A Floating Castle Between Time and Space

След битката си с Тай, щом пространството което погълна него, заедно с летящия му остров, Dark Paladin вместо да се остави на потокът на времето и пространството, той използва тъмнината си да спре двореца си по средата на нищото.

Порталът на Valentine се отвори тук, като всички излязоха от него и веднага се озоваха пред портите на замъка, който бе изолиран от време-пространството и се намираше между мултивселената и Void-ът. Навсякъде около тях бяха видими милиарди звезди, галактики, а ако някои се загледат - щяха да видят самите времеви линии как се разкъсваха непрестанно от главната времева линия. Всяка една секунда се появяваше нова времева линия , като цялото космическо пространство край тях бе сякаш обвито в една огромна паяжина от времеви линии.

Valentine: Щом излезе , той изчака всички останали и ги прикани да се огледат. Не е ли прекрасно...? Вече виждате мултивселената с очите ви..
Vudu: Бавно се придвижваше напред, подпирайки се немощно на бастуна си. На какво място ме доведе, Valentine..? Ти си луд..! Това е лудост..!
Фузен: Толкова е удивително...! Ах, не мога да повярвам какво виждам с очите си...Усмихна се коварно. Нямам търпение да залича всичко това.
Окамару: Сър..кого ще намерим на място като това..?
Valentine: Защо не попитаме Yharim..? Усмихна се, като погледна към тиранина. Все пак..това пред нас е неговият замък..все някой трябва да е пазил трона му докато го е нямало..

Всичката тъмнина обвиваща замъкът бе затихнала през времето в което Dark Paladin стоя сам. Оставен с тъмните си мисли, той не спря да разсъждава. Да се чуди. Дали наистина може да има възможност отново да бъде нормален. Виждайки Ivy разклати неговото психическо състояние, а виждайки сина си, същия като този който бе в неговия свят, тотално го съсипа. Точно тези мисли го забавиха достатъчно, че да може да избягат добрите от този самотен остров, пълен с тъмнина и омраза.
Daladin: Стоеше седнал на стълбите пред трона, с глава наведена депресиращо надолу, гледайки в краката си. Той усети посетителите, като след минута-две чакане, той използва тъмните си пипала да ги разтвори широко. И от вратата... излезна тъмнина и омраза, на скалата на цял свят. Но и слабостта му се показваше, заради дилемата, пред която бе изправен той.



Yharim: Дори през маската му, видимо не беше доволен. Оглеждаше се, като, че ли търсеше нещо. Който и да е, очевидно не знае, как да се държи правилно с МОЯТА собственост... Но тогава получи възможността да се сблъска с тъмнината, която излезе като гъста мъгла от входните врати, като пое дълбок дъх. Но... който и да е... е на милиард парчета психически. Неговата омраза може и да надвишава твоята, Вуду. Наклони си главата към него.

Ruby: Тя се огледа, като беше във възторг от гледката около тях, като малко дете в сладкарница. This.. is fascinating... Тя му коментара на Valentine към Yharim, като погледна към последния учудена, като повдигна вежда. Трона му...? Можехте да ме поправите за правилната Ви титла в такъв случай... не харесвам да съм некоректна. В следващия момент портите се отвориха, като на лицето и плъзна лукава усмивка. Тя спокойно потегли към портите, като очевидно не се притесняваше от тъмнината, или от каквото имаше отвъд портите. Все пак, в нейното собствено сърце отдавна нямаше и грам светлина. C0da. Амулетът и започна да свети леко, като тя протегна ръка напред като вървеше. Лека-полека, тя накара тъмнината да се раздели, преправяйки път и на останалите. Беше готова да защитава себе си и останалите ако човека вътре реши да ги нападне в своето нестабилно състояние. Който и да е... може да успее да ме позабавлява малко. Както беше с гръб към останалите, те можеха да видят как наметалото и започна да се изменя, да променя формата си по тялото и, като се превърна на броня, и halberd-a се появи в ръката, която тя не използваше да проправи път през тъмнината. Тя знаеше, че хора в подобно състояние са силно непредвидими, карайки я да бъде готова за всичко. На лицето и имаше лека усмивка, сякаш се надяваше източникът на цялата тази тъмнина да я нападне. А дори Vudu не я беше виждал в битка.

Vudu: Засмя се маниакално. Дано да е така..колкото повече омраза има покрай мен, толкова повече ще се подхрани гнева ми и силата ми ще нарасне..
Valentine: Минавайки през портите, погледът му се спря на Dark Paladin в далечината, като започна бавно да върви към него, минавайки през тъмнината, която беше на пътя му. Fascinating..Използвайки силите си, той я накара да се завърти около него, при което отново я накара да се разпръсне както беше в началото. Щом се доближи на около 20 метра разстояние от него, той се спря и го погледна. Един владетел трябва да стои на трона си...не мислите ли, г-н Paladin..? Защо, ако мога да попитам, стоите така тъжно и самотно на студената земя? И то...на края на света..където никой не може да ви намери...

Dark Paladin: Не погледна нагоре към Валентайн или Руби. По пътя им към него, пипала се появяваха от земята около тях и нападаха с всичката си ярост и сила, самата атака достатъчно силна да трябва изключителни умения да бъдат блокирани. Но на сантиметри от това да бъдат уцелени, пипалата се превръщаха на мъгла, избегвайки това да им причини щети. В мъглата от тях се усещаше ярост... но и вътрешните му конфликти, неговата конфузия. Засмя се. I am on my own placid island of ignorance... Това бе цитат, който някои можеха да знаят. Цитат, от H.P Lovecraft, което обясняваше пипалата. А довършекът на цитата, перфектно описваше неговата сегашна ситуация - "We live on a placid island of ignorance in the midst of black seas of infinity, and it was not meant that we should voyage far." Депресията и болката в гласът му бе очевидна, като че ли сдържаше сълзи. Every turn in my life was a wrong turn... Хвана се за главата. ...yet life had a winding road ahead of me... Въздъхна, като най-накрая си повдигна погледа нагоре. Аз не съм владетел... ако съм владетел на нещо, то аз съм...


Погледна назад към трона, чувството, че не го заслужава изпълвайки главата му. Трон, който не е мой... който бе дарен на мен, защото нямаше друг, който се побира в него... Yharim... Погледна в тяхната посока, но погледът му гледаше покрай тях, към високия жълт обект зад тях. Yharim... The Tyrant King... Легна назад на стъпалата, гледайки към дупката в тавана, която неговите пипала направеха, гледайки самите нижки на мултивселената. ...или... един от тях... Изсмя се, гласът му като че ли счупен от лудост. Аз го убих... мразех го за това което причини на моето семейство... той събуди омразата вътре в мен... той бе ключът към това което в което се превърнах... но сега... не знам дали да ме е страх... или да му благодаря... Погледна към Ruby. Ти си подобна като дъщерята от втората ми съпруга... Същата височина... същото нежно лице... същата буйна коса... Но разликите са очевидни... Протегна си ръката напред към нея, като тъмнината започна да я обикаля, без никакви застрашителни намерения, като образуваха черни криле на гърба ѝ. ...нямаш крилете ѝ... нито цвета на косата ѝ... Погледна към Валентайн. Но теб... теб не те познавам... Кой си ти...? И кой е човека, чиято омраза се съревновава с моята? Този монолог му позволи на ума му да се успокои, като гласът му накрая бе спокоен, макар и тъжен.



Yharim: Надявам се неговите думи отговориха на въпроса ти, Руби... Не го каза на глас, а го помисли. След това представление на Daladin, той също влезе в своя дворец. Огледа наоколо, оценявайки щетите. Все пак, той много се стара да направи двореца неговото перфектно работно място. Такова неуважение... но може да му простя, ако това е цената да разбера каква сила държи мозъкът му от това да се срути, дори след като е разкъсан на милон парчета... Погледна към Daladin, след като се спря на същото място до Руби и Валентайн. Стисна юмрук. ...но ако е причинил нещо на дракона ми... Валентайн да му е на помощ...

Ruby: Тя изслуша Dark Paladin спокойно. Съжалявам да го кажа, но... наистина приликите свършват да там. Съществуването ми е изцяло отвъд Aurbis. Не съществувам под каквато и да е форма... Тя направи движение с ръката, която не държеше halberd-a, като жеста беше към дупката в тавана, визирайки време-пространството. в това. Тя беше наясно, че тези думи само щяха да пробудят допълнителен интерес у Yharim, като сякаш даже тя го каза нарочно, като един вид загатване, че тази на пръв поглед обикновена жена криеше много по-големи тайни отколкото той би подозирал, още повече със спокойното споделяне на подобна информация, която всички други биха сметнали за скандална. За самата нея това изглежда беше просто поредния факт. Нещо безинтересно. Тя направи път, че да не пречи на останалите. Все пак, щом тя някак му напомняше на дъщеря му, то беше лоша идея тя да е тази, която да говори с него. Пък и той се обърна към Vudu и Valentine, а и Yharim също сякаш да искаше да говори с този мъж.

Valentine: Пипалата не представляваха пречка за него, като беше готов да ги заличи щом го доближат, но усети, че нямаше да бъде наранен, както никой от неговите нови приятели, затова не предприе никакви действия. Толкова много тъга...наистина съжалявам да чуя, че моят добър приятел Yharim ти е причинил толкова много страдание...Погледна към Yharim. Сигурен съм, че съответният Yharim е имал причина, но те уверявам, че този тук до мен не ти мисли зло. Засега..
Ери: Стоеше плътно до The Prodigy, като очевидно много я беше страх да е на това място. Макар само на 12, тя бе виждала повече страдание с очите си колкото някои хора виждат в целия си живот. И това не спираше да я травмира все повече и повече. Т-тате...къде е мама..? Не искам да съм тук..с-страх ме е...Погледна към The Prodigy с насълзени очи.
The Prodigy: Помилва я нежно, след което ѝ се усмихна дяволито. Мама..? Нека кажем, че...има сметки за уреждане..и ще се забави.

Vudu: Кой съм аз, питаш..? Хах..един прост скитник с голяма мечта, ето кой...Погледна към мултивселената, която се виждаше от части. ...да изчистя всичко ТОВА от туморите, които са пръснати навсякъде, наричани "богове". Нищо повече от измислица, създадена от самите тях да залъжат моята раса да "почита" нещо по - нисшо от тях. Ще поставя на мястото всяка една такава измет и ще им покажа, че робът ще стане господар...надявам се това ти стига като описание, космически скитнико...

Valentine: Засмя се леко, като отново погледна към Dark Paladin. На въпросът кой съм аз...нека кажем, че съм твоят втори шанс да водиш животът, който пожелаеш..онова момиче, което ти срещна..Ivy се казваше. Истината е, че аз ти я пратих. Аз съм причината за твоето скорошно страдание, г-н Paladin..и сега съм тук да обясня своите действия и мотиви. Вие...имате толкова много потенциал във вас..но трябваше някак си да го провокирам. Знаех, че има лесен начин да изкарам тази омраза от вас. Защото..ви убиваше отвътре. В нашата мултивселена, няма случайности докато аз съществувам. Твоята поява в точно онази вселена, в която изпратих Ivy, също бе мое дело. Усмихна се коварно. Твоята история все още не е свършила...но от теб зависи как ще продължи. Колкото и да се криеш...аз винаги ще те наблюдавам, дори на края на мултивселената. Усещам, че си на кръстопът..не знаеш по кой път да поемеш. Точно както мултивселената се разделя, то и ти самият си разделен. Но...как очакваш нещо да се промени ако стоиш затворен сам тук..в собственият ти вътрешен свят. Започна да върви наляво-надясно, посочвайки с ръце целият замък. The King of Nothing...pathetic. If you're gonna be a king..you better strive to be the king of everything. Но дори от нулата, човек може да стигне безкрая! От един простичък и малък град, аз създадох мегаполис, стоящ на върха във всяка една вселена, в която аз съществувам! И това не е никаква случайност..въпросът ми към теб е...

Dark Paladin: Говориш думи, човеко... но зад тях не съм чул и капка истина. Казваш това, което ще получи реакция от мен. Изправи се, като поради факта, че бе на едно от по-ниските стъпала, бе на същата височина като Yharim. Погледна надолу към Валенайн. Тиранин нуждае ли се от причина да унищожи семейството на когото и да било? Не... те взимат и взимат и ВЗИМАТ! От нищото се изпънаха шестте му криле. Яростта му се виждаше в самите тях, обикновено гладките им краища бяха остри, назъбени, силуетът му изглеждайки под напрежение, което перфектно се виждаше в самия него. Погледна нагоре към Yharim. Но нямам правото да го критикувам за неговите действия... аз направих повече зло, дори и от този, който стои пред мен. Уверено каза тези думи, като крилете му се успокоиха и прибраха обратно в тялото му. Той знаеше, че Yharim в неговия свят бе по-млад, по-глупав и много по-слаб. Не смееше да нападне този, който стоя пред него, защото знаеше, че нямаше шанс в сегашното си състояние.

Yharim: Едно е вярно... не ти мисля злото. Това което си направил на дома ми? Нищо не е в пясъчника, наречен потокът на времето. Погледна нагоре през дупката, като той видя нещо, което само той можеше да разпознае. Засмя се, но изглеждаше перфектно за момента. Не е дори песачинка in the grand scale of things. Ще го поправя за броени дни. Върна си погледа обратно към тъмния рицар пред него. А дракона?

Dark Paladin: Избяга да те търси преди да се появя. Но дойде ред да обърне поглед на третият човек най-близо до него - жената която бе като алтернативно копие на дъщеря му. Не... ти си дъщеря ми... в това съм сигурен. Но както видях с Ivy, времето и пространството изкривява формата им... явно си от далечна вселена. Но... гласът ти е също толкова мелодичен колкото и нейния... А аурата ти? Заплашителна и дърза, докато е нежна в същия момент. Гласът му омекна, когато говореше с нея. Дори събра достатъчно емоции в себе си да се усмихне нежно. Но не продължи дълго, като не и секунда по-късно усмивката му умря, като че ли убита от собствената му тъмнина.

И тогава погледа му се наклони към Вуду. Изсмя се. Не мога да повярвам, че имаше времена, в които бих екзекутирал някой на място ако бе споменал твоите думи... Странно е какво съдбата има подготвено за всеки един от нас... Сега... не бих се съгласил повече на това което каза... Спестих ти една вселена работа, шантав ми приятелю. С него до сега бе най-учтив. Думите му бяха точно това което би резонирало с него. Все пак и двамата бяха чиста омраза. Ще помогна с каквото е нужно... но ако в някой свят съществува бог ковач с име чието не съществува... не го убивай. Това бе единственото му условие да помогне с екстерминирането на всичките богове по световете.

И тогава усети вкуса на страха в Ери. Това бе нещо на което той се наслаждаваше, като погледна към тях. Момиче, страх ли те е? Дори и да бе чиста омраза, дълбоко в него имаше баща, който още можеше да обича. Слезе надолу по стъпалата, като подмина всичките които навлязоха вътре. Щом се приближи достатъчно до нея, усещайки нейния страх, той спря и започна да коленичи, очите им на еднакво ниво. Бивайки по-близко до портите, лицето му бе озарено от космическата светлина на мултивселената, показвайки чаровното му лице, което като че ли бе изваяно за да бъде колкото се може по-перфектно. Не е нужно да се страхуваш от мен. Аз не бих те наранил. В думите му нямаше и грам лъжа... но тъмнината която излизаше по същото време като тях даде чувството за dread. Че не трябва да го слуша, или животът ѝ е в опасност.
Това бе живота на Daladin - каквото и да направи, ВИНАГИ нещо ще се влоши.



Доизслуша часо от думите на Валенайн в последния параграф, като се обърна към него, още коленичейки към Ери. Ти...? Ти си планирал... всичко...? Не, не, не... Изправи се рязко, двата му меча материализирайки се в ръцете му. ДОРИ КАПКАТА НАДЕЖДА КОЯТО СЕ ПОРАДИ В МЕН БЕ ФАБРИКИРАНА!?!? Пипала започнаха да излизат около него, като всичките бяха насочени към Валентайн. Стигна до коварната му усмивка. Какво искам аз...? Искам семейството си обратно... искам отново да бъда бъща... да бъда съпругът който бе обичан... искам си живота обратно... Започнаха да текат сълзи надолу по лицето му. Но живота ги отне... отново... и отново... и отново... За това... Думите на Валентайн изцяло го изкараха извън релси, като го насочиха в пътя на тъмнината. ...ще унищожа всичко живо... Неговата скала бе още по-нереалистична от желанията на всички други тук. Той искаше да заличи самата реалност, докато нищо не остане.

Ruby: Тя се усмихна леко на думите на Dark Paladin. Няма да продължа да споря с Вас... вярвайте каквото пожелаете, и в каквото намирате спокойствие. Ако това в мен да виждате Вашата дъщеря Ви дава утеха, то не мога да Ви спра. Със сигурност е била някой, който не мога и да си представя да бъда обаче, съдейки по думите Ви. Не съм толкова добър човек, колкото ме описвате. Тя видя как той отива до Ери, като не беше успяла да предвиди действията му. Все пак, тя все още го анализираше. По-добре от всички знаеше колко опасни могат да бъдат хора в подобно състояние, още повече ако се действа прибързано. Но в момента, в който тя видя, че той излиза извън контрол, Ruby отиде до тях, слагайки ръка на рамото му. Мисля... че ще е добра идея да стоите далеч от детето. От една страна, тя го каза като предупреждение към Dark Paladin - все пак, Ruby вече знаеше какво би направил Окамару ако нещо се случеше с момичето. От друга страна, тя намираше подобни демонстрации пред деца за напълно неподходящи. Тя клекна встрани, видимо уважавайки личното пространство на Ери, давайки и възможност тя да вземе решение самичка. С плавни и спокойни движения, Ruby извади една малка платнена торбичка със сладки, както и копринена кърпичка, като внимателно ги подаде в дланта си на момиченцето. Щом торбичката беше в дланта на Ruby, тя остави оръжието си на земята и развърза торбичката за да могат да се видят сладките вътре. А щом се отнасяше до кърпичката, едно дете нямаше да забележи нещо подобно, но Dark Paladin и Yharim навярно биха забелязали, че бродерията по нея показваше че принадлежеше на някой с определен статус. Все пак, техните светове се приближаваха повече до този, от който тя идваше. За хората от Beacon подобни подробности бяха чужди, заради природата на начина на живот и традициите там, и как те се различаваха от тези други светове.

Разбира се, подобно на събеседниците си, Ruby не беше невинна по никакъв начин. До такава степен, че отричаше всичко добро, което Dark Paladin описваше за дъщеря си. И въпреки това... нежността, която той спомена, тя в момента показваше на Ери, и не беше лъжа. Тя се усмихна, като заговори на детето със спокоен и уважителен, но приятелски тон. Все пак, тя беше дала обещание. А това обещание включваше и момичето. Една млада дама не бива да показва сълзите си пред мъже... защото могат да ги използват срещу нея. Но усмивката... е винаги вярна. Тя е и меч, и щит. Меч, с който да си преправиш път през трудностите, и щит от нещастието. Страхът не е нещо срамно... но е добре да бъде прикриван с кураж. Тя сложи показалец на устните си, сякаш да не казва никому. това е една от многото тайни да бъдеш жена. Не съм майка, нито имам такава. Но спрямо това, което съм наблюдавала между майки и дъщери е, че навярно майка ти би се гордяла с теб ако проявиш куража да преглътнеш сълзите и да се усмихнеш в лицето на страха. Дланта със сладките и кърпичката остана неподвижна, позволявайки на Ери да прецени дали да се довери на Ruby, както и да реши дали ще приеме помощта и. Разбира се, каквото и да бъде решението, Ruby щеше да го разбере и уважи.

Колкото и дружелюбно да се държеше с нея Dark Paladin, дори и след като видя хубавото му лице, на нейното нямаше нищо друго освен страх и отчаяние. Децата бяха способни да усещат истинските намерения на хората край тях, а тя усещаше колко много злини бе извършил този мъж пред нея. Тя се скри още по - назад щом той я доближи и дори се разплака, което накара Окамару да се намръщи и да застане пред нея и Dark Paladin със скръстени ръце.
Окамару: Далеч от нея. Няма да ти позволя да я доближиш отново..човек с толкова много тъмнина в сърцето си няма място сред чисти създания като децата..

Ери: Изтърка си очите, като погледна към Ruby, но от нея усети същите зли намерения, макар и думите ѝ да бяха мили и нежни. Тя не посмя да я доближи, все пак, точно на такива неща тя се доверяваше като малка, без да знае, че хората на Overhaul я използват , за да създават оръжия. Точно заради това, тя имаше огромни trust issues към когото и да било. Дори и към собствения си баща. Единствените хора тук, на които тя се доверяваше бяха Окамару и майка ѝ Еделгард. Казваш това, како...но аз не съм силна колкото теб..искам да се усмихна, но не мога...искам да съм нормално момиче..и да си играя с останалите деца..но те отдавна не ме харесват, защото съм различна..или са мъртви..След това, тя за първи път показа гняв на лицето си, като се обърна към всички възрастни в залата. Всички вие...сте лоши хора...! Вие сте злодеи...и знаете само да мразите...! От както сте заедно, говорите само как искате да убиете или да подчините някого..това не са геройски постъпки..! Истинските герои са като Ани и Тай...и те ще ме спасят..и ще провалят всичките ви планове..! Само те ме накараха да се усмихна..а вие сега искате да ги убиете...те са моите герои...а не вие...злодеи...!

Очевидно Ери проявяваше огромна смелост да каже тези думи, но това бяха откровените ѝ чувства. Нейната надежда бе източникът на силата ѝ все пак, като колкото по - голяма бе тя, толкова по - голяма заплаха бе Ери за когото и да било, способна да изтрие от съществуване всеки, който я доближи. Тя се страхуваше от почти всички тук, но това бе нормално имайки предвид тяхното отношение към нея, особено на по - голямата ѝ сестра, която още сега я гледаше и се опитваше да я сплаши с погледа си. Ери обаче никога нямаше да забрави действията на Тай и Ани, които я освободиха от контрола на Overhaul и ѝ дадоха, макар и за малко, чувството на свобода..

Dark Paladin: Погледна нагоре към Окамару, преди да се изправи. Имаш право... извинявам се. Въздъхна. Какво ще се изисква от мен в тази тълпа с... Погледна всички. ..."уникални индивиди"? Тогава Ери им се развика. Злодеи...? Засмя се. Предполагам си права, малката... Злодей съм вече... макар, и да искам да съм добър... Вече не мога. Сложи си ръката на тази на Руби, когато тя си я сложи на рамото му. Наистина е тя... и по късмет... мотивите ни съвпадат. Това е добре... Пусна я. Изслуша оплакванията на Ери. Тай... ах, капитана на оная развалина. Да... той се би добре, до последния си дъх. Гледаше Руби, като се усмихна нежно отново.

Yharim: Ох Ери... колко си заблудена... Те ЩЕ умрат... Какво не бих дал да го направя бавно и болезнено пред очите ти, да видя надеждата как напуска лицето ти... Погледна отново нагоре през дупката. Още един, който е убивал богове ще се присъедини след малко... Още някой... Погледна Валентайн и Dark Paladin. ...който е унищожавал вселена.

Ruby: Тя се усмихна, като прибра кърпичката и торбичката със сладки. Все пак, Ери ги беше отказала, и Ruby уважи това. Докато говореше, тя остана клекнала, защото говореше на момичето. Така е... всеки един от нас има кръв по ръцете си. Знаем единствено и само как да мразим. Всеки един от нас има своя собствена история, също както и ти имаш твоята. Не отричам че съм лош човек... но и от друга страна, добро и лошо са силно субективни. Но това е дълга тема. Но се надявам да разбереш... че когато бях на дъното... когато най-много се нуждаех от помощ... всички около мен ми се изсмяха в лицето. Прерязаха същото въже, което ми хвърлиха за да се изкача. За да падна още по-дълбоко. Никога не е имало "герой", който да ми се притече на помощ... да откликне на плача ми. Да превърже раните ми. Това съответно не се отнася единствено и само за моята ситуация. Що се отнася до Тай... познавам момчето. Нямам нищо против него и децата покрай него, но имам против наивната ми племенница. Разбира се, този Тай, който аз познавам, не е този който познаваш ти. Тя се изправи бавно, вдигайки оръжието си в процеса. Да, аз може и да не чувствам друго освен омраза... но тя е насочена към тези, които ме доведоха до тук.

Тя се обърна, като мина покрай Dark Paladin, като се облегна на една от колоните встрани. Тя чу коментара на Yharim, като също погледна нагоре в очакване на каквото следваше. Докато се взираше в гледката отвъд замъка, Ruby потъна в размисли. Съответно, тя беше в готовност да отговори ако бъде заговорена, но... в този момент, на фона на всички останали присъстващи в залата, тя изглеждаше най-незначителна. Нейните омраза, лудост, сили, мотиви... бледнееха. Звучаха логични, разбираеми. И думите на Dark Paladin допълнително поставяха нейното присъствие под въпрос. Докато човек не се замисли над нещата, които тя беше споменавала, сякаш ги намираше за най-нормални. Това я превръщаше от нормален човек в чиста енигма - мистерия, до чийто отговор дори Vudu не беше достигнал все още.

Valentine: Усмихна се. Извинете малкото момиче..изглежда все още е привързана към тези две деца..но това скоро ще приключи..Погледна към Dark Paladin. Твоите задължения към нас..са прости. Елиминирай всички, които ни се противопоставят. Все пак, това целиш..трябва да започнеш от някъде..но се опасявам, че не мога да ти имам доверие все още , г-н Dark Paladin..аз станах свидетел на вашите действия..как възнамерявате да унищожите реалността...

...когато не успяхте да убиете собственото си дете..?

Valentine: Извинявам се ако това прозвуча грубо..не беше това целта. Но от вас очаквам да видя този гняв и тази жестокост, заради която ви потърсих. Така че...искам единствено от вас да убиете миналото си. Скъсайте всички връзки окончателно с него. Ако не можете да го направите..боя се, че няма да можете да изпълнете вашата цел...в моята вселена в момента се провежда състезание, от което ще зависи съдбата на цялата мултивселена. И е във ваш интерес да го спечелите ако искате да унищожите всичко..така че, това е моята първа и единствена задача към вас. Елиминирайте вашето дете, за да ми докажете, че мога да ви взема насериозно и че мога да ви имам доверие. И нека да е бавно и мъчително..искам да усетя неготово страдание от другият край на вселената...Макима!
Макима: Пристъпи напред, като създаде договора, който останалите подписаха пред Dark Paladin. Там, той можеше да види всички, които се бяха съгласили да го подпишат, все пак го бяха направили със своята собствена кръв и той можеше да усети коя на кого принадлежеше. Ако смяташ, че можеш да изпълниш заръките на президента..подпиши този договор.

Dark Paladin: Не успях да убия детето си...? Засмя се маниакално, като се хвана за лицето. Почти не си извади окото с Justice. ЯВНО НЕ ЗНАЕТЕ ТОЛКОВА КОЛКОТО СИ МИСЛИТЕ, ЧОВЕКО! Погледна към ръцете си, като още държеше мечовете си, отпускайки се леко. Аз вече убих моя син... Стисна мечовете си силно. Но още не съм убил сина на Paladin. Той не се считаше за Paladin от отдавна. Той бе Dark Paladin, или Jason, the Manifestation of Hate. Ще го убия с лекота... Погледна към Макима, като нещо в него прещракна, като замахна към нея, с намерението да убива.

Yharim: Slide-на напред с даш, като блокира замахът му. Сблъсъкът между мечовете им създаде силен звук, който почти разби тъпанчетата на всички в стаята. Валентайн... май му трябва още време с мислите си... Не е стабилен, но... породихте семето на злината директно в мозъка му... Ще стане един от нас, но още не. За жалост, още няма да видя дали вътрешностите ѝ са същите като на останалите... От всички, тя най-малко прилича на човек... Макима... ти наистина захвана моя интерес... Издигна си меча нагоре, запращайки мечовете на Daladin към тавана, като използва сила, която нормалните хора никога не биха достигнали. Наподобяваше такава на "безграничните", но за тях, бе очевидно, че той имаше граница. Че за разлика от тях, ще има момент, в който не може да стане по-силен. Но сегашната му сила, макар и лимитирана, бе достатъчно конкурентна с техните.

Daladin: Телепортира остриетата в ръцете си. Посочи Макима с мечовете си. Що за дявол е това?! Демоните изглеждат приятно, но тя... Грозно създание.... Той гледаше през нея, виждайки фрагменти от душата ѝ, като за него, тя бе заплашителна. По-заплашителна от всеки един друг в тази стая. Красивата ѝ форма е просто прикритие... Как такова създание се е интегрирало сред хората?

Ruby: Тя слушаше и наблюдаваше отстрани. Наблюдаваше внимателно всяко малко движение, което останалите правиха. Моментите на лудост, колебание и спокойствие на Dark Paladin. Забеляза и момента, в който го обзе жаждата за кръв. Но беше и забелязала, че Yharim вече го беше очаквал, премахвайки нуждата Ruby да се намеси. Хората... винаги са били интересни. Как размишляват. Как действат. Колкото и да гледам как действат... никога не омръзва. Особено когато съществува конфликт на идеали. По-рано аз породих такъв. Изглежда... сега е негов ред.

След като видя, че страстите се успокоиха малко, тя насочи вниманието си към нещо, което нямаше възможността да наблюдава досега - а именно сградата, в която се намираха. Интересуваха я архитектурата, изкуството, материалите. Все пак, това беше тема, която тя прекарваше доста време да изучава последно време. След няколко кратки минути, тя насочи погледа си към нанесените щети на замъка. Както беше скръстила ръце, тя леко помръдна едната, като започна да си играе с магията наоколо. Както Yharim си беше играл със звездата, когато още бяха на гости при Азами. Тя плавно движеше дланта си и пръстите си пред своето лице, придавайки форма на магията. Оцелелите отломки започнаха да се движат, като си отидоха по местата лека-полека, но въпреки това, имаше много щети, като отломките принадлежащи на тези места не съществуваха поради една или друга причина. Затова тези, които тя успя да събере, левитираха на местата си, докато Ruby караше магията да приеме формата на това, което липсваше. Малко по малко, тя направи нещо като скеле на това как би изглеждал замъка ако все още беше здрав. И учудващото беше, че беше правилно. Тя не беше допуснала и една грешка при пресъздаването на обстановката, като и беше достатъчно само да наблюдава това, което все още съществуваше, за няколко минути. За това кратко време, тя беше успяла да разбере математиката, симетрията, както и изкуството, които бяха вложени от създателя на мястото. Съответно, все още беше само макет, направен от магическа енергия. Дупката все още съществуваше, Ruby не беше реставрирала нищо все още - само идеята на това как би изглеждала сградата.

Valentine: Хмхмхм..в такъв случай се надявам да го видя много, много скоро...
Макима: Стоеше спокойно на пътя на атаката на Dark Paladin, като беше готова да я поеме без да се защитава. Тя не показа и грам намерение да мръдне, но въпреки това бе предпазена от Yharim. Тя се усмихна широко, като от очите ѝ излезе жълта енергия, а именно тази на The Mind Arrow, като погледна право към Dark Paladin и сякаш чрез силите на стрелата бе готова да го накара да нападне някой друг вместо нея.
Valentine: Впечатляващо...! Прикри лицето си от ударната вълна, която се бе образувала. Доста впечатляваща демонстрация на сила. Погледна към Dark Paladin. Но..тук ще се съглася с моят приятел Yharim. Явно..ти е нужно малко време. Но не се бави..ще оставя отворен портал за теб, за да можеш да ме намериш когато си готов. Обещавам ти, че ако се присъединиш към нашата кауза, ще намериш нужната сила, която ти трябва.
The Prodigy: Застана до Макима, като я потупа по рамото. Дъще..ще те посъветвам да пристъпиш назад. Явно присъствието ти тук не е желано.
Макима: Усмихна се дяволито към Dark Paladin, като пристъпи назад. Слушам, тате..но г-н "злодей"...ще ви помоля да внимавате с езика, който насочвате към мен..не съм дявол..а "човек". Човек, който "използва" всичко на негово разположение. Има разлика..няма да толерирам да бъда сравнявана с такива..нисши създания.

Макима бе права - тя бе изцяло човек, но нямаше нито капчина човещина в нея. Тя бе живото въплъщение на думата "страх" ако бе комбинирана с "безлимитие". Тя бе една от малкото, които вече бяха отключили своят безграничен потенциал и щеше да върви само нагоре в своето развитие. Но човекът, отключил този потенциал, сега стоеше до нея - нейният баща, от който се усещаха силите на всяка една стрела..

Valentine: Обърна се, като остави портал зад себе си. Е, работата ни тук приключи. Нека продължим нашата обиколка..и да кажем "здравей" на конкуренцията, хмхмхм..
Ери: Погледна към него. Щ-ще отидем при Тай..?!
Valentine: Опасявам се, че не, миличка..ако отидем при тях, ще бъда принуден да ги убия..а аз не искам това да става преди да е почнало състезанието. Ще отидем при друг мой враг, за да му покажа, че за разлика от него, аз съм подготвен моите хора да спечелят това състезание. Той също е стратег като мен..и ще бъде моят главен враг.

Yharim: Без дори да я погледне, той каза на Макима. Не си мисли, че го направих за теб. Част от плановете ми си. Прибра си меча на гърба. Като хишник е... чака момента да забие зъбите си в някой. Единственото нещо което ѝ трябва... да види слабост. Няма да се срещне с такова нещо при мен.
Daladin: Наречи го както искаш, човекоподобно. Той не изпитваше страх, поради факта, че в неговия свят, той бе убил демон на страха, което му позволи да контролира това чувство в себе си. А това чувство което изпитваше от нея... бе чиста омраза. Тя бе всичко, което той мразеше, и повече.

Yharim: Обърна се назад, поглеждайки към Руби. Хмм... благодаря ти. Направила си двореца ми, както си беше... Погледна нагоре към дупката, като леко я хвана за рамото и я издърпа назад. Но това ще бъде нещо, което бихте искали да видите.
DoG: Масивен юмрук се появи от дупката, като се заби в земята, разтърсвайки целия остров. Пръстите му се разтвориха, като Devourer of Gods, в човешки размери излезе от ръката. Вдиша дълбоко, като огледа всичките. Такова ястие не съм виждал от хилядолетия! Погледна ги, като че ли почвайки от най-силен до най-слаб, като той най-добре разпознаваше силата на някой. Я виж ти... шефа си е намерил майстора, а Yharim?
Yharim: Добре дошъл, Devourer. Посочи останалите. Това са новите ни... компаниони... Държеше Руби за рамото, като беше много близко до него. Като че ли я пазеше от новото попадение на групата. Нямаш правото да ги нападнеш.
DoG: Въздъхна, като annoyed teenager. Напълно ми уби vibe-а. Посочи тези с божествени сили. Те изглеждаха като деликатес! Видимо, нямаше и грам уважение към който и да е, колкото по-силен и да бъде от него. Вуду много добре забеляза, че той имаше същата основа като бог, но не можеше да бъде по-далеч от такъв. Все пак, той ги ядеше, бивайки враг номер едно на който и да е бог.

Ruby: Тя също погледна към дупката когато и Yharim, като тактически отстъпи когато той я издърпа. Тя успя спокойно да се задържи на краката си при причинения трус, като погледна към новодошлия. Интересно... Ако някой такъв работи за него... Ruby не довърши мисълта си, като просто наблюдаваше. На лицето и имаше лека усмивка, като след като Valentine ги прикани да продължат нататък, тя се придвижи към портала, като щеше да премине заедно с Yharim - все пак, той беше този, който се очакваше да я гледа изкъсо.

Valentine: Погледна към DoG, като му ръкопляска. Уау, наистина интересен индивид си ми довел, Yharim...интересни подчинени имаш със сигурност. Ще е много добро попълнение към нашата кауза. Надявам се да е послушно куче, иначе ще се наложи да го елиминираш ако ни се пречка..
Vudu: Засмя се леко щом усети енергията от DoG. Добро попълнение, наистина..ей, новия. Ще ти дам достъп до моят свят ако оцелееш всичко това. Там е пълно с нищожества, които ти желаеш..
Окамару: Поклони се пред DoG. За мен ще е удоволствие да работим заедно.

Valentine: Обърна се, като се запъти към портала, който бе отворил, като погледна през рамо към Dark Paladin. Очаквам вашият отговор скоро, г-н Dark Paladin..но не го приемайте като заповед..а като ултиматум. Решите ли да се включите в това грандиозно състезание..съветвам ви да изберете правилната страна. Нямате право на грешен избор. Часовникът тиктака. Ще се видим скоро. След като влезе, щеше да бъде последван от всички останали.

DoG: Засмя се на предложението на Вуду. Твоя свят има много богове! Но ти го каза точно - нищожни. Едвам стигат дозина за закуска. Но боговете в другите измерения са интересни... хрупкави. Оригна се, като бълна една голяма струя лилав огън, от който се усети божествена енергия на ниво, което не съществува в техните светове.
Yharim: Той е battle-junkie. Иска да яде най-силните твари на света... И така го опитомих. Докато ядеше моите най-силни подчинени, аз реших да сключа сделка с него... Сега той ми е най-верния и силен войн сред моите редици. И с неговата броня, изкована от God of the Forge, Draedon, той е перфектния войн.
DoG: Стига да не ми се пречкаш, няма да умреш. Очевидно считаше Окамару за много по низш от него.

Dark Paladin: Хъмф... Ще видим... Остана ми само още малко време на саме с мислите си.
Yharim: Погледна надолу към Ruby, като продължи напред през портала. Ще бъде забавно да я разнищвам, парче по парче.