Susanoo-no-Mikoto's Shrine

Тялото на Юкими се пръсна на мъгла и следа от нея не остана.
Черната пантера каза една единствена думичка:

:

И в следващия миг последва тази сцена. Съществуването му сякаш рязко бе изтрито от света. Героите мигнаха и той просто го нямаше. Не само това, но неговото присъствие не се усещаше абсолютно никъде. Пантерата можеше просто да си тръгне и да излезе победител с убитата от него Юкими. Но не. Той не беше дошъл тук само за това. Той имаше мисия.
Гейзерът на Мизуки дори не се доближи до това да го намокри, камо ли нарани. Проследяването на това животно беше сякаш невъзможно. Но ето, че той отново реши сам да се разкрие. Всички рязко усетиха пронизващо присъствието сякаш страшен великан се намираше зад тях. Веднага щом се обърнаха щяха да го видят - приклекнал на един клон, държащ се с едната ръка за упора.

:

Беше малко като маймуна. Ала наблюдаваше остнаалите с очи на хишник. Но ясно си личеше колко изчислени бяха действията му. Първо се отърва от най-голямата опасност - Райден, и второ от единствения човек, способен да проследи движенията му - Юкими. Причината да се разкрие пред всички също не беше случайност. Той веднага прочете гнева в очите на Зоро и видя как се отключва неговия berserk мод. Пантерата сякаш видя лесна мишена в този разярен Зоро, които макар и в момента без проблем да може да разрежи диамант - той беше предсказуем. 
Преди обаче Зоро да се метне към Пантерата, Натсуми се намеси, изпреварайваки го със своите непредвидими гръмотевици. Превзета от вина към себе си, тя също се зареди с ярост към врага. Тя отприщи на макс своето проклятие този път своеволно, като порази Пантерата с мощна гръмотевица. Този вид атака не можеше да бъде избяган от никого, колкото и да е бърз. Ала Пантерата получи предварително известяване за грозяващата му опасност. Няколко бяха симптомите: Той усети парастезията(парене, иглични) на тялото си, подуши озонова миризма и бронята му, която изглежда беше от някакъв вид метал, започна леко да вибрира. Това бяха все предизвестия за наближаваща гръмотевица. Сигурно ако имаше пусната дълга коса, тя щеше да се вдигне леко нагоре като още един симтом за предстоящата опасност. Звучи налудничаво, вярно е. Но това беше предостатъчно за Пантерата да избяга този мощен удар. Той отново използва все още неизвестното си умение, с което сякаш изчезваше мигновено, заедно с аурата и присъствието си. Появи се качен на друго дърво. Ала Натсуми продължи с още 2 гръмотевици(ей така от мен да има), които обаче като по чудо го оцелиха. Но естествено отново имаше уловка. Тези мощни гръмотевици преминаха по цялата му броня, която засея в пурпурни цветове, които като вълни се носеха по повърността на бронята. Знаеш какво означава това. Бронята му беше абсорбирала енергията на гръмотевицата. Е, всъщност само една част от нея. Другата успя да нанесе малки поражения на Пантерата и да го stun-е за кратко. И ето тук се намеси разярения Зоро, който със своето Rengoku Oni Giri успя като куршум да се изстреля към Пантерата и да го достигне със своите 3 катани миг по-късно.


Зоро беше прав. Съществува само един човек, способен да убие безсмъртен. Самураят, отговорен за смъртта на Ибури клана. Това беше не кой да е, а Сайба Роуз - меченосецът, от който Зоро губи. Но сега Зоро беше твърдо решен да си получи реванша. Независимо дали човекът зад маската е Сайба или не, Зоро беше обещал да не губи от никого повече. Юкими няма да умира. Ако трябва ще накара тази проклета Пантера на сила да я върне към живите, Зоро ще спаси всички! Нищо няма да го спре! ...
Това можеше да е реалността, но той имаше още много хляб да яде. Неговите буйни чувства в момента бяха напълно оправдани, но не и полезни. Пантерата хвана здраво своята катана и без проблем реагира на придвидимите движения. Още повече той сякаш беше виждал с очите си тези движения. Очакваше ги. Имаше предварителна подготовна. Мощната атака на Зоро беше спряна. Ала третата катана, тази в устата му, успя леко да одраска бронята на Пантерата - лъч светлина, че това чудовище не беше непобедимо. Пантерата се оказа не само пъргава, но и физически силна. Тя издържа на мощта на Зоро и дори успя да отблъсне атаката му. Отърване обаче от разярение Зоро лесно нямаше. Навярно той веднага понече наново да посече мишената си. Реакцията на Пантерата беше неочаквана. Той пусна катаната си и кръстоса ръцете си. Това, което последва може би се подразбираше:

:

Пантерата разпъна рязко ръцете си и отприщи цялата абсорбирана кинетична енергия в бронята ѝ, редом с електричеството на Натсуми. Тази мощна шокова вълна със сигурност щеше да отблъсне Зоро на десетина метра.
Пантерата веднага след това хвана катана си и dash-на към зашеметения Зоро, за да се отърве и от него с един замах със стаховитата си катана.


Но нов лъч светлина дойде от небето. Всъщност дойде цяла светкавица. Нова гръмотевица се насочи към Пантерата прекъсвайки dash-а му. Тази гръмотевица този път не идваше от Натсуми. Не идваше от никой от групичката. Ала не беше и случайна.

Black Panther: Глупаци. Току що демонстрирах, че това работи срещу вас, но вие продължавате. Толкова унизително.. Той се приготви да поеме гръмотевицата, без да предприема никакви мерки, защото знаеше, че и нея ще успее да абсорбира. И макар и да получаваше леки щети, то напълно си заслужаваше щом получаваше толкова много сила наготово.
НО ИЗВЕДНЪЖ, ВМЕСТО ГРЪМОТЕВИЦА, ПАНТЕРАТА ПОЛУЧИ... 

:

:

Чихана: Появата на пантерата я шокира достатъчно. Тя си даде сметка срещу какъв противник се изправят. Той беше като един същински Apex Predator. Атаките му можеха да се сравняват с тези на Акисе по бързина и Чихана като един негов фен забеляза това. Въпреки бързината, издръжливостта и коварността на пантерата, появата на Кана даде лъч надежда за героите, че някой с неговите качества също не е неуязвим.


Чихана протегна катаната си встрани, като отиде до Кана. Добре дошла в редиците ни. Очите и присветнаха, което накара Касуми да се изправи и да сложи маската си, задействайки своя демон отново. Време е да обединим сили. Погледна към пантерата. Това копеле ще си плати за стореното!