Island of Hope

Всички се учудиха от внезапната промяна, но щом видяха познати лица, те веднага се зарадваха. Chazz веднага изтича до Сай и пак го хвана за тениската.
Знаеш ли колко съм ти набрал, нещастник?! Можеше да ни спестиш всичко това!! След като това свърши, ще те пребия! Погледна към Дмитрий. Ти също!! - Chazz
Просълзи се. Ама че хубав момент!! Ще се разплача, не ме гледайте! - Polnareff
Усмихна се. Нещата се развиха добре, а..? - Giorno
Нарисува страница в мангата си набързо. Хм, знаех си, че съм главният герой и че е правилното решение.. - Рохан
Засмя се. Наистина са добри приятели, тези момчета.. - Kiyoshi

Дмитрий: Погледна към Chazz, с леко нервна и раздразнена усмивка. Ах, то верно той премина теста.. Не очаквах, че ще го видя отново, камоли да работя с него. Е както и да е. Няма лошо от нови попълнения в организацията ни. Въпрос да време е да разберем, дали въобще ще успеят да се задържат тук. Тръгна към Esmeralda, за да говори с нея.

Saihara: Сложи си ръката на главата и нервно се смееше на Chazz. Хехее.. надявам се разбираш защо го направих ^^"

Sunny Lee: Доближи се до Polanreff, защото нещо ѝ привлече вниамнието. Хей, хей! Почна да обикаля около него, заглеждайки прическата му. Каква е тази шантава прическа?! Никога не съм виждал нещо подобно, хаха!

Sogeki: Хмм, те преминаха? Това е чудесно, но... дано да не съжаляват за решението си...

Leon: Беше на по-голяма възраст и не се вписваше много при младежите, за това стоеше встрани. Гледаше ги и се беше замислил за бъдещето на NEMESIS. Мислише си и дали скоро ще може да виси своят бивш чирак Rei Suzuya. Той знаеше, че той се е присъединил към TRASH GANG - терористична организация, която е главния враг на NEMESIS, следователно рано или късно те двамта щяха да се срещнат.

Аха! Нарича се френско петле! Усети как изведнъж обстановката стана леко тъжна, защото усети ужасяващо присъствие на убиец. Е-ей, какво по.. - Polnareff

Така както всички се забавляваха с новаците, които тепърва правеха първите си нови запознанства, изведнъж в подземната база влезе неочакван гост дори за хората от NEMESIS. Може би един от най - елитните им войници се завръщаше от мисия, отнела му цяла година. Това беше Такуми, известен с прякора си "Killer Killer". От тантото му все още капеше кръв, оставяйки blood trail след себе си. Всички знаеха колко много мрази и обича убийствата едновременно. Той много рядко говореше с когото и да било от NEMESIS, най - често общуваше със Sunny. Всяко негово появяване си беше чиста изненада за всички и обикновено доста се радваха да го видят, защото е нещо, което се случва рядко. Такуми беше доста срамежлив, или поне така изглеждаше, за това не направи контакт с новобранците.

Нови попълнения...? Хъх...радвам се, че един път тук няма да мирише на кръв..Бавно ходеше към собственото си отделение, на чиято врата имаше един огромен червен Х от кръв, който подсказваше на останалите да не влизат. - Такуми
Помаха му. З-Здравей! Името ми е Polnareff! Ти кой си? И ти ли си лидер на отряд? - Polnareff
Polnareff не получи отговор..

Sunny Lee: Хъх? Това присъстиве? Дали е той? Sunny усещаше присъствието на Такуми още преди да влезе в базата им. Тя доби информация от слънчевите лъчи, които допираха тялото на Такуми и така разбра, че той идва насам. За това имаше време да се подготви психически и не беше изненадана от рязката му поява, за разлика от всички други. Такуми... Погледна го с хем щастлив поглед и хем разтревожен. Видя и кървавите следи от него. Как мина ... мисията ти? Истината беше, че тя изпитваше чувства към него, но тя знаеше, че един убиец като нея няма време за такива неща. Любовта е слабост и пречка на мисията. Все пак Sunny Lee също споделяше амбициите на Esmeralda. За това, дори и да искаше да му се нахвърли и да го прегърне от щастие, че отново вижда любимия си човек, тя не помръдна от мястото си.

Esmeralda: Добре дошъл обратно, Такуми. Вярвам, че мисията ти отново е била успешна. Отиди да си починеш в отделението си. По-късно ще докладваш как е минало. Усмихваше му се, но в същото време беше хладнокръвна. Знаеше колко ужасна мисия му беше възложил и въпреки това тя беше сигурна, че Такуми няма да се откаже от нея и ще изпълни успешно. Все пак Esmeralda не наема случайни хора в организацията си.

Saihara: Значи се върна, хех. Отиди си почини. Радваше се, че Такуми се връща жив и здрав от подердата си кървата мисия.

Дмитрий: Погледа към Такуми и видя, че е добре, след това щеше да започне разговора си с Esmeralda.

Помаха на всички докато ходеше без да ги поглежда, като погледна към Sunny. Отиде до нея и я потупа по рамото без да ѝ каже нищо, след което си влезе в стаята. Беше леко разочерован. - Такуми
Хей, можеше поне да ми отговориш! - Polnareff
Polnareff, момчето явно е изморено, не мисля, че е добра идея да разговаряш с него сега. - Giorno

Дмитрий: Към Esmeralda. Изглежда TRASH GANG са направили своя ход. Този път целта им е Valentine. Очевидно търсят нещо, което само той притежава. Поставили са бомби из целия Beacon и се готвят да го взривят, ако не получат, това което искат. Какво ще правим?

Esmeralda: Сложи си ръка на брадичката и започна да анализира ситуацията. Хм.. Не и отне дълго, докато не реши какво да прави. Беше самоуверена и вярваше в решенията си. Няма да се намесваме в този спор, защото така ще разкрием съществуването си, но пък ние не сме врагове на държавата. В миналото сме работили именно за нея и дори след като се отрекоха от нас, ние няма да ги изоставим. Все пак с Valentine имаме общ враг - TRASH GANG. Погледна Дмитрий с решителен поглед. Ще им помогнем! Върни се при Valentine и му кажи за бомбите. Предупреди го, така че да може да реагира на време. Направи това, в което си най-добър. Излъжи го за източника си на инфорамция. И когато Valentine реши да излее целия си гняв върху TRASH GANG, ние ще сме тези, които ще ги довършим веднъж за винаги, когато са отслабени. Сега, върви! Сложи си ръка на рамото му. Вярвам в теб, шпионино! Ще те очаквам с добри новини.

Дмитрий: Разбира се! Няма да те разочаровам! Обърна се и тръгна веднага към изхода.
Дори и в същия ден Дмитрий да се беше прибрал, Esmeralda не го остави да почива и веднага му даде друга супер важна задача. Тя, разбира се, му имаше пълното доверие и разчиташе на него, както и на другите капитани. Тя се запъти към другите, за да им обясни положението...


Малко по-късно, когато всички се бяха прибрали по стаите си, за да си починат, Sunny излезе от своята и се насочи към тази на Такуми.

Sunny Lee: Почука няколко пъти на вратата. Хей, Такуми ... мога ли да влезна за малко?

Отвори ѝ вратата. В стаята му винаги миришеше на кръв, но този път, миришеше на неговата собствена. Погледна към Sunny, като извади една близалка от джоба си и ѝ я подаде. Той обожаваше сладият вкус и винаги носеше със себе си някакви сладки неща. Сладко? - Такуми

Sunny Lee: Sunny сякаш имаше сянка под косата си, от която не ѝ се виждаха очите. Секунда след предложението за сладко на Такуми, Sunny залитна към него и го прегърна. ТАКУМИИИ!!!! Беше толкова радостна, че сълзи текнаха от очите ѝ. През цялото време се сдържаше пред другите, но сега имаше малко време да излее всичко. Все пак виждаше любимия си човек за пръв път тази година. Такумии, колко ми липсвашее!!!

....? Беше объркан първоначално, защото му отнема време да се включи в какъвто и да било social interaction. Той също обичаше да си говори с нея и се радваше да я види, но не можеше да изразява чувствата си добре, защото не говореше много с хората. Ъм...ти на мен също. Хвана я за раменете, като отстъпи леко назад. Радвам се да те видя, макар и за малко. Скоро пак ще трябва да замина сигурно. - Такуми

Sunny Lee: Не спираше да го гушкаше, за да навакса за цялата година, през която не го е виждал. Нее.. Отново ли? Но ти едва сега пристигна. Защо не си вземеш по-дълга почивка?!

Надигна рамене. Трябва ви някой, който да работи отдалеч. В това специализирам. Не мога да си почина. - Такуми

Sunny Lee: Хей Такуми... Говореше тихо и бавно. Отслабнал си... След кратка пауза, Sunny е засмя и престана да го прегръща. Хахаха, ама то наистина е така! Такуми храниш ли се въобще?! Или само с близалки се прехванваш, хаха! Грабна близалката, която му предложи и бързо си я сложи в остата като цигара и започна да говори с нея в устата, докато обикаляше стаята му. Много грубо! Да идваш без да предупреждаваш! Знаеш ли от колко време те чакам?! Можех да приготвя нещо. Ах! Лампичка ѝ светна над главата. Ще направя торта! Знам, че обичаш сладко и ще ти хареса, хехе. И тъкмо докато ядем ще ми разкажеш как си се справил и на тази мисия, хехе ^^ Беше щастлива и ентусиазирана. Тя си нямаше и идея всъщност как е протекла мисията на Такуми.

Видя колко щастлива беше Sunny и се натъжи, че ще трябваше да ѝ развали настроението. Той бавно погледна надолу, като близалката му от устата падна на земята. Sunny... - Такуми

Sunny: Каква торта предпочиташ? Шоколадова или - Изведнъж докато Sunny си обикаляше радостна стаята му тя спря на едно място. Атмосферата рязко се промени, след като Такуми ѝ каза истината. Такуми? Какво е станало? Гледаше го тъжно и озадачено.

Въздиша. Не мога да ти го опиша...това беше цяла година, в която преследвах мишената си. Но просто не успях да се добера до нея. Знам колко разчитате на мен за тези дълги и изтощаващи мисии, но този път не се справих. Беше голяма рядкост Такуми да се провали на мисиите си. Той беше един от най - умелите убийци в организацията и провалите му бяха непознати. - Такуми

Sunny Lee: Седна спокойно на леглото му и го покани да седне до нея. Такуми, ела до мен. Изчака го да седне и си сложи ръката зад главата му. Знам какво ти трябва сега. Бутна главата му в скута ѝ, за да се облегне там. Трябва ти една хубава почивка. Намести се както ти е удобно. Усмихна му се. Случват се и такива работи, Такуми. Всичко ще бъде наред. Започна да го гали по главата. Даже имам предложение за теб. Сигурен съм, че боса ще се съгласи.

Изчерви се бързо, като погледна към Sunny. Имаш предложение? Дано не включва работа в екип...не съм добър в тези неща освен ако не е с теб...а и мисля, че шефката ще ми е ядосана след като чуе новината... - Такуми

Sunny Lee: Хайде деее.. Нацупи се. Вземи ме с теб на следващата ти мисия. Ще убедя някак си лидерката. И като сме заедно ще му разкажем играта на този дето една година те е въртял. Моля тее..!!

Въздиша. Хубаво...но сигурно ще ни няма дълго време. Знаеш, че ходя надалеч. - Такуми

Sunny Lee: ЙЕЕЕЙ!! Съгласи се! Подскочи от радост и разбута главата на Такуми. Опа извинявай, хехе ^^" Отново седна и го погледна с искрена усмивка. Няма проблеем! Където и да е, ще дойда! Просто не искам отново да се разделям с теб за дълго време. Ужасно е.. За това още другата седмица тръгваме, нали така?!

Да, да, да....сега ме остави да си почина. Вдигаш..твърде много врява. Но първо говори с Есмералда. Ако не ни разреши, не мога да те пусна и да искам. - Такуми

Sunny Lee: Рязко се изправи и сложи ръката на главата. Разбрано, сър!! За нула време ще я убедя. А ти през това време си почивай тук. Като се събудиш ще те чака една вкусна домашно направена торта, хехе ^^. До послее..! Излезе от стаята му, махайки му...

Тортаааа..^^ Бавно започна да се унася в съня си тъй като наистина беше изтощен. - Такуми