Къщата на семейство Rose

Annie: Герой..? Погледна със сълзи на лицето Тай. Гледаше го право в очите. Но дали наистина ние сме героите в приказката? Annie всъщност си зададе много правилен въпрос. Ако светът бъде описан като една приказка, подобно на тези на майката на Annie, то каква ще е нейната позиция в тази приказка? Герой? Жертва? Или пък ...  чудовището?! Annie нямаше как да си отговори на този въпрос. Като малка силно си мечтаеше един ден да стане герой, но дали това е способна на това? Въобще способна ли е да опази всичките си другари? Та тя вече загуби няколко. Тези мисли ѝ пречеха да поеме на пътя на героиството, но ако тя не бъде героя в приказката, то тогава какво ще бъде?
Annie: Тай..! Не спираше да плаче. Прегърна неочаквано Тай и заби лице над рамото му. Няма да се отчая. Каквото и да ни чака оттук насетне, надявам се, че винаги ще бъдем заедно и ще се крепим. Нали така?

Усмихна се, като я потупа по главата и я прегърна плътно. Той също споделяше нейните чувства и я разбираше изцяло. Разбира се, йо..сега не е моментът да си тъжна..същото се отнася и за мен. Имаме куп другари, които вярват в нас и ако ние не можем да ги поведем, няма кой друг. За това, в техните очи трябва да изглеждаме силни! - Тай

Annie: Трудно е. Толкова е трудно! Другарите ни, близките ни, въобще целият Addron. Всички разчитат на нас. Имам чуството, че тази отговорност ще ме премаже, ако остана сама. Отдръпна се на метър от Тай и го погледна с усмивка на лице. Гледаше го право в очите и за секуна не отместваше поглед. Все още се виждаха сълзите по лицето ѝ, но тя се усмихваше на Тай. Не мога да поема цялото това бреме сама, Тай. Подаде му ръка, за да я хване.

Трудно е, така е..но всичко накрая ще си струва, хаха! Аз като капитан съм свикнал всички да разчитат на мен...и няма да ги разочеровам! Тай без да се замисли ѝ хвана ръката. - Тай

Annie се усмихна искрено както никога до сега. Тя се почувства супер щастливо, че има толкова здрава опора в такива тежки времена. Зарадва се, че не е само на този свят и че има човек, който перфектно я разбира. Annie бе готова да сподели всички с този човек, като започнем от отговорности и тежести и стигнем до празненства и щастието си.

Annie: Благодаря ти, Тай ... Ти наистина си невероятен човек! Хвана здраво ръката му, остави всичко настрани и се насочи към изхода. Да вървим, Тай ^^

Тай от своя страна изпитваше абсолютно същите чувства към Annie. Най - голямата му мечта беше да осъществи мечтите на тези край него, но тази на Annie му беше на първо място и той щеше да направи всичко по силите си тя да стане такава, каквато желае. Харесва я от мига, в който я зърна, но сега направо я заобича, за това се изчерви бая. Но реши да го прикрие отново със смеха си, защото се срамува. Плътно зад теб съм, капитане! Хехе..може и аз да съм капитан на кораба, но със сигурност бих послушал всяка твоя дума, йо..за мен, ти си също истински капитан. - Тай