Morioh: Kagamine Family Offices

Мокоу: Когато Рюджи започна да ги лекува, Мокоу се сви на земята леко. По дяволите, само не и това!!! Изръмжа от болка, но помощта от него беше достатъчна, че тя да успее да се изправи до седяща позиция. Това ще боли повече от обикновеното... Докато братята си говореха, Мокоу можеше да мисли само за агонията, която я очакваше, и колко време щеше да отнеме да отмине, съдейки по нежеланието на останалите да я избавят от мъките.

Тогава се появи и човекът, който за другите може би беше кошмар... но за нея беше лъч надежда. Насоченото към тях оръжие беше достатъчно голям мотиватор да накара Мокоу да се изправи. За жалост, докато успее да стъпи на двата си крака, ностроението ѝ се беше влошило - пистолетът вече беше в ръцете на малката Кьоко. Не искам да се меся в семейните отношения, но... Тя застана между Кьоко и Варис, след което започна бавно да се приближава към Кьоко. Когато аз бях малка и спирах баща ми от това да направи някоя глупост, той ми купуваше сладолед, не ми даваше огнестрелно оръжие за да направя глупостта вместо него. Застана точно пред пистолета. Отсреща на ъгъла видях сладоледаджийница, времето е хубаво, силно препоръчвам.

Варис: Отдъхна си след битката. Healing музичката на Рюджи започна да го лекува и пред него въпреки, че се осъщестяваше някакъв post battle reunion, на хакера му беше все едно. Битката го накара да строши "оковите на сестра му" и да я преследв. За него това беше слабост да я приоритизира пред всичко, което се случва покрай него. Той разбра, че нейната липсва, бе неговото гориво и че докато не я види с очите си, никой не може да я използва като оръжие срещу него. Това само означаваше, че слабостта на Варис я нямаше. Нямаше и да я има, докато не я види с очите си. Едно беше сигурно...Варис нямаше да бъде същия след тази битка, което щеше да предизвика купчина промени в бъдещето. Той погледна напред към останалите. Техните разбити тела от ожесточената битка, като виждаше и щастието в лицата им. Или по-точно това щастие, което не се показваше, но той усещаше. Близостта между Рюджи и Мине, пламъка в тялото на Алфа да бъде най-силния, който бива носен от Меркюри. Огнената Мокоу, която до самия край не се притесняваше от смъртта. Това всичкото идваше в повече на Варис. Пламъка в очите му, който преди малко демонстрира по време на последния удар на Мине беше почти изгаснал вече. Защо ли? Защото дървата започнаха да се подменят. След гледката пред него, Варис всякаш с ужас погледна надолу към ръцете си, която бяха с длани към лицето му. Той трепереше...Трепереше от това, което той отключи в тази битка в себе си. Това не беше той, и той много добре го знаеше. Варис беше потънал в мисли, докато не чу:

Рюджи написа:BROTHER!!! Вече нищо не стои на пътя ни! Единствено трябва да намерим къде е Вай!

Това всякаш беше единственото нещо, което чу и секунди след това се чу и заветния изстрел. Варис стисна юмруци, като погледна напред. Разиграната случка, не му направи никакво впечатление, даже напротив. Разклати го още повече. Той не можеше да запази равновесие. Тялото му бе всякаш разпокъсвано от мислите в главата му. Към добро или към лошо:

Spoiler:

Mercury: Релаксиращата музичка започна да лекува раните на Mercury и Алфа. Kicker-ът постави "най-силният човек" нежно на земята и се запъти към Рюджи. Той помагаше на абсолютно всички, приятели и врагове, но кой щеше да помогне на него? Mercury се зае с тази задача, но бързо бе прекъснат. Още преди да го достигне се чу внезапен изтрел, последван от зловеща и подтискаща аура, която обзе целия офис. Това беше присъствието на The Prodigy. Не е за вярване? Нов противник?! След което видя и другите двама - Окамару и Фузен. Тези 2мата не изглеждат по-слаби от Мине. По дяволите! Тук ли е края ни? Погледна с отчаян и безсилен поглед назад, където лежеше Алфа. Наистина ли всичко приключва тук? Наистина ли мечтата ти няма да бъде изпълнена, хлапе? В този пагубен за него момент, Mercury повече съжаляваше за Алфа и другите, отколкото за себе си. Сякаш неговото сърце винаги е било отчасти замръзено и до сега винаги е търсил топлина в живота и мечтите на другите. Наистина ли твоята саможертва ще бъде напразна, Рюджи? Ами ти, Варис? Почти не изгуби ума си зареди тази битка, а сега всичко ще бъде напразно! Не искам и да си помисля какво ще преживее Мокоу, когато тя единствена оцелее този сблъсък и бъде принудена да гледа труповете ни. Mercury падна на колене. Целият трепереше. Зениците му трепереха. Изпълни се с отчаяние. Отчаяние и нищо друго. Ала след целия този despair, както следваше?

---------------------------------A HERO'S EGO-------------------------------


Внезапно, Mercury бе спрян. Той бе хванат за ръката от Рюджи, който видя погледа му и видя надеждата, която той изпита..и която щеше да доведе до неговото саморазрушение. Той го погледна със сериозен поглед, като леко поклати глава. The Hero нямаше да позволи на който и да било да умре тук...

Рюджи: Mercury...не знам какво си намислил...но усетих, че...че няма да свърши добре. Погледна към The Prodigy. Макар и да сме изправени срещу най - големият злодей...ако захвърлиш живота си тук, той ще получи това, което иска. Докато съм тук, няма да ви позволя да умре-!

Но преди да завърши изречението си...някой от тях умря. Мокоу внезапно бе пронизана през гърдите от катана, която сякаш буквално се сформира от сянката ѝ. От нея се нададе човек, който в мига, в който излезна, беше пронизал Мокоу преди тя да успее дори да реагира. И за нейно, може би, щастие, тя бе освободена от мъките си и можеше да се сформира наново. Все пак, това бе някой, който тя много добре познаваше...








The Prodigy бе доста щастлив от гледката пред себе си, защото той знаеше на какво е способен човекът пред него. Все пак, той го бе извикал да се намеси тук...и знаеше, че той ще е предостатъчен да спре бандата. Той погледна объркано към Варис, сякаш не знаеше за какво говори той. Но бързо се засмя.

The Prodigy: Състезание...? Нямам си и на идея за какво говориш. Но не те виня...и аз бих си изгубил ума след толкова много поети удари...и въпреки това, стоите на крака! Впечатляващо...обаче..Погледна към Kiyoshi. Kiyoshi! Не е в твой стил да се забавяш. Би ли бил така добър да се справиш с тези хлапета..?
Kiyoshi: Еееех..? Усмихна се. Да се разправя с тях...? Хахах...


В същият този миг, огромен грифон прелетя до Kyoko и отмъкна пистолета от ръцете ѝ, при което се извъртя и цапардоса Фузен с едното си крило, наелектризирвайки го. Самата птица бе гигантска, голяма почти колкото човек, като тя се изсмя и отмъкна от Фузен торбичката му с фигурки, която беше закачена на колана му, която той използва за своите умения. Той кацна на рамото на Kiyoshi и започна да се смее.

Griffon: ХА-ХА-ХА-ХА!! Ама че некадърници! Изобщо не ни подозираха!
Kiyoshi: Погледна към него. Не бъди толкова груб...тепърва започваме.
Фузен: Какво по-!? Погледна ядосано към Kiyoshi след като птицата му отмъкна фигурките. Гррр...! За негово щастие, той имаше още много торбички с фигурки, като извади няколко и ги постави между пръстите си. Kiyoshi...винаги съм знаел, че има нещо нередно в теб...
Kiyoshi: Зае бойна позиция. Поласкан съм да го чуя! Kagamine...не мога да ви оставя да продължите с плана ви. Времето, прекарано с вас, бе от полза за всички ни...но разбрах какво се опитвате да направите.
The Prodigy: Жалко, наистина жалко, Kiyoshi...още от както ти създаде тези прекрасни артефакти, които използвам, те чувствах като мой син...Въздиша. Това предателство наистина ме боли...Той извади свой-собствен пистолет, като го насочи към него.
Окамару: Шефе...оставете на мен! Пристъпи напред, но The Prodigy постави ръка пред него. Хъх?
The Prodigy: Усмихна се самонадеяно.


The Prodigy мигновено и бързо смени мишената си, насочвайки пистолета си към Варис! След има-няма и миг, се чу поредният изстрел, този път насочен директно към Варис. Но куршумът не беше нормален...той бе quirk-destroying bullet! Куршум, пълен с кръвта на малко момиче, чието умение затриваше специалните умения. Кръвта на Ери, която се съдържаше в този куршум, връщаше времето на тялото назад, до такава степен, че то да не може да използва специални умения. Превръщайки този, когото уцели...в празна черупка. В обикновен човек..и за жалост, Варис бе напът да стане такъв. С мечтата му да бъде свършено....но точно тогава...





Рюджи...дори не се замисли..миг преди да плясне с ръце, главата му започна да се изпълва с мисли и за последствията от неговото действие...

A real hero... Always puts himself last... And the others...first...

Ако сега плясна с ръце... Ще спася мечтата на моят brother... Но моята...ще умре.

И какво от това...? Не е ли това същността на един герой..? Не...на един приятел?

С моето Boogie Woogie... Може и да е свършено... Но аз все още стоя на крака... Затова.... ЗАТОВА...!!

Няма значение какво се случва с мен... Всички те..повериха мечтите си на мен! И аз...трябва да ги опазя..! Дори на цената..на моята.

Вече няма да чувам ритъма... Но това не ме прави по - малко приятел... Аз все още... Мога...да бъда герой! ДОРИ..БЕЗ УМЕНИЕ!!

Какъв мъж! Рюджи пое куршума със своето последно Boogie Woogie, разменяйки се с Варис. Поради някаква причина , умението на Рюджи третираше куршума като енергия, а не като материя, и заради това той успя да се размени само и единствено с Варис. И остана прав...усещайки как силите му го напускаха...той не мръдна...даже леко се усмихна предизвикателно към The Prodigy!


Останалите, особено Варис, можеха да са благодарни на Рюджи за този момент. Жертвата, която той пое за хора,с които се запозна едва днес, малцина биха я направили. The Prodigy гледаше към него с удивление. Но...това не беше краят за Кагаюки Рюджи. Напротив! Макар и разтресен, и едвам да можеше да движи тялото си заради шок-а, който изпита, той се обърна към своите приятели:


Санджи: Все още беше в шок, като погледна към него с широко-отворена уста. Р-Рюджи...! Поклати глава. В никакъв случай!!! Няма да те оставя сам!
Рюджи: ДОВЕРИ МИ СЕ!



С бърз даш, Рюджи се изстреля напред към Фузен. Наистина бе безстрашен! Но границата между смелост и глупост...е много малка. Въпреки това, обаче, Рюджи нямаше да стои и да бездейства. Фузен се усмихна широко, като хвърли три фигурки, които се превърнаха в огромни 8-метрови стоножки, които се запътиха да изядат Рюджи. Без умения, без нищо...той бе пътник. Но това, което имаше, никой друг от тях го нямаше в такива количества - воля! В ума му, той си представи Boogie Woogie като врата, която се затвори...и сега, от него зависеше да намери друг изход.

Spoiler:

Рюджи отскочи директно към трите стоножки, стискайки юмрук. Безстрашен, той се насочи към най - близката и бе готов да я посрещне head-on преди някой да успее да го спре. Такъв бе неговият determination! Неговото его...да бъде именно той причината те да продължат напред. Но само чрез его, тази врата можеше да бъде отворена...и той пое тази жертва. Но облагата...? Облагата бе огромна...


Ударът на Рюджи бе достатъчно силен да създаде шокова вълна, която буквално да изртие от съществуване и трите стоножки, при което се създаде вихър напред, който буквално запрати Фузен към едната стена и го заби в нея. Той през цялото време гледаше учуден на това какво се случваше, защото Рюджи нямаше никакви умения в момента! И някак си, той успя да направи нечовешки feat...Мине обаче го видя...той видя как неговите очи бяха..различни.

Spoiler:

Това необяснимо явнление бе известно като "зоната". Всеки човек има определен trigger, който му позволява да влезе в този realm. И за Рюджи, това бе желанието да се бори за своите другари и да спечели на всяка цена. С други думи...неговото его. Това е state of mind, в който човешкото тяло започва да функционира по различен начин. Нивата на адреналин достигат нечовешки количества, сетивата се изострят до максимум, а чувството за умора просто изчезва. Можеше да се каже, че когато човек влезе в зоната , неговите base stat-ове като strength, speed, agility и т.н се покачваха с 500%. И в момента, Рюджи беше именно в този state of mind, като дори можеха да се видят светкавичките, които излизаха от неговите очи. Когато една врата се затвори..друга се отваря. И благодарение на своето его...Рюджи успя насила да отвори вратата, водеща към The Zone...

Мокоу: Мокоу със сигурност не очакваше това, което се случи. Пронизването я стресна, но щом осъзна какво се беше случило, на лицето ѝ огря спокойна усмивка. Тя затвори очи когато живота започна да я напуска, и все още топлата кръв, стичаща се от раната, започна да боядисва в алено снежнобялата ѝ риза.

Без никакво съмнение, именно това бе смъртта, за която Мокоу копнееше цял живот - пронизване, толкова нежно и внимателно. Напълно неусетно, сякаш целеше да освободи душата от всички тревоги и грижи, всички болки и тъги, всички страдания, които бяха изпитани приживе. За пръв път в живота си... Мокоу усети спокойствие, отдих. За пръв път... прегръдката на смъртта беше толкова топла и приветлива.

Мокоу се събуди от звука на лагерния огън до нея. Тя се изправи до седнало положение, като потърка очите си сънено. Мъжът, който седеже до нея я погледна, като се усмихна и разроши косата ѝ

Spoiler:

Мокоу: Татко...? Тя се огледа, сякаш не знаеше какво се случва и къде се намира. Кога успях да заспя...? Изправи се, и баща ѝ се изправи с нея. Имах доста шантав сън...
Fuhito: Усмихна ѝ се, като отиде до лодката и започна да я подготвя. Ще се радвам да ми разкажеш, когато се видим.
Мокоу: Когато се видим...? Ако отиваш за риба, ще дойда с теб.
Fuhito: Влезе в лодката и взе греблото, като се насили да се усмихне, въпреки тъгата, която изпитваше. Съжалявам, мила... някой друг път. Колкото и да искам да сме заедно, все още не можеш да пресечеш реката.

Мокоу: Татко---

Kiyoshi написа:

Феникс...бъди така любезна да се върнеш.

Както Мокоу се обърна към баща си и протегна ръка с насълзени очи, готова да се втурне към него да се качи на лодката с него, протегнатата ръка бе окована с верига, която я дръпна назад. "ТАТКО!!!!", тя изкрещя, плачейки, и протегна и другата си ръка, но същото се случи и с нея. С всеки опит да се измъкне от веригите, все повече такива се пояяваха и я оковаваха, дърпайки я далеч от реката. Далеч в врака, където на лента мина целия ѝ живот, с всяка тревога и грижа, всяка болка и тъга, всяко страдание, което тя бе изпитала досега.


...в рамките на този миг.


Мокоу отвори очи рязко, пое дълбоко дъх, сякаш досега се давеше, сякаш досега някой я стискаше за врата. Раната, кръвта - нямаше ги. В този миг на прераждане, тя усещаше болката от всяка една предишна смърт, наведнъж. Коварно напомняне, че тя нямаше правото на спокойствието и отдиха, които тя усети в момента на смъртта. Щом това бе предпочитаната от нея опция.... то кой знае какво изпитваше, когато около нея нямаше достатъчно милостиви хора, които да я убият. Студена пот се стичаше от челото на Мокоу. Тя успя да се осъзнае едва когато Рюджи унищожи стоножките. До този момент, тя нямаше идея какво се беше случило наоколо. Тя въздъхна дълбоко, като се намръщи, и дясната ѝ ръка се възпламени. Тялото ѝ се беше върнало до състоянието, в което беше в момента, в който тя беше станала безсмъртна - пълно с енергия, и напълно отпочинало.

Mercury: Бе спрян от Рюджи да изкара иглата от ръката си. Иглата, която до сега винаги е подтискала истинските му сили, каквито и да са. Рюджи все едно му каза, че не е сега момента и да запази този move за нещо по-важно, за неговата лична битка. Рюджи вече беше решен, че ще жертва всичко за тази група хора, макар и едва днеска да беше се запознал с тях. Той неиронично спаси живота на Mercury, като го разубеди.
Поява на Kiyoshi събра погледите на всички и най-вече на тези, които предаде. Kiyoshi вече не работеше за The Prodigy и беше готов, заедно с Рюджи и Мине да му се противопоставят. В този момент Mercury се почувства като една малка част от нещо голямо. Той стана свидетел на това как Рюджи се пожертва отново и загуби легендарното си умение, но и как веднага се сдоби с ново далеч не по-слабо и уникално. 

Рюджи написа:

Аз, Мине и Kiyoshi..
Можем да ги задържим...!