Overhaul's Room

Изпука си врата, като въпреки раните се изправи Darkness, give me power Докосна се по гърдите с лявата си ръка, като кръвта по тялото му бива покрита от тъмнина която хем започна да го лекува, хем можеше да я използва в следващото си умение Crimson Darkness: Погледна към Вуду Flaming Wings От гърба му поникнаха криле от черни пламъци комбинирани с кръвта на Акира. Изглеждаха нещо подобно на това. С тях, Акира драстично увеличи своята скорост, като в комбинация със светкавиците си щеше да достигне скоростта на Хаукс. Дашна се към Вуду - Акира

Веригите около Ivy няма да могат да се счупят толкова лесно със сила, но могат да бъдат разложени с отрова.
Annie: Хм, може и да си права за себе си, но не и за мен. Не знаеш нищо за мен и през какво съм минала. Да, късметлийка съм, че до мен имам другари, на които може да разчитам, но Ivy ти не си по-различна от нас. Може би и ти си късметлийка, защото ти се дава дори трети шанс. Превърна оковите в огън и бързо ги пръсна далеч от Ivy, която беше на земята. След това Annie ѝ се усмихна и ѝ подаде ръка. Дава ти се трети шанс. Заложи на него и ела при нас!

Погледна я намръщено, като освободи отровна аура колкото да покаже, че все още е враждебно настроена. Не сте ми притрябвали..Толкова се ядоса, че ръката ѝ се възпламени много леко в пурпурен огън, който обаче веднага изгасна, защото тя го усети. Създаде отровна сфера в ръката си, като я стисна с всичка сила и освободи лека ударна вълна колкото да блъсне Annie от нея. Изправи се. Оставам..тук..и ако искаш да преминеш през мен, ще се наложи да ме убиеш, малката.. - Ivy

Беше готов да го посрещне, тъй като заради божественият му контрол над гръмотевиците, той също можеше да се забърза. Ела ми! - Vudu

Annie: Бе изблъскана малко назад, като прикри лицето си с двете си ръце. Тцч! Явно няма намерения да се откаже...Почакай, пламък ли беше това? И това ли владееш? Невероятно.. Погледна я внимателно. Хъъх..? Изглежда имаш още един скрит коз в ръката си. Не бях ги виждала до сега - пурпурни пламъци.

Няма и да ги видиш..В двете ѝ ръце се появиха 2 отделни карти, които светнаха. Temperance: Tengai, The Hanged Man: Rikiya! Щом картите светнаха, те веднага изчезнаха, но позволиха на Ivy да ползва уменията на Рикия и Тенгай. По тялото ѝ веднага плъзна светкавица жизнена енергия т.е Hamon. Mystogan..знам, че и ти владееше това..прости ми за това неуважение. Повече няма да се повтори. Дашна се към нея. Poison Flow Overdrive! Комбинира отровата си с тази жизнена енергия, а едновременно с това създаде бариери около юмруците си. Отскочи нагоре и замахна надолу към Annie. Заради хамон-а по тялото ѝ, ударът ѝ щеше да нанася щети дори и Annie да приеме огнената си форма. - Ivy

Annie: Щеше да блокира с меча си, но при опит, той бе веднага разбит и ударът на Ivy продължи към Annie. Тогава тя имаше малко време да реагира и не ѝ оставаше друго освен да поеме атаката. Опита се да облекчи удара на Ivy, като концентрира пламъци на мястото на удари и се получи, но въпреки това Annie пое щети. Пламъците излязоха назад извън тялото ѝ.

Възползва се от нанесената атака и започна да ѝ нанася поредица от удари, но разбира се много по - бавно от колкото в гифчето. След около 10-на удара щеше да спре и да ѝ нанесе един последен, с който да я запрати да лети обратно към стената на сферата. Щеше и да покрие част от тялото ѝ с отрова, че да може като я удря Annie да не може да се съпротивлява по никакъв начин. Това ѝ отнемаше доста енергия обаче, като дишаше тежко от умора. - Ivy

Annie: Поемаше 10те удара, но когато стана време за последния удар на Ivy, Anniе се съвзе навреме, запали здраво ръката си и го блокира с помощта на пламъка си, които се пръсна, след блокирането. Гледаше надолу, а лицето ѝ беше се така покрито в кръв. Надигна глава и погледна със сериозна усмивка към Ivy. Не е зле.! Изплю встрани малко кръв. Все още държеше здраво юмрука ѝ с едната си ръка. Но да не си си помислила, че в ръкопашен бой съм куца!? Допусна голяма грешка!!! Хааа!! Започна да си връща поетите удари, като започна да атакува с юмруци и крака Ivy.

Barrie-! Опита се да използва бариера на Тенгай, но не успя, защото щеше да ѝ трябва повече време от обикновено да я кастне, защото беше изморена. Заради това, тя не се кастна и беше принудена да поеме атаката ѝ. - Ivy

Annie: Започна да си връща ударите, като след 10тия, последната ѝ атака щеше да изглежда така, но с пламъци около юмрука.

Бива уцелена успешно, като бива запратена чак до другия край на сферата. Заби се в нея, като отново изкашля кръв. Кх..да не би да достигам лимита си..? - Ivy

Annie: Не съм приключила с теб!! Преди да се забие в края на сферата, Annie отдели голямо количество въздушна енергия и се изстреля, минавайки от другата страна на Ivy и щеше да я удари с двете си ръце по този начин, изстрелвайки я в другата посока.

Виждаше я как идва към нея на бавен кадър. Дълбоко в себе си знаеше, че колкото и да се опитва да избяга тази нейна атака, шансовете ѝ бяха почти нулеви. За нея, времето сякаш беше спряло миг преди да бъде ударена, но се замисли. По дяволите..аз..ще загубя? И какво от това..това значи, че ще си изпълня задачата успешно..а аз заради това съм тук, нали? Смисълът на цялото ми съществуване..беше да срещна хората, които ще победят Чисаки..нали така, Mystogan..? Картите, съдбата..дори ти можеш да го потвърдиш..това е смисълът на живота ми..ако това е така..то с удоволствие ще приема тази загуба..Бавно затвори очи след тези нейни думи и беше готова да поеме ударът на Annie. - Ivy

Annie: Направи последния си удар, изстрелвайки Ivy на другия край на сферата. Надявам се с това да приключим, Ivy... Не ми се щеше да го правя по трудния начин, но ти не ми остави друг избор.. Левитираше бавно към Ivy и се спря, като беше на 5 метра от нея. Гледаше право към нея, но не предприемаше нищо още. Е, Ivy, промених ли решението ти сега? ...Или ще продължиш да упорстваш?

Погледна към нея, цялата в рани. Заостри поглед, като дишаше тежко и едвам едвам си избърза кръвта от лицето. Казах ти..че трябва да ме убиеш, за да продължиш напред..няма да приключа докато една от нас не умре.. - Ivy

Annie: Въздъхна. Беше тъжна, но и разочарована. В такъв случай, Ivy, не ми оставаш друг избор. Създаде лък с една стрела от пламъците си и я насочи към Ivy. Последен шанс Ivy. Не го пропилявай.. Звучеше все едно я умоляваше.

Погледна бавно надолу, като и тя беше сякаш леко тъжна, но се усмихна въпреки това. Някой друг път, Annie..съжалявам.. - Ivy

Annie: Боя се, че няма да има друг път, Ivy. Е, щом това е твоето крайно решения, няма какво повече да направя... Сбогом, Ivy.. Изстреля стрела към Ivy, която когато оцели някого започваше да изгаря жертвата до пепел.

Бива уцелена, но Annie щеше да забележи нещо удивително. Щом тялото на Ivy започваше да става на пепел, то веднага се възстановяваше, а саждите бяха пурпурни. Това се дължеше на факта, че Ivy имаше фениксови умения подобно на драконовите на Тай. Тялото ѝ сякаш бавно, бавно се самолекуваше и тя се възвръщаше обратно към живота. Въпреки всичко това, тя отказваше да ползва тези нейни умения. - Ivy

Annie: Не вярваше на това, което вижда. Хъх? Тялото ти се самозапалва и възстановява. Точно като феникс! Изглежда това е скрития ти коз! Въпросът е защо не го използва до сега. Ivy, толкова ли искаш да умреш напразно..? Е ако си решила още да ми се противопоставяш, добре тогава. Поеми и това!! Увеличи броя на стрели до 3 като ги изстреля наведнъж.

Просто си ги поемаше без да мърда. Искаше да умре, но силите ѝ бяха такива, че да ѝ попречат. Тялото ѝ просто ставаше на пепел и се възстановяваше чрез пурпурните ѝ пламъци. Защо...защо по дяволите не мога да умра...?! - Ivy

Annie: Още повече се учуди, след като отново не успя да я довърши. Ivy..., ти да не си безсмъртна? Сложи си едната ръка на лицето и въздъхна. ...И очакваш да повярвам, че това е твоята съдба, която си предсказала?

Не съм безсмъртна..Бавно се изправи. Не всеки феникс може да се възстановява безброй много пъти..просто аз не знам колко е моят лимит..за това просто стреляй и по някое време няма да се възстановявам повече.. - Ivy

Annie: Отказвам.. Обърна ѝ гръб. Не осъзнаваш ли колко много грешиш.. Самият факт, че не можах да те довърша не един път, а два пъти означава, че предсказанието ти е грешно. Дава ти се четвърти шанс, Ivy... Разликата е само, че този път не е от мен.. Животът ти не зависи от мен, Ivy. Никога не е... Започна да обмисля как да унищожи сферата.

Почна да се ядосва адски много. Не смей да ми обръщаш гръб...не искам ничия милостиня повече, ясно..?! Искам, просто да умра...!!! С изричането на тези думи освободи много малко количество пурпурен огън, като лека експлозия, сякаш просто нервите ѝ не издържаха. - Ivy