Fu'Jin's House

Старата къща на Фу'Джин от дните му на малко дете, чак до дните, в които е станал богът на вятъра. Тя е направена специално за него от Ишин като подарък, че е успял да се издигне до божество. Кисе обаче не приема и дори не иска титлата Фу'Джин, но е длъжен да я приеме, както и тази къща, която той, макар и кръвожаден убиец по характер, обича и цени адски много. Самата къща е подредена и изчистена много прецизно, като е обзаведена с безброй много културни наследства - катани по стените, картини, фигури на демони и т.н. Превърнала се е в нещо като атракция заради брилянтната ѝ архитектура, но е забранено да се влиза вътре. Твърди се, че когато Кисе се завърне в Кагедома, ще задухат ветровете на промяната и те ще тръгнат именно от тук.

Къщата на Кисе имаше своят първи посетител от десетилетия насам. Когато Кьоко остави Тай в Кагедома, преди да отпътуват с останалото крю, едно определено момиче, вдъхновено от действията на своя баща, я помоли тя също да остане тук за известно време и да намери себе си отново. Това, разбира се, беше дъщерята на Кисе  - Торияма. Когато пристигна тук, тя бе посрещната като известна личност от местните в малкото село, където се намираше тази къща, скрита от останалите големи градове в държавата. Но тя не усещаше тази слава..сякаш беше твърде forced. Обикновено тя е много игрива и закачлива, но случилото се с баща ѝ по време на битката му със Сайгай я разтрои до такава степен, че тя реши да се върне там, където бе започнало всичко за нея в търсене на отговори - в нулата. Самото начало.

Тори: Влизайки в къщата си, спомени веднага започнаха да я връхлитат. Когато се движеше по мостчето , тя сякаш виждаше назад във времето когато е била малко дете и заедно с Натсуми са си играли точно тук. Наистина е минало много време...чудя се дали стаята ми е още тук..? Запъти се точно към старата си стая, където тя можеше да намери много от своите стари рисунки на мечове. Явно това е било вдъхновението ѝ като подрастваща. Имаше и над 100 книги - все пак Тори е известна с това, че е писателка, а някои от любимите ѝ автори бяха хора като Мусаши и Масамуне - две от най - вдъхновяващите личности за нея. Докато се разхождаше из спомените, тя усети, че не беше сама в къщата си. Аматерасу...какво правиш тук? Тя се обърна, като видя как до вишната в двора се бе облегнал не кой да е, а Kiyoshi, който пишеше нещо в книжката си.

Kiyoshi: You know, това място ми стана моето местенце за писане на романи от както никой не го посещава...но точно теб не очаквах да видя. Мислех, че си скъсала всички връзки с дома ти.

Тори: Въздиша, като погледна към една от книгите си. Аз също...но много неща се промениха. И имам чувството, че изгубих себе си..

Kiyoshi: И реши да се върнеш в миналото да разбереш коя си била?

Тори: Вече и аз не знам...чувствам се изгубена. Не знам по кой път да поема..чувствам, че нищо не е както преди! Толкова много усилия...толкова много книги съм изчела...и все още не знам и частица от тайните на света.

Kiyoshi: Засмя се като я слушаше, като извади една четка, с която нарисува две koi fish-чета, които започнаха игриво да се гонят в езерцето до тях. Разбира се, че знаеш коя си. Ти си Торияма Райджу! Най - мъдрият воин на Кагедома.

Тори: Някой ден, може би...но в сравнение с баща ми...аз съм нищо повече от неговата наследница. И може би и с това ще остана в историята...

Kiyoshi: И двамата имаме легендарни родители. И е трудно да излезем от сенките им. Но, Тори..ти си различна. Ти си се родила...като празно платно. Не си наследила нищо от баща си. Можеш сама да избереш каква да бъдеш..

Тори: И точно заради това от мен не може да стане нищо, Kiyoshi...аз..нямам умението да копирам чужди техники. Нямам тези унищожителни ветрове...дори нямам енергия! Родена съм се без проклета енергия!!! Единствено мога да разчитам на оръжията си...

Kiyoshi: Усмихна се. Мога да ти дам пример за човек, който няма никаква енергия, а е способен да срази мен с лекота. Сигурна съм, че знаеш за него. Имаш потенциал, Тори...просто не се отказвай.

Тори: Въздиша, като продължи да се разхожда из къщата си. Полу-бог, който няма нищо специално в себе си...не съм като Натсуми...не съм и като баща ми...

Kiyoshi: Усмихна се докато беше облегнат на дървото, като слънце го огря. Аз ще подремна...дано до тогава да си открила отговора...все пак, това е твоята "нула", нали?

Тори: Какво по-?! Чувайки тези думи, тя рязко се обърна към него, но видя, че Kiyoshi вече беше заспал, сякаш мигновено...Ти си знаел...хахаха...явно само аз съм била тази, която е забравила...Тори се запъти към една от многото стаи, като стигна до нещо като стая, която беше скрита собствената ѝ стая. Точно на това място се намираше сая без острие в нея, която Тори внимателно огледа и взе в ръце...


Лилава енергия започна да се събира в саята, която се материализира на нормална катана...но това далеч не беше такава. Това бе оръжието, което Тори бе оставила на заден план в опит да бъде такава, каквато не беше. Родена без никаква енергия, тя пое по пътя на баща си в опит да го надмине. Тя бе прекъснала всякаква връзка с него, все пак тя се срамуваше да го нарече баща. Срамуваше се да бъде позната като детето на Фу'Джин...но наскоро тя разбра истината за него. Че той винаги я е обичал...толкова много, че е пазил тази катана от деня, в който Тори я оставя тук. В този миг, Тори усети лек вятър...но от къде? В стаята нямаше прозорци..учудена, тя излезе навън и забеляза, че Kiyoshi вече го нямаше, а ветровете идваха от самата-нея. Това не беше случайно...тя не беше източникът на тези ветрове. Това бе Кисе, който току що ѝ донесе...




Усещайки, че тези ветрове бяха на баща ѝ, тя стана много емоционална и не успя да сдържи сълзите си....но дълбоко в сърцето си знаеше, че от този миг нататък, започва нейната история. Не тази на дъщерята на Фу'Джин, а на Торияма Райджу...

Целият остатък от деня, Тори прекара в търсене и ровене из старите книги, които баща ѝ държеше в дома си. В търсене на информация, която той беше оставил зад себе си именно за нея да открие. Единствено тя познаваше Кисе достатъчно добре, че да знае какво планира той за бъдеще. За да не достигне тази информация до враговете му...то тя трябваше да бъде кодирана.

Тори: Прелистваше книга след книга, търсейки нещо, което ѝ беше направило впечатление. Не...няма нищо тук.

Kiyoshi: На сутринта, той се прозя и отиде при нея да я види какво прави. Все още ли си тук..?

Тори: Къде, в дома ми? Очаквах ти да си си тръгнал вече.

Kiyoshi: Не мога да го направя. Не и докато все още имам работа тук. Отиде до нея и погледна през рамо. Какво четеш?

Тори: Нищо не чета. Търся нещо...

Kiyoshi: Какво?

Тори: Не знам! Отегчено въздъхна, като взе друга книга и започна да я анализира със своите Heavenly Eyes. Баща ми...той ми каза, че всички отговори се крият тук...трябва да има нещо за Zero Realm...нещо скрито...

Kiyoshi: Разбирам..търсиш "истината"? Но..."истината" за кое?

Тори: Този въпрос леко я обърка, като погледна към него. Какво имаш предвид...? Има само една истина.

Kiyoshi: Хмм..не знам дали това е вярно. Ако всички вярват в дадена лъжа, то тя се превръща в истина рано или късно.

Тори: Замисли се над чутото. Може и да има право Kiyoshi. Не бива да търся само за истината, която баща ми знае...трябва да търся и лъжите, които са били превърнати в истина. В такъв случай...трябва да прегледам ето точно тази книга..Тя избра точно една от най - старите книги, която се казваше "A man who has lost his name".

Kiyoshi: Ооо, наистина интересна книга!

Тори: Става въпрос за самурай, който решава да изгуби всичко, което обича само и само да постигне целта си. Дори..истинското си име.

Kiyoshi: А каква е целта му?

Тори: Така и не я прочетох до край, че да разбера...по средата започна да става...странна. Но мисля, че сега е време да я довърша.

Тори се спря още на първата страница. Там, тя прочете кратко резюме на книгата:

??? написа:In a land where honor once flourished, a samurai walked the path of shadows. Stripped of his rank and his clan's trust, he abandoned his past and chose to sever all ties. Alone, he wandered through desolate lands, his heart heavy with the weight of betrayal. Amidst whispers of treachery and deceit, he forged his own destiny, determined to carve vengeance upon the world that betrayed him. Stealth became his ally, and with each silent strike, he etched fear into the hearts of his enemies. In the gloom of the night, the nameless warrior moved with the grace of a ghost, his presence a mere suggestion in the wind. Anguish fueled his every step, driving him deeper into the shadows. Through the storm of his rage, he remained invisible, a harbinger of justice. The samurai's legend grew, whispered only in the dark, a reminder that even in the face of ultimate betrayal, a warrior's spirit could not be broken.

На пръв поглед, нямаше нищо съмнително. Но тя не спираше да гледа пасажът от думи подозрително. Сякаш...сякаш тя знаеше, че нещо не е наред.

Kiyoshi: Какво става?

Тори: Има нещо написано тук, което е скрито...усещам го.

Kiyoshi: Можеш ли да разбереш какво е то..?

Тори: Тя затвори очи и започна да мисли...Баща ми. Той ми каза да дойда тук. Защо тук? Защото е мястото , на което живяхме преди когато бяхме семейство? Каза, че всички отговори се крият тук...отговори за кое? Щом е свързано със семейството ни...вероятно е нещо за семейството ни. Чакай-!? Семейството ни...? Семейството...НИ.

Тя моментално активира своите Heavenly Eyes и погледна написаното. И като че ли този път...тя успя да види всичко, което бе написано там. Heavenly Eyes бяха очи, които те водеха към истината..и тя успя да се добере до нея:

??? написа:In a land where honor once flourished, a samurai walked the path of shadows. Stripped of his rank and his clan's trust, he abandoned his past and chose to sever all ties. Alone, he wandered through desolate lands, his heart heavy with the weight of betrayal. Amidst whispers of treachery and deceit, he forged his own destiny, determined to carve vengeance upon the world that betrayed him. Stealth became his ally, and with each silent strike, he etched fear into the hearts of his enemies. In the gloom of the night, the nameless warrior moved with the grace of a ghost, his presence a mere suggestion in the wind. Anguish fueled his every step, driving him deeper into the shadows. Through the storm of his rage, he remained invisible, a harbinger of justice. The samurai's legend grew, whispered only in the dark, a reminder that even in the face of ultimate betrayal, a warrior's spirit could not be broken.

Spoiler: