Палубата на кораба 'Асенчо'

Още с първото си движение, което беше да извади катаната си от саята отприщи вятърна вертикална вълна към Асенчо. - Зоро

Капитан Асенчо: Замахна силно със сабята си хоризонтално и разби вълната. До кога ще стоиш там, момче. Ела ми!

Както изведнъж беше в приклекнало състояние, очите му се отвориха рязко и направи бърз даш към Асенчо, като щеше да го посече през рамото. - Зоро

Капитан Асенчо: Беше тежък и голям човек и блокирането му беше далеч по-лесно от избягването на вражеска атака. Той хвана меча си здраво и опита да блокира рязката атака на Зоро. Беше наистина приятно изненадат от скоростта, която той разви за толкова кратко време, но въпреки това атаката му не успя да премине през защитата на Асенчо. Но пък успя да го избута няколко метра назад. Сега когато са в melee range е време истинската битка да започне. Хм, така те искам! Отби меча му със сабята си и след това поради няква причина я прибра бързо. През това време с другата си ръка, с която държеше флинтлока, щеше да стреля веднага, когато Зоро посегне да продължи атаката си. Спечелвайки си малко време по този начин, със свободната си ръка, щеше да посегне към бурето, до него.

Посече куршума, който идваше към него, като много бързо щеше да крака си да изрита ръката на Асенчо с цел да не стигне до бурето. След това щеше да замахне отгоре надолу към него. - Зоро

Капитан Асенчо: Когато видя какво нечовешко нещо направи Зоро, той макар и шокиран, бързо реагира и реши да контраатакува веднага, за да си даде време да стигне до буретата. Още преди Зоро да замахне към него, Асенчо се доближи до него и стисна зъби, активирайки някакъв switch поставен в тях. Веднага след това, от от устата му, напред, се създаде сравнително малка експлозия, но тя щеше да е достатъчно да нарани и отблъсне Зоро, ако той не се отдръпне преди това.

Зоро усети, че от устата на Асенчо щеше да се отприщи малка експлозия, но вместо да избегне, той направи немислимото - Зоро директно се чарджна напред, знаейки, че ще бъде изблъскан. Той точно това не искаше, защото искаше да държи дистанция до Асенчо. Затова той чарджна напред и с всички сили успешно се съпротиви на експлозията, която му нанесе малко повечко щети, но не го изблъска. Това за Зоро беше любимото му нещо - да поема атаки, които нормален човек би избегнал. След като експлозията отмина, Зоро все още беше пред Асенчо и му се усмихна наперено. Съжалявам, но щом се доближа до теб, няма отърване, старче...!! Замахна с всичка сила отново да го посече по диагонал. I'm..going to become the strongest..! - Зоро

Капитан Асенчо: Какво по дяволит-?!! Зоро продължаваше да шокира капитана и това беше момента, където премина границата. Асенчо никога не е очаквал, че някой нарочно ще се метне в огньовете му. Много неща беше видял Асенчо през живота си и много опит беше натрупал през годините, но подобно нещо за пръв път вижда. Навярно, той вече призна Зоро за достоен, но at this point му е просто интересно как ще се развие тяхното малко сражение от тук насетне. Асенчо нямаше време да изкара сабята си и да блокира, за това хвана меча на Зоро с гола ръка. Ах ти, куче сине! Кой би помислил, че си толкова луд?!

Yukimi: Зоро! Не трябваше да стигаш до там...

Капитан Асенчо: Меча на Зоро се беше забил в китката му и обилно кръв започна да тече от раната му. Но сега едно от оръжията на Зоро беше обезвредено, тъй като Асенчо нямаше да пусне така лесно меча му. Той надигна крака си и срита с всичка сила в корема Зоро или поне щеше да се опита, карайки го да отстъпи, изоставяйки катаната си.

Гррр..!! Опита се да напредне, но видя, че проклетият капитан не пуска и е хванал като див вълк катаната му. Ама че захват..явно подцених този старец! Зоро наистина това направи. В този момент би се опитал и да го ритне, но през ума му мина, че ще издържи, за това той просто отстъпи. Тш! Извади две катани. Nitoryu..! - Зоро

Капитан Асенчо: Изкара катанта на Зоро от ръката си и я метна надалеч. Ах, това боли..! Метна си пищаха и сабята във въздуха, така че да хване с ранената си ръка флинтлока, а с лявата - сабята. Асенчо е десничар, така че това ще се отрази на силата на замаха му, но нямаше избор. Дясната му ръка беше ранена и не можеше да използа меч с нея. Подпря ръката на буретата и ги събори, така че да се търкалят около него. Продължаваме! Буретата бяха големи колкото буретата на Gangplang от League. Асенчо ритна едно от буретата буйно към Зоро и когато достигна разстояние на 2 метра от него, Асенчо застреля бурето и то избухна в радиус 3 метра.

Зоро очакваше това, като щеше предварително да се позиционира пред бурето и да разреже куршума, който щеше да се насочи към него. Зоро беше бърз и беше способен и да мисли бързо. Няма да е толкова лесно..! Затича се към Асенчо. - Зоро

Капитан Асенчо: Хъх?! Бърз си, признавам. В такъв случай, просто ще увелича бройката. Този път Асенчо срита последователно 3 бурета, които се намираха на разстояние около 2 метра едни от други, като последното буре достигна до Зоро, точно когато щеше да се взриви. Асенчо беше създал верижна експлозия, като беше застрелял най-близкото буре, което взриви второто, а то - третото, което беше най-близко до Зоро. Клип за referense (не че ти трябва :Д) Поеми това!

Tatsu Maki..! Зоро знаеше, че поредица от експлозии щеше да дойде към него, за това се завъртя около себе си и създаде торнадо от посичания около себе си като дефанзивно умение обаче. Торнадото имаше достатъчно генериран вятър, който да служи като бариера за Зоро, което му позволи да удържи на атаката и да продължи да тича към Капитан Асенчо. - Зоро

Капитан Асенчо: Миг преди да взриви буретата, той видя, че Зоро е започнал да се върти около себе си, генерирайки вятър, който ще го предпази от експлозията на третото буре. В такъв случай, той хвана здраво сабята си и се затича към него. Третото буре гръмна и Зоро успешно се беше предпазил от него, но секунда след това, Асенчо се вече беше позиционирал точно пред него и замахна със запаления си меч. Целеше да направи бързо комбо от замах със сабя и изтрел с пищак.

Зоро щеше да позиционира едната си катана на пътя на сабята на Асенчо, а другата щеше да я държи на една линия с пистолета му, за да може да разреже идващия куршум. Ако блокира куршума му, той ще използва надмощието на двете си оръжия да замахне със свободната си катана докато блокира с другата. - Зоро

Асенчо: Тъй като държеше сабята с лявата си ръка, той не можеше да избута катаната на Зоро. Но от друга страна, след като посегна да стреля към Зоро, той очакваше, че пак куршумът му можеше да бъде разрязан на две, за това в последния момент той свали мерника към краката на Зоро и натисна спусъка. Зоро можеше да избяга, ако бързо се отдръпне назад, прекратявайки атаката си.

Зоро отскочи назад за да не бъде уцелен, но при първа възможност щеше отново да се дашне към Асенчо, като този път по време на даша си щеше да се завърти около себе си и да направи отново торнадо от посичания, но този път да затвори себе си и Асенчо в него. То бързо щеше да се разсее, но щеше да даде възможност на Зоро да намали офанзивните умения на Асенчо. - Зоро

Капитан Асенчо: Ела ми, пирате! Не ме интересува колко опитен убеиц ли си или каквто и да си. Аз няма да се дам толкова лесно на пират като теб. Да, признавам твоите умения, но не ще загубя толкова лесно нито битката ни, нито честа си. Бутна още едно буре отстрани към краката си и докато отскача назад стрелна към него, взривявайки го. По този начин целеше да отблъсне Зоро ако продължи атаката си. Това беше най-долното буре от колоната с бурета, които до сега използва и беше най-голямо от всички. За това създаде двойно по-голяма експлозия от тези на Gangplank, както и се отдели пушек, които пречеше на видимостта на двамата за няколко секунди. Капитанът остави флинтлокът на страна и реши, че е време тази битка да приключи вече. Изкара си и втората сабя и се charge-на към Зоро, веднага щом димът се расея. ИДВАААМ!!!

Кх..! Бива изблъскан назад от ударната вълна, като видя как Асенчо се втурва към него. Nitoryu..! Зоро се дашна към Асенчо, като започна бясно да замахва с двете си катани пред себе си. Whirling Winds! Замасите му приличаха на ето тези, като се опита с тях да overpower-не Асенчо. - Зоро

Капитан Асенчо: И така и мечовете на двамата войни се сблъската едни в други. След това пак и след това пак и пак. И двамата държаха по две саби в ръцете си и двамата нападаха без пощада. Зоро навярно беше по-бърз, също и замаховете му вече бяха по-силни, тъй като дясната ръка на Асенчо беше ранена, а лявата му беше доста по-слаба, поради лични причини ;д. Асенчо се биеше по много нестандартен и непредсказуем начин, подобен на този, използвайки и сабите си и краката си, че дори и главата си. Разбира се той пое доста щети по цялото си тяло, но гордостта му не беше покътната. С чест пое всички замахове, които не успява на блокира изцяло и така цялото му тяло бързо се покри с множество драскотини, от които течеше кръв. Преди да стане прекалено късно, Асенчо се спря и отскочи назад, отстъпвайки уважително. Точно така, този пират вече беше спечелил уважението и доверието на Асенчо и се доказа, че е достоен да плава с него и да го пази от другите пирати. Тцч..! Това боли... Въпреки болката, лицето му остана напълно сериозно и далеч не си личеше, че изпитва въощбе някаква болка. С други думи - poker face. Добър си, пирате! Как каза, че ти е името?

Прибра си катаните, като погледна към него. Зоро не очакваше толкова много да се затрудни, затова беше доста изненадан от капитана. Ророноа Зоро, капитане! И съм следващият най - силен мечоносец. Хехе..Усмихна му се, като скръсти ръце. Капитан Асенчо даде важен урок на Зоро и той беше да не подценява противника си колкото и силен да е той, независимо от възрастта, уменията или дори външния вид. Признавам, че те подцених, но си те бива..не очаквах да ме затрудни старец. - Зоро

Капитан Асенчо: Затвори очи, като чу името му. Добре..., ще го запомня. След това ги отвори и отправи още един последен сериозен поглед към Зоро преди да се прибере в каюата си. Добре дошъл на палубата, моряко. Дади знак с поглед на няколкото моряци встрани, веднага да превържат раните на Зоро. Други двама път притичаха до Асенчо и му помагаха да ходи. Преди да се върне в каютата си, той се обърна към Yukimi. Добър войн е мъжа ти, признавам. Някои път бих ви черпил някоя бира или ром. Ахх.! Капитанът леко залитна и моряците го хванаха.

Моряк: Капитане, добре ли сте?!

Капитан Асенчо: Бързо се изправи. Изглежда беше поел доста поражения от Зоро, но той не съжаляваше за това. Щом се пооправя малко ще се върна. Довечера ме чакайте в бара. Имаме три дни и три нощи пътуване до Morugaya и смятам, че няколко питиета биха ускорили процеса

Yukimi: Разбира се, капитане. А до тогава бъдете сигурни, че ще отблъснем всеки пират, които се опита да плячкоса от вас.

Впечатли се колко силен беше капитана след като не го интересуваха раните му. Напомняше му на самия него. Усмихна се широко. Този тип...Е, не бих отказал да изпия по едно питие когато решиш да черпиш. Въпреки забавата, която Зоро изпитваше, той погледна към хоризонта и се питаше дали останалите му приятели от екипажа са добре. Вежди...докато ме няма, наглеждай останалите. Разчитам на теб да контролираш Тай. Дано когато ви видя да сте станали по - силни всичките..защото аз със сигурност ще съм. - Зоро

Japanese METAL Type Beat - "GOJIRA"




Yukimi и Зоро се разхождаха в джунглата. Това бе родния ѝ дом и тя с удоволствие разказваше всичко за него на новия си приятел. Доста време мина от както последно тя можеше да се усмихва толкова искрено. Тя бе щастлива. Може би развиваше и чувства към Зоро, но сега не трябваше да забравя за какво е дошла. Все пак целия ѝ клан разчита на нея. Тя трябва да спаси всички от проклятието. Но все пак и тя трябваше да поживее и за това със Зоро си взеха кратка почивка и си направиха импровизиран лагер на плажа. Бяха далеч от сърцевината на джунглата, за това тук не беше опасно. Можеха спокойно да се насладят на времето си заедно преди да се отправят на пътеществие в търсене на Храма на Съдбата. Но точно когато се отпусна, Yukimi усети отново страха в себе си. Същото чувства, когато човек се притеснява, че ще загуби важен човек. Yukimi си спомни за времето, когато прекарваше също толкова прекрасни дни със своята най-добра приятелка Сакура. Но цялото това щастие свърши рязко в онзи ужасен ден. Самурай с кървава коса се появи и започна двубой с приятелката ѝ. Yukimi беше напълно безполезна, тъй като битката беше далеч над нивото ѝ. Десетина секунди по-късно краткото сражение приключи, заедно с живота на Сакура. Това беше най-съкрошителния момент в живота на Yukimi. Но въпреки това тя не изпита желания за отмъщение или гняв. Беше просто разочарована, че такава е била съдбата на приятелката ѝ. Yukimi прие смъртта ѝ за даденост, тъй като тя никога не би се опита да промени реалността, защото това бяха традициите в клана ѝ. Точно това и се опитваше Сакура да промени в нея, но безуспешно. Самураят пощадява живота на Yukimi и тя продължава своя живот, като наследява легендарния меч на приятелката си. Тя приема духа ѝ в себе си и поема задачата тя да бъде новите очи на Сакура. Макар че е приела смъртта ѝ, надълбоко в себе си Yukimi изпитва огромни съжаления. Тя съжаляваше, че не се противопостави на съдбата в този ден и не се намеси в двубоя им. Съжаляваше, че е толкова слаба и че нищо не може да промени. Yukimi трябваше да преглътне тези чувства, които я разсейваха, за да може да се концентрира върху мисията ѝ. От нея зависеше живота на семейството ѝ, за това провалът не беше опция. Зоро забеляза, че Yukimi дълбоко се е замислила над нещо и точно преди да я пита за какво, той го видя. Самурай с кърваво червена коса и ужасяваща аура, която крещи за убийствените му намерения, се намираше зад Yukimi и извади своя меч.
 
Самураят УБИЕЦЪТ изглеждаше точно така:

Picture:

Заедно с Юкими, Зоро също се върна леко назад в миналото, спомняйки си за дните, в които той тренираше със своят Rival. Тя много приличаше на Юкими и навярно той виждаше в нея онова момиче, което го беше победило 2001 пъти, защото визуално имаха почти едно и също лице. Зоро обаче не си припомня много стари моменти, защото той е устремен право към бъдещето. Беше заинтригуван обаче какво си мислеше приятелката му до него, но преди да я попита, ужас се изписа на лицето му като видя самураят зад нея. ЮКИМИ!!! Реагира светкавично бързо, като светкавично бързо извади един от трите си меча и го постави пред себе си, след което блъсна с всичка сила Юкими настрани, заставайки срещу самураят. Беше застанал в Parry Stance, което беше изцяло дефанзивна форма, в която Зоро гледа да парира бързи, изненадващи атаки, насочени към него.. - Зоро