Island of Hope

Това е малък, необитаем остров, част от голяма вериги малки островчета, близо до крайбрежието на най-голямото пристанище Beacon. Този остров, както и останалите малки острови от тази верига, се смятат за напълно необитаеми и нямат никаква функция. Но конктретно за този остров нещата не стоят така. Island of Hope е името на този остров, дадено от хората, които тайно работят там. Това са хората от антитерористичната кървата организация NEMESIS, съставена от предимно убийци, които убиват в името на справедливостта. Тук е базата на тази супер секретна организация и самото име на острова е измислено и се ползва само от тях. В миналото NEMESIS са имали база на друго място, но тя не е била тайна. В този период NEMESIS са работили заедно с държавата, за да намалят престъпността. Но след обвиняването им в масови убийства NEMESIS били елиминирани и изтрити от историята. Но никой не знае, че NEMESIS все още съществува, възроден от дъщерята на предишния лидер - Esmeralda. Но както всяка тайна, съществуването на NEMESIS също е въпрос на време да излезе наяве.

Двата члена от NEMESIS - Сай и Дмитрий, заедно с новото попълнените - новаците Giorno, Polnareff и Rohan наближиха острова, където се намираше сктрито базата на NEMESIS. Първа, разбира се трябва да се акостира кораба. Сай това и направи със своите необикновени умения и корабът спря точно на определено място.

Сай: Пристигнахме! Тук се намира нашата база :D  Посочи с две ръце буквално нищо друго освен растителност. Нищо тук не приличаше на база на антирерористична организация.
Дмитрий: Гледаше към хоризонта и сякаш се беше отнесъл. Дори не беше забелязал, че са пристигнали. Ахх.. отново това чувство... Сякаш нещо винаги забравям да направя...

Отиде до Сай, като го погледна тъпо. Слушай ме, глупако! Хвана го за тениската, като почна да го дърпа колкото да се заяжда. Това ли наричаш база?! Някакви храсти!?! Не е смешно, глупак такъв!!! The Chazz няма да пребивава в някаква поляна! За мен е нужен цял имот! Само сакото ми струва повече от мизерния ти живот, мързеливец такъв! Тш! - Chazz
Природа...наистина ми харесва.. - Giorno
Млъквай, нещастник! - Chazz

Сай: Постави ръка на меча си и погледна сериозно към Chazz. Моля не съди книгата по корицата. Пусни ме и ще разбереш какво имам предвид. Усмихна се. Скоро трябва да започне, хехе..
Дмитрий: Все още изглеждаше по този начин. Отвори широко очи, като светлина сякаш блеснаха в тях. Дори някой да го викаше, той нямаше да чуе. V-valentine. Трябва да докладвам на моят бос. Ах нямах това предвид. Аз съм шпионин за NEMESIS. Трябва да отида и да извлека още информация от него. Ще кажа, че Polnareff и Rohan са ме предали. Но първо ще изчакам заповеди от Esmeralda.

Тш! Нещастник..Пусна го. Разбира се, не го мислеше наистина, радваше се на компанията им, но обича да обижда хората. Добре, глупако, щом си толкова отворен, впечатли The Chazz като накараш базата да се появи от нищото. - Chazz

Дмитрий: Все още беше замислен. Може би знаеше, че са стигнали, но просто нямаше бърза работа. Плус че трябва да изчака лидера си да направи обичайното нещо с новаците...
Сай: Затвори очи, докато все още се усмихваше. Така да бъде :)

Изведнъж от нищото всичко, което Chazz, Giorno, Rohan и Polnareff виждаха пред себе си коренно се измени. Наречи го илюзия, но тя дойде като гръм от ясно небе. Дмитрий и Сай не бяха част от тази илюзия и също така  този път тя не е предизвикана от Дмитрий, а от някой много по-опитен.
Четеримата новаци попаднаха в нещо като старинен град. Всякаш бяха пропътували десетки векове назад в Средновековието. Бяха в град, пълен със старинни къщи и хората се обличаха странно. Наоколо имаше пазар, където се търгуваше с жълтъци.

Първото нещо, което направи бе да се стресне. Помисли си, че са отишли назад във времето и се притесни. Ей ей ей, Сай!! Какво по дяволите направи, тъпако?!? КОЛКО ГОДИНИ НАЗАД НИ ВЪРНА ВЪВ ВРЕМЕТО, А, МЪРЗЕЛИВЕЦО?! - Chazz
Огледа се. Впечатляващо...какво направи? - Giorno
Уохаааа! Огледа се наоколо и той, като веднага отиде на пазара да търгува. Bonjour, чичак! Предложи на този млад французин най - хубавата ти стока! Обещавам да не останеш разочерован, хехе.. - Polnareff
Ей, ти там с щръкналата коса!! Не говори с тези тъпанари тук, сигурно не говорят езика ни! - Chazz
Къде ли продават картини..? - Rohan

Учудващо хората тук разбираха перфектно езика на новаците. Следи от източника на това събитие никъде не се виждаше. Сякаш наистина бяха пропътували векове назад и сега са stuck-нати тук.

Чичакът: Ей по тоз начин изглеждаше чичакът и беше свеж кат краставичка. Беше супер friendly, щот така се прави търговията. Усмихваше се мазно на Polnareff. Въй тоз лешпер си личи от километър, че е прост кат галош. И е чуждеден. Малииии, кви пари ся шму вземааа хихихи. Започна мазно да си търка ръцете, след това разпъна едно шарено килимче. Като за начало, ко ши каеш за ей туй килимче. Двадесет пари. Показа десет с двете си ръце и се опитваше възможно най-обедителен да бъде. Знаеш ли какво. Щот ми изглеждаш готин, щи го дам не за 20, а за 10. Десет пари, а? Кво ше каеш? Махна 5 пръста от ръцете си и сега показваше само 5 с една ръка. Глей ся как шса хване. Туй килимче ми излезе една пара по надолу по улицата, хихиххи.

Сложи си ръката на брадичката, като се позамисли. Тоя се опитва да ме пързаля май..ама това френско петле няма да се върже! Хмм, мисля, че по - надолу го видях същото това килимче. Но тъй като си симпатичен, ще се съглася на-  - Polnareff
Изведнъж, The Chazz призова Crazy Diamond и с него би една бърза Dora във врата на Polnareff колкото да го приспи за малко. Ама че си тъп! Отиде срещу чичакът и го посочи. Опитваше се да изглежда заплашително. Ей, ти! Ако не искаш да те пребия, кажи ми къде се намирам! Изведнъж, един от папирусите наоколо му взе погледа. Взе от кесията на Polnareff няколко бая големи гроша и ги метна на чичака. Ето, на ти пари, изрод! Ако искаш още, говори! И ми дай онзи папирус ето там, за да мога да си изчистя богаташкото палто. Сигурно струва повече от целият ви град... - Chazz

Чичакът: Учудващо, парите на Polnareff бяха правилната парична единица в този град. Чичакър се съгласи като му светнаха очите. Въй тоз кви пари извади, само за някъв папирус. Мноу се изшаних с тея балъци, ххехех. Подади папируса на Chazz, но точно когато той щеше да го хване, мина няква сянка, която взе папируса. Когато се обърнат към сянката ще видят, че това е човек, облечен с тъмни дрехи. Имаше наметало с качулка, от което не му се виждаше лицето.

Хъх? ЕЙ! Дал съм пари за това нещо! Които не са мои..но няма значение. Никой не мами The Chazz и да му се размине!! Веднага тръгна след него. Задръстеняци, идвайте с мен! - Chazz
Взе Polnareff на рамо. Chazz, почакай! Това е лошо..Тръгна след него. - Giorno
Тръгна и той. Представи си, че това, което гонеше беше неговият приятел от детството Kiyoshi, като веднага се мотивира да хване човека. Извади химикалът си, като започна да рисува във въздуха. Heaven's Door: Wall! Изведнъж, пред човекът се появи двуметрова стена от мастило, която беше твърда като камък. Целеше да му препречи пътя. - Rohan

Чичакът: Гледаше ги с усмивка как офейкват, докато той се радваше на печалбата си. Е, и това се случва понякога. По-добре свиквайте, защото чужденците или се адаптират тук или загиват, хехехе
Крадецът: Започна да бяга от тях супер бързо, а наметалото му се вееше назад. Беше като нинжа и прескачаше всякаки препрядствия и се разминаваше между всякакви хора. Когато стената се нарисува пред него, крадецът спря на едно място и скочи високо чак до покрива на съседната къща. Пукаше керемидите, на които стъпваше и бягасше с пънла сила.
Новаците още не знаят какво правят тук и как са се озовали тук. Те също така не знаят, че ако дори не могат да хванат един крадец няма да бъдат приети в NEMESIS.

Ама, че си глупав! Пхахаха! Crazy Diamond! Използва силата на неговия дух да може да възстановява околната среда в предишни нейни състояния, като се хвана за една от керемидите, които беше изпусната. Те започнаха да летят обратно към мястото, от което падаха, но вдигнаха и Chazz с тях защото когато се възстановява нещо, ако Chazz се хване за негова част, ще тръгне да лети заедно с нея подобно на това. Тръгна да гони крадеца през покривите. Ей, ти! Спри се ако не искаш да си имаш проблеми! - Chazz
Rohan и Giorno продължиха да го гонят, но през улицата, като щяха да му проследят пътя и да го изпълнят с препядствия при първа възможност.

Присви очи. Не беше очарован от красотата ѝ много. Тая смотла крие нещо ако така ме напада с тоя нож..хех, добре тогава! Изчака момента, в който тя щеше да скочи към неговия покрив, за да може да е изцяло открита за атака докато е във въздуха, защото нямаше да може да избяга. Тогава Crazy Diamond щеше да я посрещне с мощна DORA. - Chazz

Крадецът: Бягаше към Chazz, докато не стигна ръба на поркива на къщата, на която беше. Тогава тя направи голям отскок, точно както Chazz планира, но не право към него, а нагоре и щеше да се приземи на покрива на къщата на Chazz. Но преди това, преди да скочи тя хвана наметалото си и рязко го свали, хвърляйки го пред погледа на Chazz. След това докато жената беше във въздуха, наметалото закриваше видимостта на Chazz към жената. И точно тогава Chazz можеше да бъде хванат неподготвен. Без да има почти никакво време за реакция, от наметалото излязоха няколко ножа, насочени право към Chazz. Жената ги беше хвърлила след отскока си, докато наметалото я прекриваше във въздуха. Цялото това действие изглеждаше подобно на това.

Chazz нямаше как да види ножовете, но за разлика от всеки друг човек, който би изпаднал в подобна ситуация, Chazz имаше carte blanche още от самото начало. Трите му любими духчета, които той най - много обича да тормози дружно изкрещяха "ШЕФЕ!", защото те можеха да усетят и видят движенията на крадеца. Crazy Diamond също реагира на този рязък крясък, като веднага се дръпна пред Chazz, което стана мигновено. Последва Dorarararararara, която изблъска всички насочени ножове към него.
Отдъхна си. Отстрани изглеждаше, че си говори сам. Явно вие задръстеняци понякога също сте полезни..Усмихна се самонадеяно. - Chazz
Шефът ни обича! ^^ - жълтия
Знаех си, че не е лош човек ;---; - зеления
И ние те обичаме, шефеее! - черния
Ъъъъх, млък! Размаха ръка, като ги накара и тримата да изчезнат. - Chazz

Крадецът: Приземи се на покрива на няколко метра от Chazz и като отвори очи към него остана доволна. Усмихна му се. Сега, когато го нямаше наметалото с качулката се ясно се виждаше прекрасното лице на жената. Добре се справи, Chazz Princeton . Е като изключим факта, че ми сигурно за втори път, когато боравя с ножове, но няма значение, хехе. Изведнъж жената извади един пистолет и това мн щеше да изпили Chazz, защото в Средновековието е нямало такива оръжия. Ето това вече е по-моята част За отрецателно време го насочи точно в десятката в главата на Chazz. Мерникът ѝ беше просто без грешка, а скоростта на движенията изключително пъргави и clean. Личеше си, че не се шегуваше, че това е по нейната част, тоест нейният main weapon не са ножове, а огнестрелни оръжия. Застреля Chazz на няколко метра разтояние без шанс да го dodge-не. Този куршум щеше да прати Chazz в друга илюзия, където после щеше да се срещне с лидера на NEMESIS. Това е така, защото Chazz току що се беше доказал и бе приет. Точно така, жената, която му откадна папируса беше самият бос на NEMESIS - Esmeralda, а тази илюзия е проекция на нейните необикновени очи. Тези очи имат същите умения като Emerald, защото Emerald е именно Stand-ът на боса, който Дмитрий беше копирал със своя Stand преди битката му с новаците. Този тест беше доста по-кратък и лесен от този на Сай и Дмитрий, но той беше просто с цел Esmeralda сама да се увери с очите си, че тези хора са годни за да станат членове на NEMESIS, дори и да е за кратко.

Chazz се събуди в старинен ресторант, но не толкова старинен. Беше отишъл доста напред в бъдещето към края на 20ти век. Ресторанта не беше много пълен, но и не беше празен. Имаше стари коли-музей, служещи за декорация на ресторанта. Chazz не знаеше какво се случва, но иска или не иска, той ще трябва да изчака тук, докато Esmeralda не тества и другите новаци.

Докато гонеше жената, която вече бе изчезнала, погледът на Polnareff се срещна с този на някъв рандом гущер. Ама този гущер гледаше право към Polnareff и го изпираше. Някак си изглеждаше сякаш му се подиграваше.

Преди да може и да разбере какво се случва, той просто се отчая и си каза "Майната му" след като разбра, че е Есмералда и че не е пътувал във времето. За това просто се отпусна, но духчетата му не му даваха мира и беше принуден да се разправя с тях. - Chazz

Намръщи се на гущера. Без дори да знаеше какво се случва, Polnareff беше готов да му се метне, защото мрази да му се смеят. Ей, какво е толкова смешно! И защо ми се смееш?! Та ти си гущер! Говоря си с животно..по - странно нещо не ми се беше случвало.. - Polnareff

След като скочи, веднага последва instant regret след срещата му с кенефа. Отдръпна се от чиста погнуса и започна да си търка ръцете в дрехите. Ааааа, мамицата му! Как по дяволите се телепортирах?! Щом чу отново дразнещия смях, той се обърна към момичето и ѝ се намръщи. Значи ти си била, а?! Еееей! Това не е забавно! Ти ли ме докара тук?! Кое е толкова смешно?! Кажи ми и аз да се посмея! - Polnareff

Момичето: Продължаваше да гледа Polnareff. Тя нищо не му отговори, а просто продължи да му се смее. Въпреки че беше с маска, ясно си личеше, че му се подиграва. Изведнъж от ръцете ѝ излязоха остриета, подобни на колове и се изстреля към Polnareff. Изполваше масивната си опакша, за да се засили и за половин секунда щеше да стигне до Polnareff.

Смееш ми се, а..?! Докато измисли и той някаква подигравателна физиономия, вече беше нападнат от момичето. Успя да реагира навреме и доджна встрани остриетата. Silver Chariot! Стандът му щеше да излезе и да застане в отбранителна позиция, готов да посрещне момичето. - Polnareff

Момичето: Изглеждаше леко впечатлено, като видя сребърната колесница на врага си, но не се поколеба в атаката си. Преди да достигне melee range, тя се завъртя няколко пъти около себе си, с помощта на опашката и си удариха остриетата по няколко пъти, парирайки чуждите атаки. Странни червени ефекти, наподобяващи кървави светавички, излизаха от сблъсъците на остриетата.

Той също се впечатли от уменията на момичето, като реши да отиде на офанзива дори още повече. Silver Chariot: Hundred Thrusts! Колесницата му започна със светкавично бързи замаси напред да замахва в опит да прободе опашката на момичето на колкото се може повече места. Целеше се за едно нейно движение, той вече да е направил цели 3 леки замаха. Бойният му стил разчиташе на слаби, но многобройни бързи атаки. - Polnareff