Разрушения Beacon

-> Така изглеждаше морската столица Beacon, след големите взривове, причинени от бомбите на известния терорист Katsuya от TRASH GANG. Този ден останал в историята като ужасно бедствие, отнело животите на мнозина хиляди невинни граждани, както и домовете на всеки жител на Beacon. Мотивите за извършването на този ужасен атентат остават неизвестни за хората.

Когато Annie и Тай навлязоха в столицата, те останаха без думи. 2/3 от Beacon беше напълно унищожен. Беше слят със земята и на негово място имаше само пустощ. Останалата 1/3 беше в буйни пожари и оцелелите оттам отчаяно се опитваха да избягат. Някои хора, включително борците от Beacon Арената, се опитваха да бъдат герои, но не след дълго и те се изпълниха с отчаяние, което ги остави безсилни. Единствените, които успяха да преживеят трагедията и да тръгнат на помощ на хората са те: Mercury, Sanji, Nick, Leorio, Shun, Scarlet, Kobra и Synthia

Annie: Беше замръзнала на едно място. Точно както преди малко, сякаш времето беше спряло, но този път само тя беше спряла на едно мято и не можеше и сантиметър повече да помръдне. Беше в шок. Въпреки цялата арост и решителност, която тя насъбра по пътя, тя не успя веднага да приеми ситуацията, в която всички се намираха. А тя беше просто пократителна. Жени и деца пищяха и бягаха. Летящи отломки ги смачкваше, всякаш е нищо, падащи сгради падаха върху други, запалвайки и разпространявайки пожара покрайнините на столицата. А в центъра...Там беше най-зле. Центъра се беше превърнал буквално в пустиня. Пустиня пълна с дълбоки дупки, омразуващи един гигански кратер. В него бяха мечтите на всички жители тук. Техните домове, техните животи... Нямаше как нормален човек да не замръзне след тази гледка. Но Annie беше силна. Не след дълго тя се върна на себе си и се огледа. Оцелелите бяха малко. "Не си струва да ги спасявам" - помисли си Annie. Нейният приоритет бе да излее гнева си върху извършителя на всичко това. Но все още не го откриваше, за това продължи още по-надълбоку към кратера в центъра на Beacon. Тай, трябва да го открием! На всяка цена!

Страх го обвзе след като видя настаналата ситуация. Човечее...по - страшно е от колкото си мислех ако срещу някой толкова силен се изправяме...Въпреки всичко, той тръгна смело след Annie. - Тай

От останалите, най - много на хората помагаше Синтия. Тя използваше своите лечителни способности и беше създала нещо като лагер, към който се насочваха всички оцелели. Навсякъде из града имаше растителност, която пазеше тези, които са живи от отломки с цел да намали жертвите възможно най - много.

Annie: Продължи смело напред, оглеждайки се за виновника. Подминаваше всички жертви, сякаш не им пукаше за тях. Ако тръгна да спасявам сега хората, то какво толкова ще постигна? Ще спася 10-20, но не повече. Та това не са дори 1% от жителите на Beacon. Как съм моглала да се мисля за герой, при положение, че не мога да спася всички. Геройте в приказките винаги спасяват всеки, но не и аз. Аз не съм герой. Никога не съм могла да гарантирам безопастността на никого. Това е факт. Тя погледна към ръката си. От нея излязоха пламъци. Аз съм просто едно чудовище. Силите ми могат единствено да разрушават, а не да лекуват. Точно така. Способна съм единствено на убийства, а не на героиства. Тя стисна юмрук и продължи смело напред. Очите ѝ пожълтяха от отприщването на пламъка, но толкова много преливаха с гняв, че сякаш бяха червени. Гледаше на кръв всеки, които изглеждаше подозрителен. Къде си?! Кой си? Само да те намеря! Дори и да не си сам! Колкото и да сте, ще ви накарам да си платите! Докато вървеше напред ,в търсене на виновника, тя забеляза растенията на Синтия. Тази растителност? Дори след големите взривове? Без съмнение тези растения са на Синтия. Очевидно и тя е усетила взрива от кораба. Хей, Тай! Виж! Посочи растенията, които предпазваха оцелели от срутващи се сгради. Знаеш чии са, нали? Е поне тя е способна да помага на хората. Обзалагам се, че е излекувала раните на стотина оцелели до сега. Е, всеки прави това, в което е най-добър. Аз съм единствено добра в изгаряния и убийства. За това аз ще съм тази, която ще отмъсти за животите на всички загинали.

Рязко се спря след като чу какво каза Annie. На Тай изобщо не му харесваше тази нейна страна, като макар и той да беше ядосан, нещо от вътре го ковеше да се върне и да помогне на жителите. В такъв случай...ще трябва да продължиш напред без мен, йо...колкото и да искам лошите за това да си платят, не мога да игнорирам случващото се..! Както го каза това изречение, зад него, от една сграда почна да пада отломка към майка с дете. Тай веднага реагира, като изпрати светкавица от ръката си, която пръсна отломката, след което се раздели на по - малки светкавици, които да разпръснат частите, които щяха да се получат. И един човек да успея да спася..ще съм си свършил работата.. - Тай

Annie: Тай. Ума ли си изгуби? Какво мислиш, че ще постигнеш така? Не се подценявай без проблем двамата ще сразим врага. Помисли какво ще постигнем така. Ще премахнем от този свят едни масови убийци и ще предотвратим кой знае колко много техни убисйтва. Тва ще са може би стотица хиляди спасени хора! А сега какво толкова можеш да постигнеш, ако тръгнеш да спасяваш хора, докато злодея е на свобода. Обзалагам се, че повече от хиляда души няма да спасиш. Не съм ли права? Начинът, по който разсъждаваше Annie беше супер нетипичен за нея и това щеше доста да разтревожи Тай. Какво се е случило със старата Annie, в която той се влюби - е вероятен въпрос, който той би си задал.

Поклати разочеровано глава. Предпочитам да спася един човек от колкото да жертвам един човек и да спася сто хиляди...сама прецени кое е по - правилно, йо...Обърна ѝ гръб, като се насочи обратно назад да помага на когото види. Тай ронеше сълзи докато тичаше, защото знаеше, че да остави момичето, в което се влюби само в такъв момент сигурно беше грешка, но не можеше да остави когото и да било в такава ситуация. Сега, хората имаха нужда от истински герой. Не като тези от приказките, а реален, който разбира как работи света. Тай наистина искаше да каже на Annie, че колкото и да иска, е невъзможно да спаси всеки един. Никой не може. Но за него, дори един човек да бъде спасен, Тай щеше да се радва, че е свършил нещо добро. Съжалявам, йо...дано ме разбереш... - Тай

Annie: Тц..! Глупак! Обърна му гръб и продължи в противоложна посока. Беше раздразнена от поведението на Тай. Не разбираше, защо той не се вслушва в нея и не прави това, което му казва. Това беше първият сериозен спор, който те двамата са водели и завърши тоста тъжно. Тай пророни сълзи, а Annie ги сдържаше в себе си, зареди заслепяващия ѝ гняв, който е превзел тялото ѝ. С всяка секунда, те се отдалечаваха все повече и повече. Даже нямаше гаранция, че щяха да се видят отново. Сега, когато са разделени, бяха всъщност много по-уязвими.

Но дали наистина това бе истинското желание на Annie. Като се замисли човек, прав в този спор, нямаше. И двете страни имат свои правни точки. Вярно е, че с побеждаването на врага Annie ще спаси много повече хора от Тай, но нямаше гаранция, че сама щеше да се справи. Точно така - сама. Защото тя беше единствената тук, която тръгна по този път - Пътя на Wrath, пътя на гнева и отмъщението. По пътя си тя настъпа едно от растенията на Синтия. Загледа се в него и се замисли. В крайна сметка, Annie окончателно реши по кой път да поеме...



Изведнъж Тай спря на едно място. Причината беше, че някой държеше ръката му. Когато той се обърне ще види, че не кой друг, а именно Annie я държи. Все пак тя промени решението си - тя избра Пътя на Patience. Тя реши да преглътне омразата си поне за малко и да се върне при Тай. Това, че не можа да се раздели с него по своя воля доказваше любовта ѝ към него. Тя здраво стисна ръката му и каза: Чесно да си призная, Тай. Няма как да сме сигурни, че виновника за случилото се е все още тук ^^. За това, докато не го срещна, съм готова да спася, колкото се може повече хора. Заедно с теб разбира се. Показа му най-искрената си усмивка.

Музиката продължаваше.
Докато бягаше, Тай адски много съжаляваше за това, което направи. Може би трябваше да се съгласи с Annie само и само да си запази връзката с нея. Той знаеше, че е важно хората да живеят и че имат нужда от него, но знаеше, че и тя има. В мига, в който тя го спря, той направо се разплака и я прегърна. По - щастлив Тай не се чувстваше, защото за секунда си помисли, че може би щеше да изгуби момичето, което харесваше заради действията си. Като видя усмивката ѝ, той също ѝ отвърна с такава, като кимна. Да! Да вървим, йо! Ще спасим деня днес..! Никога няма да изпадна в отчаяние щом ти си до мен! - Тай

Прегърнаха се за няколко секунди, но работа ги чакаше.
Annie: Отдръпна се и му кимна. Ахам! Няма да позволим на никой повече да умре. И точно в този момент на близо се чу експлозия наблизо. Тай! Да вървим! Тя се изстреля към мястото, от където чу взривя и когато се приземи, тя видя сравнително познато лице. Неочакваше да го срещне отново, точно сега, но се радваше, че той е тук. Това беше Aomine Saihara. Тя веднага притича до него. Сааай!! Добре ли си?!! - хъх?! Веднага щом се доближи, тя забеляза, че той е ранен. Огледа се наоколо и тогава видя врага. Още преди да спаси и един човек, Annie се срещна случайно с врага. Тя щеше да приеме това за съдба. Явно все пак ще стане по моя начин. Сай, помогни на мен и Тай да сразим врага! Ако сме тримата съм сигурна, че ще се справим! След като се обърна към Сай, тя забеляза още едно странно нещо - неговото поведение. Сай?

Saihara: Гледаше право към Annie с напълно сериозен поглед и беше заел бойна позиция. Той насочи меча си към нея, а другата си ръка докосна устойството на ухото си, с което си комуникираше с щаба на NEMESIS. Бос, трябва ми подрепление! Изпратете отряда ми на моята локация незабавно! Враговете станаха двама! Сай рязко си заби меча в земята поради някаква причина и след това погледна с омразен поглед към Annie, като не отместваше поглед, дори за секунда. Техните имена са Genos, както и...






- A N N I E  R O S E ?
- Моля?
- Какво трябва да означава това?

Annie бе напълно озадачена и изпита отчаяние. Защо по дяволите, Сай ме мисли за враг. Хей Саааай!!! Врагът е ето там и е готов всеки момент да ни нападне. Ако можеш да се биеш, ела ни помогни! Annie посочи в пръст посоката, в която бе врагът, който наближаваше.
Изглежда Сай до сега е водил трудна битка с него и отстъпил назад, където Annie и Тай го намират ранен. Но поради някаква причина Сай мисли Annie за свой враг и бързо извиква подкрепление. А от посоката, която Annie показа, идваше врага.

Genos: Пристъпи напред и излезе от дима, които се беше вдигнал. Сега ясно се виждаше лицето му, заедно с "TRASH" маската му.
Това беше достатъчно за Annie и Тай веднага да заключат, че виновниците за експлозиите са TRASH GANG.

След като видя Сай, той бързо щеше да му помогне да стане ако не беше приближаващият към тях Genos. Тай застана в защитна позиция. Сай, какви ги говориш..?! Както и да е..явно си си ударил главата силно..! - Тай

Genos: Продължаваше да ходи уверено напред, като видя новите си мишени. Дженос е киборг, обудудван с невероятно развита технология. Тя си беше направо свръхчовешка, от калибара на най-висшите технологии от Addron или дори повече. Погледът му се фиксира на всеки от новодушлите за секунда, всякаш ти инспектираше. След това той започна все едно да си говори сам, но ясно беше, че комуникира с някого. Aomine Saihara е жив. Изглежда и не само той. Помните ли NEMESIS? Мисля, че все още мърдат. Изглежда имат нов лидер. Докато ходеше, той започна да charge-ва "двигателите си" Изглежда Annie Rose също е тук, заедно с приятеля му. Погледна към Тай и се загледа в информацията, която излизаше сякаш на очите му. Той беше сканирал лицето на Тай и всяка публична информация за него, Genos можеше да я намери и прочете на място. Изглежда неговото име е Ty Fullbuster. X10, X13 и X15 са се срещали с него. Не е за подценяване. Genos беше истинска бойна машина, без почти никакви слабост. Още преди да започне битка с някого, той инспектира всичко за него и решава по какъв начин да се бие с него. Също така преценява дали да се сдържа и да си пази "горивото" или да се бие с пълни сили.

Изведнъж зад Genos се чу странен смях...

Suzuya: Това беше човек, с когото Sai, Annie и Тай преди са се били заедно Това беше Suzuya. Той направи няколко скока напред и излезе от дима, така че и другите да го виждат.

Annie: Погледна към Suzuya и не остана очарована. Това си ти?!! Добре те помня!

Suzuya: И аз теб момиче, не се притеснявай, пхах! След това погледна към Genos и след няколко секунди отново се измя изтерично. ПХахахах, изглежда и ти си търсеш с кого да се биеш, ААА??!! Смееше се постоянно, а докато не го правеше ближеше един от ножовете си, по който имаше кръв. Ясно беше, че той е убивал хора тук. Мислих си, че не обичаш да убиваш невинни хора. Какво стана с твоята моралност, а геройче?!! ПАХАаахАХхАхаа!!

Suzuya не беше тук по заповед, а по свое желание. Той си търсеше хора, с които да си играе, тоест да се сбие с тях. Подобно на Hisoka Morrow, Suzuya също се чувстваше най-щастлив, когато се бие срещу силни противници. Но най-вече му харесваше, когато спукваше костите на врага си един по един. Genos от своя страна беше различен. Той бе напът да напусне тази пустощ, но едно нещо го спря. Той бе нападнат от Saihara - член на NEMESIS. Иска или не иска, той веднага получи заповеди да елиминира Aomine Saihara. Genos не нападаше хора без причина. Особено невинни хора. Той беше може би един от най-чистите и справедливи хора от TRASH GANG. Споделяше амбициите на лидера си X1 и копнееше да изпълне главната мисия на TRASH GANG, но и целеше колкото се може по-малко хора да пострадат в процес на изпълнение.

Genos: Без да поглежда към него, той насочи ръка към Сай и charge-на огромен лазер, точно като на iron man.Aomine Saihara не е невинен човек. Той е убиец и наш враг. Aomine Saihara, както и целия NEMESIS трябва да бъдат елеминирани задължително...! След няколкосекундния charge, от ръката на Genos се изстреля супер бърз и мощен лазер, който щеше да разруши всичко по пътя си, а именно - Сай.

Annie: Веднага погледна към Сай, защото се притесняваше за него. Искаше да му помогне, но нямаше да успее навреме. Той се така стоеше неподвижен, забил меча си в земята. САААЙ!! ДРЪПНИ СЕ ОТТА- Викът на Annie бе прекъснат.

Saihara: Изведнъж, Saihara се появи точно до Annie, без никой да забележи. Той си беше прикрил присъствието и се справи отлично, въпреки, че Zetsu-то му не беше изобщо развито. Причината за неговия успех се криеше в легендарния му меч. С него, той манифестира цялото си присъствие на мястото, където заби меча си. Така всеки виждаше сякаш Сай стоеше неподвижен на едно място, държайки меча си, докато вдействителност през цялото време Сай се е промъквал до Annie. Но защо? Защо Сай остави меча си назад, че да се доближи до Annie. Той я погледна и ѝ каза: Пипнах те! За част от секундата, след като Annie видя Сай, той удари рязко с ръка сънната ѝ артерия и я приспа. Лъчът на Genos бе насочен към забития меч на Сай, пропускайки Сай изцяло. През това време, Сай взе бързо Annie на ръце и направи голям скок надалеч. Подари някаква причина той тръгна да бяга от другите, взимайки Annie със себе си.

Genos: Хъх?! Пропуснах? След това, той насочи още един бластер към Сай в далечината, който щеше този път да оцели, като Annie щеше да бъде ранена.

Човечеее...! Дори и този психопат е тук...! Тай си спомни за деня, в който той заедно със Сай и Ани се беше изправил срещу Suzuya. Няма да ти се размине този път...! Тай се приготви да нападне, но внезапната атака на Genos към Сай го изненада. Беше готов да използва защитно умение, но след като видя какво направи Сай с Annie, Тай остана объркан. След което се ядоса. Копеле....Сай....


Тай не понасяше когато някой наранява Ани. Особено когато беше някой, който той считаше за другар...


Meanwhile..


Високо в небето, над града се движеше като че ли самолет..не..това беше човекът, известен като "онзи, който се движи прекалено бързо", а именно Hawks. Тези червени криле всеки можеше да ги познае. Това беше един от полицаите с най - високи рангове в света. Но той не беше сам...на ръцете си, той държеше момиче, екипирано изцяло в броня. Това беше Скарлет, която наблюдаваше града от високо. Явно двамата се бяха засекли.
Е, виждаш ли нещо..?! - Hawks
Тя не спираше да се оглежда. Навсякъде се случваха експлозии, падаха сгради, но не можеше да идентифицира врага все още. Изведнъж обаче, тя зърна случващото се на земята при Тай и останалите...
Ето там, Hawks! Виждаш ли ги..?! - Скарлет
Да...а какъв е планът сега? - Hawks
Скарлет, без да се замисли, знаеше какво трябва да направи щом видя Genos на какво беше способен. Той тепърва чарджваше втората си атака..
Пусни ме...! - Скарлет
Луда ли си..?! Но така..! - Hawks
ПУСНИ МЕ!!! - Скарлет
Човече...! Хубаво! Но не умирай..! Hawks пусна Скарлет от високо, като тя стремглаво се насочи надолу, а той продължи да лети напред с висока скорост. - Hawks
(1:30)
НЯМА ДА ПРЕМИНЕШ ПРЕЗ МЕН!!!! Скарлет се приземи ГРЪМОНОСНО пред атаката на Genos, екипирана със своят Adamantine Armor. Тя беше сформирала 10-метров енергиен щит от бронята си, с който блокира атаката на Genos едвам едвам. Щитът ѝ се напука на няколко места от огромната сила на опонента ѝ, но тя успешно успя да предоврати атаката му. Скарлет за първи път изпита огромна доза кураж и реши да предприеме действие щом видя, че приятелите ѝ бяха в опасност. Тя се обърна към Тай, като му даде знак с ръка да тръгва и че тя ще поеме положението тук. Тай след като я видя просто кимна и ѝ продума "Не умирай..!", след което тръгна след Сай. А тя обърна погледн към Genos..

Genos: Остана изненадан, че някой е успял да блокира изстрела му. Хъх?! Нов враг? Трябва да е силен! След като праха се вдигна, той видя Скарлет. Изглежда ти искаш да застанеш на пътя ми, младо момиче. Приготви се за последствия! Зае бойна позиция и веднага активира сканиращото умение на очите си. Публична информация за теб, явно няма, но... Активира ядрото си. Изглежда Genos ще бъде сериозен тази битка. ...да блокира подобен бластер. Трябва да си силна! Обърна се към Suzuya. Тринайсети, ти тръгни след Saihara. Не трябва да го оставим да се измъкне. Тази жена не е в калибара ти.

Suzuya: Хах! Колко си груб, понякога, хаха! Но за мен е без значение. Потегляяям!! Направи големи скока и мина буквално покрай Скарлет. Изглеждаше всякаш е открит, но ако Скарлет понече да го спре, атаката ѝ веднага ще бъде спряна от Genos.

Saihara продължи да бяга и подскача с голяма скорост, отвеждайки Annie в базата им. Той също така прибра меча си, които беше отвеян от лъча на Genos. Легендарният меч беше непокътнат.

Скарлет беше адски бясна щом разбра най - накрая кои бяха извършителите. Тя фиксира погледа си на Genos и дори не се опита да спре Х13 по пътя си към Сай. Бронята ѝ изчезна, като в момента тя си стоеше с нормалните дрехи. Насочи меча си към Genos. Имате ли си представа....колко хора загубиха животите си заради вас..?!? - Скарлет
Точно така...ядосай се!! Ядосай се най - накрая, пхахахаха!! - Mordred

Докато Тай преследваше Saihara, той забеляза, че много хора започнват да го обграждат. Това беше отряда на Сай. Те бяха обучени войници, всеки с оръжие, било то огнестрелно или melee, като някои от тях имаха и специални способности.

Saihara: Това е Ty Fullbuster! Изглежда той също е наш враг! Спрете го, но не го подценявайте! Enzo, Ze'ev, разчитам най-вече на вас! Той съобщи на отряда си своите заповеди и продължи да се отдалечава от Тай, с Annie на ръце. Отрядът му щеше да забави Тай, но едва ли щеше да бъде способен да го спре изцяло.

Изведнъж, докато Тай бягаше, той стъпа в нещо като капан, който буквално го захапа и не го пускаше да мръдне. [Капанът приличаше като един от тези от W-то на Jinx] Трябваше повечко физическа сила, за да се освободи, но можеше и да се нарани повече. И точно преди Тай да се измъкне, някой го нападна.

Ze'ev:

Ze'ev: Беше млад warrior и хладнокръвен убиец от отряда на Сай. Тялото му беше покрито с черни бинтове, от които беше трудно да се видят многобройните му рани нявсякъде. На главата си имаше нещо като шлем, който служеше за броня, а изпод нея излиаше дългата му и буйна червена коса. Той dash-на веднага към обездвижения Тай и посегна да го рани с остриетата на ръката си, сякаш го е правил хиляди пъти преди. От скороста, косата и наметалото му се вееха назад.


Genos: Младо момиче, изглежда нищо не разбирате! Но не се притеснявайте, скоро всичко ще се оправи... Изстреля себе си право към Скарлет и щеше да я стигне за секунда и след това, щеше да замахне с подсилен юмрук към нея. Юмрукът беше бърз, тъй като беше засилен от отприщена енергия от лакътя. Genos изобщо нямаше намерение да я щади, дори и да е жена. Той бе убеден, че правеше всичко в името на доброто. Също така той не се притесняваше за живота на Скарлет, все едно ако я убие, няма да умре за винаги.

Тай в момента изобщо не му беше до шеги или до битки. Когато Annie е в опасност, той се концентрира само върху нейната безопасност. Разкарайте се от мен...Тай дори не се опита да пречупи капана със сила, защото го заледи и го направи крехък. ДАЛЕЧ!!!! Тай отприщи адски горещи пламъци в огромни количества, които щяха да изблъскат Ze'ev на разстояние. Тогава, те щяха да разберат, че опонентът им е едно наистина бясно момче и ще трябва да внимават ако се опитат да го доближат. Върнете приятелката ми...ВЪРНЕТЕ ANNIE!! - Тай

Requip! Скарлет бързо промени бронята си във Flame Empress Armor, като използва щита на бронята да блокира атаката на Genos. Със сигурност щеше да бъде изблъскана назад няколко метра, но щеше да му спре насъбраната инерция и да нападне с копието си. - Скарлет

En'zo: Ах шит! В последния момент прикрати dash-а си и се отдръпна назад, заедно с отаналата част от отряда на Сай, за да не бъдат изгорени. От close range няма да го оцелим. Обърна се назад към своя другар, като му заповяда: Enzo, стреляй!

Enzo:

Enzo: Enzo също беше една от специалните единици от отряда на Сай. Той най-често си партнираше с Ze'ev и за това често ги наричаха "Enzo и Ze'ev". Той беше човекът, които постави капана, който захапа Тай. Подобно на другаря си, Enzo също имаше дълга коса, че дори по-дълга от на Ze'ev и беше тъмна черна, като в крайщата тук таме се срещаше червеникав цвят. Това беше кръв. Той рядко си миеше косата и често се разхождаше с кървата коса, но това не притесняваше никой от NEMESIS, тъй като там всички са убийци и са свикнали да гледат кръв.
Не ми заповядвай, глупако..! Той държеше с дясната си ръка едно огромно огнестрелно оръжие и го насочи към Тай. Но вместо да почне да стреля към него, той charge-ваше оръжието и няколко секунди по-късно изтреля дълготраен черен лазер от куршуми към Тай, способен да взриви цяла къща. Всъщност изглеждаше като лазер, но в действителност бяха просто огромно количество куршуми. Изглеждаше подобно на това. Dodge-ването му ще бъде много трудно, ако Тай се опита, зареди късото разтояние. Но Тай можеше да изтанки с минимални поражения атаката, но това щеше да го забави десетина секунди, изоставяйки от Сай.
Но положението не беше толкова зле, защото Тай е по-бърз от Сай и щеше да успее да го настигне, а и от друга страна се появиха едни две момчета, от екипажа му, които вечно спореха и се биеха един с друг...

Genos: Веднага сканира бронята и копието и получи поне малка представа на какво са способни. След като избута Скарлет на няколко метра, щеше да има повече време да реагира на контраатаката ѝ с копие. Genos можеше без проблем да я блокира, но ако я dodge-не той щеше да бъде един ход напред. Така и направи. Той залитна напред, доближавайки се до земята и отприщи екплозивна енергия от краката си, които щяха отново да го изтрелят към Скарлет. Този път позицията на юмрукът му беше по-ниско и щеше да удари Скарлет в корема, 1/5 от секунда, след изтрелването си. Нямаше да спре само с един удар, а щеше да продължи ако има възможност с поне още десетина.

Тш..! Приготви се да изтанки атаката. Steel Dragon Mode! Тялото му стана изцяло от стомана, като спря огъня по себе си. Когато беше стоманен, Тай имаше огромен resistance към куршуми, мечове и всякакви други метални оръжия, за това щеше да изтанки атаката без проблем. Явно ще трябва да се разправя с вас..! - Тай




Хъх? Този глас...! Обърна се. - Тай

ЕЕЕЕЕЙ, СМОТАНЯК!!! ТИ СИ!!! Говореше към Ник. Леорио беше чарджнал една огромна топка от Nen, като я метна високо във въздуха с цел Ник да я срита с всичка сила право към Enzo. Time to show of my new skills...! Учителю, това е от теб! Леорио предварително беше използвал своето Hatsu да отдели огромна доза Nen от тялото си под формата на сфера, в която се намираха в момента всички на бойното поле край тях и Тай. В тази сфера, той можеше да отделя от нея своя Nen и да прави далечни атаки от самата сфера. Щеше да помогне на Ник да контрира това, което другите щяха да използват срещу него. Аз ще те пазя, ти ги сритай..! - Леорио
Зарадва се като ги видя. Момчета...! - Тай

Скарлет веднага щеше да забележи какво се опита да направи Genos заради нетипичните му движения. Всеки би dodge-нал ако има намерението да контрира, за това Скарлет го очакваше и беше готова да посрещне неговия юмрук отново с щита си, който този път беше зареден с огнена енергия и предварително преди Genos да дашне пазеше вече тялото ѝ. Пипнах те! В мига, в който Genos удари щита ѝ, той щеше да гръмне колкото да го изблъска обратно и да му нанесе много леки щети. - Скарлет

Enzo: Все още стреляше стоя десетсекунден лазер от куршуми към Тай, когато нависоко над главата му се показа една топка от Nen и след това до нея се видя друго момче, което се готвеше да я ритне. Това беше Nick и той направи Kick, с пълна сила, като крака му беше забързан и подсилен с аурата си и по този начин изтреля Nen топката със свръх висока скорост към Enzo. Какво по дяв- Той прекъсна лазера си и се опита да се спаси, dodge-вайки встрани, но не успя изцяло да се дистанцира от топката, която създаде дори експлозия в земята, избутвайки Enzo встрани и карайки го да поеме значителни щети.

Ze'ev: Като видя това, той се затича към него. Enzo!!!! Хвана го във въздуха и се погрижи за него. Това щеше да ядоса Ze'ev и да се изправи с пълна сила срещу Nick и Леорио, оставяйки Тай настрани.

Genos: Юмрукът на Genos бива изцяло блокиран от щита на Скарлет, за това Genos не направи други десетина, а просто реши да се раздаде изцяло в една единствена атака - Той отприщваше все повече и повече енергия зад себе си, която го избутваше към Скарлет и не му позволяваше да бъде отвеян назад. Зад лакътя на ръката си, също излаше енергия, която натискаше юмрукът на Genos към щита на Скарлет. Той засилваше все повече и повече силата, с която натиска Скарлет, без да се притеснява за щетите, защото подобно на Скарлет, Genos също беше покрит с броня. Genos продължаваше да избутва, докато не успее да изтреля Скарлет назад или ѝ счупи щита или нещо подобно. На върха на юмрука си също така се сформираха многобройни експлопзии, които целяха да разбият щита ѝ.

Остави ги тези на нас, ние ще се справим! - Леорио
Кимна към тях, като продължи директно към Сай. Разчитам на вас, момчета! Екипажът ми е с мен...няма как да се проваля..! - Тай
Леорио постави ръцете си на земята. Aura Bullet! От земята под Ze'ev започнаха да излизат аура куршуми, като това черпеше от размера на сферата обаче. - Леорио

Genos успешно щеше да счупи щита на Скарлет и да ѝ нанесе големи щети, но те щяха да бъдат намалени заради Flame Empress бронята ѝ. Requip! Скарлет вместо да залитне обаче направи извъртащо движение, завъртайки тялото си надясно и на 360 градуса с цел да избегне експлозията пред себе си. Така, тя се озова зад Genos докато се въртеше и едновременно с това промени бронята си в Hyper Elastic Armor. Това лилаво кимоно, макар и да не изглежда, че придава някаква защита, можеше да се разтяга хипер много и беше здраво като метал, което подвежда повечето опоненти. То не е тежко, което позволява на Скарлет да е много мобилна с него. Тя създаде два меча в ръцете си и замахна с тях към гърба на Genos докато се въртеше. - Скарлет

Genos: Той се изправи, когато мечовете на Скарлет го оцелиха успешно по раменете. Но те едвам направиха няколко драскотини, което не наби никакви щети на Genos. Бронята, която заемаше цялото тяло на Genos беше изключително твърда. Също така беше и доста тежка, но това не пречеше на мобилността на Genos. Изглежда това ще се превърне в битка между бронирани бойци и този, които пръв счупи броните на врага, той първи ще победи. Genos спокойно се обърна към Скарлет, която тъкмо се приземи. Впечатляващи движения, но шанс срещу мен нямаш младо момиче. Съветвам ви да се оттеглите. Нищо няма да постигнете тук. Genos даваше последен шанс на момичето да се отдръпне от пътя му, преди отново да я нападне, но този път с още по-голяма сила.



Ze'ev: Enzo!!!  Продължаваше да вика името му, докато той не се съвзе.
Enzo: Съвзе се и докато Ze'ev го държеше, той си опъна ръката, избутвайки лицето на Ze'ev. Пусни ме глупако! Добре съм! Просто дръскотина. Изправи се на крака, след което се отдръпна от траекторията на аура куршумите. Този път успя да предвиди атака му учудващо.
Ze'ev: Той също dodge-на атаката на Леорио сякаш е нищо. Какво се случва? Да не би тези двамата да се окажат по-опитни от колкото изглеждат? Ze'ev направи салто във въздуха и се приземи на земята. След което, докато е в тази бойна позиция, до него се spawn-на още един Ze'ev. Той сякаш мигновенно се клонира. От ръкавицата на оригинала и клонинга се спуснаха вериги, които се свързаха в една общо, която свързваше двата Ze'ev-овци. Те приклекнаха за секунда, след което се изтреляха дирекно към Leorio. Щяха да му минат от двете страни, омотавайки го във веригата и това щеше да се случи само за 2-3 секунди.

Междувременно Тай продължи да гони Сай, стигайки до мястото, където беше пристанището на Beacon.

По дяволите! Използва аура куршуми от краката си с цел да надскочи атаката на Ze'ev в последния миг, но това щеше да го остави открит за атака във въздуха. Пипнаха ме! - Леорио

Скарлет не трепна от предупреждението на Genos, като вече разбра колко тежка и твърда е бронята му. Тя като специалист по тези неща знаеше и слабостите на броните, които са уязвими срещу силни атаки - многобройни атаки, които удряха бронята много пъти. Колкото и здрава да е една броня, тя намаля щетите от всяка атака индивидуално, което значи, че ако са много, ефектът от бронята ще е намален. Скарлет обърна и двете си катани по този начин и приклекна. Няма да загубя от машина..! Ще ви накарам да си платите за това, което сторихте днес!!! Waltz Dash!! Като че ли скоростта ѝ скочи до небето изведнъж и започна да се движи хипер бързо към Genos. Тя го нападаше зиг-загообразно с цел да го посече по много пъти. Носейки тежки брони, тя беше свикнала да се движи бързо докато има тежест на раменете си. А сега, когато я нямаше, тя можеше да отприщи пълния си потенциал. - Скарлет

Nick: Леорио, внимавай, глупако!! Приготви се да скочи към него, за да го спаси от потенциална бъдеща атака на врага, но беше прекъснат. Nick бе обраден от останалата част на отряда на Сай. Те не бяха силни колкото Enzo и Ze'ev, но пък бяха около десетина на брой. По дяволите! Назад, нещастници! Започваше да наелектризирва тялото си в лилава светкавица, която забърза движенията му. Скочи във въздуха и започна да рита и юдря главите на всеки, който уцели от отряда.

Enzo: През това време Enzo вече изцяло се беше съвзел от изненадващата атака на Nick и Леорио и беше в пълна бойна готовност. Докато Леорио е във въздуха, той насочи оръжието си към него и започна да стреля с 30 нормални куршума в секунда. Стотици пъти по-бавно от лазера, от преди малко, но той все още събираше сили, които в неговия случай представляваха броя на куршумите му. Умри, смотаняко! Не можеш да ми стъпиш и на малкия пръст, ПХАХ!!! Имаше зла усмивка на лицето си. Enzo беше доста горделив човек и винаги се слагаше над другите, докато приятелят му Ze'ev беше отборен човек и все гледаше да помога да партниорите си.

Genos: Genos стоеше неподвижно на едно място, докато Скарлет му правеше многобройни драскотини по бронята. Но на Genos сякаш не му пукаше. Той просто чакаше да си charge-не ядрото достатъчно, че да направи това: В такъв случай и аз няма да се сдържам! Изведнъж точно преди Скарлет да направи поредния замах към неподвижния Genos, от него излезе голяма експлозия, заедно с масивна въздушна вълна, която щеше да отвее всичко назад. Вълната продължи няколко секунди и в следващия миг Genos вече беше приклекнал, charge-вайки двигателите на краката си, за да може в следващия момент да се изтреля със скорост близка до тази на Скарлет, когато е с лека броня, и когато се доближи до нея да отприщи от двете си китки, мощен мигновенен бластер, който унищожаваше всичко по пътя си.

Леорио прикри лицето си с ръце, като активира Ten с цел да се предпази. Той насъбра голямо количество Nen пред себе си и го отдели като бариера като тези на Nine, само че от Нен. Въпреки всичко, пое щети от няколко от куршумите му. Веднага след като се приземи, той приклекна, като започна да диша тежко от раните си, но леко се усмихна. Пипнах те.. - Леорио

Изведнъж, точно до Enzo се появи едно малко човече, което започна да му крещи на ухото: "It's time. Adding interest". Това малко човече започна да дава назаем аурата на Леорио на Enzo, но го караше да връща много повече. Малко по малко, енергията му щеше да свърши и той щеше да започне да не може да се разплаща на Леорио. А когато вече не може да се разплати, той временно няма да може да напада.

....! Бива отвяна на купища метра назад от вълната, но докато се търкаляше на земята, тя се изправи и рязко промени бронята си на Adamantine Armor, готова да посрещне Genos. - Скарлет