Setsuno's Room

Погледна си ръката която я чувстваше мека защото беше на ръба на силите си - Акисе

Дишаше тежко. Насочи си катаната към Сетсуно. Нищо още не е свършило, глупако.. - Зоро
Изправи се. Видимо му нямаше нищо. Хъх, значи и ти искаш да си поиграеш със смъртта, а? Добре тогава, ще ви убия и двамата наведнъж просто..! Започна да завихря огромно количество мъгла около меча си. - Сетсуно
Погледна към Акисе. - Зоро

Стисна юмрук като погледна към Зоро. Мечовете му зад него изчезнаха заедно с бъфовете му, но по-специалната му катана остана - Акисе

Затича се към тях. Hidden Mist Technique: Mist of Death! Изведнъж мъглата му всякаш изчезна, но всъщност беше станала просто невидима за човешкото око. Тя беше навсякъде около тях двамата, като ги беше обкръжила и се стесняваше. Ако ги достигне, щеше да почне да ги посича от всяка една страна. Той преждевременно тичаше към тях, а от меча му излизаше струя мъгла, подсилвайки замаха му. ВРЕМЕ Е ДА УМРЕШ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ, АКИСЕ!!!! Изражението му беше същото като това на Забуза. Демоничната му енергия беше нарастнала. - Сетсуно

Soundtrack ( 0:53 )
Кх..This time for sure..Погледна към Сетсуно Ultimate Sword Technique: Spacetime Separation Извади си катаната от саята като зад него пространството бива разрязано все едно е стъкло между него и космоса. Замахна 3 пъти към Сетсуно разрязвайки го още и още докато накрая не довърши с последен замах. Ако някой попадне там където пространстово бива разрязано, ще бъде посечен по цялото тяло и ще получи огромни щети преди последната атака след 3те не го убие. Мъглата щеше да отиде директно в космическото пространство което стоеше там докато атакат на Акисе не свърши. Дясната ръка на Акисе с която държеше катаната се разкъсваше при всеки замах, докато последния не нарани цялото му тяло. Това беше и опасноста някой да се опита да контролира силата на Jester. Огромното ѝ количество може да го убие - Акисе

Ability Reference:

Пое изцяло атаката, като от тялото му излизаше огромно количество кръв. Въпреки това обаче пак някак си се движеше. Дишаше тежко. Технически беше мъртъв, но това е последното му умение, което се активира при неговата смърт. MIST..DEATH!! Тялото му беше мъртво, като в момента бива контролирано от мъглата му. Той замахна хоризонтално с цел да обезглавивече обездвиженият Акисе. УМРИ! - Сетсуно
Приклекна. Ittoryu...Iai..Направи ето това движение, след което Сетсуно всякаш премина през него и спря на място. Прибра катаната си, като беше нанесъл мигновено посичане по тялото на Сетсуно, достатъчно да го накара да спре на сантиметри от Акисе. Падна на колене, като дишаше тежко. - Зоро
Падна по лице, като тялото му почна да се изпарява на мъгла. - Сетсуно

Въздъхна като след атаката му, катаната му изчезна Успях ! Гх..Припадна от кръвозагуба - Акисе

Вдигна го на рамо. Това беше твърде близо..е, да се връщаме, Yukimi...Отпраши към Meeting Room-a. Преди това обаче се отби до тялото на Сетсуно и му взе меча. Ново острие? Не бих отказал. - Зоро
От тялото му бяха останали единствено мечът му и карта Таро - The Devil. - Сетсуно

(Zoro, Akise & Yukimi)
Setsuno's Room(The Eight Precepts of Death) > > > Meeting Room(The Eight Precepts of Death)

След битката на Зоро, Юкими и Акисе със Сетсуно, цялата стая беше в отломки и беше пълна с мъгла. Беше заприличала повече на гробище отколкото на стая. Нямаше и следа от никакъв живот, а мъглата беше толкова гъста, че човек можеше да си помисли, че е природен феномен. Никой от претърсващите полицаи не се осмели да влезе тук, защото мъглата все още беше в действие и нанасяше посичания от самосебе си. Тялото на Сетсуно отдавна беше умряло, но самият той - не. Той беше жив под формата на мъглата си, която не може да се сформира обратно в тяло. Съзнанието му беше сякаш като в празно пространство. Той виждаше себе си как просто стои легнал насред нищото, гледайки в празнотата. Не можеше да види, нито да чуе когото и да било. Искаше помощ. Искаше някой да го измъкне от този вечен капан, в който той сам се беше вкарал. Единственият шанс, който получи беше когато Немото прехвърли неговото съзнание в това на Синтия по време на битката си с нея и Сахир. Но беше късно. Мъглата му би посякла всеки, който би се осмелил да влезе в стаята. Но Сетсуно усети чуждо присъствие в мъглата. Усети, че мъглата му не успява да направи нищо на този или на това, което беше навлязло в нея.

В главата си, Сетсуно чу глас. Глас, който беше тъмен и се чуваше в ехо. Глас, който беше спокоен, но и някак си потаен, като заради това той не успя да усети намеренията на гласа - дали бяха враждебни или приятелски.
Сформира се в съзнанието на Сетсуно под формата на демон от черна мъгла. Съзнанието на Сетсуно макар и да беше пусто, веднага след появата на тъмния "демон" се изпълни с тъмна мъгла, в която можеха да се чуят стъпките му. Сетсуно Тоуя. Дойдох да разговарям с теб. - демона
Сетсуно не знаеше как да се чувства. За него, животът бе приключил. Той беше жив само под формата на мъгла, за това реши да не изпитва страх. Все пак, нещата нямаше как да станат по - лоши за него. Той започна да му отговаря с леко отегчен и натъжен глас. Какво...си ти..? Не че има значение... - Сетсуно
Моето съществуване и есенция не са важни в момента. Но е факт, че съдбата ме свърза точно с теб. - демона
Не знам какво си и как си дошъл тук..мъглата ми трябваше да пази тялото му от който и да било.. - Сетсуно
Тялото ти е твоята мъгла, Сетсуно. То вече не съществува под физическа форма. - демона
Разбирам..значи наистина съм прокълнат вечно да съм тук.. - Сетсуно
Може би е така. Но ти единствен имаш шанс да промениш това. Името ми е Black Mist. Преди, аз бях човек като теб. Отрепка на обществото, отхвърлен на улицата като безполезно сакато куче, което може да умре всяка минута. Но съдбата винаги се реваншира на хора като нас. Винаги получаваме втори шанс. Аз получих моят втори шанс от човек на име Bones. Той ме изпрати тук. При теб. - Black Mist
За първи път, Сетсуно започна да вижда някаква светлина в празното си съзнание. Той за миг си помисли, че може и да има шанс да се измъкне от този капан, в който бе попаднал. Може и да получи шанс отново да живее. И този път, той щеше да направи всичко по силите си животът му да бъде смислен.
Какво...трябва..да направя..? - Сетсуно
Забрави кой беше преди, Сетсуно Тоуя. Вече не си слуга на Overhaul. Вече не служиш на нечия чужда воля. Вече служиш само и единствено на своето съзнание. Само на Сетсуно. - Black Mist
Само...на Сетсуно... - Сетсуно
Помни кой си бил. Но никога не се връщай към това минало. Протегна ръка към него в съзнанието му. Сетсуно беше сякаш в легнало положение с разперени крайници, а Black Mist го гледаше от отгоре. Щом хванеш ръката ми, всичко това ще свърши. И ще си част от нас. От хората, които искат да променят обществото да третира боклуците като нас по правилния начин. Е..има ли сделка? - Black Mist

За Сетсуно, това беше лесен избор. Той, макар и да дължеше целият си живот на Overhaul, видя, че няма как неговият шеф да се промени. Всички мафиоти искаха това, но в края на краищата, нямаше никакъв резултат. А сега му се даваше шанс той да продължи живота си под друга форма. Не под тази на мафиот. А на outcast. Сетсуно протегна ръка и хвана тази на Black Mist.


Това беше мигът, в който истнският Black Mist, който се намираше в стаята, отприщи своята тъмна мъгла и тя започна да се завихря и слива заедно с тази в стаята на Сетсуно. Вихърът беше адски мощен, сякаш се създаваше торнадо. Насъбралата се мъгла разхвърли отломките навсякъде из стаята, като започна да се събира на едно място. Тялото на Black Mist изчезваше малко по малко, но се сформираше едно ново тяло. Едно тяло, изстрадало и преминало през много болка, само и само, за да бъде някой. За да бъде личност. Но шансът му да бъде личност бе отнет не от хората, които го убиха, а от самия живот. Сега, беше време за промяна. За Сетсуно, беше време за ново начало. Той се сформира изцяло, като вече нямаше и следа от Black Mist. Сетсуно имаше изцяло нов външен вид. От него излизаше много малко черна мъгла от крайниците му, а в ръката си той държеше изцяло черна катана. Сетсуно се огледа наоколо, като погледна от стаята си, която се намираше сравнително високо, към града. Прозорците отдавна бяха счупени, като вятъра вееше право срещу него. Мъглата на Сетсуно в стаята беше изчезнала, защото се беше върнала в неговото тяло. Но той вече не беше същият Сетсуно. Не мразеше никого - нито Overhaul, нито Акисе, нито когото и да било. Но този Сетсуно искаше друго - да може светът да третира и боклуци като него по добър начин. Той беше човек, изгубил всичко - любов, воля за живот, мечти. Целият му живот сякаш е една тъжна песен на човек, който се лута из улиците на град в търсене на цел. Но това вече беше минало. Той вече знаеше кой е - Сетсуно Тоуя, човекът, способен да отнеме и най - ценният предмет на света без никакво усилие. И той имаше вече ясна цел. Вятърът бавно, бавно отвя тялото му под формата на черна мъгла, която изчезна из въздуха.