Arashiyama

Лена : Гледаше с удивление, сякаш всичко, което се случва беше някакъв фантастичен сън. Нищо чудно, че ковачите често се наричат майстори... Това си е чисто изкуство! Надявам се историята на това място да види още хора като него.. Оръжие като това би било мечта но всеки, който е завършил Bard's College. Тя се поклони на Асфар. За мен ще е чест да се науча да го използвам. Дори и все още да смятам, че не го заслужавам... Ще се постарая да не Ви разочаровам!

Асфар: Така е, Масару Такеши е ненадмината легендарна фигура в ковачеството. Известен още като Masamune Muramasa, той оставя след себе си толкова много величествени оръжия, че малко хора дръзват да вървят по стъпките му. Освен това той е човекът който прави културата на Кагедома толкова богата. Усмихна се леко. Надявам се някой ден да успея да ви запозная. Асфар прибра оръжието в държача и го поднесе на Лена. Щом Ейс има такова голямо доверие в теб, за мен ще е чест да превърна един Бард като теб във войн.

Лена: Щом той и връчи оръжието, тя започна да го разглежда обстойно. Изглеждаше точно като малко дете в магазин за бонбони. Колко остро беше острието, от какво беше направен лъка, през това как бяха позиционирани струните до това как сенастройваха. Най-накрая тя отново вдигна поглед към него със същия ентусиазъм. Мога ли да се опитам да изсвиря нещо? Чак тогава се осъзна, като се засрами веднага. Ъ-ъм... да... съжалявам... тук сме да вършим работа, не да се забавляваме... ^^"

Асфар: Разбира се, изсвири. Твое е все пак. Както казах. Записаните песни на това оръжие ще могат да се използват в битка за да контролират ниндото в околността ^^

Лена: Усмихна се, като внимателно настрои струните и започна да свири. Беше мелодия, която въпреки красивото и нежно звучене, изглежда носеше тъга на Лена. Докато свиреше обаче, тя видя нещо, което я накара да спре.

???: Там, накъдето Лена гледаше, се чу бавно ръкопляскане. Там седеше жена, която изглеждаше по доста специфичен начин. (защото не можах да намеря по-добра снимка, лицето изглежда подобно на това, но аксесоарите и прическата са като на първата снимка).
Лена: Н-няма начин... Направи стъпка назад. Което и да беше това младо момиче (видимо по-млада от Лена), Лена се страхуваше от нея. Какво правиш тук, Chang'e...?
???/Chang'e: Спря да ръкопляска, катосе усмихна, бавно вдигна ръце, сякаш да покаже че не е тук да създава проблеми. Хвърли само един бърз поглед на Асфар, сякаш не се притесняваше от него изобщо.

Асфар: Той се наслаждаваше на музиката, независимо нейното тъжно звучене. Когато изведнъж спря, Асфар се изненада и погледна към Лена, което смени фокуса му към посоката, към която очите и бяха насочени. Той забеляза момичето, като му направи впечатление нейното облекло. Чанга? Извинете ме, коя сте вие? Имам странното чувство, че няма да може да говори..

Лена: Моята полусестра...
Chang'e: Кимна, като усмивката и прерастна в не толкова приятелска такава. Тя направи няколко знака с лявата си ръка, след което бавно приближи дясната към гърдите си, сви я на юмрук с изключение на палеца и бавно го прекара през врата си, след което палеца отиде до символа на феникса.
Лена: Потрепна. След това обаче присви очи ядосано. Значи работиш с Кагуя....

Асфар: Почеса се зад врата Не разбирам този език хехе Засмя се неловко, показвайки че му е некомфортна ситуацията Лена би ли ми обяснила?

Лена: Ситуацията... е леко сложна... не е нещо, което да мога да обясня лесно.
Chang'e: Дьшна към Лена, като в ръката и се появи малко острие, което хвърли към нея. Щом го хвърли, във всяка ръка се появи по едно бойно ветрило.
Лена: Едвам успя да избегне острието, като започна да отстъпва назад. Зад нея се появиха нейните опашки от енергия. Но това е съкратената версия...

Асфар: Дашна напред, като slide-на пред Лена и застана на пътя на Чанга Не ви знам проблемите в миналото, но ще се наложи да преминеш през мен, преди да се биеш с нея!

Chang'e: Тя се усмихна нежно, като реши да изплзва една от най-древните техники, познати на една жена-боец. Тя събра едното ветрило, като докато още го държи леко разгърна горницата си изваждайки я леко от пояса, което съответно отпусна стягането на нейния бюст. Дори без да разгърне напълно, той можеше да забележи че тя беше доста по-надарена от сестра си, а самите плодове бяха тооочно на косъм той да може да ги диви, сааамо още малко или друг ъгъл, може би... И, разбира се, тя го направи по начин, по който само мъж би могъл да разбере този опит за съблазняване, възможността да надникне в божествена овощна градина. И знакът, който тя направи, всеи мъж можеше да разбере - покана да се докосне до тези плодове. Лена беше оставена силно объркана от тези действия.

Асфар: Така ли комуник- Разбира се, Асфар погледна към нея или по-скоро нейните "очи", но след секунда-две той разтърси главата си и зае бойна позиция. Доста хитро, но не достатъчно, че да ме накараш да отстъпя! Напусни, преди да стоваря яростта на природата върху теб! Жените бяха голяма слабост на Асфар със сигурност, но когато витае опасност във въздуха, обикновени провокативни действия не биха влезли под кожата му.

Chang'e: Намръщи се, като започна да оправя дрехата си. Щом я оправи, тя въздъхна и вдигна рамене, след което се обърна с гръб към тях. Тя бръкна в ръкава си, извади нещо като кунай и го пусна да се забие в земята, след което тръгна към гората, изчезвайки по същия мистериозен начин по който се беше появила.

Лена: Беше все още объркана, като погледна Асфар. Не знам коя природна стихия беше това... но благодаря за помощта... ^^"

Асфар: Не съм направил нищо..Отпусна се. но ще е хубаво ти да започнеш да правиш. Като за начало, коя беше тази?

Лена: Ще.... се постарая... Въздъхна, като погледна встрани. По-малката ми сестра... или да сме по-точни, полусестра. Да кажем, че тя и заварената ми сестра не ме харесват особено... пълната история е малко трудна и объркана...

Асфар: Имаме цялото време на света. Тренировката не е единствено за да направиш от някого боец. Нужно е да тренираш ума си и вътрешния си свят. Затова...С показалеца си насочи главата и към него като я погледна в очите. можеш да ми кажеш. Тук съм хем да те тренирам, хем да те пазя. Това важи за всички ни като треньори. На първо място сме ваши приятели. А ти, направи доста за града като се изправи срещу алтернативната версия на Мамору. Хачиман е познат като един от най-свирепите бойци на Кагедома. Затова съм изключително впечатлен от това което Ейс ми разказа и съм тук за да те изградя като личност. Макар и Асфар да имаше определен подход с жените, той в момента не цели да флиртува с нея. Неговата главна цел е тя да му се довери на 100% и да не се притеснява да му казва, когато нещо я мъчи.

Лена: Тя се усмихна, като седна на земята. Родена съм на Луната в света, от който идвам... Раса, наречена Lunarian. Живяхме изолирано от Земята, като дори след кацането на 20 юли 1963 година останахме скрити от човешките очи. За това... за да обясня ситуацията напълно, ще трябва да започна от устройството на обществото ни.

Всичко започва от Tsukuyomi-no-Mikoto. Имало е двама герои, които са получили неговата благословия. Единият от тях е Hiroari, основоположникът на династията Hourai. Другият е Hou Yi, който слага началото на династията Jun. Двете династии винаги са властвали заедно, като даже династията Jun се е считала за по-важна за по-голямата част от историята. Считало се е, че Hou Yi, чийто символ е огъня, води лунарите към светлото бъдеще, докато Hiroari - водата, пази от опасностите, криещи се в сенките. Тези две династии трябва да се подкрепят, за да има баланс в обществото на Луната.

Идваме до днешни дни... Родена съм като първо и единствено дете в династията Jun. Баща ми, който беше главата на династията, умря в битка когато бях малка. Съответно майка ми се омъжи повторно за главата на династията Hourai и стана част от неговия харем. По негова линия имам доведена сестра на име Кагуя. А момичето, което видя сега, е моята полусестрар Chang'e - продукт на втория брак на майка ми. В момента аз съм единствената, която е директен наследник на кръвта на Hou Yi.

Относно семейните ми отношения... Кагуя никога не ме е харесвала. С каквото и да се захвана, тя ще се захване със същото. И винаги е била по-добра от мен във всяко начинание. С годините, хората дори спряха да ме гледат със съжаление. Гледага ме с досада и даже погнуса. Голяма част от това са способностите ми. Относно тази битка... в случая бях полезна единствено и само заради същите способности, които накараха цялото общество да ме презира. Лунарите са горда раса. Чисти, неосквернени от човешките пороци. Някой, който има силите да пречиства, е обида на самото им съществуване. Още повече, някой с "безупречна" кръв.