Mt. Moon

Върхът на Луната, или Mt. Moon, е най - високият връх в цяла Кагедома. Легендата гласи, че който стигне до върха сам без никаква чужда помощ, ще получи възнаграждение от самата лунна богиня. Първата , която е стигнала до този връх е Мизуки, и по този начин тя се превръща в богиня на луната. Тук тя живее в собствен дом, далеч от всякаква цивилизация и наблюдава случващото се от високо в облаците не само в Кагедома, а и навсякъде на континента. Щом луната изгрее на небето, Мизуки вече наблюдава всички под нейната величествена светлина.

След известно време, Тадаки, Мизуки, Ейс и Велвет се сформираха тук в някаква малка колиба, която беше скромна и нямаше кой знае какво вътре в нея. Подобно на селска къща, в нея имаше всичко нужно на една баба в този случай, за да прекарва времето си сама. Тук беше и домът на Мизуки, който беше построен от самата нея на върха на тази планина. През прозореца ѝ се виждаше буквално цяла Кагедома и всичко покрай нея. Нямаше място, което да не се вижда от тук дори и през облаците. Войниците оставиха Ейс и Велвет на две легла, като до тях имаше прозорец, от който влизаше лунна светлина. Тъй като този връх беше най - близо до луната тъй като е най - висок, лечебната ѝ способност беше най - мощна. Това трябва да им помогне..дано да се събудят скоро.. - Мизуки

Тадаки се настани на едно столче, като се огледа Това място е толкова скромно и в същото време толкова вълшебно..Чудя се, възможно ли е това да е нейният дом наистина Мизуки. Дори да се събудят, какво ще правим? Онзи човек, Йору..Няма ли да може да стигне до тук ако иска. Все пак е представлявал заплаха дори за Ейс. Мизуки знаеше, че битката не се е била развила нормално. Няма начин Ейс да пострада толкова. За този въпрос имаше отговор. Но за другия Още повече..Какво ще правим с неговия Ниндоган? Тя беше наясно със силата на това око и притежанието му от някой друг би било опасно. Макар и лимитирано от към кръвна връзка с Кагедома, Йору пак би станал наистина силен. Колко повече? - Тадаки

Да стигне до тук..? Не. Невъзможно е дори за някой като него. Ако иска да стигне до тук, ще трябва да извърви целият път от долу до горе. Ако това стане, аз обаче ще бъда принудена да го възнаградя по някакъв начин..стига да го е направил сам и без чужда помощ. Силно се надявам това да не стане, защото тогава ще бъдем погубени. Погледна към Ейс. Няма какво да направим по този въпрос...лично аз се надявам някой войн да пристигне тук и да получи моята благословия. Милиони са се опитвали да се изкачат до върха, но само двама сме успявали...искрено се надявам някой човек, който се труди непрестанно и не се отказва пред нищо да дойде на прага на вратата ми.. - Мизуки

Значи..ако тръгне да го прави ще му отнеме време..Добре, ако те попитам, дали мога аз да тръгна да го изкачвам, ще те пуснеш ли? Тадаки още не беше завършил обучение си в ордена на луната. Мизуки още тогава му каза, че не може да отиде с другите. За изкачването на луната, този път тя сама трябва да прецени дали си струва риска или не В момента само аз съм на крака от лунния орден. Трябва да направя нещо за да защитя приятелите си. - Тадаки

Това е дело, на което трябва да посветиш огромна част от живота си, за да се подготвиш за него. Вярвам, че имаш качествата да изкачиш този връх, но ако тръгнеш да го правиш, ще отнеме време. А аз не знам дали разполагаме с това време...но няма и да те спра. Когато прецениш, че можеш да се изкачиш, ще ти позволя да поемеш по този път. - Мизуки

Разбирам..Добре, в такъв случай с какво мога да ти помогна в момента? Просто не искам да бездействам, докато приятелите ми се борят за животите си Тадаки беше наистина притеснен, но и малко преиграваше. Може би заради факта, че не е свикнал да гледа Ейс по този начин. Велвет му е била всъщност бивша съученичка, но Ейс го приемал като идол. Жалко, че Тадаки не знае всъщност колко пъти Ейс е бил на прага да се откаже за да стигне до тук. Мизуки наблюдава всеки възпитаник който е тръгнал по пътя на Умбрата. В случая, Тадаки и Велвет още го вървят, Ейс го е извървял, а Акира..се е отказал от него и от града си щом е стигнал финала - Тадаки

Искам да се успокоиш, Тадаки...в момента усърдно търсиш да направиш нещо, но за мен, най - важното е вашето здраве. Не искам да те натоварвам излишно..не и докато тези двамата не се събудят. Тогава ще решим какво да правим. - Мизуки

Той скръсти ръце. Тадаки прие, че в момента е твърде напрегнат за да мисли рационално. Затова реши да почака. След известно време, тишината бива нарушена. Едното от децата на Мизуки се беше събудило. Беше това което беше по-вероятно, а именно Велвет. Прекрасното момиче с бели очи и бяла коса с лилави кичури се надигна и Тадаки изпадна в екстаз. Той се надигна и я прегърна. Беше му като сестричка. Велвет.. Толкова се радвам, че се събуди.. - Тадаки

Тадаки..?Погледна към него и след това се огледа Къде съм..? Тогава забеляза и Мизуки в стаята Мизуки-сама..? Тогава погледна и до себе си. Там видя Ейс, който поне сега дишаше нормално. Заради силите на Мизуки, той беше излекуван и тя не можеше да види, че единият му Ниндоган липсва. Кръвта под окото също беше изчистена Какво става тук..? - Велвет

Сложи си ръката на рамото ѝ след като видя, че се събуди, като ѝ се усмихна топлосърдечно. Предполагам си изморена..не се напрягай докато не усетиш вътрешна хармония, Велвет. Все още не знаем какво е станало...само знам, че ти и Ейс сте били тежко ранени.. - Мизуки

Тежко ранени..А..А да, започвам да си спомням. Упражнявах уменията си в близост гора на Кагедома и усетих как нещо се случва в Кагедома. Щом се отпратих на там..Прехапа устни, като преглътна след това го видях..! Червената черепова маска и беше оставил отпечатък в подсъзнанието. Едва ли някога щеше да я забрави. Мизуки усети, че тя не развила страх към него - Велвет

Какво се случи след това..!? - Тадаки

Не.. Не помня.. - Велвет

Съжалявам, че точно на теб се е случило това, Велвет...важното е, че сега поне сте добре..макар и не изцяло..нищо ли не помниш след това? - Мизуки

Единственото което помня е маската му..Побиха я тръпки Съжалявам..! - Велвет

Спокойно...извинявай, че те накарах да си спомниш...Това не е на добре. Тя страда от загуба на памет и е уплашена почти до смърт..трябва да разпитам и Ейс щом се събуди.. - Мизуки

Опита се да се надигне - Велвет
Велвет не, трябва да си почиваш..! - Тадаки
Искам просто да си поема глътка свеж въздух - Велвет
Въздъхна Аз ще я заведа.. Помогна и да се изправи - Тадаки

И внимавайте, навън има стръмни хълмове..! След като ги видя да излизат, тя погледна към Ейс притеснено, като въздиша отегчено. По дяволите, Ейс...не знам какво да правим от тук нататък ако трябва да бъда честна... - Мизуки

Не след дълго, рененият герой също отвори очи..око. Той се огледа, като се хвана за липсващото око, заради пулсираща болка Ъгх..! Погледна към Мизуки Къде съм, какво се случи? Копеленцето къде е..? Вел..ВЕЛВЕТ! Къде е тя!? Огледа се - Ейс

Въздиша. Навън е, спокойно...почива си с Тадаки. Ти как се чувстваш...? - Мизуки

Окото ми..Защо ме боли толкова..? Не мога да го отворя.. - Ейс

За съжаление, Ейс, врагът ти се е възползвал от раненото ти състояние и е успял да ти го отнеме...не мога да направя нещо по този въпрос..де да можех да го възстановя, но не мисля, че съм способна... - Мизуки

Взел е Ниндогана ми..? . . . МАМКА МУ! Удари шкафчето до леглото му, като го разби на парчета и след това се хвана за ръката от болка. Щом това го заболя, значи не се е възстановил ама въобще Ъгх..Грр..! - Ейс
Тадаки и Велвет веднага влязоха щом чуха удара, като се зарадваха щом видяха Ейс буден Ейс, добре ли си!? - Велвет
Как мога да съм добре..!? Отнел е Ниндогана ми! - Ейс
Ейс, разбирам те! Питай Мизуки-сама, че и аз реагирах емоционално към случилото се. Трябва да се успокоим и да помислим..! - Тадаки
Не мога да мисля, ще го пречукам! - Ейс
Ейс, моля те.. Погледна го плахо - Велвет
Пое си дъх и издиша Добре..Какво знаем за него до момента..? - Ейс

Боя се, че информацията ни за него е оскъдна..сигурен съм , че вече знаеш за външния му вид имайки предвид, че си бил изправен срещу него..аз усетих и много тъмнина , идваща от сърцето му. А ти какво усети..? Мисля, че ти знаеш най - много от нас тук. Все пак си се изправил лице в лице с него. - Мизуки

Какво видях? Какво чух? Какво усетих? Хмм...Замисли се Видях как..Видях го че има черна коса. Чух..Ъм..В момента заради липсващото му око, знанията му бушуваха и се объркваше много Ъм..А да, спомена, че се казва..Варис - Ейс
Варис? На нас ни каза, че се казва Йору..Объркан съм. Добре, какво усети? - Тадаки
Болка.. - Ейс
От този отговор реши да замълчи - Тадаки

Не мисля, че името му има значение..той може да ни каже каквото си поиска. Явно информацията ни е твърде оскъдна...но поне имаме някои важни детайли. За сега, най - добре да се възстановите изцяло и да останете тук при мен.. - Мизуки

Ъх, не знам как ще мога да се бия без едното си око..! Легна отново като сложи ръка на челото си Мизуки. Ще ни трябва помощ. - Ейс
Защо не извикаме останалите нинджа богове да ни помогнат с този..? - Тадаки