреки всичко обаче, нещата се развиха по - добре от очакваното за нея. Тя погледна учудено към Genos след като чу гласа на Annie. Малко след това обаче, тя се усмихна радостно. Значи...размисли? Ще започнеш от начало..както аз направих...? - Скарлет






Скарлет най - накрая направи нещо, което винаги е искала да създаде още от малка - чудо. Никога не си е представяла, че нейните искрени думи биха могли да отворят сърцето на Genos. Истината беше, че тя все още не вярваше изцяло, че тя самата се е променила, макар и да е очевидно. И това чудо щеше да породи и още едно такова...нещо, което Скарлет не би очаквала да се случи...




Покрай Genos и Скарлет започна да духа много лек ветрец, който носеше със себе си частици от кристално-сребърна мъгла. Тази мъгла изведнъж се завихри на едно място докато не започна да сформира човешка фигура. Скарлет веднага се досети какво се случваше. Това беше самият човек, въплъщение на думата чудо - Mystogan. Той се появяваше на моменти, когато съдбата на човечеството се е променила или за добро, или за лошо. В този случай, една малка промяна в съдбата на Скарлет го накара да се появи пред нея. Тя бързо се учуди, като го погледна с изненадано изражение.

Мерлин...? Това ти ли си...? Но нали... - Скарлет
Не мисли за това сега. Смъртта ми е моето наказание за това, че се опитах да променя съдбата и не се доверих на тези, които трябваше да го сторят на мое място. Усмихна ѝ се, като си свали маската, разкривайки лицето си. Това беше знак на огромно доверие и уважение от страна на Mystogan. Тук съм, за да похваля действията и на двама ви. Никога до сега не съм си и помислял, че ще видя теб и Мордред да работите в екип. Нито пък бих си и помислил, че терорист като теб, Genos, би променил възгледите си. Светът може и дълго време да ти е обиден, но..сега е времето да покажеш твоята истинска същност. Вярвам и в двама ви..Фиксира си погледа върху Скарлет. А за теб имам подарък. Подарък, който само и единствено съм давал на крал Артур преди стотици години. Време е ти да си следващият негов наследник, който да получи този дар..Около Скарлет се появи магически кръг, който започна да променя външния ѝ вид, давайки ѝ една нова броня, а този меч се появи забит в земята пред нея. Това...са доспехите на крал Артур. Ти вече успя да вкусиш малко от тяхната сила в тази битка, но сега е твой ред да ги направиш твои собствени. Бъди онзи лъч светлина, който ще разкрива пътят към доброто и надеждата, Скарлет! - Mystogan

Скарлет не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва дори на това, което се случваше пред нея. Свещеният ритуал с Екскалибур сега трябваше да бъде изпълнен...от нея? От онова момиче, убивало хиляди в миналото си? И сега се очаква тя да бъде следващия Крал Артур? Едва ли щеше да ѝ бъде лесно...но тя не очакавше. Със сериозно изражение, тя се доближи до забитият в земята Екскалибур, като го хвана здраво и изкрещя:


(3:00)

Изведнъж, тя дръпна с всичка сила, издигайки Екскалибур високо нагоре с една ръка. Изваждането на меча от земята създаде феномен за очите - огромно количество светлина беше освободено от него, която се вля изцяло в Mordred, излекувайки я заедно със Скарлет изцяло. Тя бавно се изправи, като учудено погледна към случващото се. Щом стигна до Скарлет, тя нарами своя меч и ѝ се усмихна.

Не се смятай за много велика, Скарлет! Ще ти се налага да разчиташ много повече на мен от сега нататък! - Mordred

След тези думи, Скарлет погледна към Genos с очи, пълни с надежда и му кимна. A Mystogan, знаейки, че е изпълнил своята задача, бавно беше издухан от вятъра, а тялото му се превърна в тази сребърна мъгла, която беше отвяна..

Genos: Обърна се напред, като все още стоеше с гръб към Скарлет. Сълзата по лицето му падна, надявайки се незабелязано. Той си пое дълбоку въздух и изрече: Аз ще поема ситуацията тук. Изглежда един от вашите хора е създал лагер и лекува ранените. Ще си съдействам с него и ще поправя колкото мога повече от града, който разруших. Имаш думата ми! А що се отнася до онова червенокосо момиче и онова момче, което тръгна след нея, то мога да ти помогна с откриването им. Извади някъв минитаблет от ръката си и го метна нагоре, такаче да падне към ръцете на Скарлет. Това са кординаните на Aomine Saihara - момчето, което отвлече червенокосото момиче. Той е член на организация, създадена изцяло от убийци, точно като мен. За това по-добре внимавай с него.

Скарлет хвана таблета и щеше изцяло да го следва, за да намери къде точно се намираше Sai. В такъв случай, оставям те тук сам..пази се, окей? И когато можеш, виж се с приятелите ми в лагера...може и да не ти се доверят първоначално, но им покажи истинската си същност и ще ти се доверят, макар и да не ти простят лесно..късмет, Genos..! С това, тя бързо побягна и тръгна към локацията на Сайхара. Дръж се, Annie..! - Скарлет
Въздиша. Ама че твърдоглаво хлапе...е, аз какво да правя, тенекия такава? Усмихна се самонадеяно. Едва ли ще ти трябва помощ, но ако искаш, мога да остана с теб в случай, че те нападнат от твоите хора. - Mordred

Genos: Затвори очи. Не мисля, че ще ми е нужна помощ за това. Моите хора отдавна са напуснали това място. По-добре отиди и намери този лагер и им разясни какво се е случило с приятелите им. Също така ги предупреди и за мен. Тръгвай! Ще те настигна след малко. Отвори решително очи напред. Погледна към Киригая, като активира сензорните си умения и се опита да изчисли нивото му на заплаха. Правеше го вече за втори път и нещо го притесняваше. Не знаеше кой е той и какво прави тук, но със сигурност не е случаен минувач. А най-лошото бе това, което сензорите му докладваха. Съжалявам Скарлет, Mordred, но най-добре точно сега да остана сам. Открих още един човек, който сензорите ми не могат да определят нивото му на заплаха. Точно както при Боса на TRASH GANG и Mordred. Не знам какво прави тук, но ако е със злобни намерения не съм сигурен дали ще мога да го победя. В такъв случай, най-добре ще е да погуби само мен, а не Скарлет или Mordred. Гледаше към Киригая, която се доближаваше към него. Чакаше го да се доближи, като за всеки случай не си свали гарда.

Добре тогава! Дано се върнеш цял, за да те сритам този път сама..! Затича се към лагера на Синтия. - Mordred

Прати им поздрави от мен и, че се притесняват за най-малкото хаха Засмя се той и погледна към Genos Здравей Усмихна му се, като щом спомена името му, лицето му и като цяло усмихнаното му изражение стана по-creepy Genos.. - Киригая

Genos: Погледна сериозно към Киригая, без да си сваля гарда. Не беше учуден от това, че Киригая знае името му. Все пак Genos беше X2, втория по известност член на TRASH GANG с престъпен ранк SS и награда за главата му 500 000 000 йени. Нещо друго го учуди - това, че мистериозни мъж всъщност познава Скарлет. Хей, от хората на Скарлет ли си? Дори да беше човек на Скарлет или по-скоро нейн съюзник, това нямаше да е достатъчно да успокои Genos и да го накара да си свали гарда. Информацията за Киригая, която получаваше от сензорите си изобщо не му харесваше. Всяка информация за него, достъпна до интернет мрежата в момента достигаше до Genos, но това, което най-много го притесняваше бе, че не може да определи нивото му на заплаха. Това ще рече, че е прекалено голямо, за да бъде измерено. Може би същестуваше и друга опасност за Genos. Ако Киригая го залови и предаде на полизиция, то той ще бъде възнаграден с 500 000 000 йени.

Да, може да се каже. Виждам много пари в тебе. За жалост, не се и доближават до моето състояние. Усмихна се Знаеш ли..Наскоро урмя един киборг който се опита да предпази Адрон. Господи тази загуба беше голяма. Чудя се, колко от вашата човечност е изгубена измежду тези железа в телата ви Киригая говореше всякакви такива заплашителни или по-точно "какво ще открия в теб ако те унищожа на парчета" неща и все пак ги говореше с такава усмивка, всякаш му се подиграваше. Genos обаче получаваше всичката информация относно неговия бизнес, състоянието му и всекидневния му живот, но никъде не пишеше нищо за неговото минало. Абе да те питам, ръждясваш ли..? - Киригая