Morioh Power Plant

Атомната електроцентрала в Морио. Намира се на около 10-на километра извън града, като тук идва голяма част от енергията не само за Морио, но и за цялата държава. Една от най - важните локации в цялата държава. Има няколко реактора, като самата централа е сама по себе си голяма почти колкото малкото градче, до което се намира.

Саки: Най-накрая пристигна пред заграждението на атомната електроцентрала, запъхтяна, като спря. През целия път тя беше тичала, без да намали скорост или да спре дори за миг. Тя пое един по-дълбок дъх, като направи нова крачка, отваряйки вратата, която я делеше от територията на гледката от ужасите. Тя пристъпи прага, стъпвайки в кръв още преди гледката да се разкрие пред нея напълно. И така, докато тя все още се опитваше да си поеме дъх, Саки започна да се придвижва през локви от кръв и пътека от трупове. Където нямаше кръв по пътя ѝ, тя оставяше кървава следа. И въпреки пейзажа около нея, тя не изпитваше нито скръб, нито гняв. Тази гледка вече ѝ беше позната. Тя не виждаше жертвите на The Boss, а лицата на своите собствени - всички тези, които имаха нещастието да бъдат като нея, които тя беше убила със собствените си ръце. Всички от които нямаха правото да съществуват на този свят, или който и да е. Съществуване, което трябваше да бъде прекратено на всяка цена.

Саки продължи да следва труповете, дори в сградата.

Евентуално, Саки стигна до стаята, в която беше и The Boss. Мислите от по-рано, от гледката на всички тези трупове я доведоха до въпроса... всички, които Саки беше убила, нямаха правото да съществуват. Но тя беше останала изправена насред труповете с окървавеното си оръжие. При положение, че тя беше същата като тях, и сега стояща сред труповете на невинни хора, които имаха семейства и приятели... защо тя имаше правото да бъде жива, тук и сега? Тя отвори вратата и стъпи в полезрението на причината тя да дойде тук.

В мига, в който Саки стъпи в стаята с бос-а, нож се заби право пред нея. Същите ножове, които Хари използваше. А човекът, който го хвърли, веднага погледна към нея, а погледът му се стовари като наковалня върху нея. Личеше си, че този човек, който и да беше той под маската, явно бе хладнокръвен убиец. Той бавно се изправи от стола си, като хвана меча си с ръка и започна бавно да върви към Саки, като се спря на около 30 метра от нея.

The Boss: Умно...изпращат жертвеното агне да дойде при мен само. Но не съм вчерашен...Посочи я с меча си. Ако не ми носиш стрелата, с животът ти е свършено, момиче...Ръката му трепереше. Той леко се учуди, като с другата си ръка се хвана за главата. К-какво ми става..? Това не ми се е случвало до сега...Той свали меча си, като през маската му, за една милисекунда, Саки можеше да види...чувството на вина. На тъга. На...мъка. Той погледна отново към нея, сякаш объркан от това момиче. Сякаш в някой друг живот, той си я спомняше.

Саки: Щом ножът се заби пред нея, тя най-спокойно клекна и го взе, след което се изправи отново. Тя огледа изработката на предмета в нейните ръце, след което вдигна поглед към The Boss когато той се изправи и тръгна към нея. Но в нейния поглед, също както когато влезе на територията на централата, нямаше нито гняв, нито страх. Тя го изслуша спокойно, и след кратка пауза, тя най-накрая се засмя леко и проговори. В погледа ѝ се виждаше утеха. Радвам се, че съм сгрешила. помислих си, че зад маската седи някой, от който бих искала обяснения. Но изглежда интуицията ми отново ме е заблудила. Тя пусна ножа на земята и сложи ръка на катаната си. Не мисля, че сме се срещали. И за твое нещастие, нямам намерението да умирам без бой. Но тогава Саки видя този поглед в неговите очи... и ръката ѝ потрепна. сякаш... интуицията ѝ в крайна сметка не я беше излъгала. Тя преглътна, като се опита да скрие колебанието си с блъф. Но ако чуя името ти мога и да кажа със сигурност дали се познаваме.

The Boss: Сложи ръка пред маската си, като я намести. Но ръката му остана захваната за нея, като бавно я махна от лицето си, до такава степен, че да му се видят очите, и то минимално. Цялото му лице бе скрито, Саки единствено можеше да види силует пред него. Но...очите му, не можеше да ги сбърка. Досущ бяха като тези на Shun.


The Boss сякаш се телепортира точно зад Саки, като беше спрял времето за секунда, за да направи това бързо движение. Ръката му светеше в синьо, като той бе успял да активира умението си след като я подмина. И за нейно съжаление, това беше същото умение като това на Shun.


Саки усети как сърцето ѝ сякаш се 'пръсна' на милион малки парчета, от които се образува ново оръжие в ръцете на Boss-a. Това не стана в буквален смисъл, но болката, която тя щеше да усети, щеше да е същата. От нея излезнаха частици жизнена енергия, която Boss-a използва в сътворението на ново оръжие - меч, който бе наелектризиран, с който той бързо се обърна да посече Саки...

Саки: В момента, в който Саки видя очите му, тя пребледня. Най-накрая на лицето ѝ се поави нещо освен безразличие. Тя едвам реагира на телепортацията му, като с едно бързодвижение се извъртя, изваждайки катаната си, като блокира. Тя гледаше към него сякаш току-що беше предадена от най-близкия си човек. Няма начин... Shun...? Беше силно объркана, а болката в сърцето не помагаше. Как...? Насълзи се. Защо?!

The Boss: За разлика от нея, лицето му под маската не трепваше. Той гледаше към нея с леко притворени очи през нея, като си личеше , че това беше погледът на омраза...на един убиец. И то студенокръвен. Той се възползва от състоянието на Саки, като с другата си ръка я удари здраво в корема, изблъсквайки я назад. Казах ти, че нямам име, момиче...аз съм никой! На хората ми им трябва нещо, в което да вярват...нещо без лице, без име...без емоция. Поради тази причина...ти трябва да умреш тук и сега. Ти, както и те...Последното изречение, The Boss изрече с огромна мъка - емоциите бяха това, което го спираше да се превърне в съвършената си форма. Хората, които познаваше. Които обичаше..сега трябваше да се отърве от тях. Всичко, което беше градил толкова много време, трябваше да го разруши.

Саки: Беше ударена, съответно и изблъскана назад. Съответно се закашля, като вдигна ядосан и раздразнен поглед към него. О, я млъквай, звучиш като някакъв edgelord! Знаеш ли колко ме интересува в какво искат да вярват хората?! Има църкви за тази работа, достатъчно им е. Не си длъжен да живееш и да действаш за чуждите идеали! Саки извади катаната си, като беше готова да се отбранява. Няма да позволя да правиш глупости заради хора, които ще забравят за теб и ще те изоставят в момента, в който вече нямат полза от теб.

The Boss: Засмя се, като се хвана за главата. Наивност...ах, бях забравил това чувство..както и да е. Няма смисъл да разговарям с някой, който е егоист. Холотера ще бъде възобновена по един или друг начин...и тази планета ще бъде жертвеното агне, момиче. Е, можеш ли да ме спреш...? Можеш ли да ме убиеш..? Защото, ако не го направиш...аз ще нараня приятелите ти. По доста жесток начин. Прикани я с ръка. Хайде, нападни ме. Няма да ме убиеш ако само се защитаваш.

Саки: Никой не е казвал, че искам да те убия, Shun... И съдейки по изражението ѝ, самата мисъл я караше да страда. И не ми е нужно да те убивам за да защитя останалите..! Тя се спусна към него, като докато тичаше, татуировката на лявата ѝ ръка сякаш се приплъзна към тялото на Саки и изчезна от ръката ѝ, и катаната се наелектризира. Атаката изглеждаше силно предвидима, сякаш нямаше никакъв замисъл зад нея. Сякаш това момиче нямаше никаква идея как да се бие.