Gaelerdon

Стой далеч, малък плужек...Докато тича , Ivy хвърли карта Таро на пътя на Lucky, която светна в лилаво и сякаш образува лека сфера около него, в която гравитацията беше увеличена. Картата беше The Hanged Man, обърната надолу. Тази сфера беше с 2 метра радиус и беше с тройно по - голяма гравитация, целяща да забави Lucky. Това щеше да накара огньовете ѝ да го заобиколят и вкарат в капан. - Ivy
Атсуки прелетя над Lucky през това време и използва собственото си умение да промени гравитацията , изцяло заличавайки умението на Ivy. Не спирай..! - Атсуки
Погледна ръката си, като тя сякаш беше изтръпнала и нови петна се появяваха на нея. Това е отрова..почти не си чувствам ръката. - Тай
Бронята му беше наред, но там, където гореше беше много по - крехка. Самият огън не се разпространяваше по нея, но отслабваше местата, по които гореше.

Lucky: Продължи да бяга. Дори картата нямаше да го забави, заради неговото Lightweight умение. Но наистина не ти мисля злото... Изглеждаше тъжен. Не искаше да се бие с нея. Защо бягаш...?

Braelor: Това е много зле... Свършиха ми антидотите, а безоарите ги използвах за други неща. А ако ти дам щита си да те cleanse-не, то не би могъл да го вдигнеш! Засмя се. Удари си бронята в местата където беше афектирана от отровата да я строши, използвайки регенеративните ѝ умения да си я самопоправи. Ще оцелееш ли, капитане? Или само си леко изтръпнал.

Ти не, но аз да! Malady се беше залепила буквално за едно от остриетата на Атсуки и летеше заедно с него, като си насочи оръжието от въздуха към Ivy. Тя я превърна в огромен магнит, който започна да привлича остриетата на Атсуки към себе си от всички страни. - Malady
Гхах..! Бива набучена в цялото тяло, като се претъркули на земята и болезнено падна. - Ivy
Настигна останалите малко по малко. Със сигурност ще оживея, хаха..със или без ръка! - Тай

Lucky: Забеляза остриетата, като скочи над Ivy, замахвайки надолу към всяко едно от тях, дефлектвайки ги достатъчно да ги забие в земята заради тяхното ускорение, спирайки атаката на Malady. Malady, спри се! Приземи се от другата страна на Ivy, като продължи да бяга с нея. Добре ли сте?
Braelor: Не можеше да ги настигне. Твърде сте бързи!

Хмпф...помагаш на врага? Ще ти дърпам ушите за наказание после, малчо.. - Malady
Добро идея е да казваш когато ще правиш това..! - Атсуки
Да си внимавала , малката. - Malady

Докато тичаше се спря, защото пред нея вече имаше планински склон, а тя нямаше енергията да го катери. Дишайки тежко, тя се обърна към всички тях, като очевидно беше изплашена, макар и физиономията ѝ да не го показваше. - Ivy

Lucky: Госпожице, може ли да спрете огъня си, че да ви предпазя...? Стоеше зад нея, но леко в страни че да не бъде опарен. Беше с гръб към Ivy за да я предпази., държейки си меча към Malady, готов да блокира ако отново атакува. По добре да ми дърпаш ушите от колкото да нараним някой без да знаем дори кой са! Имаше изключително голямо чувство за справедливост.

Braelor: Бяга след тях, но като танка на групата, ще закаснее.

След тези думи, тя се обърна с лице към всички тях и около тях задуха лек вятър. Но това не беше какъв да е вятър, а енергия, която се завихряше около нея, която го създаваше. Дрехите и косите ѝ започнаха да се веят, като си личеше, че това момиче съвсем съвсем не беше обикновено. То просто се страхува...страхува се, че непознатите, които я преследват ще я наранят. Не знаеше за добрите им намерения, дори Lucky постоянно да се опитваше да ѝ помогне. Но тя беше твърде изплашена да забележи тези негови действия.

.


Тези думи бяха много, много познати на тайфата. Като че ли жена от тяхната вселена ги бе изричала преди, точно когато е била corner-ната по същия начин. И това много им напомни на тази сцена.

Ivy протегна ръце встрани и започна да изгаря цялото бойно поле край тях, като огромни буйни лилави огньове започнаха да се издигат от земята. Лилавия огън се завихри около нея, при което тя го отприщи повторно, този път в по - големи количества, запалвайки всичко наоколо.

RAW:

Lucky: !?... Настръхна щом чу тези думи, обръщайки се към Ivy. Мамо...? Шестото му чувсво се обади, казвайки му, че ако не скочи във въздуха в този момент, че ще бъде убит. Хвърли меча си във въздуха. Perfect Distance! Използва това умение за меча си, като по този начин като че ли се хвърли сам във въздуха. Close! Приближи се към меча, като го хвана за дръжката. End! Прекрати си умението. Мери...? Това ти ли си...? Не за първи път майка му умира и се съживява.

Braelor: Беше точно на ръба на всичкия огън по земята. Оле! Още една крачка и щях да стана на хрупкав Braelor! Хей, Malady, какво става там! Може да вижда само нея и Атсуки във въздуха.

Ivy активира една от своите карти - The Hanged Man , обърната нагоре. Това ѝ даде възможността да лети временно, като тя се извиси над всички тях и протегна ръце. От тях започнаха да излизат множество огнени топки, подобни на куршуми, но излизаха с такава скорост, че почти нямаше разстояние между тях. Огромното количество на тази атака означаваше, че много трудно би била избегната и ще се наложи останалите да се предпазят. - Ivy
Гхах..! Тай направи знака за Ice Make и удари земята, издигайки 3 грамадни ледени стени, които нямаше да издържат дълго. Не, Lucky! Това не е Мери...но по дяволите...имам чувството, че е тя! - Тай
Атсуки се маневрираше във въздуха и биваше force-ната да ги избягва, но тя имаше най - много свободно пространство и успешно се промъкваше между тях. Malady беше заела няколко от нейните остриета и с магнетичните си сили, тя можеше да създаде имитация на телекинеза, с която да се предвижва точно като Атсуки. Тя превърна едно от многобройните остриета в силен магнит за куршумите, намалявайки тяхното количество, но то бързо бе унищожено.
Спокойно, добре съм! - Malady

Lucky: Падна зад стената направена от Тай, като бързо го погледна. Тя е... трябва да е тя... Нищо че не прилича на нея... Дълбоко в себе си, знам, че това е Мери... Погледна нагоре. Тай, трябва да ме изстреляш натам с леда си! Посочи във въздуха. Очевидно, идеята му е да използва Perfect Distance на Ivy, след което Тай да го изтреля под ъгъл, под който да направи орбита покрай нея, че да се озове зад нея безопасно.

Braelor: Извади си щита от гърба. Започна да блокира. Какво направихте да разгневите мац-... мадамата! Започна да влиза в огъня, за да се приближи до останалите.

Гх..! Стените му не издържаха достатъчно, като скоро щеше принуден да отстъпи по назад и да се скрие зад голяма скала. Добре, ще ти се доверя...но не умирай! Удари земята още веднъж, като под Lucky изкочи огромен, леден гейзер, който рязко го изстреля нагоре. Въпреки всичко, той щеше да бъде на пътя на купища огнени куршуми. - Тай
Атсуки тогава префуча през празното пространство между куршумите и хвана Lucky, хващайки го за ръка. Дръж сеееее.....!!! Тя се завъртя и го метна, подобно на тази сцена. - Атсуки
През цялото време тя насочваше куршуми към себе си, за да им създаде пространство, като бронята ѝ се счупи на няколко места. След като деактивира умението си, тя започна да създава метал - ново умение, което бе научила, който слепваше за бронята си, а той се превръщаше в част от нея. Кх...май ме уцели...Усети как отрова се разпространяваше в тялото ѝ, но си замълча. - Malady

Lucky: Благодаря ви, приятели! Държеше се за Атсуки, като се пусна от нейната ръка в същия момент, в който и тя го пусна. Били са заедно достатъчно дълго време, че да знаят какво планират. Perfect Distance! Заради бясната скорост която е набрал заради помощта на Тай и Атсуки, той бързо се озова зад Ivy. Разпери си ръцете към края на движението, да забави ускорението си, действайки малко като парашут заради ниската му тежест. Close! Започна да се приближава към Ivy, като си прибра меча.
Braelor: Не забеляза, че е ранена, но забеляза, че се нуждае от помощ. Malady! Придърпай ме! Още се движеше през огъня, като се предпазваше с щита си. Усещаше как колкото повече се движеше през него, толкова по-крехка и ронеща се превръщаше бронята му, най-вече на краката. Аз ще бъда твоя щит!

Ivy усети приближаващия Lucky , като без да гледа към него насочи едната си ръка към него. От нея се отприщи цял Brimstone Blast, който беше три пъти по - голям от малките ѝ куршуми, но малко по - бавен. Въпреки това щеше да затрудни Lucky. През това време, с другата си ръка тя направи дъжд от точно такива бласт-ове към останалите. Поемете това..!! - Ivy
Атаките ѝ станаха по - големи..! Атсуки отстъпи с остриетата си и вече ѝ беше трудно да избягва. Затова, тя накара остриетата ѝ да се въртят яростно около нея, за да разрязват куршумите преди тя да бъде уцелена. Заради огромното им количество обаче, тя нямаше да може да го направи с всеки един от тях. - Атсуки
Тай от своя страна започна да бълва от своя мощен рев, като това почти заличи една голяма част от куршумите ѝ, но другата просто го Overpower-на. И това не сработи..! - Тай
Погледна към Braelor, като тя сама се придърпа към него и се залепи буквално за гърба му. Имаме проблем...! Уличницата ме уцели и сега не си чувствам единия крак. - Malady

Lucky: Мери! Защо правиш Изръмжа, замахвайки със сила към Blast-a, разцепвайки го на две. Замахна диагнално, като трябваше да се извърти че да не му бъдат ударени главата и краката от разрязаните парчета от атаката ѝ. Разади скоростта си, Lucky падна на гърба на Ivy, прегръщайки я. Мамо... не ме ли помниш...? Моля те... отговори...
Braelor: Това е лошо, скъпа. Да не трябва да те нося сега? Засмя се awkwardly, като погледна към източника на всичките атаки. Някакви идеи как да я победим без кръв...? Криеше и двамата зад щита си. Погледна към Тай, да види дали ще се справи.

Щом го усети на гърба си, тя го преметна и хвана за ръката, като го остави да виси във въздуха и го погледна раздразнено. Твърде млада съм да имам деца..а и за първи път те виждам. Ivy метна с всичка сила Lucky към останалите, като запрати след него поредица от огнени куршуми. - Ivy
Атсуки прехвърча и хвана Lucky, като започна да се маневрира, но един от куршумите я уцели по крака. Ах! Това я накара да изгуби баланса си и се сгромоляса от високо на земята, разбивайки се заедно с остриетата си и Lucky. - Атсуки
По дяволите...!! Затича се към тях, като щеше да успее да ги хване и да им улекоти падането. - Тай
Снижи се до земята, като започна бавно да върви към тях, възпламенявайки едната си ръка. Не си прави труда. Щом отровата ми попадне в тялото ви, всичко е приключило. - Ivy
От кога започна да ви пука за някакви странници..?! Malady се спря на едно място, като се подпираше на оръжието си и създаде две огромни метални пластини от двете страни на Ivy. Тя ги накара рязко да се привлекат към нея, за да я смачкат. Просто ще я убия! - Malady
Тя протегна двете си ръце настрани, като замахна едновременно с тях, унищожавайки и двете пластини. Така показа, че има физическа сила дори колкото Тай. Тая няма да я мине.. - Ivy

Lucky: Нямаше контрол във въздуха този път. Преди да бъдат забити в земята, Lucky захвана Атсуки и се завъртя, планирайки той да поеме удара в земята. Благодаря ти Тай... При самото му хващане, можеше да се чуе изпукването на няколко от костите му.
Braelor: Malady, винаги ни е пукало за странници! Започна да се приджижва към Тай, за да прикрие всички зад щита си. Тази мацка изобщо не е за подценяване... Напомня ми на Calamitas...
Lucky: Погледна към Ivy. Защо ни нападна преди да ни изслушаш...? Остави Атсуки и се отдръпна от Тай, като едвам стоеше прав. Подпираше се на меча си.

Malady: Ах, тъпият ни морал...заради него сега страдаме, да знаете..! Ако бяхме безмилостни и безпощадни и не ни пукаше за някакви хора, нямаше да скърбим за всички..
Ivy: Говориш твърде много, елф. Докато вървеше към тях, тя се спря и протегна ръката си към тях, като започна да завихря огън около нея. Дайте ми една причина да не ви направя на пепел...
Тай: Бавно се изправи, като застана пред останалите и погледна към нея. Ivy, нали..? Обясни ми...какво точно се случва? От къде ме познаваш..?
Ivy: Ivy гледаше към Тай, като все още беше объркана дали това е той. Очевидно тя се колебаеше и беше много несигурна в действията си. Но със сигурност, тя го познаваше. Тай...нещо наистина налудничаво се случва...знам, че звучи налудничаво, но повярвай ми...там, от където аз идвам..има друг Тай. По - млад..и наивен, но...пак Тай.

Braelor: Моралите са нещо хубаво!
Lucky: Току що описа Тай, мам-... Ivy... Намести си рамото. Видимо го заболя. Но от къде идвате, че да има втори от него?
Braelor: Току що описахте най-лошия ми кошмар... два капитана!
Lucky: Ivy... Може ли да ни обясните какво се случва...?

Тай: Хей..!
Ivy: Изражението на лицето ѝ от ядосано стана..объркано и леко загрижено. Тя огледа всеки един от тях и усети щом се успокои леко, че те наистина нямаха лоши намерения. Знам ли...Погледна ръката си. Може би...може да се нарече...друга вселена.
Тай: Уау....мултивселената съществува..?
Атсуки: Какво означава това..? Има други светове освен нашия..?

Lucky: Чакай... Тоест може да има свят, същият като нашия...? Погледна Ivy. Значи наистина може да е Мери... Но не е Мери която познавам...
Braelor: Не ми казвайте че научавате за това чак сега?
Lucky: Какво имаш предвид?
Braelor: Дори аз съм бил в други измерения! По-специфично, това на червея... Говорейки за него... Не се ли сещате за Devourer of Gods? Той не е от нашето измерение.

Ivy: Devourer of какво?
Тай: Чакай, нямате огромен злодей, който се храни с богове във вашият свят?
Ivy: Не мисля, че имаме такъв...но имаме куп други..като например сегашните злодеи, срещу които сме се изправили - The Legion. Банда от маскирани вандали, които искат да унищожат света, за да възстановят Holoterra.
Тай: Holoterra?!
Ivy: Знаеш за това място..?
Тай: Да...имам...Натъжи се леко. Имах...един приятел, който е от там..но тези злодеи..не съм чувал за тях..

Lucky: Натъжи се много.
Braelor: Ще ни кажеш ли повече за тези злодеи? И още по-добрия въпрос, как си тук?

Ivy ги огледа, след което започна бавно да върви, слагайки ръка на едно дърво. След това, тя запали ръката си, като цялата отрова от телата им започна да се влива в нейното обратно, а дървото не гореше. Това се дължеше над нейния изключителен контрол над пламъците.
Преди да стигнем до тях, трябваше да преминем през друга терористична организация - TRASH GANG. Единственото, което мога да кажа за тях е, че за банда престъпници, които бяха отхвърлени от живота..и решиха да търсят нов такъв в друго време...чрез времева машина. Хвърлиха бомба над града, в който живяхме..беше същински хаос..но ги победихме. Макар и аз да умрях..
Тай: Умряла си...? Но тогава как си тук?
Ivy: Усмихна се, като се обърна към него. Може да се каже, че съм нещо като феникс. Не могат да се отърват от мен..и това явно е отговорът на въпроса ви защо съм тук...как, за това нямам никакви спомени..но се досещам каква би била причината..Намръщи се. Valentine..
Атсуки: Valentine?
Ivy: Последно си спомням лицето на президентът на Beacon...той е замесен някак си в това..до колкото знам, организира състезание, в което участниците трябва да съберат 10 специални златни стрели, които щом се съберат заедно, могат да правят какви ли не щуротии с реалността..но явно на него не му трябват, за да ме изпрати тук. Погледна към тях с устремен поглед. Трябва да се върна..! Не разбирате колко е опасно там! Наистина ви моля да намерите начин да ми по-




Чу се адски силен удар от метал, при което Ivy се сгромоляса на земята, а зад нея стоеше Malady, държейки оръжието си и я гледаше намръщено.
Malady: Говориш...твърде много, феникс..Тя погледна към останалите, които видимо я гледаха объркано. Какво? Защо сте унили толкова? Победих лошата докато ви бъбреше глупости!

Braelor: Chuckles когато Ivy спомена името на органицазията. Trash gang... смешно. Продължавайки да слуша, леко се засмя като чу че е умряла. Познато чувство, сестро. Продължи да я гледа докато тя си разказваше историята, като по едно време осъзна че гледа към земята. Хм...? Погледна към Malady. Сериозно ли...? Май си по-твърдоглава от мен!
Lucky: Хвана Ivy преди да падне изцяло на земята и да се удари по-силно. Защо всички проблеми ги решаваш с насилие...?
Braelor: Вдигна си раменете. Мисли с мускулите, не с главата. Приближи се до Ivy като започна да я лекува с магия.
Lucky: Тай, какво ще я правим...?

Malady: Не чувам благодарности, че ви спасих задниците! Кой знае тая лудата кога планираше да ни предаде. А и малкия, насилието решава абсолютно всеки един проблем. Не помня по друг начин да съм ги решавала. Един здрав удар в главата и повече не ми е проблем.
Тай: Въздиша. Защо ли очаквах подобен развой на събитията...онази таверна ето там е празна. Не усещам човешко присъствие. Ще ни трябва все пак място, на което да останем...и да се надяваме Ivy да се събуди. Но само на мен ли ми това ми се струва странно..? А и уменията ѝ доста си приличат с жена, която всички тук познаваме.