Центъра на града

Центърът и целият Сейкацу е пуст, разрошен и тежко токсичен заради въпросния газ. Няма жив човек, на доста места се намират трупове, а разтителността просто не съществува. Навсякъде по сградите са се образували токсички спори, които от време на време издишват още повече отровен газ и се надуват нанова като палончета. Реките които минават през града са зелени и токсични, напълно невъзможно е да има някакъв живот тук.

Не ми харесва...това чувство..сякаш ни наблюдават отнякъде.. - Рьоко
Кой би могъл..? Огледа се. Това място е пустош..едва ли има още живи хора. Концентрирай се над мисията. - Bones
Въздиша от отегчение. Изморена съм...не може ли да се приберем...? - Рьоко
След малко, може би. - Bones

Присъствието обаче се засили, като те разбраха, че вече не са сами. В тази уличка в която са, началото ѝ и изхода ѝ бяха блокирани от някого, чиято дневна светлина правеше сянка на предната част от тялото му. Щом той се появи, пеперудите отлетяха, все едно ги беше страх - ???

Отново се огледа. Щом видя ???, веднага разбра, че наистина не бяха сами. Внимавай, имаме компания. - Bones
Казах ти, че трябва да си ходим... - Рьоко
Погледна към ???. Кой си ти? Изглежда не сме единствените, които могат да вървят по тези улици. - Bones

Направи няколко стъпки напред като лицето му се видя. На външен вид, изглеждаше като опаричен човек. Всичките му дрехи, особено якето бяха маркови но износени. Ръцете му бяха в джобовете на якето Не аз, а ти кой си..? Вие сте натрапниците в случая. Гласът му беше студен, очите му жадни за сън, косата му от горнат страна рошава, а отстрани и отзад направена на undercut. Какво правите тук? Гледай отговорът ти да ми хареса.. - Денки

Натрапници..? Главата ти е твърде нависоко в облаците ако се смяташ за всевластен на град без популация. Бих ти отговорил ако премахнеш заплахата. Не си търсим белята. - Bones

Затова ти го казвам като някой който се грижи за малкото останала популация в този град Тези думи предизвикаха купчини от въпроси на Bones и Рьоко. Как по дяволите тук има хора? Тези неща, които сте взели..ще са по-полезни за имащите нужда тук. Предайте ми всичко и няма да си имаме проблеми На пръв поглед изглеждаше като нормален човек, но явно не е много нормален щом се разхожда по улиците на града без предпазно облекло или средство като маска. Това предизвикаше доста съмнения относно способностите му, но в същото време се виждаше как Денки едвам си стои на краката. Не го показваше, но торбичките му под изморените му очи говореха достатъчно - Денки

Първоначално беше скептичен, но реши да се съобрази с Денки с цел да се избегне конфликт. Не знаех, че тук има все още живи...така да бъде. Даде знак с глава на Рьоко, като в отговор тя просто въздиша от отегчение и хвърли към Денки торба с нещата, които бяха намерили. Изпълнихме твоята заръка, но сега искам и ти да направиш нещо за нас. Отговори ми на въпроса кой си ти и защо можеш да се движиш през тези улици. - Bones

Клекна като погледна нещата, след което погледна към Bones Името ми е Денки и аз съм причината хората все още да имат шансове да оцелеят тук, както и причината да са живи на първо място. Изправи се Изчезвайте, тва не е вашето място.. - Денки

Колкото и да бих искал да уважа твоята заръка, не мога. Тук сме поради специфичнап причина и това е да намерим лек за това момиче зад мен, чиито сили биха могли да създадат втори такъв град ако излязат извън контрол. Ако имаш някаква информация за подобен лек, бихме били благодарни. - Bones

В такъв случай..Елате с мен. Само заради нея ще ви запозная с хората ми. Усещам силите ѝ и мога да съм сигурен, че не лъжеш Нарами предметите Последвайте ме и малко по-бързо. Не ми остава много време.. - Денки

Този мъж...Кимна, като тръгна след него заедно с Рьоко, която го следваше бавно. - Bones

Рьоко също тичаше някъде назад след Бела, следвайки заповедта си от Bones. Щом усети взрива, тя се обърна назад. Менторе..това не беше планирано, нали...? Продължи да тича напред въпреки това. - Рьоко

Нещата утихнаха ли..? Изведнъж се чу звука от реактивни двигатели. Джетът на Ерик прелетя над нея в посока на останалите Това значи, че всичко е преминало добре Забеляза обаче и Рьоко, като се обърна към нея Хей, защо не ми каза, че ме следиш. Щяхме да седнем и да поговорим - Бела

Не съм..добра в говоренето. - Рьоко

Хей аз също! По-срамежлива и изплашена съм от колкото изглеждам..Името ми е Беладона, на кратко Бела. А твоето? - Бела

Рьоко...здравей...не се доближавай до мен...за твое добро е... - Рьоко

Наклони глава като кученце от любопитство Защо, какво има? - Бела

Излъчвам..радиация...всичко край мен бива заразено..опасно..е.. - Рьоко

Радиация..? Това е страхотно! Хората също се страхуват да ме доближават заради отровата и болестите ми! Посочи ѝ маската Толкова са смъртоносни, че тази маска предпазва дори мене от собствените ми сили Макар и плахото ѝ държание, тя беше щастлива. Те двете доста си приличаха според нея - Бела

Аз...също. Мога да махна моята, но за малко...защото иначе силите ми излизат извън контрол..тя ги поддържа от това да не ме погубят..Свали си маската, като изглеждаше така без нея. Усмихна се, но много плахо. - Рьоко

Защо криеш това красиво лице..? Няма ли начин по който да се научиш да ги контролираш..? - Бела