Центъра на града

След огромният взрив на небето, мултивселенски нашественици от всякакви светове навлизат в Beacon, правейки центъра на града едно опасно място за гражданите. Евакуация обаче на този етап не е възможна, затова все още навсякъде гъмжи от паникьосани граждани. Обявено е бедствено положение, като огромна част от военно-въздушните и военноморските сили на страната се грижат за защитата на своите граждани. Пожари, експлозии, падащи сгради могат да се видят навсякъде. Очаква се да бъде направено съобщение от президента на държавата много скоро.

Yharim: Обикаляйки околностите на града, той реши, че ще въдвори ред в това място. Застанал на върха на един от близките хълмове, той гледаше надолу към хаоса в града. Ах, тези хора се нуждаят от свой спасител... Техния контролен орган не може да се оправи с нещо толкова дребно колкото жалки нашественици от друга вселена... Виж ги всичките битки по пътищата! Надигна си ръцете във въздуха, започвайки да се смее маниакално. Това е толкова... ВЕЛИКОЛЕПНО! Смееше се по-силно. Не можех да мечтая за по-топло посрещане! Свали си ръцете, като се хвана за лицето. Трябва да науча хората пред кого трябва да коленичат.

Той скочи от хълма, като се приземи в директния географски център на целия Beacon. Draedon... Направи го... Беше обграден от нашественици, объркани граждани и военни, като стоеше неподвижно, всявайки ужас във всеки който го погледне. Изведнъж, на всички дисплеи, дали военни, счупени или лични, се получи live video feed от него. Граждани на Beacon, в такава трагедия вие се чувствате безпомощни, изоставени от вашите лидери да се оправяте сами за себе си! Сърцето ми се разкъсва, разбирайки що за лоша ситуация е това за вас. Хвана се за реактора забит в гърдите му, подобен на Тони Старк. Но сега е време всички най-накрая да получите дълго-заслуженото време за отдих, защото аз, Yharim, Wrath of the Cosmos, съм тук да ви спася! Огроминя му меч се появи в ръцете му. За това гледайте, какво се случва с тези, които се противопоставят на моите хора! Камерата не можеше да го настигне, като се чуваха само писъци на умиращи в background-a, докато той разпиляваше нашествениците самостоятелно.

Няма и час, сам почисти града от всеки един от друга вселена, който не хвърли оръжието си и не коленичи пред него, като се постара да спаси всички цивилни на пътя си. Все пак, те все още не знаят за неговото психическо състояние. Камерата най-накрая го настигна. Вижте, спасени сте! Няма и един готов да се опита да ви нарани! В безопасност са всички жители на Beacon! Засмя се. А единствената отплата която искам... Спря да се говори с весел тон. ...е вашата цялостна лоялност. Всички изходи от града бяха внезапно затворени, заключвайки всички вътре и вън. Камерата внезапно спря, като хората бяха оставени на произвола на съдбата, в ръцете на тиранина Yharim.

Новините бързо се разпространиха по света, изцяло позволено от Draedon, как един човек самостоятелно сам завладя Beacon. За добрите това беше заплаха, а за злодеите... business arrangement.

За изненада на Yharim обаче, хората в цялата държава продължаваха да водят своят спокоен и все така скучен, повтарящ се монотонен живот. Стават рано, отиват на работа, прибират се, спят и така до безкрай. Никой сякаш не отразяваше какво се случваше освен онези, които го виждаха с очите си, но...като че ли забравяха не след дълго. На какво се дължеше това, все още нямаше отговор..

Зад него, Yharim можеше да усети как процеп се отваряше в пространството и на бавен ход, от него излезе мъж, облечен елегантно, държейки ръцете си зад кръста и високо дигната глава се запъти към него. Физиономията му едва ли щеше да му бъде позната, но енергията, която се усещаше от този човек беше неизмерима. Беше изцяло Limitless човек, способен да прави каквото си пожелае. Това бе именно президентът на държавата - Valentine. Заедно с него ходеше и фаталната жена, която вече беше позната на Yharim - Edelgard.

Valentine: Изражението му беше видимо доволно, като имаше много самодоволна усмивка на лицето си. Той леко придвижи главата си и погледна към Еделгард, която беше до него. Този ли е..?
Edelgard: Кимна. Да, my lord..този е.
Valentine: Хм..Усмихна се, като погледна отново към Yharim. Ти трябва да си първият ми гост, изглежда. Еделгард вече те е приветствала официално, но нека сега бъде моя чест да те приветствам като първият участник в това прекрасно състезание. Добре дошъл, господин..?

Yharim: Прелистваше през страници на книги, които четеше да научи всичко за този свят. Усети факта, че на Valentine потенциала бе безкраен, но това само събуди безкрайното любопитство в него. Затвори си книгата и се обърна към него, изправяйки се да покаже същото уважение което и той показа на него. Поклони се, още държейки книгата с дясната си ръка, докато лявата я сложи на гърдите си. Yharim, the Tyrant king. Изправи се. Механичният му шлем го направи невъзможно да се види на къде гледат очите му... или той просто виждаше всичко наоколо? Имаше толкова много въпроси за огромната жълта фигура пред Valentine, която бе огромна в сравнение, с меч който караше всяко друго оръжие до него да изглежда като играчка. Мечът му имаше руни на език, който не съществува на този свят, държейки сили с космически размери. Мечът му чупеше табуто за магия и механичност в едно заедно с табуто руни и магия в едно. Изправи се. А вие сте...?

Мястото от което той управляваше бе реновирано изцяло, правейки го в пъти по-удобно за властване и проучване. Приличаше на лаборатория, но и на тронна зала едновременно. По стените имаше и следи от нокти, подобни на тези на ръцете му. Нямаха никаква хармония по начина по който маркираха стените, видимо направени от лудостта причинена от влошаващото му се психическо здраве. Но и драскотините минаващи през бетона бяха толкова гладки, като че ли е нямало и грам съпротивление когато ги е правил. Наклони си главата към Edelgard. Виждаме се отново, госпожо. За разлика от разговорът му с Valentine, гласът му когато се обръщаше с нея беше като че ли снизходителен, но по такъв начин, че да не се разбере от никой, освен от човека към който го казва. Беше изключително раздразнителен тон, който би накарал хора с bad temper веднага да скочат на бой.

Valentine: Огледа мястото , на което се намираха, като веднага му направи впечатление, че приличаше на лаборатория. Той продължи да ходи към Yharim, като щом стигна пред него, подаде ръка напред да се ръкостискат. Името ми е Valentine. Може да нямам такава зловеща титла като вашата, г-н тиранин, но тук съм известен като президентът на тази великолепна държава, която аз изградих - Beacon. If you wouldn't mind, бих желал да ви разведа наоколо..като един домакин е мое желание както и отговорност да приветствам всички гости подобаващо.
Еделгард: Не се издразни от тона, с който ѝ беше говорено, тъй като тя гледаше на него по абсолютно същия начин и за това го разбираше. Тя пристъпи бавно напред, като погледна към Valentine. С цялото ми уважение, my lord...сигурен ли сте? Има и други, които очакват вашето присъствие.
Valentine: Засмя се леко. Сигурен съм, че могат да почакат минутка-две, скъпа Едел..
Еделгард: Отстъпи назад. Както прецените, my lord.

Yharim: Хвана го за ръката, като това видимо беше тест и от двете страни. Не стисна силно, а в действителност, правилно, леко, с уважение, но неговата menacing aura бе достатъчно заплашителна да накара нормалните хора да се замислят какви са неговите намерения. С това леко ръкостискане, той премери физическата му сила също. Все пак, той знае кога едно тяло е перфектно пригодено за битка.

Би било мое удоволствието да ме разведете. Пусна му ръката. Надявам се ще ми простите за това което направих. Очевидно говореше за това как завзе Beacon.

Изслуша краткият разговор между двамата, като видимо му хареса какъв авторитет има. Президент Valentine... харесва ми какво сте направили с населението си. Completely Obedient. Accepting. Впечатляващо бързо свикнаха с мен. Последната държава изгуби милиони популация защото се опитаха да се противопоставят... Beacon? Май нямаше и един... Гледаше през прозореца, надолу към града. От всички хора които съм видял в тази вселена... Погледна към него. ...вие... Засмя се. Вие сте първия който бих уважил.

След като се здрависа с него, Yharim щеше да усети, че макар и да беше доста заплашителен, Valentine беше и адски ripped (he actually is). Можеше с лекота да надвие и най - силните воини от неговата вселена по физическа сила, макар и това да е нещо, на което той не бе обръщал внимание. This man had it all, it seemed.

Valentine: Засмя се. Обръщайки се, той започна да върви, като пред него се образува портал, който щеше да ги отведе на мястото, което беше като Time Square - най - централното място в Beacon, където винаги имаше много хора, като започна да върви по улиците и да оглежда града си. Не ми пречи. По време на състезанието, всичко е позволено. Моите хора...ах, обожавам своят народ. Но доста време ми отне, за да ги превърна в това, което са днес. Не ти ли е интересно, че въпреки че в света ни има нашественици, никой от тях не е разбрал..? Те не виждат тази дупка в небето, защото съм я скрил от очите им. Наскоро преживяхме терористичен акт и това е последното нещо, което помнят в световен мащаб. За да имам пълен контрол над народа си, аз не контролирам тях, а всичко останало. Телевизията, която гледат. Новините, които слушат. Дори и какво се пуска по радиото! Усмихна се леко. Президент съм от над сто години вече, а те си мислят, че всеки път бивам преизбиран за вторият си мандат.

Yharim: Преминавайки през портала след него, той се загледа в неговия състав, докосвайки ръба със задната част на ръката си, тествайки по какъв метод работят. За него, време-пространството бе изключително интригуваща тема, като знаеше изключително много. Все пак... едната от титлите му е Wrath of the Cosmos. Като кукли са. Погледна към него, след като изцяло премина през портала и си махна ръката от него. Най ми е интересно, как успя външни въздействия да ги достигат? Дори аз контролирам телевизията, новините, радиото, това е очевидно... Но хората идват и излизат от града. Огледа хората наоколо. Аз не бих могъл да постигна това - средното положение. Начинът по който тълкува хората му бе интересен. Но извинете... не съм запознат с това, как хората извън този град гледат на вас. Наклони се настрани, че главата му да бъде на нивото на Valentine, гледайки го в очите. Valentine не знаеше дали го направи за да покаже, че е над него, или за да бъдат на едно ниво, но заради предишните му действия, второто изглеждаше най-вероятно.

Valentine: Докато вървеше, мнозина души идваха да се снимат с него и да му искат автограф на книгата, която той бе написал. Медиите скоро започнаха да ги заобикалят, като това принуди Едел да почва малко по малко да разкарва всички от пътя им, като беше доста груба докато го правеше. Личният антураж на президента дойде при тях не след дълго, като вече имаше около 20-на бодигарди, които правеха път на президента. Въпреки това, той с усмивка посрещаше всички, които искаха неговото внимание, снимаше се с хората и дори изслушваше тяхното мнение спрямо конституцията, примерно закон, който не бе харесван. Важно е да има обратна връзка с населението. Важно е да даваш на хората това, което ти искаш и да го правиш да изглежда това, което те искат. Това е ключът! Ако властвах с тежка ръка и диктат, не мисля, че хората ми щяха да ме харесват толкова независимо как ги контролирам. Have you heard of the term "meme"? Не говоря за забавните колажи, на които децата се радват в социалните мрежи..A meme is an idea. A reoccurring theme. Покажи на някого омраза и ще го научиш как да мрази. Покажи на някого любов и ще го научиш как да обича. На същият този принцип, аз успях да позволя на обществото ми да бъде това, което аз исках. На този принцип, аз мога да съм сигурен, че дори след милион години, няма да има промяна в живота на хората тук. Няма да се роди някой, способен да ме надвие. И аз...ще съм вечен. Защото чрез този принцип, аз контролирам културата и сформирам характера на всеки индивидуален човек по начин, който на мен ми харесва..Усмихна се коварно. Това е истината. Навън, хората ме възприемат като миролюбив и учтив лидер. Някой, ценящ външната политика до такава степен, че да е в приятелски отношения с почти всички нации. Разбира се, имам врагове, които ме смятат за...чудовище. Тиранин. Завоевател, дори..имало е случаи, в които съм бил принуден да воювам, но чрез страха, това вече не е нужно. Трябва и да си призная, че не достигнах това ниво сам. Имах доста верни съюзници и приятели, които ми помогнаха. Това също е много важно.

Yharim: Впечатляващо... Не съм виждал човек, който някога ме е карал да се чувствам така. Засмя се. Президент Valentine... Вие сте невероятен. Не се обиждайте, но не съм виждал толкова безмилостен тиранин да маскира, дори да накара всички наоколо да не виждат що за човек е! Хвана го за раменете. Вие сте някой, който бих искал да считам за приятел. За съюзник. Леко се изсмя. Не си мислете, че това ги имам в предвид като обида. В действителност, всичко което сте направили с населението си е невероятно впечатляващо, макар и нечовешко. Аз не изпитвам нищо освен уважение към това което сте постигнали, а удивлението ми не спира като стане дума за какви методи сте използвали, ала обратното! Вие сте постигнали нещо което аз не съм могъл във вековете които съм живял. И виждам защо... Твърде narrow vision имам, целящ се в едно нещо, независимо методите... А вие поемате стъпка назад и гледата по-голямата картина. Пуна го. Готов съм да ви помогна, с каквото и да е, което желаете. Но имам едно условие... Протегна ръцете си нагоре, спирайки да прикрива силата си, механичните части по тялото му раздвижвайки се, влизайки в боен режим. Но аурата му показваше, че не искаше битка. А просто му показваше, че има способностите да направи каквото и да е, което изисква сила или интелект. И постигна това, чрез показването на мощните механизми, които покриват неговото тяло, някои, които дори в този напреднал свят, никой не би могъл да измисли. Само искам да знам, какъв е крайният резултат, към който се целите?

Това беше директният отговор на Valentine когато му бе зададен този въпрос. И това си личеше от неговите действия..никой не бе толкова внамиачен на тема order колкото него. Някой, който бе предвидил да властва вечно и планът му като че ли беше успешен..Beacon бе просто експеримент, който се получи. Ако той успее да превърне целият свят в подобие на Beacon, неговата цел ще бъде изпълнена...но той беше greedy.

Valentine: Абсолютен ред е моята цел, драги ми приятелю. From the moment we are born, our lives are predetermined...and I think I was destined for success. Искам да властвам не над този свят..а над цялата мултивселена. Искам да съм вечен..и сега когато свещената времева линия е разпокъсана, моят план влиза в действие. Засмя се леко. Това е моята цел. Един свят не ми е достатъчен..кажи ми, какво знаеш за мултивселената? Лично аз бях изумен да разбера каква малка частичка сме ние в цялата тази картина. И това прояви и желанието ми да отида в други светове. Срещнах се с много мои версии и успях да обединя всички ни. Това е моето умение..да пътувам из тази прекрасна мултивселена!

Yharim: Той виждаше потенциалът в планът му, повече от всеки друг в кое да е измерение. Все пак - той също иска Order. Главната разлика между двата тиранина, обаче, е вида и скалата. Valentine иска order, в цялата мултивселена. А Yharim иска много повече, но само в своята вселена. За него, тази в която той се намира в момента е sandbox, в който може да тества неща, които да използва щом се върне обратно вкъщи. "From the moment we are born, our lives are predetermined..." Има много вярно, и много грешно в това изречение, Valentine. Протегна едната си ръка настрани, като започна да рисува по въздуха със синя светлина, рисувайки клон на дърво, като единия бе много по-ярък от другите. Посочи го. Това е сегашната ти вселена. Всичките ти решения са те довели по този път. По този начин, нещата са "predetermined", както ти каза. Но... ако дори едно решение в живота ти, преди години, преди моменти или, дори сега се промени.... Дървото започна да се разклонява десетки, хиляди пъти, докато не стана просто синя стена от светлина. Той протегна ръката си през нея, и сграбчи въздуха пред Valentine, всичката светлина изчезвайки. Знанията ми са second to none, но уменията да traverse-вам не притежавам. За това смятам, че ти и аз можем да направим най-заплашителния business arrangement който вселените някога биха видели. Разтвори си ръката и я обърна настрани, очаквайки здрависване, ако е съгласен на тази сделка.

Valentine: Погледна към него. Колкото и привлекателно да звучи това предложение, съм длъжен да откажа. Ако приема, това би означавало да участвам в собственото си състезание. А аз съм човек на честта...не мога да помогна на който и да е участник. Но в случай, че ти си победителят и успееш да събереш всички 10 стрели..съм напълно съгласен да работя заедно с теб. Той стисна ръката му, като в нея остави една от 10-те стрели, а именно The Space Arrow. Приеми това като моят подарък към теб. Видях какво любопитство прояви към моите сили..това ще ти позволи да изпиташ една малка част от това на какво всъщност съм способен.

Yharim: Така и не питах... Взе стелата, като я огледа от всеки ъгъл, надигайки я, въртейки я, кланейки си главата любопито. ...какво състезание? Щракна с пръсти, като той, Valenine и Edelgard мигновено бяха транспортирани в неговата барлога. Запъти се към един пиадестал, като постави стрелата вътре, стъклена стена издигайки се, затваряйки стрелата във вакуумна тръба. Седна на стол, пред голям компютър, коренно различен от тези в сегашния свят, като започна да проучва стрелата, до градивните ѝ елементи.

Valentine: Не знаеш ли причината да си тук? Изпратих Едел във вашата вселена, за да ти разясни нещата..
Еделгард: My lord, нека кажем, че имаше...усложнения заради процепа. Трябваше да напусна по - рано от очакваното.
Valentine: Засмя се леко. Трябваше да го предвидя..но не е проблем. Погледна към Yharim отново. Причината да си тук е състезанието, което организирах с моят приятел Киригири Джин. Хора от различни вселени ще участват в една мулти-световна надпревара в търсене на 10 съкровища, така да ги наречем. Тези стрели са съкровищата, за които говоря. Всяка една от тях има част от силите на The Boss - индивид, който е много, много интересна личност. В този случай, тази стрела има неговите пространствени умения. Ще те оставя сам да разгадаеш нейните тайни, но мога да ти кажа, че това състезание се е провеждало и в миналото и аз съм неговият победител. И точно като теб сега, аз използвах тази стрела, за да се сдобия с всички 9 останали и да се превърна в това, което съм днес.

Стрелата беше обикновена стрела, направена обаче по съвършен начин от злато. Нейният създател си личеше, че е майстор творец защото тази стрела със сигурност би била експонат в музей на изкуството някой ден. Силите в нея обаче бяха причината тя да е толкова специална. Пространствените сили в нея представляваха енергия, която умееше по някакъв начин да променя и манипулира пространството единствено чрез мислите на своят user. Колкото по - голямо количество енергия имаше, толкова по - голям бе потенциалът на стрелата. Интересното беше, че всеки можеше да я използва, тъй като тези сили бяха затворени вътре в нея и единственият начин те да попадат върху човек бе той да се прободе със стрелата в сърцето. Стига силите да са "доволни" от техният нов владетел, те ще се влеят перманентно и стрелата вече няма да е нищо повече от предмет за тях.

Yharim: Засмя се щом завърши своята история. За времето което той я каза, той проучи изцяло стрелата, разбирайки написаното отгоре, заедно с още малко. Marvelous! Изправи се, като го погледна. Значи ми казваш, че има още 9 такива treasure trove-a пълни с информация? Това не беше отговора на създание, което ще ги използва върху себе си. О, не, той бе твърде горд за да направи това. Той просто искаше да научи как работят, че със собствени сили да развие това, което те специализират. Неговите космически умения бяха на нивото на боговете, но със знанията извлечени от стрелата... Той научи нови, space-related умения. Всички участници на лице ли са? Бих искал да се запозная с quote on quote "rival"-ите ми. Кръстоса си ръцете. Но фактът, че те не са част от една вселена... Това ме кара да си мисля, че няма значение как един се е сдобил със стрелите, стига да ги притежава на края.

Valentine: Кимна. Точно така. Има още 9 стрели, които ще можеш да откриеш, но...ме съмнява да е толкова лесно. Хората са доста алчни за сила..и едва ли биха се навили да ти сътрудничат. За момента, не всички са на лице, но очаквам скоро всички да дойдат. Защо не те разведа още малко? Можеш да се срещнеш с някои от тях още сега. Относно стрелите..те съществуват и в други вселени, но всяка от тях действа само и единствено във своята. За това не те съветвам да създаваш хаос в цялата мултивселена в опит да се сдобиеш с тях. Но си прав за едно..няма значение как някой се сдобива със стрелите стига да ги има накрая!

Yharim: Засмя се леко. Алчност? Да, да... Познавам алчност. Но точно заради нея, слабоумните жадни за сила хора лесно се манипулират, Valentine. Сигурен съм, че знаеш това. Умен човек сте, което е впечатляващо. Вашата раса не е известна с интелекта си. Протегна се.
С удоволствие бих искал да видя другите участнити. Искам да знам какви сътрудници ще имам. Каза го със сигурност. Вече беше направил план, как ще протече цялото състезание. Единственото нещо което остана - да влезе в ефект. Но няма нужда да се притеснявате. Не съм толкова жаден за сила. Не и по този начин - изкуствено получена. Видяхте, че не използвах ефекта на стрелата. Предпочитам го по този начин. А и съм твърде sophisticated да сея разруха по вселените, не съм червей. Предпочитам да ги получа по начин, по който и двете страни биха повече от доволни да дадат стрелата на мен. Поклони се, като създаде празен портал, с ново научените сили. До сега не можеше да се движи между вселените, но заради стрелата, този портал лесно можеше да се програмира и до там, ако трябва. След вас, президенте.

Valentine: Хмхм..Усмихна се, като си завъртя ръката и направи пълна окръжност с нея, променяйки портала да води към специфична локация, която представляваше дворът на голяма резиденция извън пределите на града, като от двете ѝ страни имаше поне стотина мъже, облечени в черни костюми, които стояха мирно и посрещнаха президента дори на червен килим и се поклониха. Президентът с бавен ход влезе в главната сграда, като вътре всички мебели, подът, стените и таванът бяха направени от кестен. Сградата бе многовековна, като навсякъде имаше портрети на стари мъже и имената им написани отдолу. Самата сграда дори миришеше на история, като имаше благоприятното усещане на старо, многовековно дърво. Valentine започна да върви по коридорите, които бяха тесни и пълни с врати от двете им страни.

Valentine: Добре дошъл в домът на моят приятел. Много скоро и той ще бъде тук, но за сега, нека посетим неговите деца. Те също ще участват.

Yharim: Трябваше да се навежда. Традиционните къщи в японски стил бяха сравнително ниски, за това неговите размери бяха малко проблем. Интересна конструкция. Ефикасна. Докосваше стените на места. И добро посрещане. Визираше костюмарите отвън. Между другото... Аз се замислих. Имахте ли някакъв метод за избиране на участниците?

Valentine: Не, не съм имал подобен метод. Когато процепа се случи, вселената ни се сблъска с няколко други светове, което позволи на всякакви нашественици да ни дойдат на гости. Аз просто посрещам някои от тях. Все пак, всеки е свободен да участва, но който превари - той завари. Разбира се, че който пристигне пръв ще има бонус, иначе няма да е честно някой да се появи в последния момент и да прибере всички стрели.

Двамата доближиха стаята в края на коридора, като Valentine почука три пъти преди бавно да почне да отваря вратата. Явно дори самият президент изпитваше уважение към културата на това място. И макар той самият да не беше yakuza, той не можеше да отрече, че не беше заинтересован от културата тук. Щом влезнаха, пред тях видяха една дъъъълга, дълга маса, със столове от двете ѝ страни, на които седяха сравнително малко хора в момента. Най - отпред обаче беше човекът, който бе отговорен за създаването на цялото това състезание, именно този, чиято беше идеята за това - The Prodigy. Той се изправи щом видя своят най - добър приятел и реши да го посрещне. И двамата се здрависаха, след което се прегърнаха с усмивка.

The Prodigy: Вал! Радвам се да те видя. Какво те води насам?
Valentine: Все така любезен и гостоприемен, Джин. Извинявам се, че прекъсвам семейният ви разговор, но съм ви поканил първият участник от друга вселена, за да се запознаете с него.
The Prodigy огледа Yharim, като веднага си направи заключенията за него щом го видя и се усмихна, подавайки напред ръка. От него се усещаше абсолютно същата limitless енергия, както от Valentine. Както и...отчаяние. Това беше главната сила, която дърпаше този мъж напред, защото той бе спечелил играта "живот". Бе постигнал всичко - успешна кариера, семейство, беше толкова силен, че не знаеше дали изобщо съществува нещо, способно да му се изпречи. Той имаше силите на всяка една стрела в себе си и искаше да сподели това с някой друг. И може би това бе идеята му за едно такова състезание. Ако Valentine контролираше медиите и културата на хората, The Prodigy контролираше престъпният живот. Той казваше от сенките кога да се направи някакъв атентат, който да привлече внимание от другите държави, за да могат те с Valentine да действат някъде другаде. Беше много добър в това да отвлича вниманието и точно заради това, той беше главата на най - голямата yakuza организация с вековна история - сем. Кагамине..

Yharim: Произволът на съдбата... Горките конкоренти, трябва да се изправят срещу мен. Но не е проблем, аз ще изявя милост, давайки им възможността да получат силите на стрелите, стига да ми асистират. Но не спомена нищо, за тези които решат да му се противопоставят. Yharim бе голям wildcard в това състезание, всичко което планира да направи, бивайки неочаквано, но рабираемо, планирано, детайлно.

И той също огледа Джин, почвайки от краката нагоре, взирайки се право в очите му. Забеляза неговото отчаяние, но не можеше да го осмисли, поради различните им начини на мислене. Даде му ръка да се здрависат. Всичко за него можеше да се опише с една дума - "extra". Силите му, размерите му, бронята му, характера му... самото му съществуване беше extra. Дори и да няма limitless сили като тях, би могъл да им даде run for their money. Името е Yharim. Ще ти спестя титлите. Разбрах, че вие сте организатора на това забавно състезание, господин...? Наклони глава quizically.

The Prodigy: Името ми е Киригири Джин, но можеш просто да ми викаш Prodigy. Известен съм с този прякор и като че ли стана част от мен вече след толкова много време.
Valentine: Джин е наистина интересна личност, смятам че ще е добре да го опознаеш с времето. Дори пусна хората, които той собственоръчно прати в затвора на свобода, само за да могат да участват.
The Prodigy: Всеки заслужава втори шанс, my friend..играта "живот" също може да има няколко опита за всеки. Запъти се към Еделгард, като я хвана за кръста и придърпа към себе си. Любов..Усмихна ѝ се.
Еделгард: Сложи си ръце на раменете му, като също му се усмихна. Да не би да съм ти липсвала..?
The Prodigy: Винаги ми липсваш когато те няма. Целуна я, след което погледна и към останалите в стаята и ги подкани да дойдат при него.

Първият, който се изправи, бе може би и единственият, висок колкото Yharim и най - силен физически от всички в стаята. Това бе Окамару, бившият личен бодигард на The Prodigy, който вече е един от най - лоялните му подчинени, до толкова, че е издигнат до ранк лейтенант. Той от всички бе най - сърцат и имаше слабо място що се касае до малки деца, като беше готов да разкъса на парчета всеки, наранил дете. Той бе оригиналният притежател на The Power Arrow, като мисията му сега беше да си я върне.
Окамару: Отиде до Yharim, като го погледна и му се поклони. За мен ще е удоволствие да работим заедно. Единствено не искам цивилни да пострадат.

Веднага след него дойде и най - голямата дъщеря на The Prodigy - Kirigiri Makima. От всички тук, тя може би беше най - лошата и манипулативната от всички, способна да използва силите на The Mind Arrow да накара хората да сключват сделки с дявола. Това бе нейното умение - манипулация. Чрез различни методи, тя всяваше страх в клиентите на баща си и винаги знаеше как да накара някого да сключи сделка, която ще развали целият му живот. Дори вече беше успяла да сключи сделка с част от добрите, без те да осъзнават, че тя всъщност е най - големият им кошмар в това отношение. Най - големият ѝ успех бе да сключи сделка с министър-председателя на Beacon, който гласеше, че всеки път, в който тя умре, жител на града ще умира вместо него, правейки я псевдо-безсмъртна заради милионите жители на Beacon.
Макима: Ще се радвам да помогна с каквото мога, но очаквам и моите клаузи в договора да не бъдат нарушавани..

След това се изправи и най - големият член на неговото семейство - собственият му син, Kirigiri Fuzen. От всички тук, омразата на Фузен към хората беше най - голяма. Той презираше всички, които нямаха специални умения, защото ги смяташе за по - нисша раса, неспособна да еволюира. Той намираше нормалните хора за нищо повече от маймуни и ги използваше за своите умения, променяйки душите им и по този начин, променяше тяхната същност, превръщайки ги в огромни чудовища, които той контролираше. Беше заловил около половин милион души само за около 20 години, чиито души той и до ден днешен използва, правейки го притежателят на The Soul Arrow.
Fuzen: Усмихна се, като кръстоса ръце. Стига Knull да дойде и да унищожи всичко и всички, съм съгласен да помогна.

Последното от децата му беше най - малката, и бе единственото дете, които Yharim познаваше - това беше малката Ери, която бе пораснала и не беше част от цялата тази мафия. Тя отиде и прегърна Еделгард, видимо разтроена.

Едел: Прегърна я. Дъще моя..всичко наред ли е..?
Ери: Насълзи се. Видях...Тай..и останалите...искам да се върна при тях..
Едел: Избърса ѝ сълзите. Ери...твоето семейство е тук. Кръвта вода не става. Като твоя майка, аз съм тази, която отговаря за теб.

Yharim: Гледайки представлението пред него, бе го гнус, мразейки такъв вид показване на любов. Но успя да се сдържи, поглеждайки пред децата появили се пред него. Внимателно изслуша представянето на всеки един от тях.

Висок, силен... Но има огромна слабост. Не може да му се вярва. Моля, цивилните са последните които искам да пострадат. Всичко което правя е в тяхна полза, дори и те да не го осъзнават. Даде му знак с ръка да се изправи. Добрите владетели понякога правят лоши неща, за добрата цел. Добрите ще достигнат до него.

След това дойде реда на Макима. Отровна, опасна... Но директна, по свой специален начин. Не може да ѝ се има пълно доверие, но стига желанията ѝ, влкючително и скритите ѝ да бъдат изпълнени, може да ѝ се вярва до известна степен. Видимо я анализираше изключително внимателно. Той знаеше що за звяр е тя, като не прикриваше че знае. И по един twisted начин, това може да бъде прието като комплимент. Договорът има две страни. Няма момент в който да съм нарушил това което съм подписал. Тази ми харесва...

За него, омразата на Фузен беше като музика за неговите уши. Със самото му присъствие, той се хранеше от нея, знаейки чувството болезнено добре. Отне всичките му сили да не се засмее самодоволно. Ах, ето го и него! Тази омраза... толкова приятно чувство е, да откриеш някой със същите виждания като теб на този свят! И тези души... апетитно... Унищожението е приятно, но свършва твърде бързо. Предпочитам бавно и прецизно да заличавам всичко на пътя си, гледайки как despair-ът в очите на опонентите ми се покачва, усещайки колко са безсилни пред мен, докато живота им напуска телата. Надигна си главата. Но, ако е задължително да свърши бързо... не съм човек който би отказал забавление.

Реши да се поклони, с ръка пред себе си, докато другата е зад гърба му, подпирайки масивния му меч. А аз съм Yharim, специализирам в науката, като сегашното ми проучване е разкриването тайните на стрелите. Радвам се, че можахме да се запознаем. Всички лесно можеха да видят, че в тази жълта броня, някога дори и да е имало сърце, вече отдавна е било стъпкано, убито, оставяйки само студен, тактичен убиец, тиранин на негово място.

И след това... Ери. Не можа да сдържи смеха си, виждайки нея. Ери... Здравей. Помаха ѝ. Тай и останалите са малко заети в момента. Твърде опасно е за теб там. Послушай майка си, Ери. За нея, той беше като жив кошмар. Толкова много манипулация, убийства, насилие събрани в едно създание. Той беше като всичките ѝ родители, братя и сестри, но събрани в едно тяло, като количеството безмилостни ужаси бе умножено. Само споменаването на нейното име вся страх в сърцето ѝ, и то неволно. Той просто се опитваше да каже "здрасти."

Ери: Скри се зад майка си когато Yharim ѝ помаха, като видимо беше доста уплашена от него. М-мамо, спаси ме..
Едел: Погледна към нея, като я хвана за ръка и се отдръпна от останалите, за да успокои дъщеря си. Ери..всичко ще е наред. Нещата ще се подредят. И ще сме си само двете..Усмихна ѝ се. Само още малко..
Ери: Ти ми обеща..колко още...?
Едел: Не много..аз също като теб искам всичко да свърши.
Ери: Защо не помолим Тай и останалите за помощ?
Едел: Защото "Тай и останалите" не мислят твоето добро, а тяхното. Те ще те използват като оръжие. Нещо, което аз като майка няма да позволя.

Фузен: Хехех, този ми харесва, старче. Добре си ги подбрал..Усмихна се коварно. Не е маймуна.
Макима: Мисля, че имаме работа за вършене. Нали така, тате?
The Prodigy: Напълно си права. Погледна към Valentine и Yharim. Добрите много скоро ще дойдат за нас, така че нека направим това състезание по - интересно. Набелязал съм няколко..интересни индивида, които могат да са ни от полза в това състезание. Нека изчистим напастта, и после ще се разправяте помежду си както пожелаете, деца мои. Хмхм..

Този мъж навярно бе наистина голям психопат. Нима беше готов да хвърли цялото си семейство в битка помежду си, само и само той да ги гледа как се избиват за unlimited power? Може би от всички в стаята, The Prodigy бе с най - психясалото мислене. До такава степен да си отчаян, че да намираш удоволствие в това да унищожаваш всичко, което сам си градил...този мъж рано или късно трябва да бъде спрян, защото с подобно мислене, той може да се превърне дори в по - голямо чудовище. Все пак, най - опасни са онези, които нямат какво да губят. А този мъж бе готов да жертва всичко само за капчица забавление.

Valentine: Така да бъде..Започна да отваря още един портал. Е, вече сформирахте една доста интересна коалиция. Интересно ми е да видя дали другите участници също биха се навили да ви помогнат.