Fu'Jin's House

Старата къща на Фу'Джин от дните му на малко дете, чак до дните, в които е станал богът на вятъра. Тя е направена специално за него от Ишин като подарък, че е успял да се издигне до божество. Кисе обаче не приема и дори не иска титлата Фу'Джин, но е длъжен да я приеме, както и тази къща, която той, макар и кръвожаден убиец по характер, обича и цени адски много. Самата къща е подредена и изчистена много прецизно, като е обзаведена с безброй много културни наследства - катани по стените, картини, фигури на демони и т.н. Превърнала се е в нещо като атракция заради брилянтната ѝ архитектура, но е забранено да се влиза вътре. Твърди се, че когато Кисе се завърне в Кагедома, ще задухат ветровете на промяната и те ще тръгнат именно от тук.

Къщата на Кисе имаше своят първи посетител от десетилетия насам. Когато Кьоко остави Тай в Кагедома, преди да отпътуват с останалото крю, едно определено момиче, вдъхновено от действията на своя баща, я помоли тя също да остане тук за известно време и да намери себе си отново. Това, разбира се, беше дъщерята на Кисе  - Торияма. Когато пристигна тук, тя бе посрещната като известна личност от местните в малкото село, където се намираше тази къща, скрита от останалите големи градове в държавата. Но тя не усещаше тази слава..сякаш беше твърде forced. Обикновено тя е много игрива и закачлива, но случилото се с баща ѝ по време на битката му със Сайгай я разтрои до такава степен, че тя реши да се върне там, където бе започнало всичко за нея в търсене на отговори - в нулата. Самото начало.

Тори: Влизайки в къщата си, спомени веднага започнаха да я връхлитат. Когато се движеше по мостчето , тя сякаш виждаше назад във времето когато е била малко дете и заедно с Натсуми са си играли точно тук. Наистина е минало много време...чудя се дали стаята ми е още тук..? Запъти се точно към старата си стая, където тя можеше да намери много от своите стари рисунки на мечове. Явно това е било вдъхновението ѝ като подрастваща. Имаше и над 100 книги - все пак Тори е известна с това, че е писателка, а някои от любимите ѝ автори бяха хора като Мусаши и Масамуне - две от най - вдъхновяващите личности за нея. Докато се разхождаше из спомените, тя усети, че не беше сама в къщата си. Аматерасу...какво правиш тук? Тя се обърна, като видя как до вишната в двора се бе облегнал не кой да е, а Kiyoshi, който пишеше нещо в книжката си.

Kiyoshi: You know, това място ми стана моето местенце за писане на романи от както никой не го посещава...но точно теб не очаквах да видя. Мислех, че си скъсала всички връзки с дома ти.

Тори: Въздиша, като погледна към една от книгите си. Аз също...но много неща се промениха. И имам чувството, че изгубих себе си..

Kiyoshi: И реши да се върнеш в миналото да разбереш коя си била?

Тори: Вече и аз не знам...чувствам се изгубена. Не знам по кой път да поема..чувствам, че нищо не е както преди! Толкова много усилия...толкова много книги съм изчела...и все още не знам и частица от тайните на света.

Kiyoshi: Засмя се като я слушаше, като извади една четка, с която нарисува две koi fish-чета, които започнаха игриво да се гонят в езерцето до тях. Разбира се, че знаеш коя си. Ти си Торияма Райджу! Най - мъдрият воин на Кагедома.

Тори: Някой ден, може би...но в сравнение с баща ми...аз съм нищо повече от неговата наследница. И може би и с това ще остана в историята...

Kiyoshi: И двамата имаме легендарни родители. И е трудно да излезем от сенките им. Но, Тори..ти си различна. Ти си се родила...като празно платно. Не си наследила нищо от баща си. Можеш сама да избереш каква да бъдеш..

Тори: И точно заради това от мен не може да стане нищо, Kiyoshi...аз..нямам умението да копирам чужди техники. Нямам тези унищожителни ветрове...дори нямам енергия! Родена съм се без проклета енергия!!! Единствено мога да разчитам на оръжията си...

Kiyoshi: Усмихна се. Мога да ти дам пример за човек, който няма никаква енергия, а е способен да срази мен с лекота. Сигурна съм, че знаеш за него. Имаш потенциал, Тори...просто не се отказвай.

Тори: Въздиша, като продължи да се разхожда из къщата си. Полу-бог, който няма нищо специално в себе си...не съм като Натсуми...не съм и като баща ми...

Kiyoshi: Усмихна се докато беше облегнат на дървото, като слънце го огря. Аз ще подремна...дано до тогава да си открила отговора...все пак, това е твоята "нула", нали?

Тори: Какво по-?! Чувайки тези думи, тя рязко се обърна към него, но видя, че Kiyoshi вече беше заспал, сякаш мигновено...Ти си знаел...хахаха...явно само аз съм била тази, която е забравила...Тори се запъти към една от многото стаи, като стигна до нещо като стая, която беше скрита собствената ѝ стая. Точно на това място се намираше сая без острие в нея, която Тори внимателно огледа и взе в ръце...


Лилава енергия започна да се събира в саята, която се материализира на нормална катана...но това далеч не беше такава. Това бе оръжието, което Тори бе оставила на заден план в опит да бъде такава, каквато не беше. Родена без никаква енергия, тя пое по пътя на баща си в опит да го надмине. Тя бе прекъснала всякаква връзка с него, все пак тя се срамуваше да го нарече баща. Срамуваше се да бъде позната като детето на Фу'Джин...но наскоро тя разбра истината за него. Че той винаги я е обичал...толкова много, че е пазил тази катана от деня, в който Тори я оставя тук. В този миг, Тори усети лек вятър...но от къде? В стаята нямаше прозорци..учудена, тя излезе навън и забеляза, че Kiyoshi вече го нямаше, а ветровете идваха от самата-нея. Това не беше случайно...тя не беше източникът на тези ветрове. Това бе Кисе, който току що ѝ донесе...




Усещайки, че тези ветрове бяха на баща ѝ, тя стана много емоционална и не успя да сдържи сълзите си....но дълбоко в сърцето си знаеше, че от този миг нататък, започва нейната история. Не тази на дъщерята на Фу'Джин, а на Торияма Райджу...