Центъра на града

Разговорите на хората бяха изпълнени с разнообразие:
- "Хей да знаеш, синът ми започна да учи за нинджа и по-скоро шпионин!"
- "Сериозно? Дъщеря ми също, но тя реши да стане самурай. Акисе е нейният идол!
- "Моят пък калпазанин реши да стане ковач хаха. Мечтата му е да надмине Масаму.
- "Сигурна съм, че с достатъчно желание и хъс ще го направи ^^ !

- "Хей, момичета, чухте ли? Ейс е свободен!"
- "Божичко, той е толкова готин, чак не мога да повярвам на колко е години!"
- "Тадаки също е много сладък..Един такъв тихичък и спокоен."

- "Братле, приеха ме да изучавам изкуството на меча!"
- "Това е страхотно, аз реших да започна Ниндо."
- "Това е скучно.."
- "Глупости, това ти е основата на всичко! От скоро даже започнах да ходя по вода ^^."

На фона на всички тази, интересни и някои безмислени разговори, тя щеше да чуе нещо по-интересно:
- "Е, какво смятате момчета? Кой ще бъде следващия лунно извисен? Аз си мисля, че този път ще е някое момиче.
- "Ти луд ли си? Последният път беше такова и стана страхотна шумотевица. Много рядко момиче стига до там.
- "Ще се съглася с нея. Последната която го е направила е била Акаме."
- "Глупости, Акаме никога не е била лунно извисена. Тя е стигала само до Умбра!"
- "Да и въпреки това постави всички в малкия си джоб. Жалко, че живота ни я отне.."
- "От къде сте сигурни? Не се ли надявате на чудо да бъде отново момиче? Тъкмо да са наравно с Ейс и Тадаки ха-ха"

За разлика от околните, тя запази самообладание. Не знаеше какво точно се случваше че хората да изпаднат в такава паника, но нямаше причина да последва техния пример. Вместо това, тя сложи ръка на оръжията си и ги намести да са и по-удобни ако нещата загрубеят - две катани и уакизаши. Забеляза, че бойците се качваха по покривите, като тя реши да направи същото. Отиде до хората, които бяха на същия покрив като нея, като ги заговори.

Прощавайте, какво се случва, и има ли начин, по който бих могла да помогна?

Едното от момчетата я погледна, като малко се учуди и се усмихна - "Здравей, не знаеш какво е това? Значи не си от тук. Спокойно, това е...Как да ти го обясня..." Момчето просто не знаеше как да си нареди изречението без да звучи странно. - "Когато в Кагедома завали дъжд, ние го третираме все едно луната плаче. Понякога е просто природно явление, но понякога наистина означава че, нещо се е случило. И така като гледам.." Момчето погледна встрани, тъй като нещо му хвана окото. Той видя ето това нещо как се качва на сградата до тях. Не след дълго навсякъде по покривите беше пълно с такива.

Тя също погледна натам, виждайки ново появилите се фигури по сградите. Момичето кимна, след което отново погледна към момчето. Разбирам... Но не бих казала, че звучи странно. Особено имайки предвид връзката на това място с луната. Но дори и да се е случило нещо, знае ли се какво? И ще имате ли нужда от помощ? Тя се огледа отново, този път в търсене на нещо нередно, ако имаше такова.

- "..така като гледам, всичко е наред? Щом сенчестите нинджи не са предпочели нищо все още. Обикновено, тръгват на някъде веднага." Замисли се "Но..Нещо не е наред..Аз съм сензорен тип и нещо ме притеснява.." Тогава той погледна нагоре и видя Вероника как обикаля ( Можеш да я намериш при героите ми от гилдията. ) "А, точно тя ми трябваше..РОНИ!"

Вероника: Щом чуя зова му, тя се приземи при тях. На нея ѝ беше ясно, че момчето знаеше за нея, че е вестоносец на Кагедома Здравейте, не се тревожете, всичко е под контрол Усмихна се, като погледна към момичето. Малко, лошо време си избрала, да ни посетиш града Каза го с много дружелюбен и леко шеговит тон. Вероника знаеше, когато някой е нов в града и когато е част от него.

Йоуму : За по-лесно вече ще и пиша и името. Йоуму кимна тихо след като изслуша момчето, след което погледна нагоре към момичето, чието име беше повикано. Щом жената се приземи, Йоуму и се усмихна. Ако питате мен, "лош момент" не съществува. Пък и не съм тук по мое желание, макар и да си призная, че е щастлива случайност. А, и исках да попитам, за да не се окажа в нарушение - върхът на планината отворен ли е публично, или се изисква някакво разрешение, освен ако има пълна забрана за достъп? Преди време започнах да търся нещо, и мисля, че мястото може да ми помогне да го намеря.

Вероника: Много зависи какво търсиш. По принцип там ходят лунно извисените, но с придружител, ще можеш. Пак казвам, зависи какво е. Но със сигурност не е някаква публична атракция Засмя се Аз съм Вероника между другото Подаде ѝ ръка приятно ми е Усмихна се.

Момичето ги огледа, като погледът му се спря на Вероника. - "Мисля, че ще ѝ е интересно да я разведеш из Кагедома. Струва ми се, че е попаднала на правилното място за нея." Рече то, след което се усмихна.

Йоуму : Тя се усмихна обратно, като се сдрависа с нея. Името ми е Йоуму, приятно ми е. Относно какво точно търся... Не съм напълно сигурна. Може би потвърждение на информация за баща ми. За жалост, аз самата не съм много сигурна, но ще се радвам ако успея да отида, ако е възможно.

Вероника: Хмм, добре. Ела. Ще те разведа наоколо и ще се качим до там. Тъкмо ще те запозная с нашия град Усмихна се Както сигурно вече си разбрала, градът черпи сили от луната..Точно тогава, дъждът се засили и премина в порой. Това я накара да се учуди. Щом тя погледна нагоре, тя забеляза как Луната започна да червенее. Това постави Кагедома под кърваво червена светлина. О не...Вероника постави ръка на устата си, като и текнаха сълзите, докато гледаше уплашено към върха.

Точно тогава, от небето започнаха да падат многобройни войници от други измерения, които накацаха в града и започнаха да сеят ужас. Сенчестите нинджи, които бяха по покривите започнаха да се сражават с тях и едновременно с това да пазят хората.

Йоуму: Йоуму кимна. В такъв случай, ще съм благодарна за предложението, и ще го приема. Още преди Вероника да обясни за това от къде идват силите на градът, Йоуму се хвана за главата. Да... това вече ми е ясно... В следващия момент, дъждът се засили. Както луната започна да червенее, така и едната от катаните на Йоуму също придоби червена аура, сякаш от нищото. Гх....! Йоуму стисна очи, като в този момент, част от спомените и минаха през очите и на лента. Разпокъсани, без последователност, без ясна представа дали те бяха истински или част от измамата, в която тя беше прекарала част от живота си. Даже не беше сигурна дали тези спомени бяха нейни, или нечии други. В умът си тя започна да чува чужд мъжки глас, но тя сякаш де можеше да разбере какво той говореше. Престани... остави ме на мира...! Тя отвори очи рязко, поемайки си дълбоко дъх, като така се отърси от случилото се току-що. За момент, очите и също имаха слаб червен оттенък, но той изчезна мигове след като тя ги отвори. Това... не е на добре... мисля, че плановете ни ще трябва да претърпят малко промени...

Вероника: Гледаше към върха, като по едно време падна на колене и заплака. Изведнъж, косата ѝ от бяла започна да става черна.

Многобройни сенчести клонинги се сражяваха рамо до рамо с жителите на града, които независимо дали бяха учители, ученици или просто номални граждани, Кагедома нямаше да падне без да пролее кръв. Не беше никак лесна за завземане или покоряване. Въпреки сраженията обаче, и двете страни бяха много наравно. Изведнъж, няколко от нашествениците нападнаха Вероника, която беше безпомощна заради чувствата си и Йоуму.



Точно преди Йоуму да предприеме каквото и да е, огромен лъч от пурпурна лунна светлина се сгромоляса пред нея, след което се чу много спокоен глас на младо момче SERPENT'S POISON! Изведнъж, всичките нашественици, които се бяха насочили към Вероника и Йоуму, просто спряха на едно място. След като Йоуму се загледа тя щеше да види Тадаки, който беше клекнал така да се изправя. Със самото си изправяне, той се извъртя и отскочи, като се приземи в ето тази бойна позиция. TIGER CLAW! Изведнъж всички те бяха посечени многократно през телата и просто паднаха безжизнено. Тогава, момчето се обърна към тях двете. Очите му бяха с пупрупен отенък, заради кървавата луна, а на челото му имаше знака на лунно извисените, който също беше червен. Беше не кой да е, а Тадаки.

Вероника: Щом стана свидетел на това, тя се усмихна и извика от щастие Тадаки! Слава Богу точно на време!
Тадаки: Нямаме време за губене, Кагедома е под прицела на мултигалактическа война Погледна към Йоуму Ти.
Вероника: Спокойно, тя е с нас! На наша страна е! Даже ни предложи своята помощ.
Тадаки: Не съм те виждал преди. Надявам се да можеш да се биеш. Помогни ни и Кагедома ще те възнагради. В момента Йоуну виждаше сериозния Тадаки. Не онова тихо момче, което по принцип е, но нормално, все пак хората му са във война. Йоуму щеше да забележи, че Тадаки не е като останалите. Заради това и луната на челото му, тя щеше да се досети, че той е един от онези лунно извисени хора, за които Вероника ѝ каза преди малко. Силите му бяха необикновенни, преди броени секунди той спря армада от натрапници и ги уби само с гласа си. Йоуму, също така щеше да забележи, че командите му бяха свързани с животни от японския зодиак. Това още повече, чеше да събуди интереса ѝ към Кагедома и хората в нея. Но сега по-важното - ВОЙНАТА!

Йоуму: Преди изобщо да успее да реагира на атаката, нашествениците вече бяха отблъснати от ново появилото се момче. В моментът, в който той се обърна и тя видя оттенъка на очите му, тя сложи ръка на оръжията си, готова всеки момент да извади едно от тях и да се бие. Щом обаче Вероника се зарадва на присъствието му, и щом забеляза нейното приятелско отношение, Йоуму се поотпусна, но не напълно. Нормално е да не сте ме виждали. Пристигнах преди малко. Възнаграждение няма да ми е нужно, може би с изключение на това, за което говорихме с Вероника. Тя тръгна да изважда едно малко шишенце, но се спря преди да го извади напълно, като го върна обратно. Като лунно извисен, Тадаки най-вероятно можеше да забележи, че каквото и да имаше в това шишенце, то беше свързано по някакъв начин с луната. Същото можеше да се каже и за едната от катаните на Йоуму, която все още сияеше със слаба, червениква аура.

Lucky: В момента в който никой не беше обърнат към Йоуму, то той се беше приземил на нейните рамене. Беше клекнал точно над главата ѝ, като си държеше лявата ръка на дръжката на меча си, който беше от неговата дясна страна, но от него не се усещаше никаква кръвожажда. Като цяло, не се усещаше нищо - нито душа, нито каквато и да е емоция. Беше празен, и точно за това никой не успя да го усети кога се е приземил върху Йоуму. Със сигурност е чул последната част от разговора им, като думите "Пристигнах преди малко" специфично го заинтригуваха. С дясната си ръка хвана брадичката на Йоуму и я надигна, да погледне надолу право в очите ѝ. За момент се видя надежда в празните му очи, но мигновено се превърна на разочарование, като ѝ пусна брадичката. Не си тази която търся. Погледна към Тадаки и Вероника. Не е нужно да атакувате. На ваша страна съм. И точно като нея, Посочи небето право над него. аз съм гост. Като лунно извисен, Тадаки можеше да усети, че това което липсва в Lucky се намира на много познато за него място - Mt. Moon.

Вероника: Тя иска да посети върха Тадаки. Смята, че там може да намери някои отговори за себе си.

Тадаки: Разбирам, усетих, че има нещо странно в теб и в твоята екипировка. За съжаление обаче Очите му се насълзиха, като само наведе за малко глава и ги избърса. Това беше заради случилото се на върха преди Зоро да го изкачи. Тадаки още не знаеше за това нещо. Имаме по-важна работа в момента от това да си играем на екскурзоводи Щом изрече това и си надигна главата, той забеляза и Лъки Ти пък от къде се взе..? Как така не го усетих, че е пристигнал..!? Щом го чу какво каза, на Тадаки му стана пределно ясно от къде идват тия двамата Ясно, сега всичко ми се изясни..Погледна нагоре към небето Значи няма да идват само нашественици, а също и приятели Това го накара се усмихне като погледът му отиде и към върха, където нещо се случваше, но не можа да разбере какво. Единствено усети присъствието на Мизуки и това го успокои Окей Плясна с ръце Да се захващаме за работа!

Вероника: Пазете се! Протегна ръце встрани като създаде енергиен щит около тях, който да ги предпази от стрелите и огнените топки, но това не спря войните да продължават да се насочват към тях. Щом пое далечните атаки, тя свали щита си.

Йоуму: Щом тя усети, че нещо се приземи на раменете и, тя погледна на горе, горе-долу в същия момент, в който главата и беше повдигнала. При видът на русото момче обаче, Йоуму се опита да го махне от себе си по възможно най-бързият начин от себе си. Не знам какъв си, и със сигурност не съм тази, която търсиш. Не се познаваме. След това, погледът и обратно се върна на Тадаки. Наясно съм, че сега не е времето за екскурзии. За това споменах, че ще ми е достатъчно като възнаграждение след като приключим. Тя извади катаната, която сияеше с лека червена светлина, като тя прие формата на лък след като Йоуму я вдигна във въздуха. Един по един, тя започна да стреля обратно към стрелците и магьосниците, като насищаше стрелите си с въздушна енергия. По дяволите, ако продължи така, може и да се наложи да го изпия...

Lucky: Отскочи назад, правейки задно салто, като се приземи точно зад нея. Дано името ти е познато. Konpaku Leonora, съпругата ми. Огледа я много хубаво, като дрехите, както и оръжията ѝ изглеждаха изключително познати. Ей сега се връщам.

It's show time...:

Lucky: Изчезна, като на негово място се дигна пепел, който се засили право към всичките врагове. Скоростта му не беше за подценяване, като без душа, то той ползваше краката си на почти пълен потенциал постоянно. Скочи над една група от пет магьосници, като скочи и замахна, с едно движение минавайки през всичките, като не изглеждаха разрязани. Докато продължи до другата група почна да се вижда как крайник по крайник, те бяха разсечени, кръвта им бавно почвайки да тече, някои от тях главите им падаха, разрязани, още в съзнание, виждайки как телата им биват разпаднати на парчета с най-чистите разрязвания които някога са виждали. За секунди, десетки, ако не, стотици бяха направени на вторични части. Нямаше и грам милост в начинът който се биеше. Всички които го видят как разрязва хората, защото беше трудно да се забележи заради скоростта му, почнаха да се чудят - "Наистина ли е добър?". Разрязваше патрони насочени към него на две, подминавайки го, като си накланяше оръжието по начин и двете половини да уцелят опоненти зад него. Дефлектираше стрели, разрязваше магии. Беше като природно бедствие за опонентите си, нещо с което колкото и да се опитват, няма да могат да победят. Все пак, нямаха plot armor. Нямаше и грам емоция в очите му... грешка... имаше - удоволствие. След като се оправи с всички които обстрелваха добрите, директно се насочи обратно към останалите. Мина право през войните които се бяха насочили към тях, като само им сряза краката, оставяйки ги да се влачат по земята. Оставих малко и за вас. Той бе убил тези които го дразнеха - тези които обстрелват от безопасна дистанция, като тези които използваха мечове получиха неговата "милост", като само ги осакати до живот. Дори и футуристичните брони на някои не им помогна. Мечът му правеше чисти рязове през всичко, като след кратката му битка, нямаше и капка кръв по мечът си, като го прибра бавно пред останалите. Ще пазя ако още почнат да ни стрелят.

Комбинираните атаки на героите успяха да отблъснат и да убият една голяма част от вражеската войска, но това нямаше да им е достатъчно, защото те продължаваха и продължаваха да нарастват. Нашественици навлизаха в тази вселена по - бързо, от колкото те успяваха да ги убият. По едно време, един от вражеските некромансъри започна да издига телата на мъртвите, които Lucky уби и започна да ги контролира като безмозъчни зомбита. Едновременно с това, група warlock-ци започнаха да правят заклинания и да призовават демони навсякъде около бандата. Огромни 10-метрови огнени инфернали започнаха да ги нападат докато демоните ги обкръжаваха и нападаха заедно със зомбитата.

За тяхно щастие, един женски warlock бе на тяхна страна - тя захвърли робата си настрани и свирна с уста, при което ръка на скелет излезе от гърба ѝ и хвана едно от дърветата, мятайки го по единият warlock. Това привлече вниманието на тези злодеи и те веднага я нападнаха , ту с вълни от fel magic, ту като накарат демоните им да я нападнат от всички страни. Тя се усмихна и бе готова да ги посрещне.

Момичето: Been a while since I used demonology..but let's do it again! Тя протегна ръце встрани, като започна да абсорбира жизнената енергия от Кагедома и да я превръща в демонична. Това може да се счита като грях, който нинджите да не удобрят след като видят как енергията от природата бива превърната в такъв тъмен тип магия, но поне този път, тя щеше да е в тяхна полза. Banshees, tear them appart! Зад нея се отвориха два портала, от които непрестанно почнаха да излизат banshee-та, които с писъците си зашеметиха някои от демоните, а след като минат през тях, те започнаха да изчезват заедно с душите им. Всички тези души се връщаха обратно при момичето, което в момента трупаше души, за да може да призове по - силни създания. Едновременно с това, 4 ръце на скелети, дълги по 3 метра, излезнаха от гърба ѝ и започнаха да отблъскват онези създания, които се доближаваха до нея. Щом бе събрала достатъчно души, тя се възползва от пробива в мултивселената, за да призове създание от друга, чужда на нея вселена. Създание, което има връзки дори с един от по - опасните нашественици.

Тадаки: Huh? Nani? Тоя е всъщност ненормален. Вдигна му палец Добра работа!

Вероника: Да, но приятелите ни се справят добре. Усмихна се Тази катана може да променя формата си? Ех, напомня ми за Акаме. Чудя се Ейс и Велвет как са..

Тадаки: Ти сериозно ли се притесняваш за Ейс!? Ъх..Приклекна, щом забеляза огромните демони Заеби..Все още не са загрубяли нещата толкова. Но малко по-малко започна да става страшно Точно тогава стана свидетел и на действията на момичето, която явно беше на тяхна страна. Добре, още един приятел? В такъв случай..Обърна се към Вероника. Рони, тръгни из града да търсиш хора, които се нуждаят от помощ. Така като гледам хордите се натрупват там къдетои има повече хора. Ние ще останем тук да ги чистим колкото можем! Не можем да си позволим граждани на Кагедома да умират..Те са нашето бъдеще!

Йоуму: Тъй като забеляза, че по-голямата част от воините специализираха в близък бой, Йоуму реши да остане на покрива и да продължи да помага с лъка си. Разбира се, опонентите им нямаха намерението да я оставят да ги обстрелва. Точно в момента, в който Йоуму пусна тетивата, пред нея изскочи нашественик, който беше тръгнал да замахва към нея с едноръчен меч. Очевидно беше разчитал на това, че Йоуму ще е напълно беззащитна между пускането на тетивата и зареждането на следващата стрела, или се надяваше да я хване неподготвена. Истината обаче беше коренно различна. Лъкът промени формата си на нагината, леко прикляквайки за да излезе от обсега на оръжието на нашественика, като в процеса тя придвижи десния си крак в полумесец по покрива, с цел да пренесе тежестта си по по-безопасен и прецизен начин. Once too dark... След това тя направи бърз разрез с нагинатата, която беше останала в лявата и ръка - същата, с която държеше лъка до преди малко. Начинът, по който Йоуму замахна беше друг полумесец, като двете движения заедно формираха кръг. Самото острие сякаш отрази лунната светлина в момента на замахът, правейки го перфектно видим. Once too bright... Въпреки това,нападателят нямаше как да реагира. Той беше посечен, падайки от покрива в момента, в който се опита да стъпи на него. Fading ever slowly to the night...

Внезапно, стана изключително тихо около всички - добри и лоши. Виждаха битки около себе си, но нищо не се чуваше. Нищо, освен биенето на собствените им сърца. Паника започваше да се ражда дори и в най-спокойните, защото всички знаеха - нещо силно идваше. Нещо което дори всички присъстващи да се съберат, едва ли ще успеят да победят в сегашното им състояние. Самото пространство пред Момичето започна да се напуква, като тъмна мъгла започна да излиза от пукнатините. Внезапно, шест дупки се отвориха индивидуално, като от тях излазоха пипала, които бяха serrated като остриета, започвайки неконтрулируемно да се размяткват наляво-надясно, разчленявайки всичко по пътя им. Някои не бяха достатъчно големи късметлии да получат бърза и чиста смърт, като биват ударени от тъпата страна на пипалата, мигновенно плюейки огромно количество кръв, биват изстреляни в най-близката сграда, оставени да проклинат съдбата си, че ще гледат как бавно кръвта им изтича, без нищо да могат да направят по въпоса.

Пространството най-накрая се счупи изцяло, от него излизайки огромна лилава фигура. Още беше закачена за вириги през измеренията, като се наклони напред счупвайки ги една по една. Фигурата се обади.




Signus: Изцяло се освободи, като счупването на веригата можеше да се чуе чак до върха на планината. Животите отнети от неговите ръце надминават галактики. Изпъна си дясната ръка напред, като пипалата се прибраха през дупките си, а дупката през която мина се затвори. Около него, две по две, започнаха да се появяват lantern-и, които бяха запалени с лилав огън. Move fast, kill faster. Lantern-ите се образуваха зад него, като образуваха полу-кръг над него. Щом деветата, централната се образува, то той надигна ръката си. Всичките изчезнаха, като започнаха да се телепортират около враговете на Момичето и да се блъскат в главите им с невероятни скорости, пръскайки им черепите. Нито един от убитите нямаше време да реагира, никой не видя лампата която го уби. За секунди, нямаше кой да направи звук в зоната пред човекът който го е призовал. Огромната му фигура се обърна към Момичето, карайки я да разбере significance-а на нейните действия. Почна да я гледа тихо, като тя не знаеше дали ще се опита да я нарани.





Lucky: Видя Signus. Какво прави домашния любимец на Тай тук...? Загледа се и в Necromancer-ите които бяха убити. Аз исках да се оправя с тях, но... и така става. Започна да избива тези които баха зад момичето, както и тези насочени към Тадаки, Вероника и Йоуму, позволявайки им да се концентрират по своите работи.

Вероника: Кимна, като тръгна из града да помага на нуждаещите се от помощ, докато останалите привличаха по-голямата част от инвазията към себе си Тези хора са всъщност доста силни, радвам се, че имаме и хора на наша страна в цялата тази ситуация. Чудя се.. Погледна нагоре към хълма и по-скоро към най-горното доджо. От нещо ме побиват тръпки. Луната е толкова високо и сияе толкова силно, няма какво да ни спре и въпреки това нещо ме притеснява. Всякаш се задава нещо голямо.



Тадаки: Щом видя Йоуму, той се усмихна, виждайки, че на нея не ѝ трябва помощ, точно както и на останалите. Добре, тези няма да ми се пречкат. Мога спокойно да си карам работата. Като за начало..Това което казах.. Протегна ръка напред с дланта нагоре KOI Оичте му светнаха в синьо като кръвта наоколо се насъбра в ръката му под формата на енергийна топка, която се изчисти докато не стане само от вода. Майко, докато ти си горе, аз ще браня хората тук и ще лекувам техните мъки. Дай ми сили да бъда техен закрилник Щом изрече тези думи, луната всякаш чу неговите молитви и ги boost-на със силна струя от лунна светлина. От негова страна последваха няколко движения, с които топката от вода го следваше, докато накрая не я изстерля напред подобно на това. След всяко движение обаче, следваше кратка пауза или по-скоро забавяне, в което той изричаше една от тези думи Strength, Perseverance, Love, Bravery and Dedication. Kagedoma knows them all! Щом изхвърли топката във формата на струя, тя се пръсна във всички посоки, превръщайки се в енергийки koi рибки, които плуваха всякаш във въздуха и се самонасичиха към хората от Кагедома, които имаха нужда от лечение. По този начин, той щеше да помогне на Вероника да ги открие и също щеше да помогне на ранените. Рибите бяха стотици и много бързо озариха Кагедома със своята светлина подхранена от луната. Healing Colony! Тогава, нещо щеше да направи впечатление на останалите и по-скоро на Йоуму, тъй като беше първа тук. Високо в небето, точно до луната имаше 2 съзвездия - едно на змия и едно на тигър. И още 1 трето, което тъкмо се сформира във формата на 2 кои рибки, които бяха позиционирани като ин и ян. Тигърът и змията бяха от предишните две умения на Тадаки. Те разбраха всъщност вече неговото умение. Да създава съзвездия по нощното небе и да ги кара да уживяват със своето ниндо, които идва като команда от неговия глас. Всякаш той комадва звездите, а звездите в Кагедома са всички онези загинали кагедомци. Моли хората си за помощ от там горе като комуникира с тях как да се подредят и каква помощ  да му пратят. Беше нещо уникално красиво на фона на цялата тази сеч, която се случваше.