Yharim's Castle

Ivy: Засмя се, като и тя започна да му се подиграва. Проскубаното пиле тук си ти, изверг..не на мен ми липсва едното крило. Но щом толкова настояваш да умреш...ще се погрижа смъртта ти да е достатъчно мъчителна, за да може душите на умрелите от твоята ръка да разкъсат душата ти бавно! А и, ето къде бъркаш...градивните частици, които ме изграждат, не са от този свят. И нямат нищо общо с него. Тоест, дори и да ме убиеш, резултатът няма да е такъв, какъвто очакваш.


Изричайки тези думи, Ivy протегна ръце встрани и започна да генерира отровен огън из цялата сграда, който започна да се разпростира навсякъде и да отделя отровен газ във въздуха, който беше лесно запалим и по този начин се образуваха малки експлозии навсякъде около тях през цялото време. Когато беше сериозна, Ivy не се колебаеше да отприщва големи количества от енергията си, особено когато няма хора край нея, които може да нарани. Превръщайки бойното поле в огнена арена, тя веднага се зае с другата част от комбото си. Над нея се образуваха около 50-на малки огнени топки, които левитираха на едно място над нея, готови да бъдат отприщени. В този миг, тя отново извади картата The Moon, която щом активирана направи по няколко фалшиви огнени топки, като вече имаше 50 реални и 50 фалшиви. Следващата карта, която тя извади, беше The Wheel of Fortune. Тази карта имаше свойството да удвои всички projectile-и, които тя или някой нейн съотборник използваше, правейки я много добро комбо с The Moon, като вече имаше общо 200 огнени топки над тях, 100 реални и 100 фалшиви. Поредната карта от комбото ѝ беше The Hermit, която скри умението на The Moon, правейки го да изглежда сякаш всички огнени топки бяха реални. И последната карта, която тя активира, беше The Tower. Тази карта имаше умението да придава лоша аура на опонента ѝ, като вече ако Dark Paladin се опита да контрира реална огнена топка, то тя за него ще се окаже фалшива, като по този начин тя обърна ефекта на умението си. Това беше нейното комбо, целящо да излъже сетивата на опонента си. С един замах на ръцете си, всички огнени топки се насочиха към Dark Paladin , всяка от различна посока, като щяха да се движат на неравни интервали, за да направят контрирането им още по - трудно.

Dark Paladin: Още с протягането на ръцете си, той мина през тъмнината под него, излизайки от тавана близко до нея, защото тя полетя нагоре, извъртайки се и ритайки надолу, целещ се в рамото ѝ. Y'know... не съм от тези които биха изчакали досадно flashy умение. Fight smarter, not harder, y'know. Чувството от ритника му бе като че ли товарен локомотив падна върху нея, достигнал terminal velocity. Не успя да го направи достатъчно бързо, за това той премина през първата серия от 50 топки, като се заби право в едната от тях след като я ритна. Досадно! Разпери крилете си от тъмнина, като използвайки своите тъмни сили да ги направи по-големи, достатъчно да обгърне всичките топки и да използва проклятията си в крилете да ги унищожи, от огън, превръщайки ги в чиста магическа енергия, която използва да подхрани своите магии.

Но честно, твоят trashtalk game е слаб. Нарекох те пиле и най-умното нещо което можа да измислиш е "no u"? Сериозно? Започна да се кикоти. Застана там където бе тя преди ритника, летейки на място. Кръстоса си ръцете, като започна да се прозява, затваряйки си очите и покривайки си устата. Събуди ме щом почнеш да се биеш сериозно, става ли? Направи въздуха толкова топъл и удобен, че ми се приспа.

Ivy: Nani?! Бива изритана внезапно, като не очакваше Dark Paladin да се появи от тавана. Бива забита в земята с всичка сила, като създаде лек кратер от impact-а на ритника, който пое. Това видимо я вбеси, като погледна ядосано към Dark Paladin. Ъргх..трябваше да съм по - внимателна..! Но поне научих нещо ново за тази тъмнина. Death..Изваждайки Death картата, тя активира нейното умение и върна времето на тялото ѝ 5 секунди назад във времето, като тя буквално по този начин се телепортира до Dark Paladin , който беше по средата на изречението си и го удари с всичка сила, предизвиквайки експлозия от отровен огън, която да го изблъска чак до другия край на стаята. Извинявай, на мен ли говореше? Не успях да чуя какво се опита да кажеш заради юмрука в устата ти.

Dark Paladin: Той пое удара, като щом бъде ударен, тя може да види, че той искаше този резултат, усмихвайки се, изтрелвайки се към стената зад себе си. Той се усети... твърде лек, като че ли сам се изтреля назад, заедно с юмрука ѝ. Но щом направи контакт със стената, не се образува кратер като при нея, а се появи зад Ivy, от най-близката тъмнина, използвайки изсилката която тя му даде да си забие юмрука право в гръбнака ѝ. Talk shit - get hit. И аз знам тези правила. Той върна услугата, като я удари нея по средата на нейното изречение. Тялото му през цялото време се бореше с отровата която поема, като той като че ли сияеше в лилава светлина. Отново си затвори очите, и се излегна настрани във въздуха, използайки крилете си от тъмнина като легло. О, и тази карта беше забавна. Death наистина има много добра тематика. И е перфектно за теб, защото ти ще видиш какво е Death! Не е ли интересно как работи съдбата?

Тъмнината по цялата стая видимо щеше да бъде проблематична за Ivy. Нейния огън можеше да я отблъсква, но не можеше цялостно да се оправя с нея.

Ivy: Бива ударена, като се извъртя леко във въздуха, но се стабилизира преди да се забие в стена, като избърса кръвта от лицето си и се обърна към него, видимо доволна. Да, вече съм сигурна..този негодник щом мине през тъмнината излиза от най - близкото място до мен, за да е сигурен, че ще ме удари. И като видях колко лежерно пое атаката ми..явно по този начин е решил да атакува. Ivy се дашна отново към него, като този път се извъртя и го spin kick-на с всичка сила отново към стената, но този път, докато се въртеше, тя държеше с едната си ръка картата Temperance, като придаде умението ѝ на Dark Paladin. Temperance! Умението на The Temperance беше, че прикрепяше човекът, върху когото беше използвана към дадена повърхност, независимо от наклона ѝ. Обикновено Ivy използваше тази карта за да виси от тавана или да катери стени, но в този случай, щеше да я използва да не позволи на Dark Paladin да се телепортира през тъмнината, тъй като щеше да е прикован към дадената стена, върху която е забит.

Dark Paladin: От самото начало на битката, очите му винаги бяха фокусирани на картите в ръцете ѝ. Видимо, за него, картите бяха по-опасни от каквото и да е друго нещо, което тя можеше да използва срещу него. И заради втората му съпруга, той знаеше грубо точно какво правят картите. Виждайки Temperance, той очакваше тя да се прикачи към него с ритника и да последва атаката си с flurry от атаки, дали юмруци или огнени топки.
Начинът по който реши да реагира на тази атака бе, като избегне най-крайната част на ритника, оставяйки се да бъде ритнат от нея, използвайки крака ѝ по-близко до коляното, като я грабна за бедрото веднага щом беше ритнат, издърпвайки я със себе си. Защото бе ритнат право в гърдите, той стисна зъби, видимо усещайки болка. Точно в този момент, обаче, той осъзна, че не се е закачила към него, а той в действителност я държеше със себе си. Хм...? Какво си намислила... Извъртя се, хвърляйки я към земята, веднага след което той се заби в тъмнината, планирайки да се стовари върху нея, излизайки от тавана, но Temperance му попречи да се отдели от стената. Погледна надолу, или в случай на Ivy, настрани към стената, забелязвайки какво тя бе направила.
Интересно... Може и да не си чак такъв пилешки мозък колкото си мислех. Започна да се напъва да надигне кракът си, използвайки невероятната си сила да се опита да изкърти стената заедно с крака си, но щеше да отнеме време да напука бетона с чистата си сила.

Ivy: Бива хвърлена към земята, като вместо да се забие отново тя използва огъня си да създаде експлозия, която да я propel-не нагоре и да остане във въздуха. Обръщайки се към Dark Paladin, тя видя, че беше stuck-нат за стената и реши да го вкара в капан там за по - дълго. The Hierophant! В ръката ѝ се появи дневник и химикал, като тя разлисти страниците и започна да пише нещо в него. The Hierophant правеше нещо подобно на Death Note в ръцете на Ivy, но за разлика от Death Note, тя не можеше да пише какво се случва с нейният опонент, а със средата около него. Това, което тя написа беше "стената срещу мен ще стане стена от slime". И точно това се случи - бетонът бе заменен със Slime, като в мига, в който Dark Paladin се опита да изкърти стената със сила, той по - здраво щеше да залепне за нея. Ivy щеше да обсипе Dark Paladin с Brimstone blast-ове докато той се опитваше да се измъкне, като щеше по този начин да разпространи още големи количества от отровата си по тялото му. Ще ти отнеме време да се измъкнеш сега..!

Paladin: Продължи да дърпа крака си нагоре, но щом се превърна на slime, то стената почна да дърпа в обратната посока. Кой се изсекна тука... Погледна към атаката ѝ, виждайки, че вместо огън, ползва Brimstone. Тш... Всички знаят, че slime-ът е запалим... Тя май наистина се опитва да ме нарани. И с тези мисли, той показва, че биткатаза него е просто игра. Започва да bob and weave-ва между всички възможни blast-ове, но не можеше да избегне тези, които биха го уцелили директно в краката, залепени за стената.
След като бива уцелен от двайсетина атаки, на него му стана досадно. Спри... Започна да концентрира огромно, заплашително количество тъмнина в ръцете си. Да ме... Насочи ги надолу, като тъмнината в ръцете му започна да изпусква светлинни лъчи, явно използвайки огромно количество от неговата енергия да направи това. Жилиш! Изтреля светлината дадолу към slime-а, нагрявайки го, докато визкозитета му не стане същия като вода. Все пак, светлината нагрява много добре. (При термална обработка, желатина се втечнява) Но силата бе огромна, изтрелвайки го напред към Ivy неконтролируемо. Дори самия той не очакваше този резултат. Заби се head first право в корема ѝ, който той по-рано посече. Darkness, heed my call. Каза той, летейки с нея право към стената. С тези думи накара тъмнината да запуши всеки един прозорец, дупка или повърхност която можеше да отразява светлина, правейки го невъзможно да се вижда. Но освен това, около врата му се образува шина от тъмнина, за да не го счупи при сблъсъка със стената. Unplanned, but works.

Ivy: Here it comes..! Виждайки какво той се опитваше да направи, тя вече се подготви да контрира неговият Charge , който щеше да се случи към нея. The High Priestess се активира и ѝ позволи да види какво ще се случи след 5 секунди, при което тя активира The Chariot, давайки ѝ умение подобно на това на Braelor, което увеличи адски много нейната издръжливост, като тя се подготви и концентрира огромно количество отровен огън в дясната си ръка. Щом Dark Paladin се изстреля към нея, тя замахна към него и предизвика Clash, който щеше да изблъска и двамата на еднакво разстояние до стените зад тях. Когато стана тъмно, Ivy използва друга карта - The Empress, с която усещаше емоциите на хората край нея. Беше ѝ достатъчно да разбере къде се намира Dark Paladin постоянно дори и без да го вижда. В този момент, тя извади и друга своя карта - Justice. Кажи ми, паднал ангеле...всичко, което казваш до тук истина ли е? И какво всъщност се е случило със семейството ти!? Justice имаше умението да накара този, срещу когото е използвана да говори истината и само истината, стига разбира се да я знае.

Dark Paladin: Бива изблъскан назад, като си сложи ръката на гърдите, концентрирайки магия да прочисти тялото си от отрова. Видимо задъхан от ефектите ѝ, защото не ги бе премахнал до сега. Щом се излекува, издиша спокойно и протегна ръката си напред, държейки пръстите си протегнати. Сгъна единия. Моят първи приятел, убит от боговете. Сгъна втори. Първата ми съпруга, отнета от проклятието на Yharim. Сгъна трети. Втората ми съпруга, отнета от Karma, боравейки с карти като теб, но на по-дълбоко, табу ниво. Сгъна четвърти. И в яростта си, убих дори и единствения си син. Стисна юмрук. И тогава... и света унищожих. Разтегна си пръстите, държейки топка тъмнина. Може да вижда бъдещето и мен с нейните карти, но не може да види какво я атакува. Може само да разбере че ще я удари и от къде. Затвори си очите, тъй като светеха в червено, скривайки се в тъмнината си.
Всичко което каза беше истина, но емоциите в него бяха направо overwhelming, дори за нея. Толкова много ярост, никога не е виждала. Толкова много ярост, която покрива океан от тъга и съжеление. Regret. Изпитваше и болка, която, защото тя също усещаше, беше на нивото на перманентна физическа и психическа агония. Това изпитваше той, всеки момент в който поеме дъх. Беше невероятно как изобщо е жив. Но беше очевидно какво го караше да продължава да живее, дори и да няма причина - гняв и унищожение. Завист. Той беше олицетворението на всеки един от смъртните грехове. В неговия свят, все пак, той ги уби и зае техните позиции, преди да довърши и техния господар - самата Смърт.

Ivy: Дишаше тежко заради ефектите от картите си. Тъй като използваше много от тях, това я караше да се чувства изморена и изтощена. И..колко още светове трябва да унищожиш, за да спре болката ти..? Защото съм сигурна, че знаеш, че няма как да спре по този начин..колкото и вселени да затриеш, нищо няма да се промени. Все ще се чувстваш по този начин..докато не промениш нещо в това! Веднъж прогледнах през тъмнината, защото имаше хора, които да ми покажат светлината..но явно твоята светлина те е заслепила до такова ниво, че не виждаш нищо друго освен тъмнина..

Dark Paladin: Да спра болката си? Думите му бяха чути от всяка посока. Той не беше в тъмнината... той беше тъмнината. Засмя се, смехът му бивайки досаден, луд, видимо подигравайки ѝ се. Ох, скъпа, доброто наистина те е развалило. Аз не искам да спра болката си. Не, не, не. От години не искам такова нещо.


С бясна скорост, той излезе зад нея, нападайки я докато е слаба, протягайки си ръката към тила ѝ, опитвайки си да ѝ грабне черепа. В момента в който тялото му се появи от тъмнината, той отвори очите си, всичката кръвожажда от него изцяло излязла на яве. Той не можеше да бъде наречен паднал ангел, нито човек... той бе дявол... дявол на тъмнината и смъртта. Самият факт че той още се считаше за Paladin бе депресираща истина. Че дори след унищожението на една вселена, че светлината още не го е напуснала. Незнайно дали защото светлината още вярва в него.
.....или просто защото не може.....
При подаването на тялото си, и шестте му криле замахнаха, карайк бясната му скорост да стане още по-огромна, като хишник, който скачаше на своята жертва.
На своята изморена, отслабена жертва.

Ivy: Гх-! Бива хваната, като нямаше какво да направи. Dark Paladin беше твърде бърз, че да може тя да реагира, като опитваше да се съпротивлява, но не можеше. Аргх...н-нека ти кажа нещо, което съм сигурна, че знаеш..злото никога не печели..всеки си получава заслуженото рано или късно...и ти..не си изключение...

Внезапно се чу бясна експлозия, достатъчно силна да строши една от стените. The good guys had finally arrived on the spot, като Тай беше най - отпред, готов всеки момент да се чарджне към Dark Paladin.
Тай: Толкова много тъмнина..не мога да повярвам..Погледна към Dark Paladin, който беше видим заради частичната светлина, която влизаше от отвън. Пусни я, злодей..!!!
Тори: Зае бойна позиция, като си извади две от катаните. If it isn't the villain..I'm not happy to see you.

Dark Paladin: Злото никога не печели? Но аз вече спечелих. Започна да ѝ стиска главата, карайки я да крещи в агония. Започна да ѝ пълни главата с тъмнина, като в точно този момент добрите влязоха. Погледна към тях. А, я виж ти, гости! И в какъв перфектен момент... Тъкмо щях да ѝ вляза в ума и да я пречупя. Да я върна към корените ѝ - злото.

Lucky: Татко...? Вече беше много по-объркан. Неговия баща изчезна след като бе победен от Yharim, като никой не знаеше къде беше. А Dark Paladin изглеждаше едно към едно с Paladin.

Dark Paladin: Погледна към Lucky, като щом го видя, той самия не знаеше каква емоция да изпитва, изпускайки Ivy преди да ѝ нанесе сериозни щети на ума. Chisk...? Захапа си долната устна, опитвайки се да се контролира.

Ivy: URGH! AAARGH..! М-мамка му, няма да издържа дълго..търпи..търпи, Ivy..! С едната си ръка, тя бавно бръкна в джоба си и извади картата The Stars, която беше може би една от най - важните ѝ карти - картата даваже огромна надежда на своя user, като ѝ даде достатъчно воля да не изгуби съзнание, за да могат Тай и останалите да се появят навреме. В мига, в който бива изпусната, тя се закашля, но остана в съзнание, което беше доста впечатляващо.

Тай: Докато Dark Paladin беше зает да обмисля следващото си действие, Тай се затича към него и запали бясно ръката си, като го удари с всичка сила, изблъсквайки го адски много назад. Не се залъгвай, Lucky..! Това не е баща ти..! Това е друг Paladin...някой много по - зловещ..! Намръщи се. Злодей, как смееш да идваш в света ми и да сееш цялата тази разруха..?!

Malady: Протегна ръка към Ivy, като създаде 2 огромни метални plate-а зад нея и ги привлече към себе си, като по този начин я привлече и нея с тях. Хмпф..да те бяха убили..

Lucky: Настръхна щом Тай се затича към него. Усети, че Dark Paladin не беше в настроение за битка. Тай, недей!
Dark Paladin: Хвана се за главата с две ръце, като щом Тай замахна към него, то той прилетя с половин крачка в страни, избегвайки атаката му на косъм. Насекомо, умри. Видимо стана сериозен, нещо което дори Ivy не успя да направи. Явно срещата му със сина му от друг свят го накара да обмисли нещата. Но... Тай го издразни. Веднага щом избегна атаката, докато Тай завършваше замаха си, то той го грабна за китката, стискайки я с целта да я счупи, докато засили замахът му, че да го изкара извън контрол и да се забие в стената, покрита с тъмнина, готова да атакува с всичката си сила. Сине...? Запъти се към Lucky. Летеше бавно, но плашливо. Беше на едно грешно движение от това да заличи всички в стаята с него.

Braelor: Застана до Malady. Скъпа, слушай... не си губи temper-а. Открихме момичето, аз ще взема Тай и ще си тръгнем, става ли? Изглежда още не е загубил всичкия си разум, за разлика от капитана. Погледна към Тай.
Lucky: Тате! Разплака се, като се запъти към него. Усещаше как неговия Sixth Sense крещеше за всяко действие което може да направи грешно, но той знаеше - Dark Paladin няма да го нападне, ако се запъти към него с целта да го прегърне.
Dark Paladin: Стъпи на земята, тъмнината по земята правейки пътека между него и Lucky. Отвори ръцете си широко.

Malady: Ще те прикривам. Гледаше намръщено към Dark Paladin. Само без резки движения..

Тай: Ръката му бива хваната, но в мига, в който това се случи, тя стана от стомана и отприщи адски силна експлозия, целяща да го изблъска от Paladin. Целта му беше да му вземе вниманието, за да могат останалите да измъкнат Ivy, като щом това се случи, той вече прецени, че няма нужда да е близо до него. Но Lucky вече беше опасно близо до Dark Paladin, което не му харесва. По дяволите..! Braelor, get him out of there..!

Braelor: Хей, ако можем да избегнем битка като не се бием, защо да не го направим? Създаде фризби в ръката си, като го хвърли в посока Тай, целейки се в челото му, за да го в кара в безсъзнание преди да направи беля, която ще накара Dark Paladin да атакува, убивайки Lucky, а след това, всички останали. След като отскочи от впечатляващо дебелия череп на Тай, то фризбито отскочи право нагоре, падайки върху Тай отново. Това беше с две цели - да се подсигури, че ще бъде приспан от втория удар като падне, и да има пряк контакт с него, че да може да използва земна магия да го махне от тъмнината.

Lucky: Прегърна го, като се разплака. Татко...
Dark Paladin: Ако The Empress на Ivy е още активна, щеше да усети още по-голяма болка от него. Но съжалението бе още по-голямо. В неговия свят, той уби сина си докато беше загубил контрол над яростта си. Но вече тя разбра защо точно беше толкова голям неговия гняв. Защото половината беше насочена към света, а другата - към себе си. Нежно сложи ръката на главата му, прегръщайки го нежно, виждайки в какво състояние е тялото му. Знаеш, че не съм него, нали...?
Lucky: Знам, че си от друг свят... но не е ли наред да се радваш, че си видял собствения си баща? Единственото ти останало биологично семейство... Сгуши се в него.
Dark Paladin: Тъмнината започна да се запътва обратно към него. Ivy не извади чак толкова силна реакция от него, защото поведението ѝ и начинът по който изглеждаше беше различен, но Lucky - той е същия и като в неговия свят.

Тай: Хъх..? Какво говориш? Не сме тук да се бием, разбира се, а да измък- Бива уцелен от фризбито и двата пъти, като падна на земята в безсъзнание.
Malady: Погледна към Braelor, видимо раздразнена. Не ми създавай повече работа, от колкото вече имам...Погледна към Lucky. Ей, стига толкова..! Връщай се!

Braelor: Тогава защо налиташ на бой, идиот... Фризбито започна да се разтяга, докато не стане като band около Тай, след което хвърли каменна верига до него, започвайки да го издърпва към него. Мисля, че той знае какво прави... ...tabun... Погледна и той към Lucky. Страх ме е да се доверя в него, но ще го направя.

Dark Paladin: Пусна Lucky. Напуснете... Всички. Помилва Lucky. Най-вече ти. Защото ще те убия, както направих и с моя син. Искам да премисля нещата, преди гнева да ме завземе, и да ви избия до крак. Завъртя го към приятелите си и го бутна напред. Давай!
Lucky: Отиде при талпата.
Dark Paladin: Хвана се за главата, като от тъмнината навсякъде започнаха да излизат пипала, като чувството което отдаваха беше изключително sinister. Доброто в него, колкото и малко е останало, почна да бива убито от тъмнината в сърцето му. Това се отразяваше в силите му, като чувството за депресия беше толкова видимо, че всички го усетиха.

Malady: Пристъпи напред. Съжалявам, но за всеки случай.. Тя протегна ръце встрани, като започна да надига големи земни плочи, които започна да прилепя една за друга и да затваря Dark Paladin в нещо като огромна земна клетка, достатъчно че да им набави време да избягат преди тъмнината да ги стигне. Тя веднага тръгна да бяга назад след това, като вдигна Ivy по пътя. Да вървим!

Braelor: Нарами Тай. Плясна го по бузите да го събуди. Съжелявам капитане, но още не си се научил да четеш стаята. Това което направи щеше да ни убие всичките. Разбирам как се чувстваш, но трябва да мислиш два пъти преди да действаш по този начин.
Lucky: Снижи глава. Съжелявам всички... Отново ни изложих на риск... Погледна към всички. Но имам чувството, че можем да стигнем до него... още има добро вътре... Погледна към критичното състояние на Ivy. Макар... и да не го показва грам... Също като моя баща...
Braelor: Ще те бием после. Разбира се, на шега. Но наистина си твърде наивен.

Malady: Блъсна Lucky адски грубо. Ума ли си изгуби, лайнарче смотано? Отново ли ще се пробваш да говориш с лошия!? Помниш какво стана миналия път..не ми пука, тоя го убивам при първа възможност преди да пострадат още хора. И да има добро в него, вече е сторил достатъчно. И няма да му бъде простено. Никога.
Тай: Отвори очи. Ъх..? Огледа се. Къде сме..? Ivy добре ли е..?!
Malady: Добре е, но не заради теб, кретен. Удари го здраво.
Тай: Аргх..Хвана се за главата. П-простете..явно доста се паникьосах и реагирах дръзко..изложих всички на опасност. Изправи се, като погледът му стана сериозен. От тук нататък, това няма да се повтори.
Ivy: The lovers...Използва картата си обърната надолу на Тай, като тя започна да се лекува периодично докато не достигне до неговото състояние. За жалост, тоя за когото говорихте го нямаше..и сега не знам по какъв начин ще се прибера у дома.

Lucky: Натъжи се. Напълно разбирам... Снижи си главата.
Braelor: Въпросът е... сега какво? Yharim го няма, но има нов manager в тази тъпа държава. Мацето е заседнало тук при нас, а-...
Бива грубо прекъснат от самия факт, че земята бива сцепена на две под тях. Пукнатината бе огромна, като правеше масивен кръг около двореца в който се намираха до сега. А земята отвъд пукнатината... се снижаваше?
Lucky: Реши да се надвеси през ръба. Хора... бихте искали да видите това...

Тай: Надвеси се над процепа, като видимо се стресна още като земята се разлюля. Какво по...
Тори: Не, не, не...! Опита се да дръпне всички настрана. Всички надалеч от процепа, веднага..!