Gaelerdon

Gaelerdon е малко градче , разположено в подножието на планината Northpar. Заради местопожолението си, този град бе защитен от почти всички страни заради огромните планински извивки, но също така имаше и две огромни каменни стени от източната и западната страна, предпазвайки града от нашественици от почти всички страни. Той бе част от държавата Dreyvis, управлявана от тиранина Yharim. Хората в този град са скромни и не много на брой, като единствено гледат да си следват заповедите, за да не си доведат вреди от самия тиранин..

Пристигайки в Gaelerdon след двуседмично пътешествие, Тай и компания бяха изморени, дори и малко отегчен бе самият той. Реалността ставаше все по - тежка и по - тежка - ресурсите никога не му стигаха, а сърце не му даваше да краде от цивилните. Всеки ден бе борба за оцеляване, а населението на целият свят бе спаднало със солидните 30%. Апокалипсисът наближаваше и това можеше да се забележи в очите на минувачите, които Тай и останалите подминаваха. Облечени с роби и с качулки на главите, те минаваха през този сякаш пуст град, стоейки далеч от всякакви пазачи. Малката Атсуки, която вече не бе толкова малка, погледна към Тай, който стоеше най - отпред. Стомахът ѝ къркореше.

Тай...имаме ли нещо за ядене...? - Атсуки
Тай бръкна в раницата на гърба си, като извади последният сандвич, който имаше в нея и ѝ го даде. Усмихна ѝ се, като погледна напред веднага след това. Ще отседнем тук преди да продължим. Не можем да си позволим да ходим във враждебна територия без да имаме никаква енергия, нали? - Тай
Атсуки взе храната от ръцете му, като лакомо започна да се храни. На нея ѝ беше тъжно, че това бе последната храна, но бе сигурна, че ще намерят още.

Lucky: Той единствено от всички не беше ял през целия път. Даже през цялото време през които са набирали провизии, той винаги даваше своите на останалите. През цялото време се оглеждаше да бъде сигурен, че не биват преследвани. Тай... какъв е планът сега...? Не можем да бягаме завинаги...
Braelor: Като най-големия от групата, стоеше най-отзад. Под робите си беше скрил щит на гърба си, като ако биват нападнати в гръб, да може да защити останалите. Ще победим тиранина... -е каквото бих искал да кажа, но за сега, трябва да наберем сила да направим това... Дори постоянно веселия Braelor беше затихнал, тъжен от загубата на екипажа. За втори път в живота му се случва и отказва да се случи за трети път.

Усмихна се, като погледна към тях двамата. Горе главата. Първата ни работа е да намерим храна. Особено за теб, йо. Отслабнал си. Не е хубаво да стоиш гладен. След това, ще видим..знам, че не можем да бягаме. Първата ни работа ще е да си намерим нови съюзници. Дали ще получим тази възможност, не мога да кажа със сигурност, но..е хубаво да имаме едно наум какъв тип хора търсим. - Тай
Погледна към Braelor. Хей, дядко. Кажи ми шега или някоя от глупавите ти истории. Атсуки знаеше, че или едното, или другото винаги го развеселява, а точно сега, доброто настроение бе нужно на групата да продължи да върви напред с гордо вдигната глава. На нея също ѝ беше тъжно, но се стараеше да не го показва. - Атсуки

Lucky: Но аз не съм гладен... След чувството на безпомощност когато загина целия екипаж, който той считаше за част от своето семейство, Lucky затъна в дълбока депресия. Не се е усмихвал нито веднъж през последните седмици. А за храната, това беше част от неговите умения. Стига да не хаби енергия, може да оцелее седмици без дори троха хляб.
Braelor: Сигурна ли си? Засмя се леко, като ѝ разроши косата. Последния път заспа преди да мина през пролога! Пролога беше 6 часа дълъг. Дори и тъжен, щом някой погледне към него, той винаги се развеселяваше на сила. Отказваше да остави своите другари да бъдат тъжни заради него, за това той се опитваше да ги успокои, дори малко.

Казваш го, за да има за нас, много добре те познавам. Хайде, елате с мен. Тай мина през нещо като малък пазар на центъра на града. Хората отбягваха погледите им, дори и продавачите. В момента разполагаше с една кесия пари, в която нямаше почти нищо в нея. Щеше да стигне за няколко плода. Той започна да си разговаря с продавачката докато останалите го чакаха. - Тай
Погледна го отегчено. Не мисля, че някой нормален би останал буден през цялото нещо...бил си на прекалено много места....... - Атсуки

Braelor: Цял свят съм обиколил! Не веднъж даже! Баща ти пасти да яде, аз познавам моретата и океаните като ръката си! Прошепна. Ще го пиша така. Игнорирай факта че не съм виждал ръката си от бронята от поне 5 години.
Lucky: Седна на земята, като си прегърна краката.

Върна се след малко, като държеше няколко банана в ръка и зарадван отиде и даде по един на всеки. Ето, банда! За жалост, парите не ми стигнаха за повечко..но да се надяваме, че ще намерим скоро! Зарадва се, като започна да яде бананчето, което си остави за себе си. Макар и настроението им да беше тъжно, Тай не спираше да се опитва да повдигне духа. - Тай
Ужас..дори не си си мил ръцете..ще повърна! Атсуки погледна към Тай, като се зарадва като малко дете и взе банана. Банан! Любимото ми! Започна да яде. - Атсуки

Lucky: След като взе банана се вгледа в него за няколко секунди, преди да го обели и изяде бавно. Тих беше през цялото време.
Braelor: Моля, моля, цопвал съм в множество реки и морета докато съм носил тази броня! Грабна банана от Тай и го погледна в очите, като през шлема му се виждаха двете светещи очи. На бас че ще го изям преди теб.

Това абсолютно нищо не променя... - Атсуки
Засмя се. Единственият начин да го изядеш по - бързо от мен е да го изядеш с обелката!...Което съм сигурен, че ще направиш... - Тай
Докато всички хапваха, високо над тях, те можеха да видят нещо като падаща звезда. Атсуки се зарадва, защото не беше виждала до сега.
Падаща звезда! Пожелайте се нещо. - Атсуки

Lucky: Погледна нагоре, опитвайки се да се концентрира да види дали наистина е звезда, или артилериен обстрел от Yharim.
Braelor: ПРОМЕНЯ ВСИЧКО, АТСУКИ!!! Засмя се~ Отговори на Тай. Мога да съм по бърз от теб и със обелването! Или отново просто правиш извинения, защото знаеш че ще загубиш? Започна да върти банана около пръстите си.

Хах, само задръстенаците обелват бананите си! - Тай
Моля те, по дяволите не го яж с обелката... - Атсуки
Засмя се. Готов съм на всичко, само за да докажа, че съм по - добър! - Тай
Ъм..Погледна към падащата звезда. Само на мен ли ми се струва или това чудо трябваше отдавна да изгори в атмосферата...и защо става по - голямо? - Атсуки

Braelor: По-добър от мен? Забравих че си мечтател. Засмя се.
Lucky: Изправи се с разкрачени крака и си сложи ръка на меча скрит под робата си. Атака от Yharim най-вероятно...
Braelor: Погледна нагоре. Набързо пресметна къде ще се приземи. Не грешиш... изобщо не грешиш, малката. Защото силите са му свързани с Earth, то той знае че това не е падаща звезда. Хора, бъдете готови за битка. Щъкна с пръст единия край на банана си, изтрелвайки го от другия, като той мина между дупките на шлема си, влизайки дирекно в устата, слизайки надолу през гърлото му. На части от секундата от банан с обелка се превърна на банан в стомах.

За изненада на всички обаче, падащата звезда премина над тях и се разби директно на около 100 метра от тях, минавайки през купища дървета. Не беше нито атака, нито падаща звезда.
По дяволите..! Затича се натам, накъдето падна каквото и да беше това. - Тай
Ей, не толкова бързо..! Не съм си изяла бананчето...!! Затича се след него. - Атсуки
Тъй като тя беше най - най - отзад, чудото се беше приземило близо до нея. Я виж ти..Тя вече се беше запътила натам и клекна. Ей, глупаци! Има нещо интересно тук. - Malady

Lucky: Щом чу къде се разби, мигновено се затича натам. Дори не беше доизял банана си.
Braelor: Как смеете да ме карате да бягам! Малко съм тежък, не мислите ли?! Бягаше след тях, доста по-бавен.
Lucky: След като чу гласа на Malady, то притича към нея.

След като всички пристигнаха на място, това, което видяха щеше да ги шокира - от небето бе паднала жена. Тя беше тежко ранена, с доста големи изгаряния по тялото си и в безсъзнание. Ръката ѝ изглеждаше доста различно в сравнение с останалото ѝ тяло, като сякаш бе по - демонична.

Жената:

Това момиче падна от небето...? - Атсуки
Какво по дяволите...Приклекна до нея. Тежко е ранена...не знам какво се е случило, но трябва да ѝ помогнем. - Тай
Да ѝ помогнем? Тя е непознат, ами ако се окаже враг? - Malady
Няма как да знаем това.. - Тай

Lucky: Преди който и да е да реагира, Lucky се съблече и започна да разкъсва дрехите си на дълги парчета плат, като започна да превъзва изгорените зони. Някой да има някое лекарство, което ще помогне с болката...?
Braelor: Имам малко мехлем... Бръкна зад гърба си и извади малък съд, като му го подаде.
Lucky: Благодаря ти... Започна на намазва изгарянията. Него не го интересуваше дали е враг или приятел, той беше пацифист. Не искаше никой да страда.

Не след дълго, момичето се размърда и леко отвори очи. К-къде съм...? Роуз, ти ли си..? Щом тя изцяло отвори очи, тя видя банда от непознати за нея лица и веднага се стресна и отдръпна назад. Кои сте вие...?!? - момичето
Хей, по - спокойно, очевидно ти спасяваме живота. Едно благодаря няма да е излишно. - Malady
Отдъхна си. Добре, жива е... - Тай

Lucky: Силно въздъхна, като сложи ръка на сърцето си. Слава на бога... добре си... Звучеше сякаш щеше да се разплачи. Няколко сълзи даже паднаха от под качулката му. Не използваше робите да я превърже, защото знаеше че са мръсни и можеха да причинят инфекция.
Braelor: Oy oy oy. Да не се разплака, малкия? Засмя се като започна да му разрошва косата. Погледна към жената. Не ти мислим злото мац-... Усети се пред кой го казва. ...мацдамо. Nailed it. Прие си съдбата.

Braelor бива фраснат по главата с огромната ѝ вилица, както той я наричаше. "Мацдамо" ще викаш на баба ти, дебелако. Накара бронята му да се затегне около тялото му. - Malady
Момичето все още се страхуваше от тях, като погледна към Тай, когото тя разпозна сякаш. Тай..ти ли си...? - момичето
Хм? Познаваш ме..? - Тай
Къде е Роуз? Какво става, кои са тези хора? - момичето
Чакай, чакай...не те познавам дори...коя е Роуз? - Тай

Braelor: Не съм дебел! Брониран съм! Казва го, очевидно мъчейки се да говори от стягането.
Lucky: Преди да продължите с въпросите... бихте ли ни казали как се казвате...? Смени на "Incredibly Polite Mode", защото е пред човек който среща за първи път.
Braelor: Тай, сигурен ли си че не е някое момиче с което си спал докато си бил blackout drunk?

Освободи го. Е, ще ни кажеш ли, или..? - Malady
Името ми е Ivy...чакай, защо изобщо говоря с непознати?! Ти не си Тай, Тай никога не би казал, че не познава Ани Роуз!! Ivy се изправи, като удари земята под себе си и създаде експлозия от лилав огън, която изблъска всички надалеч от нея. Тя се възползва от това и тръгна да бяга на висока скорост. - Ivy
Бива изблъскан от експлозията, като погледна към останалите. Всички добре ли са..?! - Тай
По дяволите, кучката се измъква..! - Malady

Lucky: Отскочи назад, избегвайки огъня.Добре съм. Аз ще я догоня! Започна да бяга след Ivy. Едното, даже единственото нещо в което е добър е скорост.
Braelor: И драскотина нямам. Единствения който не беше изблъскан от експлозията заради щита си.. Не успя да я хване, като си прикри лицето от огъня. Опита се да избяга от лилавия огън. И не е учтиво да обиждаш другите така! Провикна се на Malady.

Ще говоря на когото и както си искам, смотана тенджера..! Дръж, овца такава! Хвърли си огромната вилица към Ivy, като във въздуха тя се спря на едно място и започна да действа като огромен магнит за Ivy. - Malady
Всичко е наред..! Направи няколко нинджа знака, като под краката ѝ се появиха две остриета, с които полетя във въздуха. - Атсуки
Владее огън, но внимавайте..Погледна към ръката си, която макар и да не гореше с огън, имаше лилави петна навсякъде по нея. Имам чувството, че това не е от само изгаряне.. - Тай

Ъгх..! Ivy изведнъж се спря на място заради умението на Malady, но метна карта към вилицата ѝ. Тази карта беше карта Таро, и по - скоро The Tower. Тя щракна с пръсти, като картата избухна в експлозия от лилави пламъци, което накара вилицата ѝ да падне. С това, тя продължи да бяга. Бягайки, тя оставяше trail от пламъци зад себе си, които ако опарят някого, ще го отровят. - Ivy

Lucky: Бяга встрани от където тя бяга, за да няма пряк контакт с огъня ѝ. Госпожо! Моля не бягайте! Раните ви ще станат по-зле! Огънят ще премахне бинтовете! Настига я сравнително бързо, но не може да се доближи до нея заради всичкия огън.
Braelor: Тай, какво имаш предвид, че не е само от изгаряне? Погледна бронята си, да види как реагира от огъня.