The Moon Order

Най-важното беше, че Ейс щеше да оцелее. За жалост, той всеки ден щеше да се мъчи. Очите му бяха отговорни за стабилизирането на неговото Ниндо. В момента след като едното го няма, той щеше да страда. Настъпи момент в който тялото му не издържа и просто хвърли кърпите. Ейс изпадна в безсъзнание, подобно на Велвет. Тадаки не можеше да повярва, че това се е случило точно на тях двамата. Затова той погледна към "майка си" Мизуки..Трябва да направим нещо! Той ще се върне! - Тадаки

Така е...но дори и да се върне, аз няма да му позволя да нарани нито един от вас. Изправи се, като направи два война от лунен прашец, които вдигнаха Велвет и Ейс. Хайде, отиваме в моето място..там ще са в безопасност. - Мизуки

Т..Т..Твоето място? За какво говориш? Усети нещо, като надигна глава и погледна към луната Не ми казвай че.. - Тадаки

Усмихна се леко. Не, няма да е чак там. Но ще сме най - близо до нейната закрила. Отиваме в моят дом, Тадаки. Мястото, където луната грее най - силно. - Мизуки

"Мястото където луната грее най-силно" ли..? Винаги съм си мислел, че това е именно този храм. Значи, съм грешал? Наистина ли има такова място, по-вълшебно и от това? - Тадаки

Не, не е по - вълшебно от това. Но със сигурност е място, на което луната лекува тези, които имат нуждата от нейната закрила и помощ. Погледна към огромен връх на планина, който беше видим чаааак в далечината. Ето там. Върхът, от който се счита, че можеш да докоснеш небосвода. Там е моят дом. - Мизуки

Аз.. Винаги съм си мислел, че живееш на луната. Какъв е този връх и защо никога не съм ходил там? Погледна към нея след това Нима там наистина ще бъдем в безопасност..? Но, аз трябва да се бия! Не мога да позволя случилото се да остане безнаказано! Apperantly, Тадаки днес беше бая разговорлив. Явно не просто онова тихо момче. Мизуки, трябва да стана силен. По-силен от него! Посочи Ейс докато я гледаше И ОТ НЕГО! - Тадаки

Защото аз съм единствената, която се е изкачвала там. Е..аз и единият от моите синове. Там получих тези сили, които днес имам..и се превърнах в богинята на луната. Някой ден ще ти позволя да тръгнеш по този път до там, но ако наистина искаш да станеш силен, ще трябва да го извървиш до край. А това може да отнеме дни, седмици, месеци, дори години..зависи изцяло от теб. Но сега, ще видиш как изглежда всичко от върха..Започна да каства някаква магия, като и двамата започнаха да светят. - Мизуки

Колкото и да ми трябва.. Няма да позволя на Кагедома отново да бъде застрашена! Вдигна ръцете си като ги погледна. Ако енергията по тях беше лунна, той щеше да почувства топлина. - Тадаки

Йоуму: В момента, в който тя се събуди, тя се изправи рязко до седнало положение, като се хвана за главата. Дишаше тежко, и докато се опитваше да се свести напълно, студена пот се стече по лицето и. Сякаш се беше събудила от тежък кошмар. Тя си спомни нещо, като се отви и погледна към корема си. Поредният белег... Тя диша дълбоко, след което издиша. Това наистина не ми се отразява добре... Изправи се бавно, като се облече и сложи катаната и уакизашито си на местата им. Понечи да излезе от стаята, като забеляза рисунката и я взе да я разгледа. Усмихна се леко, след което отиде директно на уговореното място, заедно с рисунката в ръка.

Натсуми: Тя бе първата, която щеше да отиде на мястото, все пак тя имаше най - много въпроси към себе си и изобщо дали може да си позволи да остане да живее сред хора след случилото се. Все пак, тя носеше само нещастие където отиваше и много размишляваше дали изобщо да се занимава отново да живее сред хора или пак да се върне към отшелническия начин на живот. Лицето ѝ бе застинало, пълно с тъга и отчаяние, като почти нищо не би успяло да я развесели в този момент...е, почти.

Зоро: След като всички се бяха събрали на мястото, само Зоро го нямаше. След около час и половина закъснение , той се озова на даденото място. Ооо, извинявам се...по погрешка отидох до съседният град...и след това вървях до границата, при което ме опътиха насам и изкатерих планината отново, за да стигна до тук. С едната си ръка вдигаше 200-килограмова щанга, като очевидно се разхождаше с нея навсякъде. Съжалявам...

Натсуми: КАК!?!? КААААААААААААААК?!!? КАКАКАКАК?!?! Въздиша. Зоро...ти си уникален! Засмя се леко.

Чихана: Малко след Натсуми влезе и Хана, която водеше със себе си и Лена за ръка като най-добри приятелки. На Чихана и направи впечатление момичето вътре, като поздрави. Добро утро? Предполагам ти също бе извикана тук с...От джоба си извади намачканата рисунка. покана? Личеше си, че от някъде тя знаеше къде отива. Все едно е била тук и преди.

Лена: Беше объркана от цялата ситуация, като през целия път се чудеше какво се случва и се оглеждаше. Щом видя Натсуми, тя видимо реагира на присъствието и. На-.... Усети се навреме, като набързо смени това, което щеше да каже. За останалите звучеше сякаш тя просто заекна от притеснение. Наистина не предполагах че ще има и други, които са получили...такава хубава покана... ^^"

Натсуми: Видя момичетата, като погледна към тях и понечи да ги поздрави, но бързо се скри в черупката си и спря да ги гледа, тъй като все още беше тъжна и не искаше да има контакт с хора, за да не им придаде лошата си карма.

Чихана: Наклони глава учудено Всичко наред ли е..?
Сайкито: Точно тогава, той също влезе в доджото, като бе последван от Йоуму.

Йоуму: Влезе, като забеляза Лена. Лена...? Радвам се, че има поне един, който да ме познава тук...
Лена: Помаха и. Радвам се да видя, че си добре, Йоуму... Ще можеш ли да ми кажеш какво се случи?
Йоуму: Кимна. Да, но... ще почака за после. Отиде до Натсуми. Въпреки, че беше наясно, че Натсуми не я познава, Йоуму не можеше да игнорира когато приятелите и страдаха. Натсуми, нали? Подаде и ръка, като се усмихна. Името ми е Йоуму. Видях как се биете... ще се радвам да се бием рамо до рамо.

Натсуми: Съжалявам...не можем да си говорим...Игнорира я, като се изправи и отиде в ъгъла на стаята, за да може да е колкото се може по - далеч от останалите. Очевидно беше, че не искаше да говори с когото и да било в момента. Цялата ѝ аура просто бе отблъскваща, цялото ѝ присъствие се усещаше като мрачно и тъмно.

Чихана: Наклони леко главата си за да я погледне не през очилата. Има нещо странно в това момиче, интересно ми е какво е.. Тя си надигна главата след като леко я огледа и си намести очилата. Впрочем, всички вие бяхте поканени с няква странна рисунка нали..? В смисъл, предполагам.

Сайкито: Извади я от задния си джоб, като им я показа. Мисля, че това е повече от очевидно, щом всички сме тук по едно и също време. Странно изкуство е това, не ми харесва..

Ейс: Не си и помисляй....Ритна вратата влизайки с гръм и трясък ДА ОБИЖДАШ УНИКАЛНИТЕ МИ РИСУНКИ ПО ТОЗИ НАЧИН! ........ А? .........Огледа се като започна да ги брои. WAIT A FUCKING MINUTE!

Dodpul написа:Зоро: След като всички се бяха събрали на мястото, само Зоро го нямаше. След около час и половина закъснение , той се озова на даденото място. Ооо, извинявам се...по погрешка отидох до съседният град...и след това вървях до границата, при което ме опътиха насам и изкатерих планината отново, за да стигна до тук. С едната си ръка вдигаше 200-килограмова щанга, като очевидно се разхождаше с нея навсякъде. Съжалявам...

Натсуми: КАК!?!? КААААААААААААААК?!!? КАКАКАКАК?!?! Въздиша. Зоро...ти си уникален! Засмя се леко.

Ейс: Към Зоро Не мога повече с тебе, заклевам се........

Йоуму: Тя видимо се натъжи от реакцията на Натсуми. Понечи да тръгне след нея.
Лена: Сложи ръка на рамото на Йоуму, като я спря. Йоуму... знаеш-
Йоуму: Прекъсна я, като я погледна леко изнервено. Знам. Знам много добре... и въпреки това, не мога да стоя безучастно.

След това и Зоро дойде, като Йоуву също се засмя леко, с мисълта, че поне изглежда че това не се беше променило. Лена от своя страна въздъхна и поклати глава.

Зоро: Почеса се зад врата. Съжалявам...е, все тая. Започна да прави упражнения с щангата без да му дреме особено.

Ейс: Ах...Anyway Започна да пляска Хайде, хайде. Настанете се удобно, знам, че имате много въпрос. Готов съм да отговоря на всеки един от тях след като ви обясня защо сте извикани тук!

Чихана: Седна на земята, като гледаше да е по-напред до Ейс. Изглежда беше наистина заинтересована.

Зоро: Нямам въпроси...Продължи да вдига щангата, като си личеше, че дори не го затрудняваше. А и навярно не бе много заинтересован от това, което Ейс искаше да каже, поне все още. А, хрумна ми един. Погледна към Ейс. Кой по дяволите си ти? Дори не си се представил все още.