Затворът в Beacon

Тори: Гррр..! Адски много я ядоса начинът, по който Сай разсъждаваше. Тя не обичаше когато я слагат под общ знаменател с всички останали мафиоти, защото през последните няколко години, тя беше останала с впечатлението, че нейният шеф я чака отвън с нетърпение. Много малко якуза изпитват такова уважение към техните подчинени, и тя си мислеше, че това е случеят и при нея. Какво знаеш ти..Джин ми е като баща, даже по - голям баща от истинският ми баща! Щом излезна от тук, той ще ме чака! И съм сигурна , че няма да можеш да направиш тази чистка..а и да я направиш, нищо няма да се промени..Щом тръгнаха да се разделят, тя се спря за момент и видя начинът, по който той гневно тръгна към човекът, който го чакаше. Тори реши да го сталкне, защото това събуди любопитството ѝ и се промъкваше тайно зад него, криейки се постоянно зад ъгли, за да не бъде забелязана.

Saihara:
Ходеше с буйна крачка към въпросния човек, като буташе всеки по пътя си. Мъжът стоеше до една стена и сякаш го канеше да дойде, за да си поговорят насаме, но Сай видимо нямаше такива намерения. Изглеждаше все едно той всеки момент щеше да му се метне на бой. На средата на пътя той използва своето най-страховито умение - очите му светнаха ярко в червено и всеки затворник пред него можеше да го види.
След казано, супер рязко от стената пониква цвете, което закри погледа на мъжа. Това растения сякаш порастна за отрицателно време, че даже напука стената до мъжа. Заповедта на Сай не се изпълни. 
Хъх?! ОТРЕПКО, ВЕДНАГА ПАДНИ НА КОЛЕНЕ!!!
Затича се към него, като по пътя погледна към един от затворници.
Този затворник наистина криеше собственоръчно изработен нож в гащите си. Сай знаеше за това и се възползва. Затворникът като омагьосън веднага изпълни заповедта и му даде ножа си. Сай хвана здраво оръжието и се изстреля към мъжа, посягайки право към врата му. Никакво колебание не се усещаше. Единствено чувство на чиста омраза и ярост се усеще около момчето.

Тори не знаеше кой е този мъж, който чакаше Сай, нито каква беше и причината Сай да изглежда толкова ядосан. Това, което тя видя обаче бе цветето, което се появи изневиделица и гневът на Сай. Хъх..? Тя усети нещо нередно щом той каза, че му "заповядва", като тя веднага активира своето умение - Heavenly Eyes.


В този миг, тя видя адски много сценарии в главата си за един миг, и в много от тях, тя видя как Сай успешно активира своето умение и кара мъжът да му се подчини. Преди тя обаче да може да реагира, Сай използва умението си на затворник и го накара насилствено да му даде ножа си. Тогава, нейната цел се промени - тя трябваше да спре Сай на всяка цена да нарани този мъж. Не знаеше защо го мрази или кой е, но кръвопролитие в затвора само щеше да усложни нещата. Недей..!! В този момент, тя се разкри и се затича към Сай, активирайки друго приложение на нейните очи. Вместо да вижда милион сценарии, тя се концентрира да намери най - оптималният, в който тя достига до Сай и го спира. В главата си, тя видя адски много сценарии, в които тя успешно го достига и спира неговият charge и започна да търси най - оптималният начин от всички тях. Това беше умение, което ограничаваше всички възможности за достигане до една точка (нейната цел) в един единствен вариант - най - оптималният. В главата си, тя видя къде трябва да бъде в точно определено време, за да може да попречи на Сай. Когато той направи точно 3 стъпки, тя приклекна и се дашна към едната от колоните, отскачайки от нея, за да може да направи кълбо и да се претъркули , че щом се обърне, да застане точно на пътя му. Обръщайки се, тя започна да сформира от енергия две от катаните ѝ, с които блокира на Х неговият замах. Сай, не го прави..! Не си струва!

Saihara: 
Заби ножа в катаните ѝ. Неприятно изненадан беше. Изглеждаше толкова фокосиран върху мишената си, че не е за учудване, че не можа да забележи действията на момичето.
Тоори..! Каза бавно със заплашителен тон. Присви очи към нея и я заплаши.
Отръпни се от пътя ми, Тори..! Предупреждавам те! Не познаваш този мъж, нали? не знаеш каква отрепка е! За твое добро по-добре не се меси! След 2 дни те пускат, нали? Разкарай се, ако не искаш да останеш тук до живот! Сай напъна здраво след думите си и започна да избутва Тори само с ножа си. Тя усети тласъка и навярно можеше да изравни везните като приложи също още сила, но тогава ситуацията става битка за издръживост. Битка, която Тори ще изгуби веднага щом Сай реши да използва окото си отново.
Последен шанс, Тори! Окото му присветна. Тя имаше около 5 секунди да отстъпи, преди Сай да вземе мерки.
Преди Сай да използва умението си обаче, мъжът отзад щеше да се намеси.

Тори: Ъгх..! Започна да отстъпва, но това нямаше да се задържи за дълго. В момента целта ѝ беше "Спри Сай на всяка цена", и тя започна да вижда всички възможности , които бяха насочени в тази посока. Всеки един начин, по който може да го спре. Най - оптималният от тях в тази ситуация беше да отстоява позицията си докато не се случи някое друго събитие, което тя да проследи с очите си. Затова, тя активира своите 2 катани - Fire and Wind. Едната ѝ катана се запали, а другата създаде порив от вятър, който да разпръсне огъня по едната ръка на Сай с надеждата да го изгори, макар и леко, колкото да изпусне дагера си, за да изгаси огъня. Моля те, Сай, спри!! Няма значение какъв е този човек, не си струва да оставаш тук завинаги..! Не захвърляй живота си само заради някакъв гняв..!!

Saihara: 
AHH!! Беше малко изгорен, но той извика от яростен шок, изпускайки ножа. Как въобще се осмеляваш да ми се противопоставяш. Сай очевидно гледаше с пренебрежение останалите хора и очакваше всеки да му се подчинява.
Хаха, мислиш си, че ще остана тук завинаги? Колко наивно! Ти ще излезеш след 2 дни оттук, но аз ще се махна още днес. Тук и сега! Тези решетки никога не са представлявали проблем за мен. Е... беше предупредена...  Сай надгина рязко крака си, като беше много близко да засече врата на Тори с него, но не успя. Всъщност планът му беше друг, много по-смъртоносен. Ножът, който изпусна, той успя да си го балансира на пръстите на краката си и след това го изстреля към гърлото на Тори. Успешно попадение означава сигурна смърт за нея, но Сай вече я беше отписал.  Чистката започва с теб!
Макар и трудно, със сигурност беше в способностите на Тори, да се защити от тази изненадваща атака, особено ако тя е видяла голямата вероятност това да се случи. Ако е така, тя е очаквала тази атака, но дори и в най-лошия случай, тя нямаше да пострада, защото мъжът отзад най-накрая реши да се намеси и да покаже лицето си. Бели светкавици наситиха пространството между двамата, толкова ярки, че ги заслепиха за момент. Тори и Сай щяха да мигнат от яркостта и когато отворят очи щяха да го видят. С едната си ръка беше вдигнал китката на Сай и я лекуваше от изгарянето, а с другата - беше хванал ножа на сантиметри от гърлото на Тори. Мъжът, разбира се, беше

pic & ost:

Тори: Тя знаеше, че има голяма вероятност да бъде нападната от Сай дори и след успешната ѝ защита, и въпреки това остана нащрек. По дяволите..! Имаше бързи реакции и щеше да се защити от ножа с прецизно поставяне на катаната си на пътя му, но беше заслепена от светкавиците и си помисли, че ще умре, защото няма да види ножа. Щом отвори очи и разбра, че е жива, тя погледна учудено към източника им - Тобирая Тогами. К-какво по..? Тя не го беше срещала до сега, затова и се учуди, че я защити. Все още не знаеше защо Сай го мрази и това, че той беше тук за извинение веднага ѝ даде надежда, че той е добър човек.

Saihara:
Хъх?! Да ми се извиниш? Добре тогава. Ще приема прошката ти, ако умреш! СЕГА! Сай стегна юмрук на другата си ръка и замахна с все сила към лицето му.


Tobiraya:
Можеше да спре атаката му, но не пожела. Той умишлено пое удара му и бе изблъскат метър назад.
Този удар успя ли поне малко да те поуспокои, Сай? Изплю малко кръв. Сай изобщо не го щадеше.

Saihara:
Oхоо, само започвам. Не знам, защо излекува изгарянията ми, но ако очакваш да проявя милост, дълбоко си се заблудил!
Сай налетя към мъжът, но веднага бе спрян. Около краката му набързо изникнаха корени, root-вайки го.

Tobiraya:
Въздъхна. Преди да продължи разговора си със Сай, той се обърна към Тори.
Извинявай, че трябваше да участваш в това. Ако наистина ти остават само 2 дни, не трябваше да се месиш. Пазачите могат да дойдат всеки момент. Ние със Сай ще напуснем още днес това място, но ще бъдем издирвани за това. Не си струва да идваш и ти. Не знам каква ти е връзката с това момче, но по-добре го забрави. Той се нуждае...

Тори: Сай...! Веднага щом той го удари, тя му се нацупи и отиде да му се кара като по - голяма кака. Щом разбра, че мъжът просто идва да се извини, тя веднага отиде да му се накара. Този възрастен господин е дошъл да ти се извини, а ти така ли се отнасяш с него? Дори да си му ядосан, трябва да му дадеш шанс да поправи грешката си и той това прави с извинението си! Хмпф! Обърна се към Тобирая Тогами и го изслуша внимателно. Наистина ѝ оставаха само 2 дни докато не излезе, но за нея не беше проблем да ѝ бъде удължена присъдата. Не ми пречи. Мога да остана тук още няколко години. Нямам нищо навън, за което да изляза, освен да срещна един определен човек. Но не искам да виждам как някой сам се лишава от правото си на свобода..дори и да избягате, не си струва някой да умира докато аз съм могла да напрява нещо по въпроса. Но Сай се нуждае от лечение..? Объркана съм...от какво е болен?

Saihara:
ТИ СИ БОЛНИЯ ВЕ, ДЯДКА! ЩЕ ТЕ УБИЯ, ЧУВАШ ЛИ?!! ЩЕ ТЕ УБИ-
Виковете му бяха прекъснати от растение, което затвори устата му. Тези растения, разбира се, следваха волата на Тобирая. Заповедта от по-рано към Тоби, бе пренасочена към растение и така той се предпази от това да "падне на колене".

Tobiraya:
Ами.., неговата болест е доста необичайна, но изключително опасна. Както виждаш той не може да контролира гнева си и има огромна жажда за мъст. Не те съветват да си около него, докато все още е в това състояние. Очевидно е, че ни иска мъртви повече от всичко. Особено мен ^^" Погледна сериозно към Тори преди да продължи като се замисли.
Хм, жизнената ѝ енергия е спокойна и търпелива. Ако съдя по това и по думите ти, мога да заключа, че тя е едно добро и съпричастно момиче, готова да помогне на тези в беда. На такъв човек няма как да не се доверя, но струва ли си?
Въздъхна, сякаш притеснен от мисли.
Сигурна ли си? Сигурна ли си, че искаш да знаеш повече? От това може да зависи живота ти. Аз съм световно издирван престъпник, а той както вече видя е изключително опасен и непредвидлив. Също така нямаме никакви връзки в този затвор. Колкото повече хора те виждат, че дружиш с нас, толкова по-опасно ще стане за теб. На какво се дължи твоята смелост и прибързаност? Любопитство?

Тори: Поклати глава за съгласие. Нямам какво да губя в този живот. Не ми дреме дали съм издирвана или не. Смелостта ми се дължи на това, че единствената ми цел в живота е да достигна до "истината". И нещо ми подсказва, че пътят ми се преплита с този на Сай. Може и да е просто усещане, но...така го чувствам. Така че искам да помогна.

Tobiraya:
Въздъхна.
Това твое предчувствие дано не те погуби...
Добре тогава! Ще ти разкажа за какво иде реч, но няма да ти позволя да си загубиш бъдещето зареди нас. Ще изчакаш 2 дни тук и тогава ще излезеш, законно. Ще ти разкажа за мен и Сай и ако решиш да тръгнеш с нас, ще дойдем да те вземем след 2 дни, ясно?
Отново въздъхна.
Значи се стигна дотук, хъх? Може пък да е за добро..
Погледна сериозно към Тори.
Чувала ли си за терористичната организация TRASH GANG? Група от опасни разбойници и крадци, които грабят с пълни шепи. Не знам от кога си в затвора, но ще предположа, че не си чула за последните новини. През последните години тази организация придоби много повече власт и се превърна в най-големия враг на държавата. Преди една седмица, на петък 13ти, Beacon избухва в пламъци. Виновниците бяха именно те - маскираните "боклуци' от TG. 2/3 Beacon беше опожарен, защото те искаха нещо много важно от президента, но той не се поддваваше на изнудвания.
Свали погледа си надолу и с мъка каза следните думи:
Моето име е Тобирая Тогами. Аз съм X1 от TRASH GANG. Аз съм техният лидер - този, който нареди Beacon да бъде взривен. За това и това момче толкова ме мрази. Тази организация е избила семейството му в миналото. За това навярно и ти ще ме намразиш, въпреки че това е вече минало...
Тори може би щеше да се заинтересува от това, кое точно е "минало".

Тори: Хъх?! Тори сложи ръка на устата си сякаш не можеше да повярва, че нещо подобно се е случило и тя не е разбрала. Т-това..няма как да е истина..Beacon е в руини значи..и е опожарен...не...!! Веднага се видя тъгата в очите ѝ, като даже щеше да се насълзи. Тя не знаеше за случващото се навън и си помисли, че няма как да е истина нещо толкова голямо да се е случило. Т-толкова съм изпуснала за последните 20 години...толкова е ужасно...и-истина ли е...? Вие ли сте отговорен за това...? З-защо...?!? Защо!?!?!?

Tobiraya:
Не успя да надигне поглед наогре от срам и мъка. Стисна юмрук, видимо за Тори. Тя сякаш можеше да усети болката и съжалението му.
Истина е. Самата истина. Отнех животите на толкова много невинни и дори не искам да се оправдавам. Причината е толкова глупава, че чак се мразя. Бях толкова заблуден.  Не очаквам да повярваш на следващите ми думи и навярно не заслужавам, но ето: Защо го направих? Направих го за хората! За добросърдечните хора като теб. За тези, които заслужават повече. За тези, които заслужават втори шанс. Но също така и за любимата ми. За брат ми. За семейството ми...!
Направих огромни жертви и сега, когато се отказах от мечтата си, може би никога няма да мога да изплатя греховете си. Бях способен да жертвам толкова много, защото вярвах, че ще успея. И успях! Можех не само да върна животите, които отнех, но да дам нов шанс на тези, които са загинали незаслужено. Ще ти прозвучи налудничаво, но аз се сдобих със силата на Бог. Можех да бъдa Бог и донеса щастие за тези, който прокливат животите си. Можех да вкарам отново обич и доверие в сърцата на хората. Можех да бъда справедливост! Но колко глупав бях да си мисля, че заслужавам да бъда такъв такъв? Да си мисля, че някой трябва да вземе ролята на Бог и да осъди грешните, зареди липсвата на такъв на небето? Никой не може да съди никого. Как можах да си помисля, че точно аз съм този, който трябва да изиграе тази роля? Аз или който и да е, никой не трябва да си играе на Бог. Взел съм си вече поуката и съжалявам горчиво за действията ми, но въпреки всичко аз отказах да приема наказанието си. Убил съм толкова хора, но все още съм на свобода. Дойдох тук, не защото са ме залови, а за да помогна на Сай. Никой от пазачите всъщност не знае, че съм тук. Влезнах, използвайки подземни тунели, изкопани от растенията ми. По този начин и ще изкарам Сай, макар че съм сигурен, че без моя помощ може да се справи.
Та това съм аз. Престъпник на свобода. В момента щях да гния зад решетките, ако едно момче не ме беше разобедил. Той ми хвърли идеята, вместо да приема наказанието на хората, аз сам да се накажа, като прекарам остатъка от живота си помагайки на хората и най-вече на семействата, които са загубили близки зареди експлозиите. Виж, аз съм лекър. Надарен съм с тази дарба и смятам да я ползвам само за добро! Без повече тероризъм и без повече игра на Бог.


Това съм аз. Това е моята история. Мразиш ли ме? Презираш ли ме? Копнееш ли за смъртта ми? Какво е мнението ти за мен?

Тори: За мен..? Толкова много жертви..Тори изслуша с много болка думите на Тоби и не можеше да повярва, че това наистина се е случило. Такава жестокост, тя не можеше дори да си представи, че е възможно да бъде извършена от човек. Тя беше един от малкото сигурно, които вярват в съвършеното добро и че във всеки има частица добрина. Ти си лекар...как можа да го допуснеш..? Да, ще направиш много хора щастливи, но на цената на много други, които ще са нещастни..Избърса сълзите си и го погледна леко ядосано. Не, не те мразя! И не искам да те убивам..това нищо няма да промени! Няма да върне отнетите животи...нищо няма да промени..затова..затова аз също подкрепям идеята да помагаш на тези, които ти си наранил с това твое действие..не знам дали е възможно хората да те приемат обратно, но...аз съм сигурна, че в този свят, всичко е възможно..така че ще те подкрепя..

Тobiraya:
Затвори очи и последва кратка пауза преди да погледне отново към Тори със усмивка.
Бях прав за теб, ти наистина имаш добро сърце. Усетих го в аурата ти, повярвай! Но си права. Аз вече не мога да върна отнените жертви. Навярно и желанието ми да си изплатя греховете ще си остане просто един фарс. Права си и за това, че и да ме убиеш стореното няма да се промени... Но аз не мога просто така да си тръгна от този свят. Наречи го Greed, но трябва да направя още нещо преди да умра! Трябва да се поправя! Поне да опитам! Засмя се, без да казва защо, но си помисли следното:
Хаха.., изглежда все още е останала частичка GREED в мен. Такива са искрените ми намерения. Аз няма да си замина от този свят, докато не върна отново титлата си на човек! Не може това да е края за Тобирая Тогами! Трябва да опитам...!
Дано да си права. Дано наистина няма невъзможни неща, включително и redemption-а ми...
Върна погледа си към Сай, който все така буйно, но без успех, се опитваше да се изплъзне от корените. По очите му си личеше, че се мъчеше да крещи и да проклява, но устата му беше запушена. Зареди това той не може да използва императорското си око. Нужно беше да се каже ключовата дума "заподядвам", за да подейства умението.
Точно и зареди това толкова ме мрази той. Организацията, която жестоко изби семейството му е тази, на която аз бях лидер. Група смели и силни приключенци и отмъстители се събраха и с общи усилия успяха да сложат край на TRASH GANG, заедно с моята мечта. Някои от тези терористи загинаха, други оттях са затворени в най-дълбоката джунгла в света. Подходяща съдба за хора като нас - да прекараме остатъка от живота си изолирани от обществото, но в едно с природата, осмисляйки греховете си...
Уви Сай не може да се примири с тази наша съдба. За него това наказание ни е твърде малко. Той копнее за нашата смърт. Иска лично да си отмъсти. Това се дължи на факта, че Сай...

Тори: Усети желанието на Тоби да се промени само като го слушаше, а това ѝ достави огромно удоволствие. Да, неговите грехове бяха непростими, но желанието му за redemption я накара да му даде шанс. Тя погледна към Сай след това и видя колко ядосан бе той. Боже мили...това наистина може да се нарече болестно състояние..мислиш ли, че можеш да го излекуваш..? Как изобщо някой може да се излекува от това...?

Tobiraya:
Въздъхна мъчително, след като чу въпроса на Тори. Изглежда отговорът не беше прост и лесен за изричане. Тоби си взе десетина секунди почивка преди да продължи.
Предполагам съществуват начини да се излекува подобно състояние, но дори и аз не съм напълно сигурен. Първият начин е следния: Неговият WRATH идва от неизчерпаемата му омраза към TRASH GANG и всички терористи като тях. Хипотезата ми е, че ако всички престъпници биват изчистини от света, Сай няма да има за какво повече да е толкова гневен и това навярно ще излекува болестта му. Този начин, разбира се, включва избиването на немалка част от обществото и също така никой човек не бива сам да взима това решение. Никой не трябва сам да осъжда съдбата на толкова много хора. Както вече знаеш, аз самият направих това и вече си научих урока. За това и не мога да приема този начин на лекуване. Другият вариант е този, който аз ще се опитам да направя. Ще излекувам Сай, като му покажа, че не всички хора, които така силно презира, са толкова лоши. Ще му докажа, че съществуват хора, които извършват престъпления, за добра кауза. Познавах добре подчинените си. Всеки един от тях гледаше на живота си като Ад. Всеки си имаше своите причини да върши злодеяния. Не се опитвам да оправдая нито тях, нито мен, но искам да покажа на Сай и другата страна на нещата. Искам да го накарам да разбере болката на тези, които копнее да убие, за да го разубедя. Надеждата ми е, че това ще го накара да изпита състрадание към тези хора, точно като мен преди години, и ще се откаже от отмъщението си, изоставайки гнева си. Това трябва да лекът, който търся. Това е моята следваща мисия, зареди която съм тук в момента. Няма да е лесно, но съм се запасил с търпение и решителност. Ще успея! Трябва да успея! Няма да си простя ако поне това не мога да направя. Все пак гледам на Сай...

Тори: Изслуша Тоби внимателно, за да разбере повече за състоянието на Сай. Щом даже разбра, че гледа на него като на собствен син, на нея ѝ стана още по - гадно за цялата ситуация. Н-не мога да повярвам, че се е стигнало до тук..но разбирам на какви неща си готов, Х1, за да помогнеш на Сай. Мисията ти няма да е лесна, но докато съм тук, аз ще ти помогна! Усмихна се. Аз също имам баща, който не е най - добрият родител на света, но съм готова да му дам втори шанс да се поправи..така че съм сигурна, че и Сай ще ти даде шанс поне да се опиташ да му покажеш, че всичко си има две страни. Е, какъв е планът?

Tobiraya:
Втори шанс? Като чу, че Тори е готова даде втори шанс на своя баща, той се просъзли. Идваше му направо да прегърне момичето, но се въздържа поради очевидни причини. Бързо избърса сълзата, с надеждата, че Тори не я е забелязал, но гаранция нямаше.
Не знам познавам баща ти, но щом си готова да му дадеш втори шанс да се поправи, ти наистина си като дар от Бога. Благодарен съм, че точно ти попадна на Сай в затвора.
Той подаде ръка на Тори, за да се здрависат.
Благодаря ти! Така и не разбрах твоето име. Ще се представиш ли? Иначе на мен можеш да ми викаш Тоби. Приятно ми е ^^

Тори: Засмя се леко. Ама че забавно име! Имах домашен любимец, който се казваше така! Тя извади своята книга, която беше написала преди да влезе в затвора - "The book of Five Rings", и му я подаде. Моето име е Торияма, но можеш да ми викаш Тори! Нямам дом от както се помня, затова мога да се нарека странстващ мечоносец! Точно така, аз съм Ronin! Обиколила съм цял свят и съм правила записки за своите наблюдения, някои от които ги пише в тази книга накрая. Но в нея съм написала и много неща, които съм научила за бойните изкуства. Препоръчвам ти да я прочетеш! Тук има неща като "слабостите на най - известните бойни стилове", "поучителни мъдрости от най - известните мечоносци", "защо timing-ът е най - важното нещо в една битка" и разбира се, тук пиша и за моята собствена философия - "Zero: The path to the void"! Макар и да изглеждаше млада, Тори беше видяла паденията и възвишенията на купчина други легендарни мечоносци, много от които са били нейни учители. Този опит, тя беше записала точно в тази нейна книга, която дори все още бива писана докато тя е в затвора.

Tobiraya:
Ронин? Не очаквах да срещна такъв човек точно тук в затвора. Изглежда си вложила много труд и време, за да запишеш всички тези неща. Взе книгата, като си я прибра. Със сигурност ще я прочета, Тори, благодаря ти! Обаче сега имам друга задача. Погледна сериозно към Сай, като премахна растението на устата му.


Saihara:
Веднага се изплю встрани.
Дядка, тези растения имат ужасен вкус. Със сигурност ще си платиш за това! Сай все още излъчваше огромна омраза и жажда за мъст, но поне вече не крещеше с цяло гърло. Чух какво каза. Искаш да ми покажеш болката на тези отрепки. Нищо няма да постигнеш с това, дядка. Боклукът винаги ще си остане боклук. Но щом държиш да ме заведеш при тях, ще ти позволя. Но бъди сигурен, че веднага щом ги погна, ще им заповядам с очите си да се самоубият! Точно такава смърт заслужават! И ти ще споделиш съдбата им, обещавам ти! Сай му се канеше с усмивка, подобна на тази на Ерен. Щом предлагаш да ми спестиш времето да ги търся, ще приема твоето предложение, но не си въобразявай, че това ще те спаси от мен! Ще се подсигуря, че всички ще горите в ада, АХХАХАХАХА!!!!!

Tobiraya:
Well, боклукът може да спре да бъде боклук, като се рециклира. Не се ли сети, за това, Сай? ^^ Не е далеч от ума. Тоби му се усмихна и постави пръста на мозъка си, подсказвайки му, че трябва мозък, за да се сетиш. Изведнъж корените, които бяха root-нали Сай, го издърпаха в земята, вкарвайки го в подземен тунел, от който може да избяга от затвора. Тоби смяташе да направи същото със себе си, но преди това се обърна към Тори.
Остават ти 2 дни, нали така? Няма смисъл да проваляш живота си зареди нас. Обещавам ти, че след 2 дни ще се върнем и ще те посрещнем, когато излезеш оттук. Няма как да откажа помощ от такова добросърдечно момиче, бъди сигурна. Е, нещо последно да кажеш преди да замина?

Тори: Ама че се допълват тези двамата. Жалко, че нещата са се развили в тази неприятна посока...Погледна към Тоби, като му кимна. Да. Страница 64, The Book of Earth, ред 23. "Do Nothing which is of no use". Не пилей никакво време, Тоби. Това е най - големият урок, който можеш да получиш от затворник. Ще ви чакам навън! Усмихна им се. Теб също, Сай! Постарай се да слушаш!

Два дни по-късно, Тоби спази уговорката си и посрещна Тори след  като тя най-после си излежя присъдата. Напускайки затвора, тя премина за пръв път от 20 години през голямата главна порта и остави зад себе си гигантските бетонови стени, в които се е взирала по-голямата част от живота си. Разбира се, Тори не очакваше познатите ѝ просто да я чакат на входа. Тя знаеше, че двамата за избягали затворници и са издирвани за това, като Тоби сам по себе си е може би е най-издирвания престъпник в целия свят. За това тя се запъти към града с надеждата, че ще ги срещне някъде по пътя. Това и се случи.


Tobiraya:
Пст..! Тори! Тори чу познат мъжки глас в горичката встрани от пътя. Когато се загледа щеше да види две черни фигури, сливайки се със тъмния сенчест фон, образуван от гъстите корони на дърветата. Едната фигура - по-високата ѝ махна. Това ѝ беше достатъчно, за да разбере кой кой е. 

Тори: Излизайки от затвора, тя бе видимо щастлива, че най - накрая си връща свободата след толкова много години. И най - накрая щеше да има възможността да види дали човекът, заради когото тя влезе в затвора, все още я чака да се завърне. Разбира се, тъй като криеше истинската си същност от очите на другите, тя беше облечена с най - обикновени дрехи, които ѝ бяха позволили да използва при своето излизане на свобода. Най - накрая! Бях забравила какво е чувството да дишам чист въздух сам-сама..По пътя към близкият Beacon, тя чу внезапно познат за нея глас, като веднага се притича към него щом го чу. Old Man Тоби..! Не си забравил! ^^