The Spirit Lake

Езеро, намиращо се дълбоко в джунглата, около което постоянно обикалят духчета, феички и всякакви други малки, безобидни на пръв поглед мистични същества. Често тук могат да се срещнат духове на животни, насекоми и дори да се видят в отражението на водата. Говори се, че водата от това езеро притежава много силни лечебни свойства и може да излекува и най - опасните и фатални болести. За да се стигне до това езеро обаче , човек трябва да премине през опасните дълбочини на джунглата. Само най - умелите приключенци успяват да стигнат до тук непокътнати.

След събитията в скривалището на TRASH GANG, екипажът имаше малко време да си отпочине и да се възстанови докато силите им не се върнат отново. За някои, това щеше да е доста трудно обаче, и един от тези "някои" беше малката Натсуми - макар и тя да беше поела огромно количество щети по време на своята битка, най - големите щети бяха вътре в нея - за първи път, тя се би рамо до рамо с хора, които ѝ бяха дали надежда, че тя отново може да води нормален живот. След инцидент обаче, в който светкавица почти не пада върху тях заради проклятието на Натсуми, тя сама решава да се отдалечи през нощта, когато всички спят. Неочаквано обаче, тя бива пресрещната от Зоро, който беше решил да не спи, а да тренира.
Натсуми: Пое си дъх, като се сбогуваше сякаш с новите си приятели. Макар и за малко, аз наистина имах приятели..благодаря ви, че ми дадохте шанс, но..за ваше добро, трябва да си ходя..ако някой ден премахна това проклятие, ще дойда първо при вас да ви се отблагодаря..Усмихна се, макар и болезнено. Тя се обърна да си тръгва, но малко след като излезе, на изхода я чакаше Зоро. Зоро..?
Зоро: Скръсти ръце, като я погледна сякаш леко разочаровано. Вече си тръгваш?
Настуми: Н-не мога да остана...ако някой от вас умре заради мен, аз..аз няма да мога да го понеса..!
Зоро: Разбирам, че това те тревожи, Натсуми..но да си тръгнеш не е отговорът. Нека се възползваме от енергията в джунглата. Би трябвало огромните дървета и гъстотата на джунглата да ни предпазят дори и да падне някоя гръмотевица. Нека заедно потърсим лек.
Натсуми: Усмихна се леко след като чу думите на Зоро. Тя все пак единствено искаше да има приятели и нищо повече. А-аз..нямам думи..наистина оценявам загрижеността ви..Кимна, като вече беше устремена поне да се опита да отслаби проклятието. Чувала съм за езеро, на което аз самата все още не съм ходила, но..лечебната му вода лекува абсолютно всичко! Едва ли ще ме излекува, но поне би трябвало да ми помогне временно..

По време на разговора им се зададоха леки пойове от вятър, които миг по-късно образуваха тялото на Юкими. 

Yukimi:
Отвори очи и насочи сериозен поглед към Натсуми. Сякаш се опитваше да прецени решителността на Натсуми. След това се усмихна и ѝ каза:
The Spirit Lake, хъх? Знам къде се намира, мога те заведа, ако искаш. Права си, че лечебните му свойства могат да ти помогнат, но...
Усмивката ѝ изчезна от лицето, което водеше до мисълта, че очакваше напълно сериозен отговор от Натсуми.
...сигурна ли си в това? Езерото се намира в сърцевината на най-смъртоносната джунгла в света. Сигурна съм, че си наясно с опасността. Дори и да съм израснала в тези гори, не мога да гарантирам безопасността ти. Как мислиш? Ще се справиш ли?
Юкими фиксира погледа си в очите на Натсуми. Опитваше се да прочете решителността ѝ в тях.

Натсуми: Погледна към Юкими, като кимна към нея устремено. Живяла съм насред джунглата през по - голямата част от живота си. Макар и да не съм опознавала по - голямата част от нея, съм сигурна, че ще се справя. А и Raiju ще е тук да ми помага! Нали така, момче?! Засмя се. В този момент, до нея се сформира от светкавици нейният най - добър приятел - Raiju. Точно като куче, той започна да си играе с нея и да маха с опашка.
Зоро: Въздиша. Добре, значи нямам избор..ще те придружа, малката. И без това няма какво да правя.

Yukimi:
Засмя се за момент, като погледна към Зоро.
Ей, ей, ако продължаваш така, ще започна да ревнувам, хаха.
Юкими, разбира се, само се шегуваше. Тя му се усмихна искрено със затворени очи. След това се обърна към Натсуми.
Така да бъде, Нати ^^ Ще ти помогна да стигнеш до езерето. Няма начин ви оставя сами в джунглата. Предлагам утре призори да тръгнем, така че ще е хубаво да си кажем чао с будните отсега.

Натсуми: Изчерви се леко от срам. Н-Нати..?
Зоро: Е-ей! Знаеш, че нямам такива намерения..!
Селестия: Беше една от малкото будни, като изтича до тях, видимо развълнувана. Веднага щом дочу за какво ставаше дума, тя нямаше как да не се включи. Ушите ми да не чуха "приключение"? Засмя се. Така да бъде! Бройте ме и мен! И без това докато бях бинтована отвсякъде ми идеше да се размърдам.
Зоро: Личи си, че сте братовчеди..
Селестия: Погледна към Тай, който спеше. Е, стига де..аз съм далеч по - разумна и мъдра.
Синтия: Отиде до тях, като почна да им се кара. Беше се намръщила, сякаш една стара баба се кара на по - малките деца отвън пред блока. Хей, малчугани..! Знаете ли колко е часа?! Я веднага да спрете да бъбрите, хората спят тук! Започна да размахва пръст и да им се кара.
Зоро: Извинявай, Синтия..не че ми дреме дали веждите ще се събуди.
Синтия: По - тихо, казах, младежо!

Tobiraya:
Лежеше с две ръце зад главата си и гледаше нагоре. Беше буден, като чу разговора на другите, но не се включи. Той се усмихна, задържайки смеха си, след думите на Синтия. След това получи мигновен flashback от майка си, която все му повтаряше: "...И запомни едно, Тоби, човек, който обича искрено природата, няма как да е лош човек!". Той затвори очи, без да може да премахне усмивката от лицето си. 
Желая ви весело прекарване, деца. Юкими, грижи се за тях в джунглата. Разчитам на теб.

Синтия: Синтия ще каже на останалите къде сте, калпазани такива! Да не се бавите много!
Зоро: Няма, няма..човече, от кога стана такава старица..? Почеса се зад врата.
Синтия: Размаха му пръст. Зоро! Не са ли те учили да говориш с уважение на по - възрастните?
Зоро: Не ми приличаш на по - възрастна, честно казано.
Синтия: Синтия е живяла много и е виждала много с очите си!
Селестия: Повече и от татко?!
Синтия: Е, чак толкова стара баба не съм..^^" Хайде тръгвайте!

Meanwhile, по пътя...
Натсуми: Тази Синтия..изглежда ми много ентусиазирана и мъдра..
Зоро: Може да се каже, че е. Но започна да го показва от скоро..преди беше срамежлива и не се караше за щяло и нещяло.
Селестия: В сравнение с нея, дори аз съм просто едно хлапе! Помня когато дадох камъните на дядо ми на Тоби дори..ех, беше доста млад тогава!

Live A Life Worth To Remember | by Gabriel Salcedo

(0:00 - 03:01) (Your Story Has to Start Now)




Бандата тръгна в ранни зори, още преди слънцето да изгрее изцяло. Юкими настоя тогава да заминат, за да може да пътуват възможно най-дълго през деня. Навън все още бе тъмно и студени бризове вееха косите на героите. Студени, защото беше месец Декември и редом с това заваля и първият сняг - декемврийския сняг. Изглежда дори в гъстата Morugaya Jungle също е можело да вали сняг. Зоро щеше да си припомни, че първият път когато замина с Юкими, още когато бяха в Addron, отново валеше сняг. Сякаш има някакъв алгоритъм.
Щом отвориха входната врата на къщурката, в която бяха отседнали всички, бандата усети ледените ветрове и навярно набързо се върнаха, за да си наметнат някакви дебели дрехи. Единствено Юкими не пожела и остана тънко облечена, като това направи силно впечатление на останалите, които нямаше как да не замръзнат на нейно място. Тя пое ръководството на групата и въпреки че навън беше пълна тъмница, тя придаваше усещането, че е напълно наясно къде се намира.


Yukimi:
По-добре стойте близо до мен. Ледените вихрушки в джунглата, не са най-опасното препятствие, през което ще трябва да минем. Morugaya Jungle притежава всички четири сезона, като зимата е вторият най-опасен, след лятото. Трябва да внимаваме.

Натсуми: Бррр...!!! Замръзвам...! Макар и да си беше взела дебели дрехи, на нея ѝ беше бая студено. Следваше останалите, като гледаше да не се отделя. В-вие сте луди..
Зоро: Навява спомени, а? Този сняг..Тъй като беше зима, той видя това като перфектната възможност да тренира издръжливостта си към студа, затова нарочно остана гол от кръста нагоре. Усмихна се. Често ми го казват. Както и на нея.
Селестия: Беше се облякла дебело, но гледаше да не показва, че и на нея ѝ беше студено. В планините е по - студено, Натсуми...но и тук е бая голям студ!

Yukimi: 
Докато ходеха, тя огледа Зоро и ѝ направи впечатление, че и той е решил да не си облече нищо допълнително. Тя реши да го закачи:
Хей Зоро, температурите са отрицателни, ще замръзнеш ако не си облечеш нещо. Да не би да искаш да ме впечатлиш или пък... Усмихна му се шеговито. ...или пък не искаш да изостанеш?

Зоро: Погледна към нея, като се засмя леко. Разбира се, че не искам да изостана! Това време е перфектно за каляване и тренировка.
Натсуми: С-само да не замръзнете...

Yukimi:
Каляване? По-скоро мазохизъм, хаха. 
Но Юкими беше на същото дередже или поне така изглеждаше. Това даде на Зоро повод да се заяде. Всъщност Юкими дори не потрепваше от студа. Тя си протегна ръка, в която паднаха няколко снежинки сняг. Загледа се в тях, без да казва нищо. Юкими сякаш имаше необичайно отношение към снега.

Зоро: Хъъъх? Като те гледам ти също не носиш кожух или каквото и да било.
Селестия: Мога да ви дам!
Зоро: Не, дай ги на малката..
Натсуми: Бррр...! Зъбите ми тракат дори...Кихна.

"IF I HAD WINGS" by @Anna B May 




Yukimi:
Чу думите на Зоро, но не отговори веднага. Продължаваше да гледа към снега в ръката си, като погледът ѝ беше някак си тъжен. Мина малко време и преди някой да я пита дали е добре, тя сама си каза:
Чудя се какво ли е чувството? Какво ли ще да мога да усетя тези снежинки по ръката ми? Какво ли ще е да мога да трепна от студа наоколо? 
В следващия миг снежинките просто преминаха през ръката ѝ и това изненада първоначално всички, но след това си припомниха, че какво е специалното на Юкими. Тя също беше прокълната и не само тя, целият ѝ клан. Юкими дори не знаеше причината за това. Тя не беше сторила нищо нередно. Тя просто така се е родила. Въпреки несправедливата си съдба, тя не задържаше гняв в себе си. Тя се приемаше такава, каквото е. Такова момиче беше Юкими.
Хей Зоро, не трябва да взимаш пример от мен. Ти можеш да настинеш от студа, но не и аз. Достатъчно силен и издържлив си, не ти трябва каляване. За това трябваше да си облечеш нещо, глупчо!
Успя някак си да си възвърне усмивката, когато говореше със Зоро.
Започнаха да се чуват спускащи се води. Наоколо имаше преминаваше река.
Наближаваме...

Зоро: Усмихна ѝ се. Не ми трябва да взимам пример от теб, правя го по свое желание. Катерил съм водопади, планини и какво ли още не. Някакви снежинки няма да ме повалят.
Натсуми: Погледна към Юкими, като и тя се натъжи. Натсуми, за разлика от нея, знаеше причината тя да е такава, каквато е. И макар и да не искаше да ѝ го каже, въпрос на време бе Юкими да разбере, че Натсуми стои в основата. Съжалявам, Юкими...ако не се бях раждала, може би щеше да усетиш снега..

Yukimi:
Хм, така да бъде. После да не ми се оплакваш като легнеш болен на леглото, хаха.
Така, стигнахме!
Те се спусна по едно малко хълмче надолу и след като премина през всички храсти, пред очите ѝ се появи реката, която търсеше. След като другите я последавата, всички застанаха на брега и се загледаха във водата. Реката беше пълна с цветчета и изглеждаше превъзходна. С натъпването на зимата, множество листенца в джунглата са изпопаднали и сега са направили пъстра покривка на реката.
Now we wait...
Но какво Юкими чакаше, не беше ясно.

Зоро: В мига, в който пристигнаха, Зоро се огледа да види колко снежно бе наоколо. Макар и да беше адски студ, водата беше поради някаква причина топла. Той клекна до водата, като потопи ръка вътре колкото да я усети. Учуди се от нейната температура. Топла е..?
Натсуми: Изтича бързо до него, като си наплиска лицето с вода. Ааах! Сега вече би трябвало да съм добре! Засмя се.
Селестия: Селестия обаче усети нещо нередно..и това беше чуждо присъствие. Х-хора..! Зае бойна позиция. Към Зоро мигновено се изстреля женска фигура, която подмина Селестия. М-мамка му..! Зоро!!! (0:27)







Този непознат за тях женски глас извика с цяло гърло, след което щом се дашна към Зоро тя замахна с катаната си. Държеше я с една ръка, като Зоро нямаше време да извади своята катана, за това блокира със саята ѝ. Щом обаче Зоро видя кой го беше нападнал, той се учуди.
Зоро: Гх..!! Блокира успешно, като погледна жената пред себе си. Ю-Юкико..?!? Гхах..!! Като по чудо, Зоро беше надвит в битка на сила и мощ. Той беше изблъскан и се заби в едно от дърветата зад тях, като птичките, които бяха кацнали на него излетяха. Жената седна и погледна към децата пред нея ядосано. Щяха да забележат, че освен едно око, на нея ѝ липсваше и цяла ръка.
Селестия: З-Зоро беше надвит по сила..?! Коя е тази и от какво е направена?!

Жената: Ророноа, глупако! Не знам какво правиш в тази джунгла, но не се доближавай повече до тази вода ако те е грижа за живота ти...!!
Натсуми: Изплаши се от чудовищната аура, която усети от тази жена. Сякаш чист булдозер във формата на човек стоеше пред нея, като тя отскочи назад. З-Зоро...! Познаваш ли тази жена?!
Зоро: Агх..Изправи се, като се изтупа. Познавам я, да...Араки Юкико. Жената, с която пътувах когато бях малък щом сенсеят ми почина не дълго след смъртта на съперничката ми...
Юкико: Седна по турски, като извади една огромна стомна със саке и отпи от нея. Чупката, Ророноа. Това място не е за идиоти.

Yukimi:
Реагира веднага като насочи въздушни струй вятър към Зоро, които омекотиха преземяването му. След това без да изважда катаната си, тя застана пред Юкико, без да показва враждебни намерения.
Юкико, така ли? Моето име е Юкими, местна съм ^^ Изглежда се познаваш със Зоро. Запътили сме се към The Spirit Lake и прецених, че през тази река ще е най-безопастно да се стигне дотам.
Преценката на Юкими беше напълно точна и това доказа на Юкико, че Юкими е наясно какво прави и навярно наистиан е местна. Преминаването през серцивината на джунглата е прекалено опасно, но тази река правеше това действие много по-лесно. Причината се криеше именно във видимостта. Когато се намираш в центъра на реката, можеш да видиш опасността много по-отрано. Юкими и Юкико като местни жители на джунглата добре знаеха това. Учудващо двете момичета никога не са се засичали до сега и това направи Юкими малко sus в очите на Юкико.
Ще ни пуснеш ли да минем, Юкико?

Юкико: Въздиша, като се изправи. Макар и тя самата да не беше много висока, едвам 1.70 м., Юкими можеше да почувства сякаш седеше пред гигант. Това се дължеше на нейната огромна аура, която се извисяваше над самата нея. Явно за разлика от глупавият ми ученик, ти имаш малко мозък..но! Погледна я строго, като я посочи с катаната си. Дайте ми една добра причина да отивате към езерото! Изобщо знаете ли как функционира то?!
Зоро: Спри да крещиш, твърдоглава жено..! Пусни ни да минем!
Юкико: Ти да мълчиш! Не разговарям с теб!
Натсуми: Пристъпи плахо напред. Ъ-ъм...Погледна изплашено към Юкико. Знам, че водата от езерото лекува...и мислех, че ще ми помогне...
Юкико: Въздиша, като си прибра катаната. Това ли ви казват..? Че лекува..? Пила съм от тази вода многократно. Да виждате да ми е поникнала ръка? Или пък ново око?
Натсуми: Значи не работи..?
Юкико: Водата наистина е лечебна, миличка. Но всичко си има цена...ще ви заведа щом толкова много искате да стигнете. Но не ме винете мен щом се разочеровате. Обикновено стоя тук да спирам хора, които искат да правят отвари от тази вода. Това настрана..след мен. Тръгна да върви през реката право към езерото.

Yukimi:
Зарадва се, че не се стигна до разправи с Юкико.
Радвам се, че ще ни пуснеш, но не очаквах да искаш да ни помогнеш. Благодаря ти, Юкико ^^
Малко след като Юкико тръгна да крачи през реката, една празна лодка, единствено с фенер на нея, мина покрай нея. Това определно щеше да я озадачи. Лодката плаваше бързо, все едно някой гребе върху нея, но не това беше случаят. Лодката наистина беше празна. Спря пред Юкими, като тя се качи върху нея. Обърна се към групата и ги покани да се качат.
Страхотно, пристигна! Хайде скачайте на борда! Няма нужда да се мокрим излишно. В тея води има опасни змиорки ^^" 
Юкими се пошегува за змиорките. Истината бе, че съществуват много по-опани същества пък и ги чака дълъг път, така че е по-добре да се спуснат по течението на реката, отколкото да ходят пеша. Юкими покани и Юкико:
Качи се и ти. По-добре ще е да пестиш силите си. Въпреки усмивката на лицето си, Юкими беше напълно сериозно и пасивно настояваше тя да се качи. Разбира се, нищо нямаше да ѝ направи ако откаже. Юкико обаче определно усещаше, че Юкими е доста sus. Сякаш тя знаеше, че ги грозе опасност, по-голяма от обичайното, и за това искаше да си пести силите. През последните дни, Morugaya Jungle е станала много по-мрачна и опасна. Юкико едва ли харесваше това да се случва с дома ѝ, особено когато не знае причината, но сега сякаш има някой, който е наясно с истината - Юкими. Тя веднага ѝ привлече интереса.

Юкико: Хмм..Кимна радостно. Добре! Буквално скочи на лодката, като тя се разтресе заради размерите на тази жена.
Зоро: ЕЙ, ДЕБЕЛА ЖЕНО..!!! ЩЕ НИ ПОТОПИШ!
Юкико: Хахахахахаааа! Засмя се, като хвана главата на Зоро и му я заби между гърдите си. Личеше си, че беше пийнала малко повече саке от нормалното. Къде беше през цялото това време, малкия!? Станал ли си по - силен или си все така същият слабак?
Натсуми: Б-боже мой..
Зоро: НГХ...! ЕЙ! Изблъска я настрана, като я погледна ядосано. СПРИ ДА ГО ПРАВИШ!!!
Юкико: Хооо..? Погледна към Юкими и Зоро. Виждам, че се калявате! Дайте и аз! Хвана си дрехата.
Зоро: Спря я. ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА!!!!
Юкико: БХАААХАХАХА! Засмя се гръмогласно, като без да иска го удари по главата със стомната си саке. Прие лек сериозен поглед, като погледна към Юкими, която ѝ беше привлякла интереса. Това настрана..хей, Юкими. Джунглата е в дисхармония от скоро. Щом си местна ,би трябвало да знаеш повече от мен.

Naruto Unreleased OST - Despair (Flute and guitar version)




Yukimi:
Засмя се с ръка пред устата на отношението на Юкико към Зоро.
Изглежда сте доста близки, хаха, ^^ като майка и син сте.
Юкико с резките си движения, редом с тежкото си тяло, лесно щеше да съобир лодката, но това не се случи. Дори не беше близо. Юкими контролираше водите около нея прецизно и пречеше това да се случи.
Изглежда е пийнала. Силна е, но не знам колко полезна ще ни бъде в това състояние, опс. Е... Погледна към Зоро и успя да забележе, че е доста радостен от неочаквната среща. ...поне Зоро е щастлив, че се видя със стара приятелка. Няма от какво да се оплаквам.
След като Юкико ѝ зададе въпроса обаче, Юкими наклони глава надолу. Натъжи се и след кратка пауза ѝ отговори:
Всъщност отдавна не бях се връщала в джунглата. Нещата доста са се променили през последните няколко години. Все пак такава си е Morugaya Jungle - вечно променяща се. Точно това я прави и толкова опасна, хехе...., но в интерес на истината знам причината джунглата да е станала по-опасна от обичайното. Семейството ми... Успешно се задържа да не заплаче, колкото и да ѝ се иска. Мисълта за смъртта на семейството ѝ я измъчваше. ..., всеки член на кланът ми Ибури, беше убит безмилостно в джунглата. Навярно джунглата е попила тяхното страдание и отчаяние и това е причината тя да е по-мрачна в последно време.
Веднага щом Юкико чу за кланът Ибури, всичко ѝ стана ясно. Все пак те бяха едно голямо семейство, което имаше здрава връзка с джунглата и сега след тяхната гибел, Morugaya Jungle тъгува за тях. Юкико като местен жител, нямаше как да не знае за Ибури дървото и за кланът, който живее в него и навярно тъжната новина за тях ще афектира Юкико, дори да е пияна.
Изглежда аз съм единствената оцеляла от кланът си...
Атмосферата в компанията рязко стана тъжна.

Зоро: Поклати глава. Да бе да..! Отказвам това чудовище да ми е майка!
Юкико: Чудовище съм, точно така! Да не съм някаква принцеса, я! Пхаха! Цапна му един задвратник, като му направи leg scissor.
Зоро: Макар и силен, дори той не можеше да помръдне Юкико. ПУСНИ МЕ!!!
Юкико: Кротко, кротко, тигре..Извади си лулата, като отпуши от нея. Ах, кланът Ибури значи...разбирам. Чувала съм за вашата история, но си мислех, че е някаква измислица. Явно е било истина..Усмихна ѝ се. Но не се тревожи , това е минало, малката. Аз също изгубих част от себе си. И не говоря буквално. Размята си единият ръкав, като се засмя. Имах дете, но беше...убито пред мен. Всички сме изгубили по нещо...няма как иначе. Понякога това нещо е много ценно за нас..но животът продължава! Я го виж Ророноа! Ще му счупя всяка една кост на врата след малко, но отказва ли се тъпото животно?! Ни най - малко! Да знаеш колко съм го тормозила..и пак не стана мъж от него! И той си нямаше семейство като го намерих като малък.
Зоро: ГЛУПАВА..ЖЕНО!! Едвам успя да се освободи, като се изкашля.