Yellow Moonshine Inn

Таверна, наречена така заради жълтата луна, грееща в небето, и по-специфично - напитката, кръстена на нея - Yellow Moonshine, специалитетът на таверната.

В таверна влезе непозната фигура, чийто силует беше скрит от дългото наметало, което носеше. Със сядането на бара и проговарянето обаче стана ясно, че странника беше жена. Голяма халба ейл, моля. Тя махна наметалото си, прехвърляйки го върху близката закачалка. Това, разбира се, разкри и нейния Външен вид - дълга червена коса, сплетена на плитка, както и червените и одежди.
Около врата си тя носеше Амулет , който навярно показваше някакъв статус.

Започна да се чупи самото пространство в центъра на таверната. Всички обърнаха внимание към пукнатината, като от него се чуваше викане... което като че ли идваше от далече... И се приближаваше все повече и повече. Докато изведнъж...

???: ...не изхвърча през дупката през измеренията, забивайки се право в една от стените, с надолу главата. Наметалото му бе покрило цялата му предна страна. ТОВА ЗАБОЛЯ! ПРОКЛЕТ ДА СИ, МАГЬОСНИКО! Със силен глас, който като че ли разтресе цялата стая се провикна той. С голямата си фигура, дори на земята изглеждаше като гигант. Бавно се завъртя и изправи, като беше с няколко глави над най-високия който присъстваше. Беше грубо 250 сантиметра висок, като започна да изтупва себе си. Purify. Изведнъж, като че ли цялата мръсотия и прах от него изчезна, черната му броня блестейки в добре-осветената сграда. Веднага седна до момичето и поръча. Две халби. Ще платя екстра!

Жената погледна натам без да бъде особено трогната от случващото се. Думите на странника обаче я накараха да се зясмее леко, след което тя изпи халбата си и вдигна ръка на бармана за още една. И пишете втората на новодошлия на моята сметка. Там, от където идваше тя, беше като традиция щом в бара влезе рицар, той да бъде почерпен от друг такъв, макар и в момента тя да не беше в бронята си. Тя погледна към него след като той зае съседното и място, като се усмихна. Какво Ви води в тази дупка?

???: С много бодър глас, говорейки весело се обади. Тогава поръчайте още една и за тази мадама тук! Засмя се. Беше гръмогласен, като беше невъзможно да не бъде чут в бара. Погледна я, като тя направо усещаше усмивката под шлема му. Аз бях доведен в тази прекрасна дупка от ето тази дупка! Посочи към разчупеното пространство. По бронята му си личеше, че от където пристига, технологичното ниво е подобно на средновековното. Щом питахте, би било правилно да попитам и вас същия въпрос! Какво правите тук, млада госпожице? Щом пристигна неговата халба, то той директно изля напитката през дупката на шлема си. Чуваше се неговото приглъщане.

??? : Искрената му радост очевидно показа влияние и върху нея, а гръмкият му бодър смях я накара да се засмее леко. Изглежда ни е сполетяла подобна съдба. Първоначално помислих че съм попаднала в някоя от лошите шеги на Sheogorath, но фактът че алкохолът няма вкус на сирене е доказателство, че истината е нещо доста по-притеснително. И благодаря за ласканието, но за жалост не съм толкова млада. Тя го видя как изгълта течността през шлема си, което я учуди. Ако мога да потвърдя нещо... Случайно името Ви да е Raymon Ebonarm?

???: Засмя се най-естествено, като, че ли това бе реакцията му към всичко. Не, не съм Raymon Ebonarm (Дори и снимката на бронята да е взета от него), но такова епично име би било перфектно за приключенията в моите истории! Но алкохол с вкус на сирене звучи като нещо което всеки един човек трябва да опита! Дори и да не е вкусно! Поклони се пред нея, като падна на коляно като истински рицар. Глупости, прекрасна мадама като вас не може да бъде на повече от двадесет години! Но май е време да се представя правилно. Пречисти си гърлото, като си сложи дясната ръка на сърцето и повдигна лявата в небето. Името ми е Torbund! Оставил съм фамилното си име зад себе си, в търсенето на приключения през буйните морета! Приключенствайки през най-непознати земи, пещери и подводни формации, целият си живот съм дал в търсенето на знания! Знания, които да подобрят моите ковачески умения, че да се приближа по-близко до моята богиня, Inari! Можеше да забележе, че на няколко места имаше гравирани лисички. По бронята му, по щита му и дори в златно на гърба на плаща му. Защото като неин последовател, ние имаме връзка, но единствено чрез следването на нейните учения бих бил установил истинска връзка чрез нея.

???: Да си призная, напълно забравих за това, че тази броня беше fanart на Ebonarm :D В такъв случай, моля, простете моето припознаване. Досега той беше единственият човек, който съм виждала да пие без да си маха шлемът. Имам доста истории за него, сред които и тази за името му. Но това не е важно сега. Но не, уви, двадесет е далеч от истината. Тя го изслуша с интерес, като се загледа по-добре в неговите жестове и оборудване. След като той приключи да говори, тя се усмихна. Без съмнение , че дори Деветте биха били радостни ако имаха последовател дори на половина толкова отдадени. Сигурна съм, че Вашата богиня се гордее с Вас. Но аз също не се представих подобаващо. Можете да ме наричате както сам пожелаете. Иначе съм позната с прекалено много имена.

Torbun: Засмя се щом чу какво каза тя. Прелестна мадама с много имена? Трябва да е съдба да се срещнем в тази таверна! И аз имам стотици начини по които бивам наречен! Изправи се. Но съм полъскан от вашите думи. Богинята ми наистина ме обича. Като един от последните нейни последователи, е моята задача, като Torbund, Inari's Emissary, Paladin of the Fox Forge, Lover of All Gods! Тези деветте които спомена не съм ги чувал, но бих искал да ги опозная по-добре! Засмя се. Както и за Ebonarm и Sheogorath! Втория ми звучи точно като една от моите компаниони, с които ходя на пътешествия! Малката фея, Yellowbell, която обича да ме трови ако не ѝ дам дневната доза домашно направени курабийки! Продължи да се смее, колкото и опасно да е това което каза в действителност. Но достатъчно за мен! Разкажете за себе си, прекрасна, млада мадамо!

???: Подобно на Вас, аз отдавна съм захвърлила името си. Затова и предоставям възможността на околните да ме нарича както те пожелаят. Nerevarine, The Eternal Champion, The Hero of Daggerfall са част от тези, с които ме назоваваха в миналото. Днешно време изглежда хората предпочитат да ме наричат Ruby of the Empire, The Crimson Maiden. Разбира се, ти сам решаваш как искаш да ме наричаш. Относно Деветте... Това са Осемте божества на Tamriel, и Lorkhan - забравеното божество. Ако се интересуваш от религия, мога да говоря за тях доста дълго и широко. Относно - Sheogorath... да си призная, ще избегна дискусия по адрес на Daedra. От всички изброени обаче, с най-голямо удоволствие мога да разказвам за Ebonarm. Все пак, него познавам най-добре - не веднъж сме се сражавали рамо до рамо.

Torbund: Разбира се че съм заинтересуван в религия! Ако знаеш с колко богове съм се срещал освен моята любима Инари! Дори злия бог Сидис, който може да не е толкова зъл! Просто има много... пипала... и questionable at best действия. Но е мог на моята любима компанионка, Althea! The Cleric of our Party! А ако си заинтересувана, мога да ти кажа що за интересни хора сме се събрали да пътешестваме заедно! Засмя се, харизматично, както винаги. За това, Ruby, Можеш да разкажеш повече за този Ebonarm!

Ruby(за по-лесно): Интересно... Sidis, не Sithis, с описанието на Herma Mora... Това стана по-объркано, отколкото се надявах. Тя извади тефтер, като записа нещо вътре, след което го затвори, но не го прибра. В случай че и потрябва по-късно. Няма да откажа да чуя повече. А относно Raymon Ebonarm... сражаваме се рамо до рамо още откакто беше млад и неопитен. Сдоби се всъщност с името си след една от битките - ръката му беше тежко ранена, но той отказа да спре да се бие. Като последствие, сега мечът му - от метал, който наричаме Ebony, е част от ръката.

Torbund: Засмя се. Виждам, че с този твой приятел имаме много общо! Аз не бягам от битка, освен ако не е безмислен риск! Но не съм поемал чак толкова големи щети в битка до сега. Загледа се в тефтера. А, виждам, че и ти си писател като мен! Ако знаеш колко много истории съм написал, всичките истински, дори и малко преувеличени! Ах, като историята с Еl Chupacabra.

Ruby: Напълно те разбирам. Аз също споделям твоите възгледи, но уви, не и той. Той е от типа хора, които ще се въвлекат в излишен риск заради тръпката, дори това да коства животи, включително и неговият собствен. Това е нещо, което никога няма да разбера. И не, не съм писател. Единствено водя дневници, към които да се консултирам в бъдеще ако ми се наложи. Все пак, човек може да помни активно само малка част информация. Пък и, ако се наложи, винаги мога да дам някои от дневниците ми назаем ако са нужни някому. Но с удоволствие ще чуя твоите истории.

Torbund: И до там спират приликите! Не бих рискувал живота на който и да е само за една тръпка! Но за такива дневници, можеш да питаш и мен! С какви ли не чудовища съм се срещал по океаните и пещерите. Не бих отказал да сравним малко информация, ако си навита? Засмя се Ако нямах толкова сръчни приятели, никога не бих могъл да се справя сам! Отпи, като ѝ подаде книгата си, на страницата със съдържанието. Избери си каквото ти звучи интересно!

Ruby: Тя се усмихна. Радвам се. С удоволствие бих искала да разбера повече за нещата, с които си се сблъсквал на твоите пътешествия. И с удоволствие бих обменила информация. Стига времето да позволява, бих искала даже да чуя всичко! Винаги е удоволствие да говоря с някой, който произлиза от друга култура и се е сблъсквал със ситуации и хора, с които аз не съм. Тя погледна книгата, набързо прочитайки съдържанието. Тя реши да му посочи някоя напълно произволна точка. В такъв случай, защо не започнем с това?

Torbund: Ах, какво удоволствие е да се срещна със сродна душа на пътешественик, готов да научи повече за нашия невероятен свят! Засмя се, като отпи още малко. Прочете заглавието, "Oni". А, ти избра точно тази история за която ти разправах! Прочисти си гърлото, като си сложи ръката пред шлема.

Рано сунтринта, вместо мен и моят компанион и половина Приближи се до Ruby, като ѝ прошепна тайно в ухото. Защото едниния от тях е малка феичка, която мрази да я наричам така., заедно с другата малка група от бъдещи компаниони, бяхме събудени от виковете на някаква откачалка по улиците, която викаше "El Chupacabra". През цялото време ръкомахаше и позираше, правейки самата история много по-автентична и забавна за слушане. Единственото нещо което липсваше беше и забавните му изражения, но шлемът му блокираше тази наслада.

Ruby: Засмя се леко. Феичка, значи... За жалост, в нашия край, най-близкото, което имаме до фея, е spriggan. Много досадни създания! Тя слушаше с интерес, като нямаше търпение да чуе повече. "El Chupacabra"? Това да не е някакво създание от вашата митология? Моля те, кажи ми повече!!! Навярно, в тази огромна мултивселена, Torbund беше попаднал на най-добрия слушател, на който можеше да се надява.

Torbund: А! Чувал съм за тези спригани! Не знам как са във вашия свят са човекоподобни създания направени от лиани и дървета! Отвори си книгата, като отлисти на определена страница, където имаше илюстрация на сприган до река, под пълна луна. За жалост, не беше много дружелюбно нещо. Добре е, че имахме друид да ни помогне срещу него.

Засмя се щом чу с какъв ентусиазъм иска да разбере. Та. Отвори книгата на точно определена страница, без да прелиства, очевидно знаейки я идаелно, че да ѝ научи позицията, като я сложи на бара, като си вдигна лявата ръка да поръча по още една халба на него и Руби. На страницата беше история и под нея, маска. Имаше и скица на самия човек носещ я, с caption-а "El Chupacabra". Скицата имаше и мащаби, като всяка част от неговото тяло беше измерена до милиметър (с определено изключение, което бе покрито от loincloth.), като се виждаше че този звяр, който ще бъде описан е някой държащ огромна мощ. По средата на нощта, бяхме събудени от гърлените викове на хора бягащи за живота си, единия от които крещеше "El Chupacabra! El Chupacabra!" Докато разказваше, ръцете му не можаха да стоят мирни. Като спомена бягащите хора се направи че се влачи по земята, хващайки се за ...шлема... като спомена крещенето, като че ли той самия крещи. Това събуди моята тогава още разделена на две компания, като решихме първата ни мисия да бъде да открием това нещо което вся такъв огромен страх в сърцата на жителите на града в който бяхме по малко от 24 часа.