Yharim's Castle

Braelor: Прибра си наковалнята и чука зад гърба, като те изчезнаха. Взе една клечка от земята и я постави на земята. Пусна я изправена.
.....
Клечката падна, сочейки в произволна посока.
Braelor: На там! Започна да върви бавно, защото още го боли.

Тори: Neat! Щеше да тръгне след него, като по пътя щеше да си нарами единият меч, докато другият го държеше в едната си ръка. Ще ми кажеш ли повече за тази вселена? По пътя трябваше да очистя някакви безмозъчни пазачи.

Braelor: Огледа ѝ мечовете, да види дали се нуждаят от поправяне или подобряване. Изправяне на ъгъла на острието. Е, този свят е доминиран от бананения човек Yharim. Дори и да го наричам така, е достатъчно силен да срази всичките добри от нашия свят собственоръчно. А не е сам. На негова страна е Devourer of Gods, както и Draedon, който споменах. О, почти забравих и Chicken Nugget-a. Yharon, the dragon god. Просто, нали?

Тори: 4-те ѝ меча бяха top tier катани, всяка от които имаше някакъв специален enchant, като си личеше по енергията, която течеше по тях. Бяха в съвършено състояние, сякаш не са били използвани никога до сега. Личеше си, че тя разбира доста от оръжия. Мхм, всичко ми е ясно. В другите вселени съм ги виждала, страшно си е. Значи и тук е както подозирах - пълно с кукута! Включително и ти, аз.

Braelor: Кукутата са точно това което правят живота интересен! Засмя се. За жалост, някои кукута не харесват добрите кукута и тука малко ги... Направи знак с ръка, че са били обезглавени. ...поради която причина трябва да победим бананеното куку. Той е лидера на анти-кукувата факция. Мотото им е "No fun allowed, unless it's us, because we are better than you, el oh el". Затова про-кукувата факция, Отдръпна се настрани и прошепна като че ли на публика. за неинформираните, това сме ние, се опитват да ги надвят!

Тори: Докато го слушаше как обяснява, тя извади от деколтето си още една купа , в която от нищото сякаш се manifest-на рамен, от който тя почна да яде. По едно време извади тефтер и нарисува няколко скици набързо, създавайки gif-че, като почна да разлиства бързо докато не се получи анимация. Беше нарисувала това. Значиииии..това?

Braelor: Да, да, точно това! Но с по-малко фъстъчено масло и конфитюр, а повече "меч който ще ти отвори втори задник". Засмя се, като я потупа силно по гърба. Имаше ли дори леко гръбначно изкривяване, то бързо щеше да бъде изправено от силата с която замахваше. Впечатляващата част обаче беше, че не болеше никак.

Тори: Изяде си рамена набързо, като хвърли купата настрани. Човече..попаднала съм в е*ати странната вселена значи, а..? Въздиша. Е, нищо! Моят чар винаги ми е помагал! Сигурна съм, че мацка като мен не е виждал и веднага ще ми падне, хахаха!

Brealor & Co бързо настигнаха Тай и компания, които вече доста бяха напреднали, но докато Braelor се сръжаваше срещу Кен заедно с Лъки, Тай и Malady трябваше да се разправят срещу друга заплаха, а именно жената, с която Yharim говореше - Edelgard. Тя без никакъв проблем успя да ги надвие, принуждавайки ги да отстъпят, но за жалост, Ivy продължи напред.

Тай: Все още се възстановяваше от якия пердах, който получи от Едел. Ааах...сега ако Braelor беше тук щеше да каже "защо приличаш все едно си излязал от BDSM филм?"
Тори: Вече беше до него. Защо приличаш все едно си излязал от BDSM филм?
Тай: Стресна се, като я погледна уплашено. Ти не си Braelor..! Но ето го и него!
Malady: Погледна я намръщено. К'ва е тая фръцла?
Тори: Аз съм Тори! ^^
Атсуки: Още една луда...

Braelor: Хора, запознаейте се с Braelor. Тупна Тори точно преди да се представи, правейки го очевидно каква е неговата идея. Той е най-силния рицар който познавам, като може да яде як пердах! А щитовете му не са никак за подценяване! Извади един от тях! Беше готов да ѝ го подаде тайно в ръката чрез своя hammerspace, щом си бръкне зад гърба, или където и да е.
Lucky: Радвам се да се запознаем, Braelor! ^-^ Очевидно го прие на сериозно. Той е най-наивния човек на земята, вярвайки в доброто на всички. С едно изключение - Yharim.

Тори: Този пък все че се върза. Е*ахти вселената! Бръкна в деколтето си и с помощта на Braelor извади един грамаден щит, който тя с лекота можеше да носи. Опааа! Я ме гледай какъв съм силен! Flex-на си ръцете. А това до мен е новото ни попълнение в тази мултивселенна главоблъсканица - Тори! Известна най - вече с красотата си, но и с острия ѝ ум, тя е способна на всякакви номера! Подаде му две от катаните си. Учила е безброй много мечоносци как да се бият! Покажи ни нещо! Можеш и за включиш по някой wise chinese quote!
Атсуки: Гледаше объркано. Какво?
Тай: Не знам, но ми е много забавно!
Malady: Не съм го удряла достатъчно ми се струва.

Braelor: Хвана ги, като си затвори очите. Беше видимо, като светлините от шлема му спряха да светят. Тропна на земята, като една голяма скала фръкна в небето. Замахна с двата меча по веднъж,  като скалата падна на земята. Раздроби се, като остави лъскава статуя на бронята му на земята, точна до и най-малкия детайл. Техниките му бяха точно като тези в нейната книга. It is only when a mosquito lands on your balls, that you realize that some problems can be solved without violence.  Отвори си очите. Под маската съм пълна мацка, да знаете. Намина им.
Lucky: Чакай, не се казваш Braelor...? o.o?
Braelor: Както той каза, аз съм Тори!

След около 2 дни, пълни с досаждане от страна на Тори и Браелор, бандата най - накрая бе стигнала до замъка на Yharim. Незнаейки какво ги очаква, обаче, те решиха да спрат за малко преди да влезнат в града и да обсъдят едни с други планът им за действие.

Тай: Отдъхна си. Добре, хора...ето го. Посочи замъка на Yharim. Леговището на тиранина...какво ще правим сега?
Тори: Лесно! Просто ще влезем и ще го убием!
Атсуки: Не мисля , че работи така...
Тори: Наистина? Там, от където аз идвам, така работи.
Malady: Не сме там, от където ти идваш, кучко. Но ако искаш, с удоволствие ще те изпратя в нашият отвъден свят..
Тори: Щ-ще пропусна...^^"
Тай: Трябва да влезем и да намерим Ivy..струва ми се, че едва ли преговорите ѝ ще са били успешни..

Braelor: Засмя се. Тори, виждам че която и да е моя версия е под чехъл на жена ми!
Lucky: Хора... Нещо не е наред... Не го ли усещате...? Посочи двореца. Нито усещам дракона, нито тиранина... Единственото нещо което усещам е... омраза... отмъщение... тъмнина... Настръхна, като се хвана за раменете.
Braelor: Хей, малкия, спокойно! Каквото и да е, щом казваш, че не е нито Yharim или Yharon, то SURELY ще бъде по-добре! SURELY!

Всички извън двореца от компания чуха глас как им говори в ушите, като се чуваше ехо, гласът имайки хем holy тон, докато се чуваше corruption в самата сила която го предаде на умът им. Turn back, now. Гласът беше познат на всички, чували са го, но... не могат да го разпознаят. Единствено Lucky можеше, дори през всичката корупция.

Lucky: Настръхването му се влоши, като изглеждаше като че ли косата му настръхна. Прибледня, като падна на коляно, хващайки се за сърцето. Не... Нененене... Това не е истина, не се случва, невъзможно е!
Braelor: Малкия, хлапе, какво става!?
Lucky: Той е... Но... не е той... Погледна към всички, с ужас в очите си, страх, който не може да бъде описан, самото му лице показваше колко е лоша ситуацията.
Braelor: За кого става дума? Сигурен съм че познавам този глас!
Lucky: Това е... баща ми...



Междувременно в дворецът, на големия "стол" на Yharim седеше мъж, с бяла коса и червени очи, намръщен, на кръста си имайки два меча. От него се излъчваше чиста тъмнина, замърсена от омраза, корупция, като от гърба му излизаха три чифта криле - на паднал ангел, душевни и криле направени изцяло от концентрирана тъмнина, манифестирала физическа форма. В този момент, той забеляза някой да влезе в палата му... Някой който сърцето му го болеше да види - Ivy. Жена... Изправи се. Как може да си жива! Как може да имитираш моята любима! Извади двата си меча - Justice - този с жълтата дръка и синьо острие и Splendor - този със синята дръжка и жълно острие. Тъмнината изпълни стаята в която се намираха, запушвайки всички пътища за изход.

Всички се хванаха за главата щом чуха отвратителния и заплашителен глас в умовете им, но вече бяха преживяли твърде много, че да се обърнат сега.

Тай: Гх..ама че досада..Намръщи се леко. Не смятам да се връщам..но е видно, че не сме желани. Очакваше се, но чак да ни отправят такова предупреждение..не е в стила на жълтия.
Malady: Погледна към Lucky. Баща ти..?
Атсуки: Нямаме време..изглежда нещо се е случило..трябва да разберем какво..
Тори: Аз мога да ви кажа...Огледа се, като усети непозната енергия не на нея, а на самият свят. Като човек, пътувал през вселени, тя знаеше много добре какво означава това. There's been a breach...някой е пречупил пространство-времевите граници..


Meanwhile:
Ivy: Влизайки в двореца, тя очакваше да се срещне не с кой да е, а с човека, който ѝ бе описан от Braelor когато се срещнаха. Но това, което тя завари бе коренно различен човек от това, което тя очакваше. Поглеждайки към него, тя се намръщи и запали двете си ръце. Не съм дошла тук да говоря с теб..ти не си този, когото търся. Къде е онзи, когото наричат Yharim..? Казаха ми, че той може да ме върне у дома. И..не знам коя е твоята "любима", но не имитирам никого..навярно си объркан, но аз не съм от този свят. И искам да се махна.

Braelor: Капитане, никакъв шанс да се върнем! От думите на Тори той лесно върза нещата. Хора... Аз винаги съм прав, Потупа я по рамото това означава, че той наистина е баща му. Но не от този свят. От някой друг свят е.
Lucky: Това означава ли, че може да не съществувам в неговия свят...? Надява се да бъде разпознат, че нещата да минат без битка.
Braelor: Кимна. Атсуки е права, хора. Трябва да продължим, независимо какво. Той бавно се запъти към двореца. Щом стане опасно, стойте зад мен! Знаете как, синия четириъглъник пази! Замисли се. В същност... забравих този щит в другата си броня... Shrugs. Oh well.



In a palace, not so far away:
Мъжът тихичко изслуша Ivy, като щом се изказа, започна да се смее маниакално. WELL WELL WELL! WE'RE IN THE SAME BOAT THEN! Splendor бе обвит от светена светлина, като веднага след това тъмнината по тялото му започна да я променя вместо да я унищожи както трябва. Щом се случи това, мечът му бе транспортиран обратно в scabbard-а му, оставяйки магическото копие на меча си в ръката му. Тъмнината му беше като рак, който просто обсебваше светлината, манипулирайки я да се превърне в лилава светлина, обвита от тъмнина, която видимо беше на ниво на което да се съревновава с боговете. Хвърли го към нея, като скоростта му беше трудна за избегване, но сравнително лесна да предвиждане. Ти изглеждаш досущ като съпругата ми, която бе отнета от мен! Но явно си просто жалка имитация от друг свят! Замахна с криле, като започна да левитира на няколко метра от земята, отново изваждайки Splendor. Щом аз се появих в този свят, тази прекрасна структура бе празна! Посещението ти тук не постигна нищо освен да ти подпише смъртната присъда! Ако Ivy има остро око, можеше да забележи, че преди да хвърли лилавия меч изграден от тъмна светлина, че той се сдържа, избягвайки да използва пълната си сила. Също така, начинът по който държеше мечовете си беше повече от очевидно, че се съмнява в решенията си в точно този момент. Че не беше сигурен изцяло дали да напада, но е застанал в боен режим, приготвен да я спука от бой.

Докато бандата се бе насочила към замъка, Ivy бе изправена пред огромна опасност, за която не подозираше. Вместо да се натъкне на Yharim, тя бе посрещната от не кой да е, а алтернативна версия на Paladin, която явно не я харесваше много много. По движението на тялото му, тя разбра, че мечът ще бъде хвърлен към нея, като създаде Fire Blast на пътя на меча, който да промени траекторията му. Беше много рисковано движение, но тъй като тя можеше да вижда в близкото бъдеще заради ясновидското си минало, тоест 2-3 секунди, много трудно би била изненадана. Въпреки предпазващата си маневра, тя отскочи встрани в случай, че се случи нещо, което и тя не би предвидила. Звучиш ми като психично-болен...ако толкова много искаш да отидеш при мъртвата ти съпруга, сама ще те пратя при нея..нима не ти харесва твоя свят, че дойде тук?

Dark Paladin: Мечът му бива рефлектиран, но изклчетелната му сила и скорост, направи ъгъла shallow, забивайки се близко до където беше преди нейното отскачане на страни. Психично болен, казваш, ха? Единствените психично болни са тези които още си мислят че има справедливост на този свят! Замахна с трите си чифта криле едновременно, използвайки силата им да се изтреля към жена си от друга вселена. Замахна с двата меча от ляво надясно, целейки се към корема ѝ, като се опитваше да бъде достатъчно бърз да не ѝ позволи да направи каквото и да е. Светът открадна живота на моята любима, на дъщеря ми, на единствената жена която приех в живота си след първия ми брак! В гласът му имаше силна тъга, но хиляди пъти по-силна беше омразата, която затвори сърцето му в силен мрак, спирайки всяка добра емоция от това да може да го достигне.

След първия си замах, замахна с крилете си нагоре, изтрелвайки се нагоре, като сля мечовете си, бивайки изпратени обратно в scabard-ите си, като те се превърнаха в тъмна светлина в ръцете си, образувайки копие, което той запрати право към сърцето на Ivy, с целта да я убие. В този момент, омразата му към света беше най-силна, тази атака бивайки най-безмилостна до този момент, като изръмжа, квърляйки копието напред. PATHETIC! NOTHING LIKE THE LOVE IN MY LIFE! След тази атака се опита да се успокои. Не съм дошъл тук по мое желание, но този свят ще завърши по същия начин, по който завърши моя - изяден от тъмнината ми, захранена от омразата с която ме дари съдбата.

Ivy: Малко преди Dark Paladin да я нападне, 3 карти от тестето, което тя държеше на кръста си, светнаха. Една от тях беше The High Priestess, която позволи на Ivy да погледне отново в близкото бъдеще, за да може да реагира на пръв поглед неизбегваемата charge атака на Dark Paladin. Тя отскочи с предно салто над него, като беше накосъм дори и след като видя бъдещето, да бъде посечена. Бърз е..! Щом се приземи, тя се обърна и видя как Dark Paladin се извиси нависоко и се подготви да я нападне. В същият този миг, тя активира 2 други карти - The Moon и The Hermit. Първата карта остави илюзия на мястото на реалната Ivy, а The Hermit я направи невидима от всякакви източници. Двете карти бяха свързани заедно когато в този случай, и когато илюзията изчезне, Ivy също ще се покаже, но до тогава, тя не може да бъде намерена. Тя се възползва от това и миг преди Dark Paladin да хвърли копието си по илюзията, тя щеше веднага да се изстреля към него и докато лети, щеше да стане видима. Тя бе концентрирала огромно количество отровен огън в дясната си ръка и щеше да замахне право към Dark Paladin. High Priestess, always predicting the future and guiding me through her artistic inspiration...The Moon, always observing, allowing only a few to see through her gaze...The Hermit, always so evasive, allowing me to escape from certain doom...Тя затвори очи след като изрече тези думи и се концентрира, като щом ги отвори, беше видимо разгневена. Това, че твоят свят ти е обърнал гръб не значи, че трябва да си изкарваш гнева на чужд, негодник такъв..!


*Илюзията от The Moon заблуждава всички сетива без допир. Тоест ако реалната Ivy бъде докосната, илюзията ще изчезне.

Dark Paladin: Чакай... "High Priestess"...? Тези думи на него бяха познати. След замасите си, се чувстваше странно. Знаеше, че щяха да уцелят, но начинът по който тя се измъкна му полази на нервите. Видимо вената на челото му започна да изпъква, като тогава хвърли своето копие. Виждайки че илюзията изчезва, той започна да се оглежда около себе си, яростен, готов да отвърне, поглеждайки към нея в точния момент в който тя улучи право в лицето му с нейния огън. Замахна с криле напед, запращайки се назад, хващайки си лицето, използвайки тъмнината си да спре кислорода до огъня, изгасяйки го веднага. Гх... Погледна към нея, лицето му видимо поело щети, отровата почвайки да достига до мозъка му. Но вместо да се притесни или паникьоса, той се усмиха, почвайки да се смее.

The High Priestess... The Moon... The Hermit... Три от двайсет и една карти, зависейки от кое тесте вадиш... Погледна я в очите, неговите светейки в червено, като се хвана за лицето. Аааах... Все повече и повече приличаш не само на Мери... но и на Сена! Смееше се още по-маниакално. Но внезапно въздъхна и спря да се усмихва. Но нека спрем с игрите, какво ще кажеш? Не забравяй... аз съм paladin... не... аз съм THE PALADIN! Cast-на large-scale purify, създавайки огромен стълб от светлина, който падаше директно върху него, прочиствайки му тялото от всякакви негативни статуси, в този случай, отрова. Но секунда след като лъчът светлина се стоварваше върху него, той почна да потъмнява, да става все по-лилав и по-лилав, докато в един момент, огромно количество проклятия го удариха наведнъж, стълбът изключвайки се. Тези проклятия бяха с такава концентрация и сила, че физически го изместиха надолу няколко метра от небето, счупвайки всички прозорци на километри разтояние от двореца.

Винаги съм бил феминист... Жените заслужават същите права като и мъжете... същото отношение, независимо от какво криеш там долу. Посочи към между краката ѝ със Splendor. За това убивам мъже и жени с еднакво удоволствие. Кажи ми... какво име трябва да гравирам над надгробната ти плоча? Усмихна се зловещо, видимо ставайки все по twisted и twisted. Срещата с Ivy започна да му разваля sanity-то още повече от колкото беше развалено. Да види такова копие и на двете си жени в един човек го съсипа емоционално. Но той не можеше да спре, защото отдавна бе преминал границата, която би му позволила отново да бъде добър. Знам basic manners. "Представи се първи, за да се представят другите след теб." Поклони се, слагайки Splendor на гърдите си, разпервайки Justice настрани. (Подобно на това, игнорирай meme-a) Аз съм Jason Collins, The Dark Paladin. А вие сте? Надигна глава, поглеждайки я.

Ivy: След като успешно удари Paladin и се приземи, тя погледна нагоре и прикри лицето си щом усети огромното количество енергия, което бе напът да се стовари върху него и да го излекува. Тя не очакваше човек с толкова тъмнина в себе си все още да може да манипулира светлината. Погледна го леко намръщено след това. Не знам на кого приличам, но и не ме интересува...аз съм си аз. Не съм който и да било друг в извратения ти мозък, паднал ангел. Тя бива принудена да отстъпи назад заради огромното количество енергия, която излизаше от Dark Paladin, като зае дефанзивна позиция. Веднага след това, тя изслуша неговото представяне и се усмихна леко.



В този момент, тя извади още една карта от своето тесте с карти и я вдигна нависоко. От картата започна да излиза също огромно количество енергия, достатъчно голямо, че да създаде леко земетресение наоколо. Изневиделица, тази енергия буквално изригна от картата и се вля в Ivy, която преобразува енергията в горещи и буйни пламъци, които се издигаха нависоко и дори пробиха тавана. Пламъците ѝ бяха лилави, показвайки, че вътре в тях имаше огромно количество отровни частици. Външният ѝ вид също се промени, като вече изглеждаше по ето този начин. Косите ѝ се развяха буйно, а този по - тъмен външен вид се дължеше на факта, че като тийнейджърка винаги е харесвала goth културата, без да се притеснява от това, че е ясновидка. Картата, която тя използваше беше The Sun. Умението на тази карта бе да превърне някоя от емоциите ѝ в буйни пламъци в зависимост от това каква е емоцията. В този случай, емоцията, която тя избра да подсили бе Determination. Тя бе устремена до такава степен да постигне целта си да избяга от тук, че превърна тази емоция в сила. Тя стисна здраво юмрук и го протегна към Dark Paladin.

Paladin: Гледаше я усмивка на лицето си, която би накарала който и да е да го побият тръпки, само знаейки че биват гледани от него по този начин. Стоеше на постоянна височина във въздуха, с готовност да я срази като поредният човек който го предизвиква. "Паднал ангел"? Засмя се, хващайки се за гавата, клатейки я в несъгласия. Не, не не... Не не не не не не...



Посочи я с меча си. КАК СМЕЕШ ДА МЕ СРАВНЯВАШ С ТЕЗИ НИЗШИ ТВАРИ! Разпери ангелските си криле, виждайки се в цялата им хубост, продължавайки да hover-ва на място с другите два чифта. Всяко едно перо от тях е на ангел, който се е изпречил пред мен... Габриел, Лусифер, Уриел, Рафаел, Самаел... и всичките останали, хиляди изчадия, измислени от болния мозък на този нищожен Бог баща. Всяко следващо име го изказа с по и по-голяма ярост в неговия глас. Заради дълбочината на гласът му, земята като че ли трепереше от начина по който говореше. Като че ли целия свят се противопоставя на самото му съществуване.

Но щом тя използва "XIX - The Sun", той трябваше да покрие лицето си с ръка, за да не му се опърли лицето. Виждайки новата ѝ форма изражението му от вманиячено, пълно с гняв и жажда за кръв, рязко се успокои, превръщайки се... в гнус? Новата форма на Ivy тотално отврати Paladin, до такава степен, че видимо се отдръпна назад. Jason, самоубучен си, уважавай хората, независимо как изглеждат. Не те са решили да изглеждат по начина по който изглеждат. Прикри си устата, да не повърне. О, я виж ти... "Hot topic"... Защо не съм и изненадан, че пазарува от там... а този грим...? "Cirque du Soleil" ако не греша... Ivy... Няма да лъжа, но... изведнъж не изпитвам нищо към теб. Тези думи всяха страх в нея, като тя забеляза, че от него започна да излиза тъмнина запълвайки стаята в която се намираха, почвайки от зад него, запътвайки се към нея. Проклятията по нея се опитваха да се измъкнат, като че ли от нещо по-зловещо от тях самите. Фактът че си убила една... патка... трябва да бъде впечатляващо? Хм? И докато тя се осъзнае, той вече беше директо пред нея, всявайки страх който тя не бе усещала до сега. Страх който тя усещаше с всяка клетка в нейното тяло, парализирайки я. ОТГОВОРИ МИ! Разпери си мечовете настрани, без да я нападне. В този момент, щом показа своята ярост, тя усети че отново може да се движи, че може да избяга. Че той ѝ позволява да избяга. КАКВО Е НЯКАКЪВ ФЕНИКС ПРЕД БОГ? ПРЕД ДРАКОН? ПРЕД САМАТА СМЪРТ!? Издиша, успокоявайки се напълно. Пред вечното нищо от другата страна.

Ivy: Докато Dark Paladin продължаваше да казва "НЕ", Ivy просто стоеше отстрани и му гледаше сеира. Тя даже леко си позволи да се засмее, защото отдавна не беше виждала подобна гледка. Клоун. Наистина имаш слаба психика за някой, който владее светлината.

В мига обаче, в който той се дашна към нея, Ivy не помръдна. Тя стоеше на едно място, като все още извираше енергия от нея, знаейки, че няма от какво да се бои. Тя не беше изплашена от него, просто защото най - големият страх на човечеството - този от смъртта, при нея не съществуваше. Тя никога не се страхуваше за живота си, защото като един истински феникс, винаги се връщаше обратно, без значение колко дълго би останала мъртва. Затова, тя просто стоеше и го гледаше в очите със сериозно изражение, готова да се дашне обратно към него. Виждайки, че той нарочно не замахна, очаквайки тя да побегне, точно обратното се случи - тя остана на място.

Dark Paladin: "Владее светлината"... Колко любопитна фраза. Издиша. Имаше време в което аз наистина я контролирах. Бях парагона на светлината, но... вече само я манифестирам. Веднага разбра плана ѝ с топлината, като крилете му изчезнаха, единствено пера, изтормозените души да хиляди мъртви и плътна тъмнина оставайки на мястото на което се намираха до сега, запътвайки се на всички посоки.

Но ти наистина си си изгубила ума, ако си мислиш, че фениксът е най-великото създание. Има причина да са пред изчезване, и има причина да са изчезнали от моя свят. Защото тя не помръдна, тъмнината обхващаща стаята стигна до краката ѝ, запушвайки всички изходи по земята. Тъмнината щеше да я захване, причинявайки неописуема болка, карайки собствената ѝ магия да се противопостави на проклятията, запалвайки я, зоните афектирани от тъмнината губейки издръжливостта си срещу огън, отрова и топлина. Дори в този свят, виждам, че има един феникс, един единствен, представяш ли си?! Извади си мечовете готов да я посече. И ТОЙ ДОРИ НЕ Е ЧИСТОКРЪВЕН! СМЕСЕН Е С ДРАКОНОВА КРЪВ! Същия дракон който видя последния път в който си била тук. Той я бе надушил още в момента в който се е появил на този свят.

О, да. "Изчезнало". В твоя свят, може би. Но в този свят драконите още съществуват. Замахна диагонално надясно с Justice, посичайки я през корема, сочейки към прозорец гледащ планините. Един дракон там, ранен от стотици битки. В моят свят, той беше единствения който можеше да се противопостави на светлината ми. Умря, заради щетите понесени от хиляди битки, предпазвайки невинните хора от мен. Замахна със Splendor, целейки се в краката ѝ. Мечът му посочи към друга посока, към залеза който наближаваше. Ах, а този дракон там... Величественият дракон-континент! Бог на първите... Ах, такава забава беше битката срещу него. Той бе последната надежда на всички по света... точно преди да го разкъсам люспа по люспа. Извъртя се, изритвайки я по-навътре в тъмнината.

Засмя се. Смешно е... фениксът се преражда отново и отново... Но разпръснеш ли праховете след смърта му... Направи "poof" с ръцете си. До там. Продължи да се смее. Най-ироничното е... за горещо пиле, вкусът им е отвратителен! Наближаваше я бавно. Тъмнината по земята видимо се опитваше да го нападне, но просто се вливаше в него, неспособна да го нарани. Това "нищожество" не го интересува какво мислиш. Ако смяташ че си първата изрекла тези думи, е, съжелявам да ти го кажа, но не си и хилядната. Толкова много заплахи в моята посока... толкова много герои от легендите към които се възхищавах като малък - мъртви! От моите ръце! Няма значение какво ти се изправи на пътя... единственото нещо което е от значение - силата. Абсолютната сила е единственото нещо от значение във вселената. Снабдиш ли се с нея... няма кой да те спре. Дори приятелите ти отвънка да дойдат, няма да можете да ме одраскате.

Последно предупреждение...
Тръгни си, докато още имам желанието да се насладя на този свят.

...преди и той да попадне в безкрайната безна на тъмната ми ярост.

Ivy: Когато тъмнината започна да я приближава, тя тропна силно с крак и целият огън, който беше по тялото ѝ бе освободен право напред, подобно на това, като буйните ѝ пламъци веднага се сблъскаха с тъмнината и не ѝ позволиха да я достигнат. Заради The Sun, пламъците ѝ горяха в пъти повече от обикновения ѝ запас, което не позволи на тъмнината да ги надвие, но нито те можеха да я надвият, затова бяха в нещо като stalemate. Огънят ѝ щеше да премине и през Dark Paladin, нанасяйки му изгаряния ако се опита да я доближи. Тъй като видя, че тъмнината щеше да я достигне скоро, тя активира The Hanged Man , обърната нагоре, което ѝ позволи да лети за известно време. Тя бива посечена един път в опита си да отстъпи и веднага след това полетя нагоре, концентрирайки големи количества пламъци.

Ivy: Намръщи се след като беше посечена. Нима смееш да ми казваш, че аз съм си изгубила ума? От нас двама ни, ти си този, който е лудият. Говориш много неща за този свят, а си бил тук от няколко минути. Не знаеш абсолютно нищо за това как стоят нещата тук, изчадие!!!

Dark Paladin: Остриетата му, дори и в директен допир с нейния мощен огън, не бяха нагряти изобщо. Дори и тъмнината да не може да я достигне, проклятията се протягаха, опитвайки се да я достигнат. Погледна нагоре към нея. Говоря за този свят, защото го познавам. А и... смяташ ли, че съм толкова слаб, че да не забележа всяко едно силно създание от момента в който се появих тук? Дори и с десетилетия да живееш тук, не би научила толкова колкото мен, за една минута. Усмихна се коварно. Фениксите са пред изчезване, скъпа. Започна да си играе с острието на Splendor, направо подигравайки ѝ се в лицето. Не се опитваше изобщо, за него, тя беше поредната мравка която ще настъпи, и ще забрави веднага след отва. И няма какво да направиш по въпроса. Скоро, ще се постарая да стане същото и с човечеството. Достатъчно е развалило всичко.

Но... Yharim-ът на този свят... Той е доста подобен на мен. Вместо да се бори с лудоста си... и той я е приел, за разлика от този Yharim който аз познавам. Осъзна се. Опа, извинявай. Познавах. Убих и него.

Прибра си мечовете. Не са ми нужни за да се сразя, унищожавайки те до градивните частици които образуват всяко едно нещо на този свят. Ако искаш да пробваме дали ще направиш добър омлет, атакувай ме, пиле проскубано!