Bad bois, also known as "villains"

Summon - Cosmic Guardians: Колкото повече щети поеме, Devourer of Gods може да призове своите пазачи, които са създадени от поразените парчета броня. Може да призове един, два или три, зависейки от колко е наранен.
Apotheosis: Devourer of Gods се засилва в права посока, като огъня излизащ от гърба му образува челюсти, които захапват през цялото време пред себе си. Ако захапе нещо, то независимо колко е здраво, то ще бъде погълнато. Не може да завива докато прави това.
Cosmic Portal: Devourer of Gods може по всяко време да отвори портал, водещ до своето pocket dimension, като докато стои в него, може да използва Walls of Death или Box of Death до три пъти. След което се отваря портал в близост от където го е използвал за първи път и излиза от него използвайки Apotheosis.
Death Laser: Изстрелва лазер от която и да е част от тялото си, като може да ги изтрелва във всяка посока.
Walls of Death: Създава две стени от Death лазери идвайки две срещуположни посоки около дадена зона, като има малки разтояния между самите лазери.
Box of Death: Подобно като Walls of Death, само че от всички посоки.
Godslayer Inferno: Огънят на гърба му причинява трета степен на изгаряне ако леко се докосне някой в него, като ако се остане в него за повече от секунда, може да причини четвърта степен.
Godslayer: It's a surprise.

Той е космически червей, който се храни на цели измерения. Изяжда ги докато абсолютно нищо не остане от тях, и тогава, отива в друго. Този път, практичести бива извикан до това измерение, усещайки храна която може да го засити.

Те нямат оръжия щом бъдат призовани.

God of the Forge: Може да материализира и създаде каквото и да е оръжие или машина.
Exoblade: Меч голям колкото самия Draedon. Изтрелва Elemental Blast с всеки замах, като ако самия меч направи контакт с опонент, изтрелва Elemental комети.

Богът на коването. Личният ковач и изобретател на Yharim. Създател на бронята на Devourer of Gods.

Tyrant King's Curse: При директен удар от неговия меч, за кратко време всички сили биват премахнати от улучените. Единствените сили които остават, са физическата сила с която са били родени. Никакви умения, магии или магически обекти не работят за това кратко време.
Tyrant King's Ultisword: Огромен меч дълъг 3 метра, който е способен да изтрелва вълни които запалват опонентите си.
Yharim's Stimulants: На раменете си има 6 спринцовки, които могат да бъдат използвани по всяко време. Спринцовките го правят по-бърз, достатъчно бърз да създаде afterimage-и на себе си, като също го правят по-силен, достатъчно силен на разшири меките гънки на бронята си.

Когато е бил дете, неговото семейство е разгневило тираните, които владеели Dreyvis преди него. За тяхно наказание, тираните хвърлили него и неговото семейство в огромното езеро лава, намиращо се в средата на джунглилте. С него обаче хвърлили и малко драконово яйце, което се излюпило в топлината на лавата, и измъкнало Yharim от сигурна смърт. За това, че го е спасил, Yharim кръсти дракончето, Yharon и го прие като новото си семейство. След инцидента, Yharim обещал да отмъсти за случилото се с неговото семейсто.

Corrupted Darklight: Светлинна магия, която поради всичката тъмна енергия събрана в неговото тяло от разрушението на неговия свят което е причинил, която бива превърната в тъмнина, докато задържа своите светлинни свойства. Изключително прокълната, като самия ѝ лилав цвят кара който се вгледа в нея да го побият тръпки.

Wings of those who wronged him: Три чифта криле - Първите са направени от перата на архангел, потъмнели от чистата агресия събрана в неговото съществуване. Вгледа ли се някой в тях, може да усети яростта събрана в тях. Вторите са направени от душите на милионите хора които е убил със собствените си ръце по пътя за своето отмъщение. Вгледа ли се някой в тях, може да усети удоволствието което е изпитал в точния момент, в който е убил и последното съществуващо нещо на неговия свят, което го е погрешило. Третите са направени от чиста, концентрирана светлина, потъмняла от неговата корупция, като магическата му сила е достатъчно голяма да поеме физическа форма, която му дава силата да лети. Вгледа ли се някой в тях, може да усети неговата тъга, за загубените хора важни за него. Всичката болка насъбрана в сърцето му. Както и знанието, че той отдавна знае, че е преминал граница, която не му позволява да се върне.

Justice and Splendor: Неговите два меча, Justice - този с жълтата дръка и синьо острие и Splendor - този със синята дръжка и жълно острие. Мечовете които са били с него през всяка тежка ситуация, през всяка загуба на човек близък до него. Той може да ги материализира, да ги повиква, да ги телепортира, да им прави копия с магията си и да им променя формата. За него, те са символ на първия важен човек, или по-специфично, бог, който е загубил в живота си.

Като легендарен войн в неговия свят, приживявайки тренировки които дори митологични създания не биха могли да оцелеят, чрез неговите свръхестествени физически и магически умения, той успя да премине тренировките на своя баща, като последната му задача бе да убие своя тренер - този който считаше за баща. Бивайки първото му убийство, той не знаеше как да се чувства - доволен, че най-накрая може да се счита за мъж, тъжен, защото загуби своя баща, гневен, че трябваше изобщо да направи това или... нищо... Всичките емоции го доведоха до това да не изпитва нищо, което на бойното поле му помогна за следващите две десетилетия, където неговото "нищо" му стана смешно. Той започна да се смее, да развива много тъмно чувство за хумор, като спря да приема боят на сериозно. Това не попречи на факта, че е най-силния войн в неговия свят, рицар, получил своята броня от Blank, безименен бог ковач, на който дължи живота си. Той бе заслужил бронята си в момента в който спаси неговия живот, точно преди всички да забравят за Blank, то Paladin почна да вярва в него. Все пак, единствената смърт за боговете бе да бъдат забравени завинаги. С годините, той беше единствения му приятел, като евентуално, като признак на тяхното приятелство, Blank изкова Justice & Splendor за своя единствен приятел. С новите си оръжия, той стана символа на светлина в своя свят, но щом си символът на цял свят, не можеш да гледаш всичко на веднъж. Без неговото знание, някой бе убил единствения му приятел. Щом разбра, сърцето му бе съкрушено. Той използва своята тъга да захрани силите си, биейки се на предните линии, докато евентуално не грабна очите на жена на име Мери, неговата първа съпруга. Но... от тогава почнаха и първите му страдания. Тя бе прокълната от Yharim в неговия свят, проклятието представлявайки лимитът на хората от неговото семейство винаги да бъдат двама. Проблемът беше, че... Мери бе бременна. А щом роди, проклятието трябваше да направи това "три" на "две", отнемайки неговата любима. В яростта си, отглеждането на неговия син, Lucky, не бе най-подходящото, превръщайки се в това което той мразеше - своя баща. Но с годините, той най-накрая размекна своето сърце, позволявайки си да обикне отново. Тогава втората му съпруга, Sena бе единственото нещо което го държа на този свят, обичта му превръщайки се в obsession. Но той не знаеше, че проклятие ще отнеме и нея. Karma, нейната собствена карма евентуално я уби, като това счупи нещо в Paladin. Хващайки оръжията си, дадени от неговия най-добър приятел, той реши да почне с боговете, тези които активно искаха да съсипят живота на Blank, тези които в действителност го бяха убили. И без дори да осъзнае, след загубата на всичко което ценеше, бе унищожил всички богове в неговия свят. Дали е на тъмнина, на светлина, на любов, на омраза - той ги изби всичките. Заедно с техните слуги - ангели, архангели, серафими, след всичката смърт която нанесе на рая, той получи първия си чифт криле. От символ на светлина... той се превърна в символ на ярост и омраза. Следваща стъпка, бе повърхностния свят - Yharim. Същото нещо се случи отново - цял континент бе опустошен от самия него. Нямаше и жива душа останала по пътя на неговата омраза. Но с последните думи на Yharim "Щом умра... проклятието изчезва заедно с мен... Но това ще убие съпругите ти завинаги!", които го съкрушиха. Това го запъти по тъмната страна, бивайки корумпиран от тъмнината и проклятията на тиранина който той уби. Но на него почна да му харесва. Разрухата беше едното нещо в което е добър. И тогава нещо му светна. "Ако няма какво да достигне сърцето ми, няма да има какво да загубя, ставайки невъзможно да ме боли", с тези думи, всичките души на мъртвите събирайки се в него, образувайки и втория му чифт души. За това, следващата му стъпка бе ада, и Смърта. Нямаше демон който да може да му се противопостави. И за трети път, той изби до крак всички в ада - освен един - Смърта. Моли го да върне неговите любими, но уби, бе твърде късно. В неговата ярост, той уби и Смърта, заемайки неговото място. И щом се върна на повърхността, реши, че света не заслужава да съществува, щом само такава мъка и болка създава. И той почна да убива... докато не уби и собствения си син, жена му и децата им, правейки го последното живо човекоподобно на неговата земя. "King of nothing", той се нарече, смеейки се.