Леденият затвор на Shoto

Тш...Погледна го още по - намръщено и от преди. Тай не хареса отговора на Х1, макар и да го очакваше. Това, което най не му хареса обаче беше колко бързо той изстреля отговора. Този тип...има огромно его ако си мисли, че това му дава право да си прави каквото иска със света. Его, което ще пречупя при първа възможност..! Но не и докато Шото е тук...а и вероятно все още нямам нужните сили..Готов съм. Искам да разбера защо отнехте всички тези невинни животи..!! - Тай

X1: Той започна да се разхожда наоколо, докато говореше. Тай, навярно вече си чул от Genos някои неща за плана ни. Не знам точно какво ти е казал, но вероятно не ви е излъгъл. Ние създадохме истинска машина на времето, която вече изпробвахме. Тай, вярваш ли в пътуването във времето?

Погледна го объркано. Пътуване във времето..? Тай се замисли как би било възможно това. Той вярваше в много неща и пътуването във времето бе едно от тях. Главно го бе чувал обаче в измислени истории от Игнийл когато е бил малък. Предполагам, йо...но чакай! Създадохте машина на времето и я изпробвахте? К-какво точно...направихте? Нали не сте..направили нещо нередно назад или напред във времето..? - Тай

X1: Не сме, спокойно. Наясно съм с риска от това да се пътува във времето. Няма опасност от това да създадем времев парадокс, ако знаеш какво означава това. Всъщност пътуването е напълно безопастно. Имаме гениялен инженер, който е изпипал всичко до последния детайл. Тай, машината работи! Макар и за малко, успяхме да пратим един от членовете в миналото. Сега вероятно се питаш, щом сме успели да постигнем това, което искаме, защо продължаваме да тероризираме хората и обявихме тази война на Beacon, взривявайки по-голямата част от града.

Пара-какво..? Все тая, не знам какво е. Но си прав, наистина се питам защо! Ако това е бил планът ви, защо трябваше толкова много хора да загинат щом е проработил! - Тай

X1: Работата е там, че планът ни не е сработил успешно все още. Машината е недовършена. Липсва ни само едно нещо - уникално мощен стабилизатор. Виж, машината, която ползваме използва огромно количество енергия. За да прекосим времевия хоризонт е нужна енергия, с която наскоро се сдобихме. Именно тази роля играе X5. Тя е нашото захранване. В нея се крие древен демон, подобен на нинжа боговете, но много по-силен. Този демон крие в себе си неизмерими количества енергия. Точно тя ни е неубходима, за да задействаме машината. Но за да може да се задържи цялата тази енергия на едно място е нужен наистина доста мощен стабилизатор. Човешката технология е неспособна да изобрети нещо достатъчно добро. Но тогава се сетих, че няма нужда да се създава такъв стабилизатор. Той вече съществува на Земята и ние трябваше само да го намерим. Тай, чувал ли си за камъка на Viernes?

Viernes..? Разбира се. Та това е бащата на Металикана, съперникът на моят баща Игнийл..! Неговата дъщеря, Селестия, тя е била пазач на неговият камък. И много, много отдавна, тя го е дала на човек на име Тобирая Тогами. Чувал съм..много истории за него и неговите приключения! - Тай

X1: Хъх? Като чу, че Тай знае за Тобирая Тогами, той сякаш млъкна за момент. Опита се да скрие изненадата си, но определено си пролича за момент. Този X1 изглежда не е много добър лъжец. Хм, значи знаеш за камъка? Ахам, не знам кой е този Тоби, за когото говориш, но това няма значние. Да се върнем на къмъка. Изглежда той е бил разделен на фрагменти и пръснат из целия свят. Сдобихме се с информация, че собствениците на тези фрагменти за пет сестри от клана Iburi. Държат фрагментите си в техните обеци.

Лицето му грейна като на малко дете от щастие. И почна да говори леко забързано от вълнение.Не знаеш за Тоби?! Йо, той е много известен сред нас пиратите-приключенци! Може да се каже, че като малък съм чувал за някои от неговите най - грандиозни приключения, бих ти разка- В този момент, Тай сякаш забрави, че си разговаря с лидера на тази масивна терористична огранизация. И замълча.. Но си пролича, че Тай е видимо същия приключенец по душа като Тобирая Тогами. Жалко..бих ти разказал за неговите приключения, но сме на различни страни. К-както и да е..Ибури клана? Значи са от клана на гаджето на Зоро..и..Преглътна. Сякаш не искаше да задава следващия си въпрос. К-какво стана с тях, йо..? - Тай

X1: Усмихна му се. Сдобихме се с всички фрагменти. И петте! Ако си наясно с проклятието на клана Iburi ще можеш сам да си направиш заключение какво е станало със самите сестри. Не ме мрази, Тай, омразата ти до никъде няма да те докара. Нека всъщности и ти разкрия защо обявихме тази война на Beacon. Именно там се криеше последния фрагмент, който ни трябваше. Фрагментът в обеците на Iburi Ichigo. Тя работеше за Valentine, но след като видя пораженията от това, че избра да не ни се подчини, тя се вразуми и сама дойде при нас. Днес е деня, в който успяхме да съберем всички фрагменти и е крайно време да изпълним плана си. Тай, още сега можем да използваме машината на времето!

Това, което той чу от Х1 направо го простреля в сърцето. Неописуем despair премина през душата на Тай в този момент. Той буквално се насълзи и падна на коленете си, хващайки се за главата. Не..не може да бъде...горката Юкими...как ще реагира като разбере, че семейството ѝ е...?!? Убихте толкова много хора...за да намерите...САМО ЕДИН ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК..?!? НУЖНО ЛИ БЕШЕ ТОВА?! Тай намираше Юкими за близка колкото и самия Зоро, защото тя беше част от неговия екипаж. И знаеше тя колко много значи за Зоро, защото усещаше тяхната връзка. А когато някой от неговия екипаж страда, Тай страда заедно с него. Именно това значеше да носи отговорността на капитанската позиция. Сълзите на Тай в този момент бяха много горчиви..защото за разлика от Х1, той видя всички хора в лагера на Синтия. Тяхната мъка, тяхната болка..и всичко това, за да може TG да намерят само едно момиче..? Това, той намери за непростимо. - Тай

「 進撃vc-pf20130218巨人 」 進撃の巨人 -【 Shingeki No Kyojin Original OST 】



Тъй както беше развълнувал с това, че машината му вече работи, така в следващия момент като видя тъжното изражение на Тай, той също се натъжи. Той спря да се разхожда и насочи поглед надолу. Реши вместо да изчака малко преди да продължи с презентацията си за плана си и да отдаде почин на загиналите. Нещо напълно неочаквано за Тай, но ето, че и X1 имал чувства. Той отвори уста и започна да произнася следните имена: Петте сестри: Iburi Kana, Iburi Reiko, Iburi Akina, Iburi Ichigo ... 

X1 произнасяше имената на тези 5 момичета, които са загубили живота си в името на плана на TG. Сцената беше подобна на тази, която Armin изброява на Mikasa имената да кадетите, изгубили животите си в първи сезон. Най-накрая X1 спомена с повишен тон името на най-важния за Тай човек, а именно:

Hunter x Hunter OST - Kingdom of Predators


X1: Черните му дрехи започнаха да се веят назад от буйната аура на Тай. Той постави ръката на меча си и беше готов да го извади в нужда. От създадените ветрове се създаде е шум, зареди което X1 и Шото трябваше да повишат тона си.

Shoto: Шефе, внимавай! Може да е хлапе, но не трябва да бъде подценяван!

X1: Обърна се за секунда към Шото и му каза: Млъквай, отрепко... Веднага след грубото му изказване, X1 насочи сериозен поглед към Тай и зае бойна поза. Тай, вземи се в ръце и ме остави да довърша! Никой няма да си спомня тази болка, за която говориш! Нищо от този свят няма да бъде от значение, когато преминем в следващия. Всеки ще си мисли, че е бил роден още от началото в перфектния свят и няма дори да усети разликата. Помисли малко, Тай! Представи си свят, където ще можеш да си с прителите си, със семейството си, с Annie и няма да има за какво да се притесняваш! Не пропускай този шанс, глупако! Това, че спомена близките му и най-вече Annie, сякаш разбираше как се чувства Тай, щеше още повече да ядоса драконовото момче. По дяволите! С този инат не може да се говори като хората...!

Това, че Х1 нарече Шото "отрепка" разпали още повече Тай. Не смей да говориш на батко ми по този начин, глупако!!!! Аз през цялото време съм си с моите близки..! Дори тези, които умряха , те са ето тук, с мен! Не виждаш ли..не усещаш ли..?! Това е тяхният пламък...емоциите на хората не отиват в одвъдното..а заживяват в тези, които си спомнят за тях! Това е нещо, което твоят мечтан свят не разбира, Х1!! Дашна се към него хипер бясно, като си заби юмрука в маската му. Атаката на Тай се случи веднага след като той беше провокиран от споменаването на Ани. Хората, за които той се сети започна да ги вижда ето по този начин, всякаш отново емоциите им бяха свързани. И те наистина бяха. Всички в този момент усещаха какво Тай правеше и щяха да усетят този мощен удар, който Тай нанесе на Х1. Това със сигурност щеше да разбие маската на лицето му и да разкрие на Тай неговата самоличност. ХААААААААААААААА!!!! - Тай

GunPowderBob - Everything Ends Here



(7ми Март сме. Минаха три готини от създаването на форума и почти толкова време от началото на мистерията за X1. След точно 3 години, на тази дата, точно сега, е време най-накрая да разкрием самоличността на този UGLY MF ;))


X1: По дяволите! Той усети огромното количество енергия, което се отделяше буйно от Тай. Това беше пламъка на емоцията. X1 можеше да усети чувствата не само на Тай, но и на всичките му другари. Всички, които по някакъв начин са били наранени или погубени от TG. Да не говорим и за стотици хилядите невинни граждани, които трябваше да загубят живота си за тази аучна мечта. Такива бяха TRASH GANG. Те бяха готови на всичко, за да изпълнят целта си. Те бяха чисто олицетворение на аучността и лакомията. Те бяха GREED. Усещайки задаващата се опасност, X1 веднага реагира и както беше поставил ръка на дръжката на меча си, той го извади за един миг, поставяйки го на пътя на юмрука. Успя да блокира атаката му, но в следващия момент остана смаян. Тай не спираше да надава и сякаш ставаше все по-силен и по-силен. От къде идва цялата тази мощ? Това ли е пламъка на емоцията? Тц, няма да успея! И както предвиди, че ще стане, няколко секунди по-късно X1 не успя да издържи физически пред юмрука на Тай и биваше отблъскан. Мечът му излетя надалеч и се заби в ледника, а удара на Тай продължи към лицето на X1. Юмрукът упря до лицето му и изгоря маската му миг, преди да го отблъсне на няколко метра назад. Чу се спукване от това, че Тай буквално строши носа на X1. Той излетя назад, претъркаляйки се няколко пъти и се преби.


Shoto: ШЕФЕЕЕЕ!!!!! Шото не беше на ясно точно как би искал да постъпи в тази ситуация, за това остана замръзнал на място. Той вече не беше толкова сигурен, че иска да продължи да следва лидера на TG, след като гаранция за плана му няма и след като разбира, че неговото брадче е все още живо. Шото имаше все още за какво да живее. Макар животът му да е разбит, той все още можеше да намери щастие в този свят. Но решение за него да се откажи от това, което е правил през последните години, сменяйки идеялите си, бе много трудно за него. Той извика шефа си, притеснен от това, че бива ранен, но не отиде да му помогне. Шото беше и леко озадачен от поведението на шефа си. X1 никога не би убидил някой от подчинените си по този начин. Не знаеше защо, но когато X1 погледна към Шото, той видя в очите на лидера си омраза. Омраза, която никога до сега не е виждал. Толкова голяма омраза, че тръпки го побиха само от погледа му. Това беше прекаленно странно. И също така, X1 бе пряко ударен от Тай? Това как е възможно да се случи - помисли си Шото. Все пак X1 е на напълно различно ниво и не би позволил да бъде ранен по такъв начин.


X1: След като най-накрая спря да се търкаля, последва кратка пауза. Двата братя гледаха към него втренчено, докато най-накрая той не понече да се изправи. Маска на лицето му вече нямаше. Кръв течеше от носа му, за това той посегна да я избърши с ръка. Докато го правеше се обърна със зловещ поглед, изпълнен с омраза, към Тай. Дясното му око свеше в червено. Докато гледаше Тай той му каза със сериозен и доста раздразнен тон:

X1:

Тай бива изблъскан назад след удара, който нанесе на Х1. Огънят на емоцията в този момент му позволи да надделее, като той изгори неговата маска и го удари право в лицето. Но това, което Тай видя го остави безмълвен за няколко секунди. Той видя своят приятел...Аомине Сайхара. И веднага лицето му се изпълни с още повече ужас. Сай...хара...? Не...няма..начин, йо...ти си....ти си...Х...1......? Тай отново изпита това огромно чувство на despair, като през ума му минаха два спомена със Сай. Единият беше ето този, в който Сай заявява своята омраза към престъпниците. Ти...ти мразиш TRASH GANG...това...това няма логика, йо..!!! ЗАЩО СИ Х1?!?!? Н-не...това е шега..просто си изморен, нали така...? Засмя се нервно. Тай за момент не повярва на реалността, която беше пред него, но веднага след това, той просто я прие. Не...изобщо не е изморен...той наистина е Х1... Тогава, Тай се сети за ето тази сцена, в която Сай помоли за неговата прошка. В този момент, той наистина стисна юмрук и го погледна със сълзи през очите си, стискайки зъби. Аз наистина ти простих, Сай!!!! - Тай

Saihara: Той избърса кръвта от носа и си го намести. По дяволите Тай това заболя...! Защо трябваше да прибързваш, малоумнико?! Все пак времето е на наша страна. На странта на TRASH GANG. Боя се, че шега няма. Тай не ми е нужна прошката ти. Единствено искам от теб да ми се довериш. Престани да се инатиш и да се държиш като хлапе!

Shoto: Хъх? Неотместваше поглед от Сайхара. До колкото е известно никой член на TG до сега не е виждал истинското лице на X1. За да ръководи толкова опасна организация, съставена от убийци и терористи, то Лидерът задължително трябваше да остане анонимен. Това беше разбираемо за всички, но кой би предположил, че Босът ще се окаже някакво 20-годишно момче. Шото едвам вярваше на това, което вижда. Нима така изглежда нашият лидер?

Зае бойна позиция, като в момента не знаеше какво се случва. Твърде много беше объркан от факта, че Сай се оказа Х1. Н-но...как да ти се доверя, йо...? И-искам да ти се доверя, но...Ъргх! Сай, какво става..?!? Обясни ми, моля те..!! Защо носиш тези дрехи, тази маска..?! Ти мразиш тази терористична организация!!!! С удоволствие ще те изслушам..! Моля те, Сай, кажи ми истината...! Отказвам да повярвам, че моят приятел...е лидерът на организацията, която той толкова много мрази!!! - Тай

Saihara: По-добре го повярвай, Тай. Ако ме слушаш на сляпо и правиш това, което ти кажа ще си спестиш много проблеби. Разбира се, аз знам, че това няма как да се случи. Добре познавам личността ти, Тай. Каквито и аргументи да ти изложа, ти отново няма да се съгласиш да се съюзиш с нас. Но нека тогава перифразирам въпроса си. Сайхара започна смело да крачи към Тай. Докато ходеше той каза думи, които може би щяха тотално да объркат Тай.

Погледна към него, след това към ръката му. Съюз със Сай...? Човече...а до вчера си мислех, че сме били на една страна...Тай плахо разтрепера ръката си, като сякаш той наистина искаше да се довери на своят приятел, когото считаше за много близък. Погледна към него отново. П-преди да дам моят отговор, искам и ти да ми дадеш отговор на няколко въпроса, Сай...като за начало...защо толкова много искаш да елиминираме TRASH GANG...? Та ти..ти ми разказа за техният план, йо...този план..за мечтаният свят..твоя идея ли е, йо..? - Тай

Emiya UBW



Saihara: Не, този план не е мой, нито машината на времето. Аз съм тук да заема тези неща. Тай, аз подкрепям планът на TRASH GANG, но не си мисли, че ще позволя да им се размине. Мразя ги! Презирам ги! Повече от всичко на света! Тай щеше да усети искреността на Сай. Също така щеше да забележи, че той буквално трепери от гняв, когато говори за TG. Той стисна зъби ядосано и продължи:



Shoto: Хъх..? ХЪЪЪХ.?!!! Шото направи една крачка назад, но му беше трудно. Той беше парализиран от шок в този момент. Какво по дяволите се случва? Босът иска да ни изстрепи? Всичко това е била една лъжа? Ние просто сме били използвани? И сега ще бъдем изхвърлени досъщ като боклуци?! Нима това е истина? Тай, братчето ми, моле те не му се доверявай! Побиват ме тръпки от този човек!


Saihara: Насочи погледа си към Тай, за да му покаже колко сериозен е. Няма начин това да е актьорска игра. Тай тогава щеше да заблежи и другото око на Сай, което миг по-рано започна да свети буйно в сини нюанси. Това бяха прочутите сини очи на клана Aomine. Виждаш ли лявото ми око, Тай. Знаеш ли, че очните ябълки на клана Aomine са едно от 20-те чудеса на света? Красиви са, нали? И само зареди това, моето семейство трябваше да заплати с живота си. Само защото са се родили с тези прекрасни очи. Те ги избиха. Не кой да е, а именно те - TRASH GANG! Всичко се случи пред очите ми. Нахлуха мъже със същите отвратителни маски и започнаха да убиват всеки един член от клана ми. Заклаха майка ми точно пред очите ѝ. А последното нещо, което помня от тази нощ, е как тя ми казва да бягам, със сълзи, излизащи от празната черупка, където са били очите ѝ. Единствената причина да извършат нещо толкова ужасно бяха парите. Прибраха ни всички очни ябълки и ги разпродадоха на черния пазар. Само мен ме оставиха жив. Просто защото моите очи тогава още не бяха се развили. Все пак ... аз товага бях просто хлапе. Бях само дете, но преминах през Ада... Тай щеше да види мъката в очите на Сай. Специалните очи на клана Aomine, светват в ярко синьо, когато изпитват силни емоции. Тай можеше да почувства желанието на Сай за отмъщение. Омразата, която през години се събирала в него - той копнее да я сгромоляса върху TG. След като Сай се поуспокои малко, той погледна към Тай и му каза: Да извършиш нещо толкова ужасно за лична изгода е нещо присъщо за чудовища. Тай, тези маскирани боклуци са именно чудовищата, които докато не избием, мир на света няма да има. Тай, сега когато вече знаеш истинските ми чувства, можеш да предположеш какво ще означава новото ми предложение. Присъедини се към мен, не към тях. Нека заедно избием тези боклуци и пуснем плана им за перфектен свят в действие. До тук за Тай предложението на Сай би му се сторило напълно разумно. Нямаше причина да отказва. Но само едно нещо щеше да го притисни и това бяха последните му думи. Сай все още се придържаше към плана на TG, въпреки че иска да ги унищожи. Не случайно той разказа с голям ентусиаст на Тай за машината на времето. Но дали е правилното решение, тя да бъде използвана, дори и да е от ръцете на екипажа? На Тай определено му предстоеше труден избор...

Сай...Погледна натъжен към него, защото усещаше цялата му болка в този момент. Тай разбра за тежкото минало на своят другар и прояви съчувствие, защото и той самия не е имал приятно детство, макар и не толкова колкото Сай. Но сигурно точно в този момент, той разбра неговата болка най - много от всички досега. Сай...аз наистина нямам какво да кажа...това, през което си минал е проява на нечовешка жестокост...и навярно, гневът ти към TRASH GANG е породен от там..Погледна го сериозно. Това, което Тай обаче не хареса бе, че Сай иска да отвърне на огъня с двойно по - голям огън. Но..ако ги убиеш заради това, което са сторили, то ти не си по - малко боклук от самите тях..с удоволствие бих ти помогнал да победим TRASH GANG, Сай. Това, което те направиха на моите приятели е непростимо, наистина. Но в никакъв случай не бих използвал тази машина на времето. Защото...защото ние хората нямаме право да боравим със съдбата. Нямаме правото..да променяме съдбата на света. Погледна натъжено отново към него. Моят учител...той..той се опита да направи точно това. И плати с живота си..ако направим този грях, Сай, рано или късно, съдбата ще ни догони...а от нея, никой не може да избяга. Навярно...навярно ти искаш да си щастлив с твоят клан отново в този мечтан свят..но по един или друг начин, съдбата ще ти го върне по друг начин, че си я променил...съжалявам, Сай....трябва да продължиш напред! Мечтаният свят не ни принадлежи..ти все още имаш семейство, Сай. Имаш нас. Екипажът, NEMESIS. Всички те са твоето семейство. - Тай

Saihara: Затвори очи и въздиша. Ясно.. Разбирам твоята гледна точка...




Saihara: След като каза това, той отвори широко очи заплашително към Тай. Повиши тона си и продължи раздразнено и обидено да говори: Нима в момента искаш от мен да преглътна всичко и да продължа напред, все едно нищо не се е случило?! Искаш да приема съдбата си и да не правя нищо, за да променя?! Да бъда просто spectator да живота си?! Дори когато имам нужните умения, за го променя?! Тай, грешиш! Ще променя съдбата и тя никога няма да ме догони! Знаеш ли защо? Защото няма такова нещо като съдба! Светът е анархия, без писани закони. Всеки е свободен да прави каквото си поиска и никой не се съобразява с никого. Усъзнай се, Тай! По-силните властват над по-слабите. По-силните определят дали едно нещо е правилно или не. Що за простотия?! Светът е пълен с престъпници и терористи, които просто понижават качеството на живот на обикновения човек. Що за живот е това? Всеки момент може да се появи този т.н. по-силен и да манипулира живота ти със своите измислени правила. Това общество е прогнило от където и да го гледаш. Равенството никога не е съществувало. Парите имат контрол над всичко. Именно зареди тях аз трябваше да изгубя семейството си. Съгласен съм, Тай, вече имам ново семейство. Създадох си неразделни връзки, които искам да задържа и ще го направя. Но не и в този свят. Аз не мога да издържа и секунда повече тук. Несправедливостта пръсната навсякъде ме подлудява. Тай, ако не беше силното ми чувство за справедливост, може би щях да направя компромис, но нещата не седят така. Защо да търпя целия този хаос, целия този Ад, когато вече имам възможността да променя всичко. Връщането назад в миналото и поправянето на всички грешки в обществото е единствения начин аз да почувствам желание да продължа живота си на този свят. Ще възродя и клана си. В този нов свят, те няма да имат причина да умират. Парите няма да съществуват. Всички ще бъдем равни. Престъпниците ще бъдат изтрити от света. Това ще бъде моята


Казвайки всичко това, Тай щеше да усети мотивацията и ентусиаста на Сайхара. Щеше и да осъзнае, че той е маниак на тема справедливост. Сай нямаше как да приеме причината за смъртта на семейството му. За него тя е толкова абсурдна, колкото и самото човешко общество. Докато е жив, той не би позволил такова общество да съществува. Готов е дори да унищожи целия свят, в случай че не успее да го промени. Такъв човек беше Сай. Това бяха най-опасните хора на Земята - маниаци с неизмерима мотивация. Но Сайхара крие още една тайна в себе си, която го правеше дори ОЩЕ ПО-ОПАСЕН.
Той отвори широко очи към Тай и насочи ярко червената светлина на дясното си око към него.


Saihara: Дадох ти шанс да стане по лесния начин, Тай, но изглежда ти предпочети трудния начин. Отново направи грешния избор. Явно все още си заслепен от ината си. Но не се притеснявай. Аз ще продължа да ти давам шансове... Усмихна му се като психопат и в следващата секунда сякаш друг Сайхара стоеше пред Тай. Пред него се намираше един опасен маниак.

Maniac:

Хъх..?! Сай, какво забога..?! Усети, че тялото му не може да се движи. Но това, което чу не бяха думите на неговият стар приятел Сай. Той никога не би се исказал по толкова егоистичен начин. Макар и да беше прав за някои неща, Сай беше и готов на абсолютно всичко да изпълни своите цели, а Тай знаеше, че такъв тип хора са много, много опасни. Той в този момент спря да вижда в Сай своят приятел, а започна да го вижда по същият начин, по който виждаше Х1 - като враг. Погледна го с ядосано изражение. К-кой си ти..?! Ти не си Сай, когото познавам..! - Тай