Скривалището на Wizyou

Положението при Такуми и Sunny също беше подобно. Веднага щом отвориха очи, тя забелязаха, че мястото, на което се намираха, нямаше нищо общо с предишното. Те бяха все едно телепортирани в сърцевината на град мегаполис. Навсякъде беше пълно с хора, коли, тесни улички. Беше вечер, но уличното осветление осветяваше почти всеки ъгъл. Мястото, на което се намираха изглеждаше така. Всъщност това беше едно от скривалищетата на самият X12:Wizyou. Но Такуми и Sunny не го намиаха никъде.

Sunny: Изглежда ни доведе право към мястото му. Ще трябва да го издирим и бързо да разберем от него какво направи и как да се върнем при другите.

Такуми се огледа и разбра, че това място приличаше доста на градовете, в които той бе търсил именно Wizyou. Той кимна към Sunny. Да. Трябва да проверим дали той знае къде сме..смятам да се слея с тълпата докато го търся. Защото е възможно той да се опитва да направи същото...Такуми знаеше, че това ще е игра на котка и мишка, но той много възнамеряваше той да е ловеца, а Wizyou - плячката. Изричайки тези думи, той се насочи към хората и вдигна качулката на облеклото си, сливайки се успешно с тълпата. Той ходеше измежду много хора докато се оглеждаше към всеки един възможен ъгъл. - Такуми

GHOST DATA - Inhuman




Самото място щеше да му се стори много познато на Такуми. Може би защото илюзията представляваше точно копие на реален град. Такуми и преди е бил тук, именно зареди Wizyou. Единствената му мишена, която все още не е успял да достигне бе именно него и всички следи водеха до този град. Но за съжаление следите винаги спираха дотук. Градът не беше много голям, но определено беше пренаселен. Уличките бяха тесни, но многобройни. Често една малка улица се разделя на други по-малки, като повечето водят до задънен край. Нито една улица не достигаше 50 метра, преди да завие. Сградите бяха нормални блокове, никнещи от всяка страна и прекриващи всякака гледка. Самото място беше като един лабиринт, в който е супер лесно човек да се изгуби. Особено с тези тълпи навсякъде, които все бързаха за някъде. Това беше тълпа без лица. Не защото нямаха такива, а защото просто не се виждаха. Всеки минувач криеше лицето си с качулка или маска, а отделно от това мъгла се беше спуснала и още повече ограничаваше зрението.
Такуми си сложи качулка, а Съни своята шапка, с цел да закрият поне малко и техните си лица. Преди да започнат да дирят Wizyou, Такуми най-добре като за начало щеше да сподели какво е научил до сега за него. Той държеше тази обява в себе си, на която имаше снимка на Wizyou, носеща своята маска. Снимката изглеждаше точно така, като останалата информация не беше важна. Това, което Такуми беше научил за него до сега бе, че той е безкомпромисен убиец, който си играе с мъртвите, като ги съживява подобно на зомбита и ги използва за лични цели. Той е човек, който много лесно прекрива следите си, особено като се намира в такъв забъркан град. Не случайно дори Такуми не е услявал до сега да го открие. Той държеше в себе си и друга негова снимка, където ясно му се виждаше лицето. Необичайно беше това, че част от лявата страна на лицето му и косата му бяха сякаш мъртви. Косата му там беше бяла и овяхнала, но все още се държеше за главата му, а пък тази част от лицето си криеше с друга маска, залепнала плътно за него. Също така на снимката е хванат със своя меч на гърба, по което може да се направи заключение, че той умее да го използва.

X12 Wizyou:

Sunny: Такуми, това е място е като същински лабиринт. Никога не съм била тук. Ако този злодей е решил да се крие изглежда ще ни създаде доста работа.

Такуми се оглеждаше непрестанно в опит да намери каквато и да била следа от този злодей. Той погелдна към озадачената Съни, която не беше далеч от истината - ако Wizyou бе решил да се крие, той щеше да им създаде наистина много работа. В този момент, той започна да обяснява на Съни известната информация за този престъпник, подавайки снимките на Sunny.

Х12 е мишената, която издирвам вече от година, Съни...това е някой, който не проявява никакво уважение към мъртвите и има способността да използва тези, преминали в задгробния живот за свои лични цели. Ненавиждам онези, които не уважават мъртвите...и за това не мога да понеса факта, че точно него не мога да го издиря. Предполагам ще трябва да измислим някакъв план, по който да получим информация за местоположението му. Мисля, че това е по твоята част, партньоре. Макар че дори и ти можеш да се затрудниш...този не е като обичайните ни мишени. - Такуми

Такуми за първи път от много време насам щеше да работи заедно със неговата приятелка Sunny. Той знаеше колко добра е тя в намирането на мишени, даже беше по - добра и от самия него в някои случаи. Макар и да е вълк-единак, Такуми може да работи в отбор само и единствено със Sunny Lee, която познаваше доста добре.

Sunny: Изглежда това е този, за когото разправяш, дето ти създава проблеми.? Погледът на Съни стана още по-сериозен. Изглежда този не е шега работа. Не в твой стил да не можеш да откриеш и елиминираш някого. Ще дам всички от себе си, Таки. Тц, изглежда това наистина ще се превърне в игра на котка и мишка. Така да бъде! Няма по-добра от мен в диренето на убийци. Ние от NEMESIS сме също убийци и именно това ти позволява да разберем как мислят нашите противници. Но разликата между нас и тях, е че те убиват само за лична облага, а ние за да изчистим света от тези отрепки. В името на един свят, в който децата ни ще могат да живеят един спокоен и достоен живот. Съни извади своят къс меч, който беше достатъчно дълъг, че да достигне до сърцето - точно толкова, колкото ѝ трябваше. Съни не целеше да влиза в дълги сражения. Тя беше чист assassin, който убива мишената с един замах. А с другата си ръка хвана Такуми и в този момент, очите ѝ светнаха в ярък жълт нюанс. Тя активира едно от уменията си. Сега и тя и Такуми можеха да виждат ултравиолетовата светлина, чрез които виждаха всички стъпки и отпечатаца, които са оставени в този град. Проблемът беше, че тук беше пълно с тъпла и трудно щеше да се определни кой е на Wizyou. Такуми намираме се в негова територия. На вярно той знае идеално къде се намираме. За това няма смисъл да се крием. Ние сме котката в играта. Предлагам да разпитаме хората наоколо за този град. Няма какво да губим.

Sunny:

Такуми кимна към Съни, съгласявайки се с нейната идея. Той обаче не знаеше какво да очаква от хората наоколо, имайки напредвид, че той е бил в този град и преди, или поне така изглеждаше. Първото нещо, което той направи бе да хване първият минувач в свое дясно и да го допре грубо до стена на сграда, като му показа снимка на Wizyou и го погледна сериозно. Без да казва нито дума си личеше, че го пита дали е виждал този човек наоколо. Освен този въпрос, той зададе и друг. Какво знаеш за този град? - Такуми

Човекът изглеждаше като обикновен мъж на средната възраст. Нито богат, нито беден. Но беше доста оплашен. Не разпозна лицето на Wizyou и след това веднага се опита да избяга. Бутна ръката на Такуми и той го остави да избяга, защото знаеше, че Съни е до него и ще го спре. 

Sunny: Изпрече се на пътя на мъжа и постави ножа си до врата му. Няма смисъл. Не можеш да избягаш от нас. Говори и ще те пощадим.

В този момент Такуми и Съни силно почувстваха, че някой пряко ги наблюдава. Помислиха си, че просто са привлекли вниманието на минувачите, но не беше така. Хората наоколо просто ги игнорираха и дори забързаха темпото си, за да избягат. Никой не искаше да помогне на мъжа.

Sunny: Таки, усети това, нали? Да се скрием в тази сграда. Съни взе хвана мъжа за яката и го взе със себе си, като се насочи в най-близката сграда, която беше в ремонт и лесно можеше да се влезе.

Усещайки, че бива наблюдаван, той последва Съни и бързо хвърли поглед зад себе си преди да влезе в сградата. Крий се..не можеш да избягаш..След като влезе в сградата, той погледна със сериозен поглед към човека колкото да го сплаши с цел да види дали наистина знае нещо. Говори. - Такуми

Такуми:

Колкото и да се оглеждат Такуми и Съни не можеха да видят кой или кои ги наблюдават. Но това потискащо чувства, че следят всяко тяхно движение не ги напусна дори и след като се скриха в сградата. Качиха се на втория етаж. Макар и в ремонт, постройката имаше вече поставени прозорци от където най-вероятно ги наблюдаваха. Докато Такуми се занимава с мъжа, Съни докосна всеки прозорец в помещението и активира друго свое умение. Тя намали прозрачността на стъклата до 0%, пречейки на светлината повече да преминава през тях. Това би трябвало и да попречи на всеки отвън да ги наблюдават. Съни се върна при Такуми.


Мъжът: Беше точно копие на същия мъж, който се намира извън тази илюзия в истинския град. Убивайки го тук, няма да застраши живота му в реалня свят. Също така той щеше да отговори точно както би отговорил ако го заплашат и на живо. Изглежда илюзията на X5 бе създала напълно точно копие на града, в който се крие Wizyou и вкара тримата убийци в него. Мъжът трепереше от страх, като видя погледът на Такуми и плахо отговори: Моля ви оставете ме намира! Не искам да ви нараня!

След като усети, че Съни активира своето умение, той извади тантото си и го насочи към човека. Повярвай ми, и да искаш, не можеш. Кажи ми повече за този град и обещавам да те пусна жив. И случайно ако знаеш нещо за човекът от снимката , би било добре. - Такуми

Мъжът: И да ви кажа това нищо няма да се промени. Щом сте тук, означава, че или сте мъртви или ви предстои да умрете. ВАШАТА ГИБЕЛ Е НЕИЗБЕЖНА!!! ХАХАХА!!! Мъжът почна да се смее по-скоро отчаяно от колкото зловещо. Но думите му направиха впечатление на Съни и тя се замисли.

Sunny: Тя искаше да потвърди съмненията си и първо каза на Такуми: Такуми, по-доре се отдръпни от него. Замисли се над думите му. Щом сме тук ще умрем или вече сме мъртви? Как така едната вероятност е вече да сме мъртви по неговите думи. Мисля, че това има нещо общо с уменията на нашия човек. Визираше Wizyou, за който Съни само знае че използва мъртвите. Хм нека опитам нещо. Очите на Съни отново светнаха ярко, защото тя активира друго свое умение. Тя погледна към Такуми и после към мъжа. Миг след учудено изражение се изписа на лицето ѝ и това привлече вниманието на Такуми.

Чувайки отчаяния смях, Такуми се отдръпна от човека и погледна към замислената Съни. Мъртви сме или ни предстои да умрем...хех. Съни, мисля, че си права. Голяма вероятност е да има нещо общо с този злодей...Той също се замисли над тези думи, след което видя как Съни се опита да направи нещо, но се изненада, а това го озадачи. Какво има? Нещо не е наред ли..? - Такуми

След като Съни погледна към Такуми, тя се успокои, но след като погледна към мъжът тя стисна здраво ножа си.


Sunny: Такуми, няма грешка ти и аз сме живи, но това, което ме притесни е този мъж. Тялото му е напълно студено, досущ като мъртвец. След тези думи, Такуми щеше да се досети, че Съни е активирал умението, което ѝ позволява да вижда инфрачервена светлина като термална камера. Изглежда тя е видяла мъжа в тъмносиня светлина, което ще рече, че тялото му не излъчва никаква топлина. Съни веднага дашна към него и замахна с меча си към врата му. В следващата секунда вратът на мъжът хвръкна във въздуха, но не остави никакви кървави следи. Тялото му беше просто празна черупка, която се движеше сама. Мъжът беше undead и това само подсказва, че този град има пряка връзка с Wizyou и неговото умение.

Няколко секунди по-късно се чу счупване на стъкло. Всяко стъкло, което вече не беше прозрачно, бе разбито от дагер. Десетина дагера се насочиха към мъртвият, но няколко от тях щяха да преминат първо през Съни.

Мъртвец..?!? Думите, които Съни изрече за човека го изненадаха, но в следващата секунда той се досети, че трябваше да очаква подобно нещо имайки предвид своя опонент. Ако този тук е мъртъв, има вероятност целият град да е пълен с undead-и...как смееш...как смееш..В този момент, дагерите, които разбиха стъклата, се насочиха към Съни. Такуми дашна и презицно отприщи кървав полумесец, който да ги отблъсне всички до един. Как смееш да се подиграваш със смъртта по този начин..WIZYOOOOOU?!?!?!? - Такуми

Погледна към нея, като ѝ кимна в знак на благодарност. Благодаря ти, Съни..добре ли си..? Все още обаче се оглеждаше за врага. Имаше усещането, че е наблизо. Покажи се, негодник...!! Знаеш, че няма смисъл да се криеш! - Такуми

Явно Такуми не осъзна голямата грешка на Съни, а именно това, че тя си помисли, че като намушка един мъртъв човек в сърцето, той ще спре да шава, както при живите хора. Докато Съни се навеждаше да вземе шапката си, мъртвецът все отново тризъбеца и замахна този път право към момичето. Тя лесно можеше да избяга атака. Защитата ѝ беше проблема. Съни рязко отскочи настрани няколко метра, без да има време да си вземе шапката си. За това след като се приземи, тя помоли Такуми да му я метне. Изглежда имаше някакъв план. Но Такуми трябваше да побърза, тъй като мъртвецът се изправяше и всеки момент щеше да нападне и Такуми със своя тризъбец.


Sunny: Таки, бързо подай ми шапката и се пази! Намушках го този право в сърцето, но не иска да се кротне. Предполагам има логика след като е вече мъртъв ^^"

Хех, трябваше да се досетиш по - рано, Съни! Както и аз. Въпреки опасната ситуация, в която се намираха, Такуми реши да се пошегува с нея. Грешката му тук беше, че се концентрира твърде много върху врага вместо неговата пионка, в този случай мъртвия човек. Такуми рязко дашна към мъртвеца и заправи вертикален кървав замах, който щеше да го разреже целия на две. Докато дашваше, той щеше да вземе шапката на Съни и да ѝ я метне обратно. - Такуми

Helblinde - The Solace of Oblivion




Въпреки, че беше разрязан на две, часта на мъртвеца, чиято ръка държи тръзебеца замахна към Такуми, докато пада на долу. След като двете разрязани части паднат на земята те няма да могат сами да се изправят. Не и докато не се регенерират. Точно така. До десетина секунди, същата енергия, която излизаше от дагерите по-рано, щеше да се отприще от раните им вместо кръв и ще започне да образува цялото тяло и на двете части. В крайна сметка мъртвецът ще стане на двама, еднакво силни на предишния, мъртъвци. Това щеше да притесни Такуми и Съни, понеже това, в което са най-добри, а именно убийството, в тази ситуация е напълно безполезно.

(И това беше само един от примерите за лош сценарии на добрите герои. Всеки, които бива изпратен в илюзия ще се изправи срещу своя counter. За да излязат победите, всеки герой ще трябва да надмине себе си в тази съдбовни битки.)


Sunny: Погледна навън. Тя знаеше, че навън беше нощ и силите ѝ са ограничени, но все пак трябваше да опита. Дори и през нощта достигат от слънцето светлинни лъчи, който се отблъскват от луната. Тя хвана шапката си и я метна нависоко в помещението. Шапката започна да се върти във въздуха и някак си щеше да се задържи там за известно време. Веднага, щом я метна, Съни клекна и постави двете си ръце на пода. Тя прехвърли енергията си там и я заведе към тавана, който направи прозрачен. Сега стаята все едно имаше стъклен покрив, от където се виждаше светлата луна. Беше пълнолуние, което означава повече светлина. Щом е нощ, значи се намираме на тъмната страна на Земята, а щом е пълнолуние значи Земята е между Слънцето и Луната, но не и на една линия. В противен случай щеше да има лунно затъмнение, при което луната изчезва в сянката на Земята. Сега когато слънчевите лъчи достигат до луната, те се отразяват и част от тях идват към Земята. Точно тези слънчеви лъчи, Съни се канеше да използва. Изведнъж шапката ѝ стана прозрачна, точно като тавана, но без една част. Вътре в самата шапка се криеше гигантска лупа, която събра всички слънчеви лъчи, които идваха отгоре през тавана, в една точка. Тази точка изгаряше всичко по пътя си. Шапката се завъртя по такъв начин, че тази точка преминат хоризонтално и успя да изпепели и двамата мъртъвци. Тя буквално ги разряза на две, използвайки светлината идващата от луната. Можем само да си представим на какво е способна тази свръхлупа, ако беше ден. Шапката ѝ падна на главата и отново стана непрозрачна. Но след като видя резултата от действията, Съни се отчае. Сега започнаха да се образуват четерима мъртъвци по същия начин, когато Такуми го разряза на две. Всяка част, от общо четири, се регенерираше и до десетина секунди щяха да са готови да ни нападнат отново.

Тш! Такуми бива намушкан в рамото , но бързо се отдръпна преди да бъде намушкан изцяло. Той се хвана за рамото, но не си превърза раната. Той леко се усмихна, защото тъй като опонентите му не кървяха, той ще трябва да използва от своята кръв за повечето си умения. В този момент, той видя умението на Съни и си помисли, че може и да се получи. Но уви, това не стана - мъртъвците отново почнаха да се регенерират, като този път вече бяха четирима. Съни, тези използват регенерация..! И мисля, че имам идея как да го спра..! Такуми протегна ръка встрани и си направи сам огромен разрез, като изкрещя от болка, но в същото време разпръска огромни количества от собствената си кръв право към мъртъвците. (0:44) Acidity Level: 100! Такуми контролираше всеки един аспект на кръвта - нейното налягане, а дори и нейната киселинност. В този случай, той увеличи киселинността на кръвта си до 100, което щеше да я направи по - опасна и от истинска киселина. Киселината щеше да унищожава клетките и да намали регенеративната им способност почти до нула, така че това щеше да увеличи времето, за което мъртъвците щяха да се регенерират ако някак си успеят да запазят поне 1 клетка от киселината. - Такуми

С колкото и кръв да беше изпръскал върху мъртъвците, те отново щехя да се създадат наново. Беше по-различно от регенерация. Телаха им бяха чиста енергия, контролирана от душата на мъртвия. Това със сигурност беше умение на Wizyou. Този път, мъртъвците не бяха разделени на части и нямаше да се размножат и дори щяха да останат зашеметени за известно време от кръвта на Такуми, което означава че планът му донякъде е проработил.


Sunny: Гледаше със съжалителен поглед към приятеля си. Тя не искаше да го гледа как се наранява, но нямаше избор. Отчаяните мерки изискват отчаяни действия. Такуми... Няколко секунди по-късно почивката им свърши. Не защото мъртъвците до Такуми се бяха регенерирали, а защото нова фигура се появи. Хъх?! Sunny погледна нагоре към прозрачния покрив, тъй като някаква сянка се появи на земята до нея. Причината за това беше тя - жена, кипяща от същата енергия, които излъчваха и онези дагери. Всъщност тя държеше два от тях в ръцете си и придаваше усещането, че тя не е обикновен undead, като онзи мъж.

Undead Woman:

(Новата фигура изглеждаше и звучеше като Death Sworn Katarina от LoL)
Тя ги гледаше отвисоко с надменно изражение и каза: Не можете да се справите дори с един? Pathetic... Тогава как ще спрете идващата армия насам?

Sunny: Думите на мистериозната жена я притесни малко. Армия? Не ми казвай, че Такуми е прав. Целият град е като този? Нима ни предстои да се изправим пред армия от безсмъртни? Леко отчаян поглед се появи в очите на Съни, но не за дълго. Тя беше хладнокръвен убиец и ще се държи като такъв. Запази самобладание и добре че го направи, защото в същия миг от всички места, където бяха прозорците, отново се появиха дагерите на тази жена. Очевидно не ги мяташе тя, тъй като тя все още беше там горе. Десетина дагера се насочиха към Съни и Такуми, но те можеха да бъдат избегнат или отблъснати.

Държеше се за ръката си, като видя, че тезата му е била грешна. Значи не е регенерация..? Този негодник...! Той отново захвана тантото си и започна да замахва рязко пред себе си, отблъсквайки дагерите. Съни, ако армия идва насам, не е добра идея дълго да стоим тук..! - Такуми

Sunny: След като блокира дагерите с меча си, тя отново насочи погледа си към врага нагоре. Хъх?! Няма я? Върху покрива жената беше изчезнала, а на нейно място тя беше оставила дагерите си, които държеше в ръце. В следващия миг, Съни чу звън на удар между две остриета. По-силен от обикновено. Тогава тя погледна към източника на звука - Такуми и ги видя. Мистериозната нова фигура някак си беше изчезнала от тавана и сега се намираше до Такуми. Беше хванала един от дагерите, който той щеше да отблъсне и му попречи да го направи. Не изглеждаше толкова физически силна, но изглежда не трябва да се съди книгата по корицата. Тя без проблем напираше с дагера си към тантото на Такуми и не му позволяваше да мръдне. Явно всички undead фигури получат свръхчовешка сила. Такуми можеше да издържи на натиска въпреки това, но беше закован на едно място. А само секунда по-късно от същите места, отново се появиха още десетина дагери. Този път всички бяха насочени към Такуми, а не към Съни. Изглежда тези, които ги мятат получават пряки нареждания от тази жена, защото е умно да се целят всички към мишената, която е обездвижена. Ако Такуми реши все пак да се опита да избяга, жената до него веднага ще го накара да съжали за избора си, пронизвайки го с друг дагер.
Осъзнавайки това, Съни веднага се притича за помощ към Такуми. Тя концентрира енергия в краката си и се изтреля към жената, но остана разочарована. По принцип ако беше ден навън, тя щеше да събере достатъчно енергия в стъпалата си, че да достигне целта си за миг, но в този случай на нея ѝ беше нужда цяла една секунда. Още по-зле: по пътя тя се спъна в невидим обект. Това я забави още повече, което ще рече че животът на Такуми си беше в негови ръце. Глупости! Съни вярваше в приятеля си, но не искаше да рискува да го загуби. Тя падна на земята, но метна единственото си оръжие - своя къс меч, към жената. Жената ще трябва да блокира и точно в този момент Такуми ще може да действа. Мечът на Съни ще се синронизира и с останалите дагери, които летяха към Такуми. Съни след това насочи поглед към това, което я спъна и осъзна, че и нейният живот беше в смъртна опасност.

Такуми бива изненадан от внезапната поява на жената, като бива стък-нат в опит да надделее срещу нея. Това означаваше, че щеше да бъде уцелен от всички дагери, идващи към него. Но щом това се случи, те отскочиха от тялото му, а той се усмихна. Как стана това? Той увеличи друго нещо до 100 в кръвта, а това беше желязото. Желязото се намираше в червените кръвни клетки и Такуми направи така, че това желязо да се материализира стократно и да го направи все едно беше от метал отвътре. Това попречи на дагерите да пробият кожата му, освен разбира се ако не бяха от енергия. Ако бяха от енергия , това умение нямаше да проработи, но ако бяха метални, той щеше да контраатакува веднага щом жената бива принудена да отблъсне меча на Съни - Такуми щеше да направи вертикално посичане с тантото си и да ѝ отсече едната ръка. - Такуми