Планината

Високо в атласките планини, буквално като метеорит от нищото се заби в земята човек, който продължи да се търкаля надоло по склона, покривайки цялото си тяло в сняг, докато най - накрая не се блъсна в скала. Сблъсъкът накара огромна камара сняг да падне върху него от склон над главата му, а той самия бавно се изправи и се огледа. Това беше не кой да е , а alt Тай. Беше облечен с нещо като дреха, подобна на тази от AC, но имаше и мантия, закачена на врата му, която беше подобна на наметало. Щом той бавно се изправи, зрението му беше замаглено за първите няколко секунди, но бавно докрачи до хълма и погледна надолу, където имаше монашеско село нависоко в планината.

Тай: Потърквайки си очите, той се огледа. Уау...толкова красиво място отдавна не бях виждал..къде съм, по дяволите..? Провикна се. Хораааааааа..! Braeloooor...? Lucky...? Атсуки...? Някой чува ли ме?! Където и да сте , покажете се..!!

Тай: Погледна в далечината, като видя познатият лед, но на пръв поглед не искаше да повярва, че е точно той. Ах, мамка му..това не е добре...по - надолу има малко село, не искам да си навличам проблеми от нищото, но...трябва да направя нещо..! Ако е този, който си мисля, че е..нещата няма да завършат добре. Затича се към края на върха, като чрез експлозия от краката си се изстреля нависоко и образува огнени криле, с които да се маневрира из въздуха, като се оглеждаше непрестанно.

Фигурата очевидно го забеляза, но вместо да се настрои враждебно, си бръкна в джоба, търсейки нещо. От далеч, изглеждаше като джобен часовник, целия златен, като от него се изпитваше огромна, заплашителна енергия щом бе отворен. Фигурата въздъхна, като си прибра обекта обратно в джоба и извади меча си. Беше облечен в зимно яке с пух по ръбовете на качулката, като не си я беше сложил на главата. Беше отворен ципа отпред, като под нея имаше бяла фанелка, с дълъг, crimson шал около врата си. А впечатляващо, носеше маратонки и дънки, като не баха и грам мокри. Погледна обратно към Тай, като бавно започна да си вади меча, дефензивно настроен. Явно няма да има почивка... Жалко... исках само момент с теб, Yuki... От мечът му излизаше студена магическа енергия, като температурата ѝ бе толкова ниска, че ставаше на мъгла във въздуха, която образуваше ледени висулки, които се въртяха около wielder-а на меча. Провикна се с цяло гърло. Виждам, че и ти си бил докаран до тук, Тай. Дори и в този свят, за жалост, ще трябва да сме врагове. Очите му светеха в небесно синьо, което Тай знаеше много добре, че означаваше, че нещата няма да бъдат лесни.

Тай: Долетя до отсрещния връх , като огнените криле изчезнаха, а той се доближи по - напред, за да види дали всъщност съмненията му бяха правилни, и за негово съжаление, се оказа прав. Той погледна към фигурата и леко присви очи, тъй като беше някой, който добре познава. Skippy...ч-чакай, "този" свят..? Огледа се. Това е друг свят..? Човече...ама че лудост, Ivy наистина го направи...сега като се замисля, Ivy не спомена много детайли за дома си..но..Отново погледна към него. Ако ти си тук, значи има шанс и останалите също да са..не искам да сме врагове, просто ми кажи къде са приятелите ми и можем да продължим по пътищата си..!

Skippy: Тай... ако Yharim не беше тук на този свят, бих те оставил да си тръгнеш, да оправим нещата даже, защото не искам да се бия с теб, но... Отново извади обекта от джоба си. Той бе устройство за откриване на Yharim, ако му притрябва спешно, като той силно реагираше на неговото присъствие. Преди да бъдем транспортирани тук, загубих връзка с него, като разпитах всички в армията и никой не знаеше къде е. Но след време, пространството пред мен се разцепи, като ме погълна. Минах през няколко времена и светове, но не се задържах за дълго, защото навсякъде се отваряха портали. Всичките водеха до тук. Протегна си ръцете, да посочи света зад себе си. А за приятелите ни... "Ни" Засмя се леко. Всички вече ме мразят, по точно е да кажа "ти". Е, приятелтие ти не знам дали са тук, или са още в нашия свят.
Ледените висулки около него ставаха все по-многобройни, движейки се все по бързо, като бавно им се увеличаваше радиуса, като приближаваше Тай. Знаеш как седят нещата, Тай... казвал съм ти го десетки пъти... Докато Yharim е невъзможен за убиване, ще остана на неговата страна. Видяхме какво стана последния път като се сбихте с него. Тези думи отвориха раните на Тай, целия му екипаж - заличен от тиранина, само някои останаха живи, главно по милост или защото Yharim ги сметна за незначителни. Skippy винаги е бил с остър език, казвайки какво е на ума му без да му дреме колко болезнено или директно го казва.

Тай: Yharim е тук..?! Щом Тай чу тези думи, той веднага разбра, че няма никакво време за губене и трябва да намери останалите членове на екипажа преди тиранинът да ги намери преди него. Интересно...значи нещо, или някой е отговорен за тези процепи в пространството..и това е причината да попаднем точно тук явно..но..има нещо, което повече ме притеснява, йо...защо точно тук? След като Skippy го нарани с думите му, Тай леко се намръщи, но за разлика от преди, той не избухна, а просто задържа чувствата си надълбоко в себе си и даде няколко крачки назад, тъй като не искаше да се бие. Приятелите ми може и да са мъртви, но аз ще ги помня завинаги. Тялом ги няма, но духом, те не са спирали да са до мен..огънят ми все още се подхранва от чувствата им. Дори и аз да умра, съм сигурен, че друг ще дойде да ме замени и да свърши мръсната работа. Ами ти..? Страхът от смъртта ли те спира от това да ни помогнеш? Тиранинът..не е непобедим!

Skippy: За жалост, наистина е тук. Прибра устройството обратно в джоба си, замахвайки с меча си, като Тай започна да пристъпва назад, но не се целеше в него. Самия замах запрати част от ледената буря около него напред, правейки хиляди разрези по планината, земята зад Тай падайки, оставяйки единствения път за него - напред. Не знам защо тук, но време-пространството дърпаше всичко насам като вакуум.
Изслуша мотивиращите му думи, но Skippy никога не бе мотивиран или сентиментален човек. Тай, когато ти умреш, няма кой повече да ги помни. Yharim се постара техните дела да бъдат забравени от света, единственото нещо останало от тях - страх. Страх, че може да се случи на всеки, който му се противопостави. Може и да си прав, че все някой ще заеме твоето място, но аз няма да съм на неговата страна, докато не видя, че е възможно тиранина да бъде победен. Дори самия той знае този факт.
И тогава Тай го нападна с думи. Ами аз? Тай, Тай... забравил си явно... Заби меча си в земята, като беше някъде до кръста му по дължина. Мечът започна силно да свети в същата светлина като неговите очи, като светлината започна да се преобразува. Това в което се превърна бе малко момиче, със същата височина като самия меч, което го прегърна. Аз не се страхувам от смърта. Аз съм нихилист, приел съм, че животът е безмислен, родени сме, само за един ден ние да умрем, през цялото време опитвайки се да оставим нашия mark на света. Готов съм да умра... но... Прегърна момичето. Юки... Не мога да я оставя... не след всичко което е била насилена да преживее когато е била жива, само да умре по такъв трагичен начин на ранни години... За щастие, Youmu я спаси. Тя е единствената причина изобщо да си помисля да съм отново на ваша страна.

Аз винаги съм си избивал своя път.
Аз не съм на ничия страна.
Аз живея за себе си.
Аз живея за нея.

Погали ѝ главата, като ѝ се усмихна тъжно, превръщайки я отново в меч, насочвайки я към Тай. Дори като събрахме всичките най-силни бойци на нашия свят, не успяхме да го победим. Смяташ, че с отайката от последната битка ще можем да го надвием? Повечето от вас си тръгнаха, знаейки, че е невъзможно да бъде победен със силите които света притежава в момента. Но трябва да си призная... факта, че сме в нов свят, може и да им помогне... По-добре да не знае, не би се сетил за това. Не е достатъчно умен. Леко се усмихна. Глупчо. Тай, нека се бием. Ако ме победиш, няма да ти попреча когато се опиташ да се биеш с него... Но ако аз бия... оттегли се. Живей си живота. Въпреки, че знам, че ще откажеш... Добродушко като теб иска да помогне на всички.

Тай: Кх--!! Веднага кръстоса ръце, като ледената буря го подмина и мощните ветрове веднага развяха всичките му дрехи, и заледиха част от ръцете му само чрез свръх-ниските температури на бурята, която дори не се целеше в него. Студено..щом дори аз усетих студ. Хех, това не е добре, Тай.. Погледна зад себе си, като видя, че няма на къде да ходи и веднага зае дефанзивна позиция, правейки ръцете си от стомана, която веднага строши леда по тях.

Тай: Точно поради тази причина, не смятам да умирам! Не и днес, не и утре, не и докато не победя този злодей! Предпочитам да умра след като знам, че светът..или по - скоро, световете в този случай, са в добри ръце. За разлика от теб..аз смятам, че животът не е безсмислен..а смисълът на моят живот е да помагам и да спасявам! Така че, никакъв шанс да се откажа. Или да избягам, като теб! Ако наистина искаш да спасиш Юки, то трябва тиранинът да си замине. Докато е жив..където и да бягаш, колкото и да си мислиш, че можеш да си на негова страна, тя ще е в опасност. За мен е безотговорно някой толкова силен като теб да бяга. Да имаш такива сили и да ги ползваш само за твоя изгода...това не го приемам! Но..не мога и да те съдя. Разбирам защо го правиш. И затова няма да се опитвам да те спирам. Заемай чиято страна искаш, Skippy...но е проблем когато заставаш между мен и екипажът ми! Казваш, че сме си тръгнали..? Не...далеч от истината. През цялото време, ние търсихме какви ли не възможности да победим тиранина. Дори отслабихме голяма част от армията му. Ние бяхме първите, които нанесоха пукнатини в тази броня..и разбрахме, че той кърви! Може да отнеме много време, но ти обещавам, аз ЛИЧНО ще го победя! Така че...you're on! Ръцете му се запалиха, като се усмихна леко. Дори и да ме победиш, няма да се оттегля. Само ще се върна по - силен. Все пак..с това съм известен.

Думите на Тай бяха искрени и от сърце, което си личеше само като бъде погледнат в очите. Той все беше толкова passionate и обнадежден, дори и след като бе видял толкова много смърт и бе преминал през толкова много болка, но все си остана същият Тай, макар и вече много по - пораснал и ранен душевно. Но раните му го правеха само по - силен и по - силен. Всеки път когато той падне се изправяше два пъти по - силен. И може би затова, Yharim искаше толкова много да го убие..но с пристигането и на двамата в този свят , важаха нови правила. Тук, Skippy и Тай вървяха по коренно различни пътища. Докато Skippy гледаше да намери лесния начин да спаси своят задник и най - вече, да предпази Юки, то Тай се опитваше да направи точно обратното - той искаше да жертва себе си, за да могат другите да избягат. Логично беше точно те двамата да се сблъскат. Sloth...against Pride. Но най - вече, приятел срещу приятел.

Skippy: Ти не знаеш пълната история, Тай. Прибра си меча, като погледна от ръба на планината. Нека се преместим. Не искам да смажем жителите на това място. Протегна си ръката настрани, като образува изключително дълъг леден мост, като се запъти по него. Впечатляващо, не беше дори леко хлъзгав. Ти знаеш ли, че не съм технически на негова страна? Говорих с него директно, което той уважи. Направихме сделка - ако аз държа вас на далеч от него, той ще ме остави намира. Колкото и да е откачен, не е показвал желание да наруши това обещание. Даже, ме оставя на мира дори когато трябва да ви спра. Толкова му е голяма и мощна армията, че не му дреме ако един негов войн не си върши работата стига другите да компенсират. Стигнаха на доста изолирано място. И каквото и да кажеш, не ми пука. Роден съм с тези сили, като не съм искал и грам от тях. Повече ми причиняват главоболия като теб и Yharim, които търсят такива сили. Единствено искам да съм оставен сам с Юки. Нещо което той забеляза докато вървяха бе годежния пръстен на дясната му ръка. Но колкото и да убивате армиите му... той ще прави още... Хората уважават силата и мотивите му, Draedon строи армии от неговите най-силни войни. Червея се прероди. Всичко което направихте - заличено. Спря се на място, като се обърна към него. И двамата бяха на добро разтояние един от друг, в средата на арената. Отново си извади меча. Но... очаквах този отговор. Винаги си бил такъв... "капитане". Никога не е бил част от неговия екипаж. Беше очевидно, че това беше признак на уважение към него. Не искам да те убивам... но няма да се сдържам. Знам, че го предпочиташ така, Тай! Вихрушката се засили. Ледените остриета се движеша в часовникова посока около него, като заради скоростта, тяхната форма ставаше ве по и по-остра.

Sloth бе точна дефиниция. Главната му цел, дори в техния свят бе спокоен, uneventful живот, в неговата къща на снежна планина, наслаждавайки се на всеки ден с Юки, като живеят заедно.

Тай: Веднага след като се преместиха по - нависоко в планината, Тай се обърна отново към Skippy. В такъв случай...с моята смърт, службата ти към него свършва. И няма да си му нужен, Skippy. Ако наистина вярваш, че ще те остави да си живееш мирно...лъжеш се. Този негодник иска да покори всичко..и ВСИЧКИ. Ще те накара да му се подчиниш, на всяка цена. И не само ти..и Юки също. Това ли искаш? Това ли е за теб свободния и безгрижен живот, който желаеш..? Ако да, заповядай..убий ме. Но няма да ти се дам толкова лесно, йо! Сложи ръка на сърцето си, като тялото му се възпламени, като освободи горещи огньове от тялото си. Ако умра сега, то никога съм нямал шанс срещу жълтия..така че, не се бой. Няма да ти се сърдя, йо! Засмя се. Докато съм жив..ще се бия, за да защитя това, което все още имам..! И няма да позволя на никой да ми отнеме щастието. Когато това свърши..когато този злодей изчезне..ще се върна към оригиналната ми мечта..а именно, да покоря седемте морета! До тогава..Зае бойна позиция. Ще се бунтувам..срещу всякаква тирания..и всеки, който я защитава..

Skippy: Той явно не чу частта в която му казах "не искам да те убивам"... Е, ще направи битката по-забавна. Впечатляващо малко го е грижа, стига да не му пречиш. Хора със силни морали като теб са му любимите жертви. А непокисти като мен са му любимите войни и жители. Усмихна му се. Но моля те, не прави тази битка скучна. Нека бъде честно. Образува снежна топка в ръката си. Ще я хвърля в небето. Щом докосне земята, атакуваме. No hard feelings? Хвърли я нагоре, като Тай имаше предостатъчно време да отговори. През това време, той зае своята атакуваща позиция, точно като по книгите. Имаше висок гард, но краката му очевидно бяха капан. Желая ти късмет с това, Тай. Надявам се да се сбъдне. Юки. Обещавам да не умра.

Тай: Така да бъде! Ще дам всичко от себе си! Погледна нагоре към снежната топка, като чакаше да падне. Светкавици присветнаха между очите му, като се беше подготвил да реагира на атаката на Skippy след като видя неговият офензивен stance. Няма да лъжа ако кажа, че искам да се върна обратно, но..искам да видя и какво представлява домът на Ivy, хаха..може би тук ще намерим отговора на това как да спрем жълтия. И аз се надявам да намериш спокойствие някой ден, йо..но не и днес!

Skippy: Изчака топката да докосне земята. И в милисекундата която се случи - той протегна ръка напред, насочвайки бурята към Тай, насочвайки я и леко надолу, да забие остриетата, правейки го трудно, ако не, невъзможно да се ходи по земята без да се пореже. Студа обаче не можеше да бъде избегнат заради масивния обем излизащ от него. Не беше нещо което Тай не можеше да стопли, но го заскрежаваше постоянно, като правеше резките движения по-трудни за правене. Дам... не и днес... Юки, започни да зареждаш Леден замах.
Юки: Но трябва ли...? Изчкючително отегчено. Всичко подчертано е разговор чрез телепатия.

Тай: Студено..! Адски студено..! Тай кръстоса ръце пред лицето си щом бурята го връхлетя, замразявайки голяма част от тялото му мигновено. Той знаеше, че няма на къде да се движи, затова си пое дълбок дъх и зареди корема си с огнена енергия. Fire Dragon King's.. Изведнъж, той избълва огромно количество огън право в краката си, който обаче започна да се извисява нагоре под формата на огнена буря, която да се сблъсква с ледената. Flame Waltz! Огънят и леда бързо щяха да се неутрализират, като това щеше и да премахне леда по тялото на Тай, както и да създаде лека димна виеса от сблъсъка на двете атаки.

Skippy: Завъртя си меча над главата, започвайки да създава бурята си наново. Отнемаше време, но мощта ѝ бе очевидна. Ice Spike Shield. Прошепна, като знаеше, че ако той не вижда, най-вероятно и Тай не вижда. Около себе си образува изключително дебела стена от чист лед, която бе покрита изцяло от шипове, достатъчно остри, че да могат да го наранят дори през стоманата. За да бъде възможно това, той трябваше да направи packed ice. Леда беше в пъти по-плътен от обикновен лед, като Skippy го направи почти веднага. Отстъпи назад, знаейки тактиките на Тай - че се бие като trickster, правейки разсейване, след който прави една, или две атаки, като се подсигурява едната от тях да бъде лъжлива. Няма да му позволя да ме хване. Беше в бойна готовност, като очакваше Тай да се сгромоли с мощните си атаки директно върху миналата му позиция, като за всеки случай се подготви да блокира, ако случайно вижда през дима.
Юки: Атаката е готова.

Тай: Усмихна се леко, като виждаше Skippy през цялото време. Заради неговото драконово наследство в гените му, сетивата му бяха много по - развити от тези на нормалните хора. Той създаде свой клонинг, който затвори във висок леден гейзер на своята позиция, високо над дима, видим за Skippy. Върхът на гейзера се счупи, като там той щеше да види Тай, който държеше огромна ледена стрела, прицелена право към него. Със сигурност щеше да го достигне за по - малко от секунда от това разстояние, а нейният размер беше също впечатляващ. След като Skippy се фокусира върху Тай обаче, земята под него започна яростно да се тресе, като всеки миг щеше да изригне огнен гейзер под краката му. Тай беше създал клонинг, който държеше стрелата и щеше да очаква Skippy когато се опита да избяга от атаката и да го застреля, а оригиналният Тай веднага след огнената си атака щеше да се дашне към Skippy, готов да премине през ледената стена като булдозер на цената на няколко прободни рани. Винаги бе дързък и се опитваше да прави непредвидимото, като щеше head-first да се затича към стената и да я разбие с един удар, но ранявайки ръката си в процеса, тъй като бе принуден да освободи повече енергия да премине през дебелия лед. При контакт със стрелата щеше да се образува огромен ледник, висок около 5 метра, а ако оцели Skippy ще го замрази директно в сърцевината на ледника. Виждам те като самичък облак в ясно небе, йо..!

Skippy: За нещастие на Тай, той обаче беше способен да усети всичко ледено около себе си, като преди дори да изтреля стрелата бе готов да блокира. Но точно когато замахна към стрелата, усети гейзера под себе си. Защото той знаеше леда по-добре от всеки друг, удари стрелата, знаейки точно как се чупят кристали, оставяйки от нея ледена пудра, като направи салто назад, отскачайки от ръката си точно когато гейзера се активира, изгаряйки ръката му. Приземи се на крака си, като хвана меча си с две ръце, готов да пресрещне атаката на Тай. А ти продължаваш да измисляш глупави номера... Виелицата около него бавно започна да се забързва, като прие снежинките от стрелата като част от нея, превръщайки ги на миниатюрни остриета. Но и аз имам свои номера. Усмихна се. Малките шипове който го прободоха лесно се чупеха, като засядаха вътре в него, тяхната температура драстично по-ниска от останалия лед, правейки кледките афектирани от студа много по-крехки към физически атаки. Биолог знае как да борави с животи.

Тай: Тичаше бясно към него, като концентрира огромно количество огньове в ръцете си. След като ледената му атака беше блокирана, дойде ред на неговата огнена. Хех, не ми трябва да съм биолог , за да знам, че когато те ударят...ще боли! Огънят около него се сформира под формата на две огнени струи около ръцете му, които удължаваха неговият range, като с всеки замах, огънят удряше заедно с него, подобно на това. Така, той започна да замахва преди да стигне до Skippy и щеше да замахне общо 10 пъти, като на последният 10-и щеше да концентрира целият огън в ръката си и да замахне, отприщвайки огнена вълна пред себе си. Fire Dragon King's Barrage!

Skippy: Забеляза опита му за атака и реши да play-не along. Първите два замаха ги избегна, накланяйки се настрани, като пристъпваше и той към него. Третия не можеше, за това замахна към атаката, неговия студен замах отблъсквайки струята настрани, като продължи да замахва, въртейки Юки за следващите атаки. Забелязвайки как Тай започва да засилва огъня в ръката си, той реши, че беше време да отприщи атаката, която бе подготвена от известно време. Пресрещна атаката на Тай с меча си. The Icicle That Pierced the Gods! Мечът му започна от близко на земята, замахвайки напреде, следвайки меча му, огромен леден шип се образува, забивайки се право в юмрука на Тай, заедно с Юки. Шипът, дори след атаката продължи да се уголемява, да продължава напред, докато Тай не спре да се опита да го надвие. Ледът беше болезнено студен, само дишайки караше дробовете на Тай да го болят. Потта по веждите му да се заледява почти мигновенно. Очите му да изсъхват. Знаеше, че Тай силно разчита на сетивата си, за това се опита да махне едно от тях, дори и за момент.

Тай: По време на замасите си, той усети огромният леден шип, който се насочи към него, но не успя да го избегне успешно. Кх-! Той проби ръката му, образувайки голяма рана в дланта му, при което Тай изпъна другата си ръка и замахна с всичка сила, достатъчно силно че да го строши на парчета, но не и без да пострада ръката му. Той падна на едно коляно и се хвана за ръката си, като зрението му беше замъглено. Т-това не е добре..трябва да намеря начин да държа телесната си температура на по - високо ниво, иначе ще умра от хипотермия..

Skippy: Той специфично направи леда да се втвърдява повече и повече, колкото повече blunt force му бива прилаган. Неговата слабост обаче бе точно върха му, ако бива пробит с остър предмет. Опита се да избълска Тай назад, за да може да подготви следващата си атака срещу него. Но ако Тай спре да се опитва да замахне към леда, той би се пръснал на парчета от самосебе си. Юки, нека го направим трудно да чува.
Юки: Ъгх... Тряба ли? Започна да свети, което го направи лесно за Тай поне да разбере къде се намира докато зарежда умението.

Тай: След като спря да замахва, леда от самосебе си се строши и Тай можеше да се концентрира върху Юки и Skippy. Той погледна към Юки и обратно към Skippy, като протегна ръце встрани. Steel..Essence. Създаде 2 невидими твърде повърхности, големи колкото юмрука му, всяка срещу Skippy и Юки. Flame Dragon King's..Iron Fist! Ръцете му се възпламениха, като удари с всичка сила по тези твърди повърхности, създавайки свръх голямо въздушно налягане, насочено и към двамата едновременно, способно да обърне цяла улица с коли все едно ураган е минал през тях. Едновременно с това, заради огънят по ръцете му струите от въздушни щяха да се превърнат и в огнени, като с това умение щеше и да разтопи много от снега край тях.

Skippy: Дрехите му започнаха да се развяват от въздушното налягане, като си заледи краката за земята да не изхвърчи. Гх... Ice Tomb! Около него, като дебела, многослойна шушулка, спираловидно нагоре се образува леден ковчег, който да го предпази от налягането, но огъня започна да разтапя защитите му. Разбира се че ще ги комбинира... Надигна си ръката във въздуха, като парчетата от ледения шип започнаха да се надигат от земята. Леко заглушено се чу от шушулката неговия глас. Хей, Тай, дръж това! Замахна напред с ръката си, запращайки стотиците парчета от лед да хвърчат към него. Не бяха нито остри, нито големи, но с лекота биха направили щети които не могат да бъдат игнорирани.
Докато още е в шушулката, преди да се разтопи изцяло, то той образува малки ледени тапи, като си ги сложи в ушите. Направи кръгово движение с Юки, като всичкия лед от Ice Tomb започна да се премества пред него, като образува стена. Ритна стената напред, като с голяма скорост започна да се хлъзга към атаката на Тай, блокирайки гледката към Skippy. Юки, сега. Snowy Silence. Започна да пада тежък сняг, като веднага направи дебела покривка върху цялата околност. Но снежните кристали бяха специфично направени всичките вибрации от звука да ги успокоят, не позволявайки на какъвто и да е шум да стигне на по-далеч от 5 метра. Това важеше и за тримата.