Overhaul's Room

Annie: Хохоо..? Говориш така, но пък и не можеш да умреш? Звучи доста ужасно. Говореше с гръб към нея. Искаш да те убия - накарай ме..

Хвана се за главата. Владей се..не позволявай на гнева ти да те достигне...каквото и да ми коства, аз НЯМА да ползвам тези проклети пламъци..!! В момента се опитваше да се бори с желанието си ту да умре, ту да живее. Искаше по много и от двете, като тези две душевни и физически състояния просто се бореха вътре в нея, предизвиквайки пълен хаос вътре в нея. Замълчи...замълчи, замълчи, замълчи, замълчи..ЗАМЪЛЧИ!! - Ivy

Annie: Усети, че има нещо нередно и се обърна към нея. Какво се случва с теб, Ivy?

Дадох ти шанс да ме довършиш...НЯКОЛКО..ПЪТИ! Толкова ли е трудно..а?! РАНО ИЛИ КЪСНО ПРОСТО ЩЕ СПРА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМ..! Тези проклети пламъци са причината да не мога да умра, хъх..?! Колкото и да отказвам да ги използвам, те сами ще ме държат жива..осъзнаваш ли колко е отвратително да живееш вечно когато ти е писнало от всичко и просто искаш да си отидеш?!? - Ivy

Annie: Твойте пламъци са причината за това? Ivy, не забравяй, че ти контролираш тези твой пламъци. Не са те, тези, които не те оставят да умреш, а самата ти. Пое си дълбоко въздух, след което извика към нея. СПРИ ДА СЕ СЪМНЯВАШ В СЕБЕ СИ ГЛУПАЧКЕ!! СПРИ ДА ИСКАШ ТОЛКОВА МНОГО ДА УМРЕШ!! ИМА ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА, ЗА КОИТО ДА СЕ ЖИВЕЕ!! След като и се измори гърлото продължи да говори по-бавно и тихо. С-спри да вярваш ... на Overhaul ... и да му позволяваш ... да те манипулирва...

Спря да се държи за главата, като тялото ѝ сякаш стана безжизнено, а ръцете ѝ просто увиснаха. Гласът ѝ беше доста тих. Има толкова много неща, за които да се живее, а...? Ти за какво живееш..тогава? - Ivy

Annie: Хъх? Учуди се от въпроса за момент, но в следващата секунда непоколебимо каза: За да защитя всички, които са важни за мен...! Това е достатъчно, за да бъда щастлива...!

Засмя се леко. Този лек смях продължи в доста по - дълъг и истеричен смях. По едно време обаче просто спря за 3 секунди и остана безмълвна. ...значи е толкова просто, а..? - Ivy

Annie: Хъх?! Какво по дяволите се случва? Толкова рязко си измени начина на говорене и започна да се държи още по-странно. Чак тръпки ме побиха. Зае бойна позиция и се концентрира добре, че да чуе какво друго има да каже и да реагира навреме, ако случайно бъде нападната. Обхвана я леко параноя.

Annie...благодаря ти...помогна ми да направя своето окончателно решение... - Ivy

Annie: Хъъх??! Направи крачка назад и поддържаше бойната си позиция, но се опита да се престори, че не я е страх. Мислише си: "Все пак вече я победи веднъж, какво повече може да направи". И-и какво е то..?

Подобно на Тай, Мистоган също беше дошъл в нейното съзнание, но този път да я убеди, че силата, която той ѝ бе дал не е негова, а е била в Ivy от самото начало. Той просто ѝ е бил помогнал да я събуди. Това промени изцяло мисленето на Ivy. Миниатюрни пламъчета започнаха да излизат от раменете ѝ, а сферата се разшири почти двойно, заемайки вече почти 1/3 от цялата стая, но беше на поне 10 метра във въздуха. В главата си, тя чу думите на Annie "Има толкова много неща, за които да се живее", а това беше нейният trigger.

Изведнъж, цялото ѝ тяло просто избухна в пурпурни пламъци. Количеството беше толкова масивно, че запълни цялото бойно поле зад нея отгоре додолу. Annie виждаше навсякъде зад Ivy просто лилави пламъци, толкова обширни, че покриха цялата сфера, нещо подобно на това. Нейното тяло гореше изцяло в пурпурни пламъци, като си надигна главата и погледа към Annie. До сега се опитваше да ме нахъсаш да живея...не мислиш ли, че това ти изигра лоша шега? Да се опитваш да мотивираш врагът ти...хах, ти си луда...кой сега от нас двамата не се раздава достатъчно, а..? Удари си юмруците един в друг. Искам...искам да живея...! Това е решението ми..! Твърдиш, че ми даваше шансове, а...? Хехехех..аз също ти дадох няколко да ме довършиш..сега ще съжаляваш, че не ме послуша..защото съм напълно СЕРИОЗНА!! Пламъците ѝ станаха още по - буйни. Личеше си желанието ѝ за битка в момента, както и за живот. Беше истински усмихната. - Ivy

Музиката продължаваше.

Annie: Беше онемяла в този момент. Гледаше към Ivy и в първоначално наистина не повярва на това, което вижда. Потърка си очите, но се оказа истина. Гледаше По този начин. След това ѝ се усмихна нервно. Беше супер щастлива, че постигна това, което искаше и убеди Ivy да живее, но и в този момент се почувства доста застрашена за живота си, но не съжаляваше за нищо. Невероятно..! Ти наистина си невероятна! Хахааа!! Изглежда сега само започваме!!? Тогава се приготви!  ...И Ivy.., без повече шансове! ... Хайде, ЕЛА МИИИ!!!! Annie също избухвна в пламъци, които бяха по-буйни и обширни от всякога.

Усмихна ѝ се. Не ме вини за това, което ще се случва с нас от сега нататък..сама си го изпроси. Дашна се към нея хипер бързо, готова да я посрещне. Annie....!!!!!!!!!!!! - Ivy

Annie: Цялото пространство около Annie беше изпълнено в супер горещи пламъци. Сякаш никога до сега, Annie не е отприщвала толкова много пламъци наведнъж, а и продължаваше. По дяволите, ако продължа така може и да загубя огъня си. Хаха.., Засмя се нервно. Какви ги говоря, може изобщо да не оцелея. Съжалявам Тай, може и да не успея този път... Сякаш се свърза с Тай и му изрече тези думи като сбогуване и прощаване. След това Annie затвори очи и се концентрира и приготви за предстоящото.

Пламъците продължаваха да се разпространяват навсякъде. В този случай се случи нещо по-необикновенно, Понеже огньовете на Annie заеха цялото пространство зад Annie, което беше 1/3 от сферата, пламъците нямаха да накъде да се разпростират, а пък Annie непрестанно увеличаваше количеството им. След десетки секунди charge-ване пламъците сякаш започнаха да се сгъстявам и да стават по-горещи и опасни. В този момент буйният огън в очите на Annie се промени леко и изглеждаше точно така, а косата ѝ се вееше като на гифчето.


(0:44)

Annie: Говори за себе си, Ivy!! ЕТО МЕ, ИДВАМ!! ПОКАЖИ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАШ!!! Включи и въздушния си елемент, като се изстреля с невероятна скорост към Ivy, подобно на това. Предстоеше голям сблъсък: Пурпурните пламъци на Ivy срещу сгъстени пламъци на Annie.

Хехехех! Искаш всичко?! Имаш го!!! Огънят ѝ просто почна да се вихри сякаш всяко едно отделно пламъче танцуваше. Беше истински опасна, но и красива гледка. Това показваше какъв мощен контрол има тя над отделните части на обширните пурпурни пламъци. Не след дълго, във въздуха почнаха да се появяват изпарения на отровата ѝ, която идваше от дясната ѝ ръка. В комбинация с пламъците си, тя създаваше газ, който щом се вдиша, щеше да отслаби физически Annie сякаш ѝ напада имунната система директно. Нищо чудно да я накара да се чувства все едно има треска и висока температура. Концентрира огромно количество пурпурен огън около ръката си, включително и зад нея. Неописуемо мощна струя я съпровождаше по пътя ѝ към Annie. Поеми това!! Phoenix....Изпъна ръката си назад. DIVE!!! Щом се бе доближила близко до нея, тя веднага замахна с всичка сила към нея. - Ivy

Замахна към Вуду като съм самият замах заправи вълна от тъмнина и черни пламъци към него - Акира

Щом чу думите на Annie, погледът му веднага се изпълни със страх. Почувства, че наистина може да я загуби, а ако загубеше и нея, не се знае какво щеше да се случи и със самия него, защото много трудно понася подобни моменти както се видя с Mystogan. Ей, ей ей ей ей...няма да говориш така..! И дума да не става...окей..? Моля те.. - Тай
Издигна огромно парче земя пред себе си, които да блокира. Беше цял камък дебел около 5 метра. - Vudu

Annie: Летеше с бясна скорост към Ivy, когато чу думите на Тай. Прав си, Тай, не мога да изгубия! Не и след всичко, през което минах. Няма да те оставя сам, за това ще победя!! Секунди преди сблъсъка времето за Annie сякаш се забави. Тя затвори очи и започна да получава flashback-ове от всичките си тренировки и битки. Започна с първата битка срещу Тай, след това сраженията в Арената в Beacon и в банката срещу членове на TRASH GANG. След това се сети тренировачната битка със Сиел, след която тя отключи своя въздушен елемент и го използва за пръв път в ожесточената битка срещу Скарлет. Най-накрая си спомни битките от този ден срещу мафията на Overhaul. Спомни си всичко, което е научила и най-вече си припомни защо го правеше. Миг преди блъсъка, Annie отвори рязко очи и от тях излязоха буйно сини пламъци, които започнаха да се разпространяват по цялото ѝ тяло. Annie направи своя най-силен замах до сега, заедно с тоновете пламъци, които щяха да се изсипят върху пурпурните пламъци на Ivy. Двете момичета щяха да си ударят юмруците по този начин и веднага след това, целите пламъци на Annie щяха да стана в пъти по-горещи и опасни. Станаха сини на цвят.

В мига, в който си сблъска атаката с тази на Annie, тя истински се опита да я надвие. Даде всичко от себе си, като засили мощността на огъня си на макс. Усмивката ѝ ставаше все по - широка, но реалността не беше на нейна страна. В главата си, Ivy вече си бе помислила, че е спечелила. Но пламъците на Annie бяха просто много по - буйни и мощни от нейните. Хайде...хайде...! Тук трябва да е моментът, в който най - накрая ще те надвия...! По дяволите..гори...гори, душа..!! Колкото повече се бореше, толкова и повече отслабваше. Изкашля кръв по време на сблъсъка им в опита ѝ да я надвие. Значи...до тук са ми лимитите, а...? Хехех..Усмихна се леко, като огънят по нея почна сякаш да угасва. Много бързо, огънят на Annie разруши сферата край тях и обгърна изцяло Ivy и почна да унищожава тялото ѝ. Този път обаче, то не се възстановяваше. А толкова..исках да живея...но го осъзнах в последния момент..Затвори очи, като пророни една сълза. - Ivy



(1:25)
Докато беше затворила очи, тя обаче преосмисли още един важен факт. Ако предсказанието ѝ беше, че днес ще умре, то това рано или късно щеше да стане, но Ivy имаше възможността да се опита да го промени или поне да се опита да забави тази съдба от това да я достигне. Може би...днес наистина ще умра..Но! Това не зависи от нищо останало освен от мен..така че трябва просто да се стегна...и да отприщя всичко наведнъж...Пламъците ѝ както почнаха да отслабват, изведнъж почнаха рязко да се засилват. Това беше нейният last stand. Напъна се изцяло, за да искара и последната капка живот, която кипеше в нея и да я запали в обширни пламъци. Хаааааааааа...!!!!! Отвори рязко очи, като дори те бяха разпалени. ПОЕМИ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ ОСТАНАЛО, ANNIE!!!! Насочи всичкият огън, който се намираше зад нея към Annie. Това щеше да я остави без никаква енергия повече обаче. Annie можеше сякаш да види образа на лицето на Скарлет и изцяло да усети нейната енергия, идваща от Ivy. Бяха много подобни в излъчване и тя можеше да почувства, че се сблъсква с нея. - Ivy

Annie: Целите ѝ пламъци бяха станали много по-горещи от обикновено и сини на цвят. Annie продължаваше да напира с всички сили към Ivy и беше на крачка от това да надделее, когато усети как Ivy изведнъж освобождава още енергия, която бе равна на тази на Annie. Не е за вярване...! След всичко това все още можеш да се бориш! Получи моето пълно уважение, Ivy. В последните мигове от чудовищния удар, Annie се замисли. Ivy.., и преди това си го помислих, но сега съм сигурна. Когато почувствах енергията ти и жаждата ти за живот, аз почувствах все едно съм изправена и срещу Скарлет. И тя като тебе беше слуга на Overhaul и беше приела съдбата си, но тя, както и ти, реши да не се подчинява повече и счупи оковите си успешно. Ivy бе по-разпалено от всякога и предизвикваше Annie с виковете си. Annie беше много напрегната в този момент и едвам смогваше. Хаах..! Ето ме идвам!! ХАААА...!!! Точно когато се виждаше, че няма как повече енергия да отдели Annie, тя реши да включи въздушния си елемент, който до сега използваше само за подпора, и с него създаде вихър, който засили още повече пламъците на Annie, но и на Ivy. Това беше последния момент от разрушителния удар на двете момичета и след него се създаде гиганска експлозия, които щеше да изстреля Annie и Ivy в противоположни посоки. Annie полетя назад, като всичките ѝ пламъци огаснаха. Не се знаеше още дали ще може да ги използва скоро въобще, тъй като до сега никога не бе отприщвала толкова много наведнъж, а отделянето на сините пламъци бе в пъти по-изтощтително.

Annie...Усмихна се миг преди експлозията. Благодаря ти.. Бива запратена долу на земята, като се претърколи поне 10 пъти докато най - накрая не спря. От безжизненото ѝ тяло излизаше пара, като беше цялата в кръв и рани. - Ivy

Annie: Летеше към края на стаята и се блъсна в стената и после падна на земята. Опитваше се да омекоти всичките удари, отделяйки въздушни вълни, колкото може, но въпреки това тя беше поела значително много щети от самата експлозия. Повече огън не можа да отприщи, а самите вълни бяха слаби и едвам облекчиха падането на Annie. Цялата в кръв, тя все пак успя да се изправи до колене и погледна към Ivy. Беше дала всичко от себе си и беше доволна. Единсвено съжаляваше, че трябваше да се стигне дотук, вместо Ivy доброволна да се съгласи да се предаде. Ivy, това ли искаше? Щастлива ли си вече? Хах, предполагам. Видях ти усмивката от по-рано.. Annie също се усмихна, защото знаеше, че Ivy беше щастлива.

Изведнъж обаче, почна да се чува бавно, бавно и шумно пляскане. Ехото се разчу из цялата стая. Това беше и самият Overhaul, който беше отделен от битката на Тай, Акира и Вуду, но пък се намираше от другата страна на стаята. Той търпеливо чакаше и двете момичета да се изтощят до такава степен, че поне едната да не може и да мръдне.
Наистина трогателно, наистина..трябва да ви го призная, почти щях да се разплача от тази история..Закашля се. Кого заблуждавам..гади ми се от подобни болести..Бавно докрачи до безжизнената Ivy и погледна надолу към нея. - Overhaul
Гледаше непрестанно към Annie с усмивка на лице. В момента не съжаляваше за всичко и не ѝ дремеше какво ще се случва от тук нататък с нея. - Ivy
Ти..Настъпа ѝ главата. Честно казано, знаех какво кроиш и как се надяваше да ме свалиш от поста ми в мафията..но въпреки всичко се радвам, че ти позволих да си част от нас. Твоите ясновидски сили наистина ми помогнаха да стигна до тук, Ivy..но..ти направи грешката, която всички останали..Започна бавно да сваля ръкавиците си, а преждевременно отправи спокоен, но опасен поглед към Annie. Гласът му беше все така студен и нисък. Обичаш ли..когато хората си играят с чувствата ти..? Обичаш ли да гледаш тези, които уважаваш и обичаш да страдат пред теб..? Щом свали ръкавицата си от ръката, той погледна отново към Ivy. Бедна, бедна Ivy..харесваше ми повече когато не беше болна както всички останали..Започна бавно да насочва дланта си към нея. - Overhaul
През цялото това време не трепна, а просто се усмихваше и гледаше към Annie. Намигна ѝ. Успех.. - Ivy

Annie: За нейн ужас, тя видя как Overhaul се доближава до Ivy и ѝ посяга. Тогава Annie стисна зъби и едвам успя да се изправи на крака. Намираше се на поне 20 метра от тях и беше трудно да се придвижи до тях толкова бързо. Краката ѝ трепериха не само от болка, но и от страх от присъствието на Overhaul. За втори път го вижда със собствените си очи, но все още не беше толкова безстрашна колкото Mercury и Historia, които буквално за кратък момент се биеха на равно с него. Annie погледна напълно сериозно и заплашително към Overhaul. Пак се срещаме, нещастнико. Веднага се разкарай от Ivy. Достатъчно страдания причини на този свят, време е да изчезнеш веднъж за винаги!! Annie опъна ръцете си като се опита да отприщи буйни пламъци, с които да се изстреля по този начин, но не се получи. От ръдете ѝ не излезе и едно пламъче. Какво по дяв- Усети ужасна болка по ръцете и се хвана за рамото. ААхх.!!